О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер 280/08.08.
Година 2018 Град Варна
Варненският
апелативен съд Наказателно отделение
На осми август Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Христова
ЧЛЕНОВЕ: Николина Дамянова
Мая Нанкинска
като разгледа
докладваното от съдия Нанкинска
ВЧНД № 301 описа на съда за
2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Производството по
делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по протест на ОП-Разград и жалба на обв.В.Б.
срещу определение на Окръжен съд-Разград по ЧНД № 202/2018 год., с което е отменено
постановление на Окръжна прокуратура-Разград за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 24/2012 год. на ОСлО-Разград.
В протестта се
излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт, които
се изразяват в липса на мотиви за неговото постановяване и разпореждане за
изпълнение на указания, които според прокурора не се съдържат в акта.
В жалбата на
обвиняемия се излагат доводи отново за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, в който според жалбоподателят са направени неправилни крайни
изводи и са дадени указания, които са извън компетентността на съда.
Настоящият състав на
въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:
Производството по
делото е било образувано срещу В.О.Б. за извършени от него 2 престъпления по
чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1 от НК. С постановление на ОП
– гр.Разград от 30.05.2018 година същото е прекратено с мотива, че не е налице
извършено престъпление.
От фактическа страна
по делото е установено, че срещу Б. е водено наказателно производство от общ
характер за извършени от него 2 престъпления по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2,6 и
7, вр.чл.26, ал.1 НК за това че в периода от 05.12.2007 до 13.06.2008 год. в
гр.Разград, при условията на продължаване престъпление избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в общ размер на 64
765.51 лв, като потвърдил неистина в
справки декларации, изисквани по ЗДДС и за това, че в периода от 01.09.2009 до
14.04.2010 год. в гр.Разград, при условията на продължаване престъпление
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери в общ размер на 101 442.50 лв, като
потвърдил неистина в справки декларации, изисквани по ЗДДС.
Делото е многократно
разглеждано от първоинстанционните и въззивните съдилища по повод на
постановена присъда по внесен ОА и предходно постановление за прекратяване на
наказателното производство.
С присъда от
11.07.2017 г. по НОХД № 194/2014 година Окръжен съд гр.Разград признал
подсъдимия В.Б. за виновен в осъществяването в условията на реална съвкупност
на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1
от НК и по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НПК – първото извършено в период от
01.09.2009 г. до 14.04.2010 г. в град Разград, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на собственик и управител на “В.” ООД РАЗГРАД, сам и в условията на посредствено
извършителство с Г. В. М. с ЕГН ********** - тогава оперативен счетоводител в дружеството,
упълномощена с пълномощно peг. № 305/16.01.2006 г., по отношение на данъчен
период от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г., и като данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в подадени на основание чл. 125, ал. 1 във вр.
с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри -
дневници за покупки и дневници за продажби, като е използвал документи с
невярно съдържание и приспаднал в нарушение на чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в
размер общо на 71 272, 96 лв. и за това, че чрез справка декларация по
ЗДДС на “В.” ООД- РАЗГРАД за данъчен период 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., подадена
на основание чл. 125 от Закона за данъка върху добавената стойност вх.№
17000964026/ 14.04.2010 г. на ТД на НАП-Варна-офис Разград, декларирал данъчна
основа на извършените облагаеми доставки 94 457.71 лв. и ДДС за възстановяване
1 448.43 лв. при реално дължим 8 829.07 лв., като начислил ДДС по данъчни
фактури с невярно съдържание. По този втори пункт РОС оправдал Б. по
първоначалното обвинение данъчните задължения да са в особено големи размери по
ал. 3 на чл. 255 НК и по квалификацията по чл. 26, ал.1 НК.
Съдът е определи и
съответно наказание, като на основание чл.23 от НК първостепенният съд групирал
наказанията и наложил на Б. по-тежкото-
три години лишаване от свобода и на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението
му с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда
подс.Б. бил признат за невинен за това, че през периода от 05.12.2007 г. до
13.06.2008 г. в град Разград в условията на продължавано престъпление, в
качеството си на собственик и управител на “В.” ООД, гр. РАЗГРАД,
като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС да е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като
е потвърдил неистина относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла
на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, в подадени на основание чл.125, ал. 1 във вр. с чл.
87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри-
дневници за покупки и дневници за продажби, като е използвал документи с
невярно съдържание и приспаднал в нарушение на чл. 70, ал.5 във вр. с чл.68,
ал.1, т.1 и ал.2, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС не следващ се данъчен кредит в
размер общо на 64 765.51 лв. и оправдан изцяло по предявеното му обвинение по
чл.255, ал.3 от НК.
За останалите сделки
с предмет доставка СМР с доставчици:
“Д.” ЕООД-София -
фактура № 161/02.09.2009 г., фактура №
162/03.09.2009 г., фактура №
169/17.09.2009 г., фактура № 183/30.09.2009 г.
“Е.” ЕООД-София -фактура
№ 192/10.11.2009 г., фактура № 266/01.12.2009 г., фактура № 271/07.12.2009 г.
“В.” ЕООД-София - фактура
№ 12/08.03.2010 г. , съдът е приел, че не са били реално изпълнени и е формирал
изводи за осъществено данъчно престъпление.
Присъдата е била
обжалвана пред Апелативен съд гр.Варна, който е приел, че са допуснати
съществени процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане.
При новото
разглеждане на делото РОС е приел, че обвинителния акт не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, поради което е прекратил съдебното производство
и е върнал делото на Окръжна прокуратура Разград за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
С Постановление от
14.02.2018 г. прокурор от РОП е прекратил наказателното производство на осн. чл.243,ал.1,т.1
във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК като е приел, че деянието не е осъществено от
подсъдимия от обективна и субективна страна, поради което счита, че деянието не
съставлява престъпление.
Това постановление е
обжалвано пред първоинстанционният съд, които го е отменил. Последвало е
произнасяне на въззивната инстанция, което е приела, че в постановлението на
прокурора липсват мотиви, което го прави незаконосъобразно и съответно е върнал
делото за ново произнасяне от страна на прокурора.
Към настоящият момент
предмет на въззивен контрол е постановление на ОП-Разград от 30.05.2018 год., с
което отново е било прекратено наказателното производство срещу Б..
Това постановление е
било проверено от първоинстанционният съд, който е приел, че отново липсват
мотиви в атакуваният прокурорски акт, поради което е отменил постановлението за
прекратяване и е върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.
В частния протест
срещу този съдебен акт е посочено, че същият е незаконосъобразен, тъй като
делото е върнато за изпълнение на указания, а такива не били дадени от съда.
В частната жалба на
обвиняемия е посочено, че съдът е излязал извън правомощията си, което прави
акта му незаконосъобразен.
И двете възражения не
се споделят от настоящата инстанция поради следните съображения:
При съпоставка на
постановленията от 14.02.2018 год. и 30.05.2018 год. се установява, че реално
второто е почти идентично копие с първото постановления за прекратяване, като
само е добавен на стр.3 пълен текст на вече отменената присъда и на стр.7
кратко описание на дружествата "Д." ЕООД, "Е." ЕООД и "В."ЕООД. На гърба
на същата страница са добавени два абзаца в потъмнен шрифт, в които прокурорът
е посочил, че според него из изложените преди това факти може да направил
извод, че посочените дружества са реални, което прави и инкриминираните фактури
също реални, поради което и не е налице извършено престъпление.
Доколкото чрез
постановлението за прекратяване се слага край на воденото наказателно
производство, то е необходимо в него прокурорът да е посочил какви са фактите
по делото, които е приел за установени, какви са доказателствата за тези факти
и какви правни изводи прави на базата на тези факти.
Видно от
постановлението, прокурорът е описал диспозитива на внесения обвинителен акт ,
решението на първата и втората инстанция и обжалването на ревизионния акт. В
същото време не е изложил установените фактически положения, не е направил
анализ на доказателствата и съответните фактически и правни изводи.
По делото са налице
доказателства досежно липсата на изпълнение по сделките-липса на техническа и
материална обезпеченост на фирмите-доставчици, липса на реално плащане,
констатирани нарушения по издадените фактури, които не са изложени и обсъдени
от прокурора. Само на базата на обстоятелството, че инкриминираните фактури са
отразени в дневниците за покупки и в дневниците за продажби на фирмите, не може
да се направи извод за реално осъществени сделки, а само при констатация за
действителност на сделките би отпаднала наказателната отговорност за
обвиняемия.
Такива мотиви изобщо
липсват в постановлението на прокурора, липсват мотиви и относно субективната
несъставомерност на деянието, приета от прокуратурата.
При проверка на
атакуваното постановление съдът може единствено да провери мотивите и крайните
изводи на прокурора, но при липсата на такива не може да сънира това нарушение
като сам извърши анализ на доказателствата и въз основа на този доказателствен
анализ да направи собствени фактически изводи, които се различават от тези на
прокурора и факти, които въобще липсват в постановлението. Съдът няма такива
правомощия в производството по чл.243,ал.5 и 6 от НПК, като не може да замести
липсата на доказателствен анализ и на произтичащите от него фактически и правни
изводи в постановлението на прокурора. В настоящото производство съдът не е
оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез
собствена, различна от изложената в
Постановлението интерпретация на доказателствата.
Видно от обжалваното
постановление, прокурорът се е ограничил до констатациите, че „фирмите
доставчици са имали необходимия търговски капацитет и ресурс да изпълнят
уговореното във фактурата и щом същите са декларирали в дневниците, приемам, че
сделките са реални“. Прокурорът е приел, че „не е налице и субективния елемент
от фактическия състав на престъплението, за което Б. е обвинен“. В случая
изобщо не са обсъждани обстоятелствата, че собствениците на дружествата изобщо
не знаят за сделките, по които са съставени инкриминираните фактури, че изобщо
в някои от дружествата няма регистрирани трудови договори, че са упълномощавани
лица, които да представляват съответното дружество, а неговия собственик изобщо
не ги познава. Как при тези обстоятелства прокурорът е прием, че са налице
реални сделки, за настоящият състав на съда остава неясно.
За да е налице
обоснованост на постановлението, установените фактически положения следва
обективно да съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Съдът следва да провери, дали
е налице логическа грешка при анализа и оценката на доказателствения материал
която да води и до грешка за фактическите изводи. Съдът проверява
обосноваността и законосъобразността само въз основа на събраните и проверени
доказателствени материали. За да стори това, е необходимо в постановлението да
бъдат извършен анализ на доказателствата и направени изводи по фактите и
правото, какъвто в случая липсва. Това прави невъзможно за съда да провери
действителната воля на прокурора, по отношение законосъобразността на
прекратяване на наказателното производство.
Именно липсата на
мотиви в постановлението за прекратяване на наказателното производство е
констатирана от първоинстанционният съд, поради което той го е отменил и е
върнал делото за ново произнасяне от прокурора.
Реално същото нарушение - липса на мотиви- е било констатирано и при
предходното произнасяне на съда по постановление на прокурора от 14.02.2018
год. и въпреки, че именно за това то е било отменено в настоящото
постановление, което е предмет на съдебен контрол отново не се отстранени
допуснатите нарушения.
Съобразявайки
изложеното, въззивната инстанция намира, че правилно окръжния съд е отменил
наказателното постановление и е върнал делото на прокурора за отстраняване на
този порок. Настоящият състав не следва да обсъжда направените оплаквания на
жалбоподателя по същество, наведени в жалбата.
Водим от горното,
Варненският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ОС-Разград по ЧНД № 202/2018
год. от 05.07.2018 год., с което отменено постановление на РОП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2012 год. на ОСлО-Разград.
Определението е
окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: