Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.Варна,
31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№386/19г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени три въззивни жалби, както
следва: І/ Въззивна жалба, подадена
от М.П.Х. чрез процесуалния й представител адв.К.Г., против решение №99/ 25.04.2019г.,
постановено по гр.д.№143/18г. по описа на ШОС/в решението е допусната очевидна
фактическа грешка, като съдът е пропуснал да обективира в диспо -зитива волята
си, видна от мотивите, че същото е постановено при участието на трето лице
помагач - „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София на страната на ответника
„Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен”АД/, в частите му, с които: 1/
е отхвърлен предявеният от М.П.Х. против „Многопрофилна болница за активно
лечение-Шумен”АД и М.Д.Д. иск в частта му за солидарното им осъждане да й
заплатят сумата, представляваща разликата над 7 000лв. до пълния предявен
размер от 26 000лв. /предявен като частичен, целият от общо
70 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на допусната на 18.12.2015г. лекарска грешка при операция - неполагане
на необходимата грижа, липса на правилна фиксация на имплантиран пирон, ведно
със законната лихва, считано от 18.12.2015г. до окончателното изплащане; 2/ М.П.Х. е осъдена да заплати на
„Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен”АД сумата от 1 170, 18лв.,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска; 3/ М.П.Х. е осъдена да
заплати на М.Д.Д. сумата от 896, 45лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постано -вено друго, с което предявеният
частичен иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде
уважен изцяло.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
„Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен”АД, гр.Шумен, представлявана от
изп.директор Д.Г.К., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.С.П. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваните от
М.Х. части да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемият М.Д.Д. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния му представител адв. Н. Д. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваните от М.Х. части да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Третото лице помагач
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София, редовно уведо -мено, не е депозирало
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище
за неоснователност на жалбата.
ІІ/ Въззивна жалба, подадена от М.Д.Д. чрез
процесуалния му представител адв.Н.Д., против решение №99/25.04.2019г.,
постановено по гр.д.№143/18г. по описа на ШОС/в решението е допусната очевидна
фактическа грешка като съдът е пропуснал да обективира в диспозитива волята си,
видна от мотивите, че същото е постановено при участието на трето лице помагач
- „ДЗИ- Общо застраховане”ЕАД на страната на ответника „Многопрофилна болница
за активно лечение-Шумен”АД/, в частите
му, с които: 1/ е осъден
/солидарно с „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен”АД/ да заплати на М.П.Х.:
а/ сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2015г. до окончателното изплащане; б/ сумата от 1 765лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като вредите са вследствие на допусната
на 18.12.2015г. лекарска грешка при операция - неполагане на необходимата
грижа, липса на правилна фиксация на имплантиран пирон; 2/ е осъден/солидарно с „Многопрофилна болница за активно
лечение-Шумен”АД/ да заплати на М.П.Х. сумата от 606, 75лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска; 3/ е осъден да заплати по сметка на ШОС
държавна такса върху уважения иск в размер на 175, 30лв.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постано -вено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да се намали размерът на присъдените
обезщетения, като се отчете осъщественото от ищцата съпричиняване.Претендират
се разноски.
Въззиваемата М.П.Х. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния й представител адв.К. Г. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението в обжалваните от М.Д. части да бъде
потвърдено.
ІІІ/ Въззивна жалба, подадена от „Многопрофилна
болница за активно лечение-Шумен”АД гр.Шумен, представлявана от изп.директор Д.Г.К.,
чрез процесуалния й представител адв.С.П., против решение №99/25.04. 2019г.,
постановено по гр.д.№143/18г. по описа на ШОС/в решението е допусната очевидна
фактическа грешка като съдът е пропуснал да обективира в диспозитива волята си,
видна от мотивите, че същото е постановено при участието на трето лице помагач
- „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД на страната на ответника „Многопрофилна болница за
активно лечение-Шумен”АД/, в частите му,
с които: 1/ е осъдена /солидарно с М.Д.Д./
да заплати на М. Петрова Х.: а/ сумата от 7 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.12.2015г. до окончателното изплащане; б/ сумата от
1 765лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като
вредите са вследствие на допусната на 18.12.2015г. лекарска грешка при операция
- неполагане на необходимата грижа, липса на правилна фиксация на имплантиран
пирон; 2/ е осъдена/солидарно с М.Д.Д./
да заплати на М.П.Х. сумата от 606, 75лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска; 3/ е осъдена да заплати по сметка на ШОС държавна такса върху
уважения иск в размер на 175, 30лв.; 4/
е отхвърлен предявеният от „Многопрофилна
болница за активно лечение-Шумен”АД против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД обратен иск
за заплащане на сумата от 8 765 лв. по договор за застраховка
"Професионална отговорност на медицински персонал", сключен с полица
№211015271000029; 5/ е осъдена да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД сумата от 830лв., представляваща
направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постано -вено друго, с което предявените от М.Х.
искове бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да се намали размерът на присъдените
обезщетения, като се отчете осъщественото от ищцата съпричиняване.При условие,
че претенциите на ищцата се намерят за основателни, се претендира да бъде
уважен предявеният против „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД обратен иск до размера на
уважените претенции. Претендират се разноски.
Въззиваемата М.П.Х. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния й представител адв.К. Г. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението в обжалваните от „Многопрофилна болница за
активно лечение-Шумен”АД части да бъде потвърдено.
Третото лице помагач
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София, редовно уведомено, не е депозирало
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В о.с.з. поддържа становище
за неоснователност на жалбата в частта й относно предявения обратен иск.
За да се произнесе, съдът
взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 08.06.2018г. ищцата М.П.Х. излага, че на 17.12.2015г. постъпила в
„МБАЛ-Шумен” АД с оплаквания за болки в лявото рамо след падане в дома си.След
извършена рентгенография се установила фрактура в областта на шийката на лявата
раменна кост с дислокация на фрагмента.На 18.12.2015г. й е било извършено
оперативно лечение, представляващо открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация чрез поставен интрамедуларен заключващ пирон за хумерус.Операцията е
извършена от екип на ответника „МБАЛ-Шумен”АД с оператор втория ответник М.Д.Д..След
репозицията е назначена контролна рентгенография, но само една снимка във фас,
докато добрите практики изискват при този вид травматични увреждания те да са в
две проекции - във фас и в профил.На 21.12.2015г. ищцата била изписана от
болницата.В следващите два месеца е имала оплаквания от продължаваща болка и
ограничена подвижност в областта на лявата раменна става, надминаващи
обичайните за възстановителния период при подобен вид травми, на които
лекуващият лекар не обърнал внимание, като на профилактичните прегледи
проявявал системно грубо отношение.На 02.02.2016г. ищцата постъпила в
отделението по физикална и рехабилитационна медицина към „МБАЛ-Шумен”АД, където
били установени силно ограничени и болезнени активни и пасивно движе -ния в
лявата раменна става, съчетани с тежък мускулен дисбаланс и хипотрофия на левия
мускул делтоидеус с оток на лявата мишница.Въпреки проведеното там лечение,
седмица след изписването състоянието на ищцата се влошило.Изпитвала силни
болки, нестабилност, оток и силно ограничени движения.Предвид продъл -жаващото
страдание направила консултация с друг специалист.Установило се от извършената рентгенография,
че счупването не е зараснало поради незакопчан винт в дупката на главния болт,
поставен по дължината на костта.На 21.03.2016г. й била извършена операция в
„УМБАЛ д-р Георги Странски”АД, гр.Плевен, включва -ща екстракция на
интрамедуларния пирон и заключващите винтове, римериране на медуларния канал,
дебридман в зоната на несрастването, имплантиране на ъглово- стабилна плака и
винтове с компресия на нивото на несрастване, мануален редрес- ман на става,
дренаж и мека превръзка.
В резултат от неуспешната
оперативна интервенция в „МБАЛ-Шумен”АД ищцата търпяла физически болки и
страдания в продължение на месеци, през които е била и обиждана от лекуващия я
лекар д-р М.Д., който не само не е взел под внимание продължаващите й
оплаквания, но грубо я обвинявал, че си въобразява. Ищцата полагала всички
усилия да се възстанови като стриктно спазвала лекарските предписания, но
нямало подобрение.Състоянието й постепенно я е довело до отчаяние, което
прераснало в депресия.Изпитвала редица неудобства от битово естество, а
ангажирането й в работа били немислимо.Предвид възрастта си, трудното и
продължително възстановяване, степента и интензитета на причинените болки и
страдания, счита, че справедливият размер на обезщетението за същите възлиза на
70 000лв., за които предявява частичен иск като претендира ответни -ците
да бъдат солидарно осъдени да й заплатят сумата от 26 000лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 26 000лв., считано от 18.12.2015г. до
окон -чателното изплащане.Претендира ответниците да бъдат солидарно осъдени да
й заплатят и сумата от 1 765лв., представляваща обезщетение за причинените
й имуществени вреди/заплатени суми за извършване на оперативни интервенции и
лечение в „УМБАЛ д-р Георги Странски”АД/.
Ответникът „МБАЛ-Шумен”АД,
гр.Шумен в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като
неоснователни.Не оспорва обстоятелствата, че на 17.12. 2015г. ищцата е
постъпила на лечение в „МБАЛ-Шумен”АД, където на 18.12.2015г. и е била
извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
хумерус, с оператор д-р М.Д..Твърди, че операцията е била успешна,
постоперативният период е протекъл гладко и без усложнения, пациентката е била
изписана с подобрение и без оплаквания на 21.12.2015г. с препоръка за ортеза за
срок от 30 дни, която препоръка при спазването й би осигурила на ищцата
необходимите условия за зарастване на фрактурата.Оспорва твърденията за про
-ведено неадекватно лечение на ищцата.Поддържа, че обстоятелството, че е настъ-
пило усложнение в оздравяването й не означава, че вина за това има персоналът
на болницата.В отделението по физикална и рехабилитационна медицина са й
проведени физиотерапия и рехабилитация, при които са настъпили постепенно и
значително подобрение в общото състояние и ортопедичния й статус, като болко
-вият синдром в лявата раменна става и лявата ръка са овладени в значителна
степен и са се увеличили всички видове активни движения в лявата раменна става.
Твърди, че дори и при установена нестабилност на фрактурата е можело да се
избегне втората операция, като се стабилизира само с промяна на позицията на
дисталния заключващ винт, без да се отстранява целия имплант и да се замества с
друг.Или, ако и да бъде прието, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, то следва да бъде отчетено осъщественото от ищцата съпричиняване и
евентуално дължимото обезщетение следва да бъде намалено.Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено и несъответства -що
на конкретните обстоятелства по делото и съдебната практика.Досежно претен
-дираната сума от 1 765лв. твърди, че липсва конкретизация за какво
конкретно същата е разходвана, като е видно единствено, че сумата е внесена от
трето лице-Т.Трифонов по сметка на „УМБАЛ д-р Г.Странски”АД, но и по отношение
на същата следва да се отчете твърдяното съпричиняване от страната на ищцата.
В срока и по реда на
чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответното дружество привличането на трето
лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София, с което същият е сключил
застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал” за периода
30.08.2015г.-29.08.2016г.В условие на евентуалност - при уважаване на
предявените против „МБАЛ-Шумен”АД искове е предявен от ответ -ното дружество
обратен иск против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД за осъждането му да му заплати
застрахователно обезщетение, представляващо сумата, за която са уважени
главните искове, но до размера от 10 000лв./поради предвидения в
застрахователната полица лимит на отговорността на застрахователя за един иск
до 10 000лв./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
главния иск, както и направените съдебно-деловодни разноски.
С определение
№310/02.08.2018г. е конституирано от първоинстанционния съд като трето лице
помагач на страната на ответното дружество „ДЗИ-Общо застрахо -ване”ЕАД,
гр.София и е приет за съвместно разглеждане предявеният евентуален обратен
иск.В депозирания отговор третото лице помагач твърди, че не е пасивно
материално легитимирано да отговаря по същия, т.к. не е носител на задълже
-нието, което е наведено от ищца по обратния иск.Не оспорва наличието на
сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на медицинския
персонал” с ответника със срок на действие 30.08.2015г.-29.08.2016г., но счита,
че съгласно условията на договора, вредите се обезщетяват на основата на
искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката, при
условие, че събитията, на чиято основа са предявени исковете, са настъпили след
началната датата на зас -траховката.В настоящия случай не е налице
застрахователно събитие, т.к. претен - цията на увреденото лице не е била
предявена в срока на застраховката.Исковата молба по главните искове е
депозирана в съда на 30.04.2018г., към която дата между „МБАЛ-Шумен”АД и
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД не е съществувало заст -рахователно правоотношение
по риска „Професионална отговорност на медицин -ския персонал”.
Ответникът М.Д.Д. в
депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството
оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като неоснователни по
съображения, идентични с тези на ответното дружество, вкл. възражението за
съпричиняване.Оспорва и твърдението, че е проявявал систематично грубо
отношение към ищцата по време на профилактичните прегледи.Поддържа, че е имал
контакт с ищцата само по време на операцията и при изписването й.Когато е дошла
на контролен преглед на 23.12.2015г. не е била приета, прегледана и привързана
от него, а от друг лекар.Оспорва истиността на представения от ищцата
документ-епикриза, издадена от „УМБАЛ д-р Г.Странски” АД в частта й, където е
посочено, че й е имплантирана ъгловостабилна плака и винтове, т.к. няма
приложена следоперативна рентгенова снимка, която да устано - вява горното
обстоятелство, като по повод предприетото оспорване е открито от ШОС производство по чл.193 от ГПК.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са главни
искове с пр.осн. чл.45 и чл.49 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, и обратен евентуален иск
с пр.осн. 229 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ.
По исковете с пр.осн.
чл.45 и чл.49 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Претендира се личната
отговорност на въззиваемия М.Д.Д. за виновно извършени противоправни действия
и/или бездействия, от които са настъпили вреди за въззивницата и
гаранционно-обезпечителната отговорност на въззиваемото дружество
„МБАЛ-Шумен”АД в качеството му на болнично заведение, носещо отговорност за
вредите от личните виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е
възложена от него работа по оказване на медицинска помощ и други медицински
дейности, предвидени в Закон за здравето.Обстоятелството, че така проведеното
лечение на въззивницата, от което същата твърди, че е претър -пяла процесните
вреди, е осъществено от лекари, работещи в „МБАЛ-Шумен”АД, вкл. въззиваемия М.Д.
като лекар оператор/работещ по трудово правоотно- шение, възникнало от трудов
договор №38/02.08.2002г. и заемащ към 18.12.2015г. длъжността лекар ортопедия и
травматология в отделение по ортопедия и травма - тология към „МБАЛ-Шумен”АД/,
не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства.Здравното заведение отговаря тогава, когато е осъществено виновно
противоправно поведение от неговите служи- тели при оказване на медицинска
помощ и в пряка причинно-следствена връзка с това тяхно поведение стои
настъпилото увреждане.Съгласно чл.79 от ЗЗ медицин -ската помощ се осъществява
чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и
технологии, а съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава
на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведе -ния и на медицинските
и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита
правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на
министъра на здравеопазването.В съдебната практика се приема - напр. решение
№77/30.05.2017г. по гр.д. №2956/16г., ВКС, IV гр.о., че предвид така цитираната
нормативна разпоредба при произнасяне по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на медицинска дейност при определяне на поведението като
противоправно е необходимо да се посочи в какво конкретно се изразява
нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска
практика и съответно, ако такива нарушения не са установени в производството,
то и не би могло да се приема, че е налице подобно противоправ- но поведение, което
да обуслови носене на деликтна отговорност.
От представената по
делото медицинска документация се установява, че въз -зивницата е била приета
за лечение в „МБАЛ-Шумен”АД, отделение по ортопедия и травматология, на
17.12.2015г. в 10, 45ч.Констатирани са били преди това при прег- леда й в
спешното отделение на болницата на 17.12.2015г. в 10, 15ч. оток на лявата
раменна става и палпилаторна болезненост, а при направена рентгенография в 10,
26ч. е констатирана фрактура на лява раменна кост с дислокация на фрагмента.
При приема е насочена за оперативно лечение от лекуващия лекар д-р М.Димит
-ров.Операцията е извършена на 18.12.2015г. в 13ч.Според оперативния протокол е
направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на хумерус/ра-
менна кост/ с поставяне на интрамедуларен заключващ пирон за хумерус.Посочено
е, че е направена постоперативна рентгенография.Приложено е копие от посто
-перативна контролна снимка на въззивницата, направена на 18.12.2015г. в 13,
38ч., на която е видна фиксацията на костта с интрамедуларен заключващ пирон с
четири винта - три в близост до раменната става, непосредствено под която е
била фрактурата, разположени в близост един до друг, и един по-надолу по
костта.
М.Х. е изписана от
болницата на 21.12.2015г. - според изготвената епикриза с гладко протекъл
постоперативен период, без усложнения и с подобре -ние.Препоръчана й е ортеза
за срок от 30 дни.
В периода
02.02.2016г.-09.02.2016г. въззивницата е провела лечение в отделе -нието по
физикална и рехабилитационна медицина към „МБАЛ-Шумен”АД, постъ -пила поради
оплакване от болка и ограничени движения в лявата раменна става. Установени са
силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения в лявата раменна става,
съчетани с тежък мускулен дисбаланс и хипотрофия на левия мускул делтоидес, лек
дифузен оток на лявата мишница.Според епикризата след проведените рехабилитация
и физиотерапия е настъпило постепенно подобрение в състоянието й, болковият
синдром е овладян в значителна степен, но не напълно, увеличила са се активните
движения в ставата.
Според епикриза,
изготвена от „УМБАЛ д-р Г.Странски”АД, при постъпването си за лечение на
14.03.2016г. М.Х. се е оплаквала от болки в лявата раменна става и ограничени
движения.При рентгенографията е установена забавена консолидация на счупване на
проксимален хумерус в ляво, както и интрамедуларна стабилизация.
Съгласно заключението на
СМЕ от 19.03.2019г., изготвена от в.л. д-р В.Григоров, и обясненията на вещото
лице в о.с.з. на 26.03.2019г., с оглед вида на получената от въззивницата
фрактура на лявата раменна кост предприетото в „МБАЛ-Шумен” АД оперативно
лечение на 18.12.2015г., а именно репозиция и синтеза с интраме -дуларен пирон,
е било възможно най-адекватното, като с него се осигурява стабил - ност, ранна
следоперативна рехабилитация и бързо възстановяване.Обичайният срок за
възстановяване след такава фрактура е три месеца, като рехабилитацията се
стартира още на първия ден след операцията.Нормалният срок за срастване на
счупването е 4-6 месеца.Носенето на ортеза за срок от 30 дни има противоболков
синдром, но с оглед горепосочения срок не може да доведе до зарастване.Непос
-редствено след операцията на въззивницата е извършена рентгенография, което е
задължително по стандарт, но доколкото самата операция се извършва под ренге
-нов контрол, не е задължително постоперативната графия да е в две проекции-във
фас и профил, а може да е само в една проекция, т.к. операторът при поставяне
на синтезата работи под рентгенов контрол, при който, ако се увери, че
винтовете са заключени, не му е необходима двупланова снимка.На извършени на
23.02.2016г. рентгенографии е видно, че интраоперативно долният винт на
интрамедуларния пирон не е бил заключен /не преминава през него/.Това от своя
страна е обусло - вило по-продължителният болков синдром на въззивницата, който
от своя страна не е бил нормален за такъв период след операцията, и
нестабилност на фракту -рата.Незаключването на пирона е усложнение, което се
случва при около 10% оперативни интервенции от този вид.
Незаключването на долния
винт на интрамедуларния пирон е констатирано и при рентгенографиите, изготвени
от „УМБАЛ д-р Г.Странски”АД, обусловило според епикризите тенденция към
несрастване и ротарна нестабилност на счупването.
При съвкупния анализ на
цитираната СМЕ и представената по делото медици -нска документация съдът приема
за установено обстоятелството, че при извърше -ната на въззивницата операция в
„УМБАЛ-Шумен”АД с оператор въззиваемият М. Д. е било допуснато незаключване на
долния винт на интрамедуларния пирон/наричано и дистално, т.е. в долната част,
заключване на пирона/, поставен за фиксация на фрактурата на лявата раменна
кост.Това от своя страна е обусловило по-бавното зарастване на фрактурата,
ротарната нестабилност на счупването и по-продължителния болков синдром.
Действащият през 2015г.
медицински стандарт, приложим към проведеното в „УМБАЛ-Шумен”АД лечение във
връзка с получената от въззивницата травма, е медицински стандарт „Ортопедия и
травматология”, утвърден с Наредба №21/28. 06.2004г., обн.ДВ, бр.75/ 04г., отм.
ДВ, бр.95/16г., издадена от министъра на здраве- опазването на осн. чл.6, ал.1
от ЗЛЗ.Съгласно приложението към чл. единствен, ал.1 към наредбата медицинският
стандарт по специалността „Ортопедия и травма- тология” определя изискванията
относно: 1/ здравните изисквания за ортопедично-травматологична дейност в
лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ; 2/ осигуреност с
оборудване, апаратура и консумативи; 3/ осигуреност с човешки ресурси и
квалификация на персонала; 4/ организация на дейността; 5/ диагностични и
лечебни дейности; 6/ критерии за оценка на качеството на извършваната дейност.
Според номенклатурата на
цитирания медицински стандарт процесната опера -ция е вид средна
травматологична операция- раздел ІІ, т.11.2.2.4-открита репози -ция и вътрешна
фиксация-проксимален хумерус.Оперативната дейност при средни- те операции се
извършва при спазване на посочените в раздел ІІ, т.12 от стандарта изисквания
за екип, операционна зала, предоперативни изисквания, обезболяване,
инструментариум и периоперативна профилактика, които в настоящия случай са
спазени.Оперативните интервенции се извършват при спазване на посочените в
стандарта протоколи.За вида операция, извършена на въззивницата, това е прото
-кол за интрамедуларна остеосинтеза, част от протоколите за метална остеосин
-теза.Изисква се осигуряване на рентгенов контрол на репозизицията и остеосин
-тезата в хода на операцията и окончателни графии /но няма изискване за това в
какви и колко проекции следва да са снимките/.Операторът следва да извърши под
скопичен контрол хирургичния достъп до фрактурата и да я репонира, след което
да извърши фиксиране на фрагментите с винтове с различен диаметър в зависи -
мост от вида на фрактурата.Именно последното изискване е останало неизвършено в
пълен обем, доколкото долният от винтовете на интрамедуларния пирон е оста -нал
незаключен и така фрактурата не е била изцяло фиксирана.Това е довело до
по-бавното й зарастване, по продължителен болков синдром и до по-дълъг от оби
-чайния период на затруднени движения на лявата ръка и цялостно
възстановяване.
Съгласно нормата на
чл.81, ал.2 от ЗЗ правото на достъпна медицинска помощ се осъществява и при
прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ.В настоящия случай при нарушение на цитира -ния медицински
стандарт при лечението на въззивницата не е извършено изискуе -мото се
качествено фиксиране на фрактурата с избраната метална остеосинтеза. Понесените
от въззивницата вреди поради по-бавното зарастване, по продължи -телния болков
синдром и по-дългия от обичайния период на затруднени движения на лявата ръка и
цялостно възстановяване са следствие от виновното/презумпци -ята не е
опровергана, като формата на вината е непредпазливост/ противоправно бездействие
- несъответствие между правно дължимото, вкл. съгласно изисква -нията на Закон
за здравето и медицински стандарт „Ортопедия и травматология”, утвърден с
Наредба №21/28.06.2004г., обн.ДВ, бр.75/04г., отм. ДВ, бр.95/16г., и фактически
осъщественото поведение от страна на въззиваемия М.Д., служител на въззиваемата
болница при осъществяване на възложената му работа по оказване на медицинска
помощ.Горното се касае до поведението на въззиваемия по време на оперативната
интервенция.Твърденията на въззивницата за проявено спрямо нея нехуманно
отношение от въззиваемия след операцията, а именно невземане под внимание на
продължаващите й оплаквания и груби обвине- ния, че си въобразява, не са
установени в производството.Общите правила за добра медицинска практика на
лекарите в Република България, утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ със
заповед на министъра на здравеопазването от 25.11.2013г., действащи към
процесният период, безспорно въвеждат като основен принцип етичното и достойно
отношение към пациентите и изискването лекарят да се отнася към тях с
необходимото внимание и уважение, като зачита достойнството им, изслушва и
уважава позицията им.Съгласно показанията на свидетеля Т. Т.-фонов след операцията и изписването
си и до 30 дневния следоперативен период след това М.Х. не е имала контакт с М.
Д..Според представения журнал на контролни прегледи на 23.12.2015г. М.Х./приета
на 17.12.2015г., изписана на 21.12.2015г.,/ е била прегледана и привързана от
друг лекар-д-р К. Иванов.Според същите показания М.Х. се е срещнала случайно с
М. Д. впоследствие /без уточнена дата/, когато той й казал „ти досега трябваше
да се излекувана”, като последното не може да бъде окачествено като нехуманно
отношение.
Предвид установяване
елементите на фактическия състав, предвиден в нормата на чл.45 от ЗЗД, следва
да бъде ангажирана личната отговорност на въззиваемия, а на осн. чл.49 от ЗЗД
следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната безвиновна отговорност на
въззиваемото дружество, негов работодател, за обез -щетяване на причинените
неимуществени и имуществени вреди, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото по време на оперативната интервен -ция противоправно поведение
/незаключване на долния винт на интрамедуларния пирон/, за които те отговарят в
условията на пасивна солидарност.
Съгласно нормата на
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Както е посочено в ППВС №4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид
при определяне размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извър -шено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.Съгласно показанията на св.Т.Т./ценени при условията на чл.172 от ГПК, т.к. същият живее във фактическо съжителство с въззивницата/ и св.М.И. около два месеца след първата
операция въззивницата продължавала да изпитва силни болки, ръката й била
подута, не можела да я движи/така и според епикризата от отделението по
физикална и рехабилита -ционна медицина/.Плачела, изпадала в депресивни
състояния.От заключението на СПЕ от 11.01.2019г. на в.л. д-р С.Николова се
установява, че преживяното от въз -зивницата е било травмиращо, обусловило
психично разстройство в широкия сми -съл на думата с характеристика на остър
стрес, последван от адаптационна реак -ция с тревожно-депресивен облик.При
неадаптивно справяне със стреса, съответно с различните му
симптоми-физиологични, емоционални, когнитивни и поведен -чески, се разгръща
адаптационна реакция в случая с тревожно-депресивен облик. Състоянието се е
изявило в тревожност, безпокойство, отчаяние, чувство за невъз -можност за
справяне за изолация и принудително ограничаване на контактите, но това
състояние не е било с изключително голяма тежест.Към момента обаче състоянието
й не носи признаци на психично разстройство.Функционирането й в социума е
пълноценно и без признаци на адаптационни нарушения, макар и субективно да не
отговаря на познатата от преди събитието лична себеоценка и потребности.
Отчитайки така
установените физически и психични страдания, изживени от въззивницата, техният
период и интензитет, нейната възраст към момента на увре -дата-на 42 години,
обстоятелството, че ръката й понастоящем е напълно възстано -вена-пълен обем
движения в лява раменна става, без болков синдром/съгласно неоспорената СМЕ/,
така и психичното й състояние/съгласно неоспорената СПЕ/ съдът приема, че
справедливото обезщетение за причинената й неимуществена вреда следва да бъде
определено в размер на 7 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта
/чл.84, ал.3 отЗЗД/-18.12.2015г. до окончателното изплащане. Размерът е
съобразен с обстоятелството, че в настоящото производство се обез -щетяват не
физически и психични страдания, изживени от въззивницата по повод самото
счупване на ръката й, които сами по себе си са с много висок интензитет, но за
които въззиваемите не носят каквато и да било отговорност, а тези, изживени по
повод наложилия се поради допуснатата лекарска грешка в оперативната интер
-венция при поставяне на металната остеосинтеза за фиксация на фрактурата, а
именно по-продължителен възстановителен период на счупването, съпътстван от
по-продължителен болков синдром и негативни психични изживявания.При липса на
подобна грешка нормалният възстановителен период за въззивницата би бил около 3
месеца, през който тя също би търпяла негативни изживявания, вкл. неу -добства
от битово естество.В случай, че изобщо не беше поставен интрамеду -ларният
пирон за фиксация на фрактурата/макар и както в настоящия случай заключен само
в горната си част/ въззивницата би търпяла много по-големи болки и страдания и
трудно възстановяване.Факт е, че и при така извършеното заключване, съгласно
СМЕ фрактурата е започнала да сраства/макар и по-бавно/, видно на рен-
тгенографиите, като безспорно при втората извършена операция не се е
налагало ново счупване на костта, за да
бъде извършена нова репозиция.
Неоснователно е
възражението на въззиваемите за съпричиняване от страна на въззивницата.Твърдението,
че при носене на ортеза за срок от 30 дни/каквато е препоръката в епикризата/
би се получило по-добро срастване на костта се опро -вергава от заключението на
СМЕ.По отношение на твърдението, че неправилно на въззивницата е извършена нова
операция за поставяне на ъгловостабилна плака, която е била ненужна, съдът
приема следното.Съгласно заключението на СМЕ за подобряване състоянието на
въззивницата безспорно е била необходима втора оперативна интервенция, но не за
поставяне на нова синтеза, а за заключване на долната част на интрамедуларния
пирон, т.е. фактът, че въззивницата е избрала ново оперативно лечение сам по
себе си не съпричинява вредоносния резултат, т.к. това лечение е било обективно
наложително.Заключението на СМЕ в частта му, според която не е била нужна нова
синтеза, а заключване на старата, съдът приема за необосновано, доколкото тези
обстоятелства могат да бъде преценени само съобразно текущото състояние на
фрактурата, започналото срастване, състоянието на останалите тъкани, установими
в хода на оперативната интервенция, върху които вещото лице няма лични
наблюдения, а е факт и обстоятелството, че от така поставената нова синтеза
въззивницата се е повлияла добре и възстановяването й е протекло за около 3
месеца съгласно показанията на цитираните свидетели, а понастоящем движенията
на ръката са напълно възстановени.В тази връзка и зап -латените за лечението на
въззивницата суми в „УМБАЛ д-р Г. Странски”АД /общо 1 765лв. според
представената вносна бележка от 23.03.2016г., с вносител Т.Т.-фонов/горепосоченият свидетел/ за М.П.Х.
и включващи суми за проведеното й лечение в това лечебно заведение съгласно
СМЕ/ са имуществени вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние, поради което същото подлежат на обезвреда.Възражението,
че въззивницата допуснала съпричиняване, т.к. след 30 дневния период от
операцията не потърсила доболнична помощ от ортопед, който е можел да установи
евентуално допуснат пропуск при операцията или усложнения, са въведени за първи
път с въззивните жалби, т.е. извън преклузивния срок, но за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че на 02.02.2016г. въззивницата е
потърсила лечение по повод продължаващите й оплаквания в отделението по физикална
и рехабилитационна медицина към „МБАЛ-Шумен”АД, където вкл. й е била направена
рентгено -графска снимка.Твърдението, че след като няма данни дали въззивницата
е провела предписаното й на 04.07.2017г. санаториално лечение и рехабилитация,
тя е съпричинила вредоносния резултат също са неоснователни, доколкото
обезщетя- ваните болки и страдания, касаят друг период.
Предвид съвпадане
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд
решението на ШОС в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 7 000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2015г.
до окончателното изплащане, съответно исковете отхвърлени за разликата над
7 000лв. до 26 000лв., както и присъдено обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 765лв., следва да бъде потвърдено.
Решението на ШОС в
частта му, с която съдът в диспозитива си се е произнесъл по откритото
производство по чл.193 от ГПК по оспорване, като е признато за недоказано на
осн. чл.194, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника М.Д.Д. оспорване на
истинността /верността/ на представената от ищеца М.П.Х. - епикриза, издадена от клиника
по ортопедия и травматология към „УМБАЛ Д-р Георги Странски" гр. Плевен
/находяща се на л.10 от делото/, в частта ѝ относно удостовереното в
документа имплантиране на ъгловостабилна плака и винтове, е недопустимо.
Предприетото оспорване от страната по реда на чл.193 от ГПК не съставлява
самостоятелна искова претенция.Определението на съда по чл.194, ал.2 от ГПК е
от същество за доказването и ако не се е произнесъл с нарочен акт преди даване
ход на устните състезания, съдът коментира този въпрос единствено в мотивите на
решението си, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по
същество - изрично в този смисъл решение №270/19.02.2015г., постановено по
гр.д.№7175/13г. по описа на ВКС, IV гр.о.Доколкото, обаче решението на ШОС не е било изрично
обжалвано в тази му част от М.Д., настоящата инстанция не може да се произнася
по същото.
Предвид сбъдване на
вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният обратен иск с
пр.осн. чл.229 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ до размера, до който са
намерени за основателни главните искове, съответно от 7 000лв. и
1 765лв., или общо 8 765лв. същият следва да бъде разгледан.
Съгласно представената
застрахователна полица №211015271000029/28.08. 2015г. между „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД като застраховател и „МБАЛ-Шумен”АД като застраховащ е сключен
договор за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал” за
периода 30.08.2015г.-29.08.2016г.Застрахован по договора съгласно полицата,
общите условия и специалната клауза, е медицинс -кият персонал на
„МБАЛ-Шумен”АД/приложен списък на медицинските специалисти в болничното
заведение към 31.08.2015г./.Застрахованата дейност е професи -онална
отговорност на застрахования, т.е. на целия медицински персонал от посо -
ченото болнично заведение, за причинено телесно увреждане или смърт на паци
-ент в резултат от небрежност, грешка или пропуск, допуснати при
професионалното обслужване, което е предоставено или би трябвало да бъде
предоставено от застрахования.Съгласно посочения предмет и обхват на
застрахователната защита застрахова се отговорността на посоченото в полицата като
застрахован лице, по отношение на всички суми до размера на договорените
лимити, за отговорността, която застрахованият бъде законово задължен да
заплати като обезщетение за вреди на трети лица, вследствие на виновно
неизпълнение на професионалните му задължения, както и съдебните разноски по
делата срещу застрахования, образу -вано въз основа на искове, покрити от
застраховката, когато застрахователят е бил привлечен в процеса, като вредите
се обезщетяват въз основа на искове, предя -вени за първи път писмено през
срока на застраховката, при условие, че събитията, на чиято основа са предявени
исковете, са настъпили след началната дата на застраховката.Уговорена е
ретроактивна дата-30.08.2012г. като вид разширение на покритието, при което
застрахователят приема да обезщетява и искове, предявени в срока на полицата,
при условие, че събитията, на чиято основа са предявени исковете, са настъпили
след вписаната в полицата реткроактивна дата.
Договорът е сключен при действието на чл.223 от КЗ /обн.ДВ, бр.103/05г., отм.ДВ, бр.102/16г./ като вид договор за застраховка „Гражданска отговорност”, от подкатегорията застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал”, чието сключване е предвидено като задължително съгласно нормата чл.189, ал.1 от ЗЗ, и който няма самостоятелна уредба в КЗ/отм./, като попада в нормата на чл.249, т.3 от КЗ/отм./.Съгласно нормата на чл.189 от ЗЗ/в действащата й редакция към датата на договора-ДВ, бр.70/04г./ лечебните заведения задължи - телно застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълне - ние на професионалните им задължения.Съгласно клаузите на процесния договор „МБАЛ Шумен”АД като лечебното заведение е само застраховащо лице/задължено по закон да извърши застраховане за своя сметка/, но не и самото то по себе си да е застраховано лице.Застраховано лице по договора е всяко физическо лице, част от медицинския персонал на лечебното заведение, за отговорността, за която то бъде задължено да заплати обезщетение за вредите на трети лица, причинени вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения.Зас -трахователното обезщетение се изплаща съгласно т.22 от общите условия на увреденото трето лице или на застрахования/т.е. физическото лице, член на меди -цинския персонал на лечебното заведение/, ако то е удовлетворило увреденото трето лице по предвидения ред.С оглед горното и съдът приема, че „МБАЛ- Шумен”АД не е застраховано лице по посочения застрахователен договор, като не неговите имуществени права са предмет на уговорената застрахователна защита, а тези на физическите лица, негов персонал и съответно деликвенти.Гаранционната отговорност на болничното заведение по чл.49 от ЗЗД не е предмет на извърше -ното с процесния договор задължително застраховане/за нейното застраховане евентуално е следвало да бъде сключен отделен договор, с който то да застрахова своята дейност като възложител на дадена работа/.Следва да бъде посочено, че този модел на задължителното застраховане на отговорността на медицинския персонал е възприет от законодателя и в приетия впоследствие нормативен акт, изрично уреждащ този вид застраховки, а именно Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, обн.ДВ, бр.80/18г., конкретно нормата на чл.2 от същата.Тъй като въззиваемото дружество не е застраховано лице по процесния дого- вор, съдът приема, че обратният му иск с пр.осн. чл.229 от КЗ /отм./ е изначално неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се обсъжда клаузата, според която, за да възникне правото на застрахователно обезщетение е необходимо вредите да са причинени от деяния, осъществени в посочения период и претен -цията на третото увредено лице спрямо застрахования да е предявена писмено през периода 30.08.2015г. до 29.08.2016г. или е възприет т.нар. модел „climes made”, при който отговаря застрахователят, сключил договор към момента на пре - дявяване на претенцията за обезщетение, макар и вредоносното деяние да е извършено/допуснато преди началната дата на застрахователната полица, но след уговорената ретроактивна дата/, съответно не е възприет т.нар. модел „occurrence”, при който отговаря застрахователят, сключил договор към момента на настъпване на вредоносното деяние, без значение кога впоследствие е предявена претенцията в рамките на предвидената в закона погасителна давност, вкл. и новата съдебна практика по сходен вид клаузи при застраховане на професионална отговорност -напр. решение №355/19.03.2019г. по т.д.№855/18г., ВКС, ІІ т.о.
По изложените
съображения съдът приема, че предявените главни частични искове за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди са основателни до размера от
7 000лв., съответно неоснователни за разликата до 26 000лв.Законна
лихва върху главницата от 7000лв. следва да бъде присъдена от датата на
увреждане-18.12.2015г.Предявеният иск за имуществени вреди е изцяло
основателен.Обратният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Решени -
ето ШОС, извън произнасянето по чл.194 от ГПК, следва да бъде потвърдено.Пред-
вид неоснователността на всяка от трите въззивни жалби разноски на подалите ги
страни за въззивното производство не се присъждат.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника по обратния иск „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД следва да бъдат присъ -дени
сторените от него разноски по този иск пред настоящата инстанция в размер на
830лв., представляващи
адв.възнаграждение съгласно договор за правна защи - та и съдействие от
20.06.2019г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/25.04.2019г.,
постановено по гр.д.№143/18г. по описа на ШОС/в решението е допусната очевидна
фактическа грешка като съдът е пропуснал да обективира в диспозитива волята си,
видна от мотивите, че същото е постановено при участието на трето лице помагач
- „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД на страната на ответника „Многопрофилна болница за
активно лечение-Шумен”АД/, в частите му,
с които: 1/ М.Д.Д. и „Многопрофилна
болница за активно лечение-Шумен”АД са осъдени солидарно да заплатят на М.П.Х.:
а/ сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2015г. до окончателното изплащане; б/ сумата от 1 765лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като вредите са вследствие на допусната
на 18.12.2015г. лекарска грешка при операция - неполагане на необходимата
грижа, липса на правилна фиксация на имплантиран пирон; в/ сумата от 606,
75лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска; 2/ М.Д.Д. и
„Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен”АД са осъдени да заплатят по
сметка на ШОС държавна такса върху уважения иск в размер на 350, 60лв; 3/ е отхвърлен предявеният от М.П.Х.
против „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен”АД и М.Д.Д. иск в частта
му за солидарното им осъждане да й заплатят сумата, представляваща разликата
над 7 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв. /предявен като
частичен, целият от общо 70 000лв./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на допусната на 18.12.2015г. лекарска
грешка при операция - неполагане на необходи- мата грижа, липса на правилна
фиксация на имплантиран пирон, ведно със законната лихва, считано от
18.12.2015г. до окончателното изплащане; 4/
М.П.Х. е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно
лечение-Шумен”АД сумата от 1 170, 18лв., представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска; 5/ М.П.Х. е осъдена да заплати на М.Д.Д. сумата от 896, 45лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска; 6/ е отхвърлен
предявеният от „Многопрофилна
болница за активно лечение-Шумен”АД против „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД обратен иск
за заплащане на сумата от 8 765 лв. по договор за застраховка
"Професионална отговорност на медицински персонал", сключен с полица
№211015271000029; 7/ „Многопрофилна
болница за активно лечение-Шумен”АД е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД сумата от 830лв., представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „МБАЛ-Шумен”АД, ЕИК
********* да заплати на „ДЗИ-Общо застрахо- ване”ЕАД, ЕИК ********* сумата от
830лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач - „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД на страната на
„Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен”АД.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВE: