МОТИВИ ПО НОХД № 50 по описа за 2017г. на РС-Б.С.
Подсъдимият Б.М.Б. *** е предаден на съд по
обвинение по чл.345, ал.2 от НК затова, че
на 15.12.2016 год. в гр.Б.С., обл.Враца е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил „Волво С40“ с поставен на него регистрационен номер 940Н599,
което не е регистрирано по надлежния ред – регистрацията е с изтекъл срок на
валидност на 04.12.2016 год.
Делото е разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на защитника на подсъдимия
и на самия подсъдим.
Участващият по делото прокурор поддържа
обвинението така, както е внесено с обвинителния акт, като счита същото за
доказано по несъмнен начин. В хода на съдебните прения поддържа, че от
събраните доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителният акт. Пледира подс. Б. да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Намира, че при определяне на наказанието
следва да се отчете необремененото съдебно минало на дееца, както и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства. Предлага по отношение реализирането на
наказателната отговорност, на подс. Б. да се определи и наложи наказание при
условията на чл.55 НК, а именно другото предвидено по вид – глоба в минималния размер. Сочи, че следва
да се обсъди дали са налице и предпоставките на чл. 78А от НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Пледира на
основание чл.53, ал. 2, б. ”а” от НК за отнемане в полза на Държавата
веществените доказателства – 2 бр. транзитни
регистрационни табели 940Н599.
Защитникът
на подсъдимия не оспорва обвинението и фактическите положения, приети в
обвинителния акт. Пледира, че са налице предпоставките
на чл. 78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание глоба в минимален размер, като се имат
предвид смекчаващите вината
обстоятелства.
Подсъдимият
признава изцяло вината си както на предварителното изслушване, така и в ход на
съкратеното съдебно следствие. Признава изцяло фактите и обстоятелствата,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора.
С оглед на направеното самопризнание от
подс. Б. и
съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Б.М.Б. е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен
и настоящ адрес ***, с висше образование, женен, безработен, с ЕГН **********. Подсъдимият
Б. не е осъждан по смисъла на
НК, но към датата на извършване на деянието, за което е предаден на съд с
настоящия обвинителен акт - 15.12.2016 год.,
е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с Присъда
по НОХд.№ 2244/2006 год. на РС-Варна, влязла в сила на 20.10.2006 год. Подсъдимият е с наложени две
административни наказания „глоба“ по чл.78а от НК, които наказания към
настоящия момент не са изпълнени – приложено е писмо от НАП гр.Велико Търново.
Подсъдимият
Б.М.Б. ***. На 27.10.2016 год. той закупил лек автомобил „Волво С40“, с номер
на рама YV1MS765262218358. На 04.11.2016 год. подс.Б. направил транзитна регистрация на този автомобил в КАТ-Враца,
като получил Временно разрешение за движение с валидност до 04.12.2016 год. и
две табели с транзитен регистрационен номер 940Н599. Табелите били поставени на
описания автомобил „Волво С40“.
Срокът на
транзитната регистрация на автомобила „Волво С40“, с номер на рама
YV1MS765262218358, изтекъл на 04.12.2016 год., но подсъдимият не предприел
действия за регистриране на автомобила по надлежния ред. Подс.Б. продължил да
управлява л.а. „Волво С40“, въпреки че същият вече нямал регистрация, като
използвал поставените на него табели с транзитен регистрационен номер 940Н599.
На
15.12.2016 год. свидетелите Ц.Д.М. и Х.Т.Я.,***, участвали в СПО, която се
провеждала на територията на гр.Б.С., обл.Враца, за времето от 09.00 часа до
11.00 часа. Около 09.50 часа двамата били на кръстовището на ул.“Х.К.“ и
ул.“Гроздьо Петков“. Те видели, че по ул.“С.“ се движи лек автомобил „Волво
С40“ с поставен на него транзитен регистрационен номер 940Н599. Автомобилът
завил по ул.“Гроздьо Петков“ и спрял пред сграда, в която преди се е помещавала
баня. Служителите на РУ на МВР-Б.С. поискали документите за проверка от водача
на автомобила – подс.Б.. Той им представил Разрешение за временно движение, от
което било видно, че същото е с изтекъл срок на валидност, като транзитната
регистрация на автомобила била изтекла на 04.12.2016 год. Пред служителите на
полицията подс.Б. казал, че знае, че транзитната регистрация е с изтекъл срок
на валидност.
За
случая бил уведомен и разследващ полицай, който направил оглед на автомобила.
Горните фактически положения се подкрепят по
несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а
именно - направените от подсъдимия
признания по реда на чл.371, т.2 от НПК на всички факти така, както са изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК - свидетелските показания на свидетелите Ц.Д.М. и Х.Т.Я.,
които съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на установената по делото
фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, а именно – протокол за оглед на местопроизшествие, разрешение за
временно движение, писмо №967р-19170/19.12.2016 год. на ОД на МВР-Враца, сектор
„Пътна полиция“, справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР-Враца, сектор
Пътна полиция, писмо от НАП – ТД – Велико Търново, характеристична справка, осъвременена
справка за съдимост на подсъдимия, удостоверение от НАП гр. Велико Търново.
Събраните по делото
доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените
обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното
решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и обективни.
От така изложената
по-горе фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Предвид на
изложеното от обективна страна подс.Б. е осъществил състава на престъпление по
транспорта по чл.345, ал.2 от НК,
за това, че на 15.12.2016 год. в гр.Б.С., обл.Враца е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Волво С40“ с поставен на него регистрационен
номер 940Н599, което не е регистрирано по надлежния ред – регистрацията е с
изтекъл срок на валидност на 04.12.2016 год. Престъплението по чл.345 от НК е
формално и за съставомерността му не е необходимо настъпването на други
последици извън деянието.
Съгласно чл.22
т.3 от Наредба I - 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
транзитната регистрация се издава със срок на валидност до 30 дни.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подс.Б.
е съзнавал факта, че управлява моторно превозно средство - лек автомобил, което
не е регистрирано по надлежния ред, т.е. съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, като пряко е целял осъществяването му.
Причина
за извършване на престъплението е подценяването от страна на подсъдимия на
правилата за регистриране и управление на МПС, регламентирани в ЗДП.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си, с която призна подс. Б. за виновен в извършено престъпление по транспорта по чл.345, ал.2 от НК, по който текст го
призна за виновен.
По отношение на деянието и дееца обаче са
налице всички кумулативно дадени предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Освен разпоредбите на наказателния закон, когато става въпрос за наказание,
което има фискален характер, следва да се отчитат и разпоредбите на ДОПК
относно събирането на публичните вземания,
доколкото вземанията за глоби са публични вземания съгласно чл.162,
ал.2, т.5 от ДОПК. Давността за събиране на вземанията е 5 години, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а
абсолютната давност съгл. 171, ал.2 от ДОПК е 10 години, считано пак от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С изтичането
на този срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено. Следва да се посочи, че ДОПК в чл.173 изрично е предвидил
възможност за „отписване” на вземанията, които са погасени по давност и в
случаите, предвидени със закон. Последното означава, че с изтичането на 5,
респ.10 години от давността за събиране на вземанията те не могат да бъдат
принудително събирани. Тяхното изпълнение зависи само и единствено от волята на
длъжника, който би могъл съгл.чл. 174 от ДОПК да плати доброволно.
Видно от справката за съдимост подс.Б. е освободен от наказателна отговорност
с присъда по НОХд.№ 2244/2006 год. на РС-Варна, влязла в сила на 20.10.2006
год., и са му наложени две административни наказания „глоба” в размер по 500
лв. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК когато лицето е осъдено на наказание
„глоба” реабилитацията настъпва по право, ако в течение на една година от
изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер.
Видно от писмото на ТД на НАП Велико Търново, към момента няма образувано
изпълнително дело, а задължението по НОХд.№ 2244/2006 год. е погасено по
давност на 10.09.2015г. Настоящият
съдебен състав счита, че именно от тази дата е започнал да тече едногодишният
срок по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Това е така, тъй като след
10.09.2015г. Държавата е загубила възможността да събере принудително вземането
по наложеното на дееца наказание „глоба”. Както е посочено изрично и в ДОПК
след тази дата се е „погасило” вземането за тази сума. Налага се извод, че
срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е изтекъл на 10.09.2016г. Всичко изложено
до тук е достатъчно, за да се приеме, че към момента на извършване на
настоящото деяние (15.12.2016 г.) срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е бил
изтекъл, поради което и подсъдимият, които е освободен от наказателна
отговорност, може да бъде повторно освободен. Съгласно т.4 от ППВС № 7 от
04.11.1985 год. по н. д.№ 4/1985 год. по отношение на лицата, които са
освободени от наказателна отговорност по Глава осма на Наказателния кодекс,
разпоредбите на чл.85 и сл. от НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат,
защото те не се считат за осъждани, но тези лица не могат да бъдат поставени в
по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по НК, поради което и
лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно
освободено от наказателна отговорност по чл.78а от НК, ако е изтекла една
година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба съобразно срока
по чл.86, ал.1, т.3 от НК.
При тези данни съдът намери, че са
налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК, тъй като за извършеното
от подсъдимия умишлено престъпление (чл.345, ал.2 от НК) се предвижда наказание
лишаване от свобода до 1 година или глоба от 500 до 1000 лева, с деянието не са
причинени имуществени вреди, което да налага тяхното възстановяване, а
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и ако вече да е бил
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК към момента на
извършване на деянието, то срокът по чл.
86, ал. 1, т. 3 от НК е бил изтекъл. Ето защо съдът на основание чл.78а от НК
освободи подсъдимия Б. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му наложи административно наказание „глоба” в минималния
размер на 1000 лева, т.е. при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
В случая при определяне на размера на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените от подсъдимия самопризнания, изразеното от него критично отношение
към извършеното, липсата на осъждания по смисъла на НК, добрите характеристични
данни и доколкото се касае за налагане на наказание от имуществен характер,
материалното му положение с оглед на факта, че е безработен и не получава
доходи, баща е на две деца, за които полага грижи, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство – обществената опасност на подсъдимия с оглед на
предходните му наказания по административен ред за нарушения на ЗДвП. Така
наложеното наказание в пълнота ще
изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху наказаното лице и
обществото.
На основание чл.53, ал. 2, б. ”а” от НК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства по делото: 2 бр. Регистрационни
табели с № 940Н599, иззети с протокол
за оглед на местопроизшествие от 15.12.2016г. по ДП № 896/16г. по описа на РУП
– Б.Слатина, като след влизане в сила на присъдата следва да се предадат на ОД
на МВР гр.Враца, сектор „Пътна полиция”.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: