№ 6196
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. С.А
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110168393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу П. В. С. за сумата от 0,06 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на
адрес : гр. София, ул. „К*** аб. № 369595 за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (30.08.2023г.) до
окончателното плащане, за сумата от 0,01 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 23.08.2023г., за сумата от 45,98 лева – цена за
доставена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (30.08.2023г.) до
окончателното плащане и за сумата от 10,15 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 23.08.2023г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48901/2023г. на СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и
период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че в процесния период в имота е липсвало топлоподаване, което било
изключено към цялата сграда през 2017г. От 2017г. насам отоплението в имота се извършвало чрез
климатици, а затоплянето на водата – посредством бойлер. След 2018г. нямало никакво
потребеление на доставена от ищеца топлинна енергия за подгряване на вода, отчитано чрез
водомерите за топла вода. От 2017г. насам топломерът също отчитал нулево потребление. Поради
липса на реално потребление на ТЕ в имота през процесния период се обосновава липсата на
облигационна връзка между страните. Не било ясно как е формирана претенцията за цена за дялово
1
разпределение, която била и недължима поради липса на облигационно правоотношение между
страните. Направено е възражение за изтекла погасителна давност при приложение на
тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Наведено е възражение за прихващане с вземане
в размр на 138,71 лева (съгласно утоочнителна молба от 10.10.2024г.) на ответника спрямо ищеца за
неплатени разходи за проверка за отстраняване на повреди по абонатната станция, които са
заплатени от етажните собственици и които разходи били за сметка на ищеца, но не били
възстановени от същия, като в тази връзка ответникът е направил позоваване на решение № Ж –
486/13.12.2017г. на КЕВР.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование
„Бруната“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства (нотариален акт за продажба на
право на строеж № 90, том XL, том № 7696/97 от 10.04.1997г. и нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти, придобити на основание продажба, реализирано право на строеж,
приемане на сградата с акт образец 16 и разрешение за ползване № 195, том II, рег. № 6153, дело №
357 от 2001г. от 30.08.2001г.) се установява, че ответникът е собственик на процесния имот през
процесния период. Като собственик на имота ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от
облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на
топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От представените от третото лице – помагач писмени доказателства, приети като доказателства
по делото, а именно индивидуална справка за използвана ТЕ през процесния период относно
процесния абонатен номер и формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение (л.86 и л.87 от
делото) се установява, че в имота през процесния период не е имало никакво потребление на ТЕ,
включително и не е потребявана ТЕ за подгряване на вода, видно от формуляра за отчет на
04.06.2020г., в който от третото лице – помагач е удостоверено, че няма отчетено потребление на
топла вода посредством извършен отчет на водомера и е отбелязано, че има 3 бр. бойлера. В
индивидиуалната справка за използвана топлинна енергия през процесния период е отразено
нулево потребеление на ТЕ. В резултат на изравнителната сметка топлофикационното дружество
дължи на клиента по процесния абонатен номер сумата от 13,90 лева.
При така събраните доказателства съдът приема, че в процесния имот не е доставена топлинна
енергия. При това искът за цена за доставена топлинна енергия е неоснователен и следва да се
отхвърли. Обусловеният иск за акцесорното вземане също е неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
2
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Бруната“ ООД (настоящо наименование „Далсия“).
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици от
01.09.2000г. и договор № ТС 77/13.10.2000г. от 12.10.2000г. между етажните собственици и третото
лице – помагач (с предишно наименование „Бруната България“ ООД), което дружество е избрано от
етажните собственици за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. В посочения договор е
уговорена цена за междинно отчитане на всички топломери и водомери, както и абонаментна такса
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ (клаузите на чл.7 и чл.8 от договора). Следва
да се посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията за размер на услугата
дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният договор между етажните
собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо дяловото разпределение) се счита
прекратен със сключване на договор между топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия и лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в ЗЕ
съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно
пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното
предприятие сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е
била в договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят
лицето, което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване
на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ. В конкретния случай през процесния период е
действал договор № Д – 0-72/09.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между топлофикационното дружество и
третото лице – помагач „Бруната“ ООД (л.27 и сл. от делото).
Размерът редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира от : 1./ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. В случая не може да се приеме възражението на ответника, че не
се дължи цена за дялово разпределение, обосновано с довод, че между страните поради липса на
3
топлоподаване не е налице облигационна връзка. Наличието на облигационна връзка между
страните следва от обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в
сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа – арг. чл.153, ал.6 ГПК. От предствените
от третото лице – помагач документи е видно, че относно процесния имот е доставена услугата
дялово разпредение, като е извършен отчет на уредите за топла вода в имота и е изготвена
изравнителна сметка, за които услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово
разпредление. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като
поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма
твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По възражението за прихващане :
Вземането, с което се цели прихващане, се основава на твърдения за платени от етажните
собственици, в т.ч. и ответника, разходи за проверка и отстраняване на повреди по абонатната
станция, които следва да са за сметка на ищеца. В подкрепа на така изложените твърдения е
ангажирано решение № Ж – 486/13.12.2017г. на КЕВР, с което се дават указания на
топлофикационното дружество за извършване на проверка и за отстраняване за негова сметка на
нередности в абонатната станция, обслужваща сградата по местонахождение на процесния
апартамент, в т.ч. дефектиралия регулатор за битово горещо водоснабдяване и за удостоверяването
на извършването на проверката и резулатите от същата в протокол.
При възложена на ответника доказателствена тежест (арг. чл.154, ал.1 ГПК) и при изрично
дадените от съда в първото по делото заседание указания, че не сочи доказателства, ответникът не
е доказал извършване на твърдените разходи от страна на етажните собственици за проверка и
отстраняване на повреди по абонатната станция. При това съдът приема за недоказано
извършването на твърдените разходи. От това следва, че възражението за прихващане е
неоснователно.
Частично основателно е възражението за изтекла погасителна давност, като погасено по
давност е вземенето за м.07.2020г., чиято изискуемост е настъпила на 01.08.2020г. и приложимата
тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД за това вземане е изтекла на 01.08.2023г., т.е.
преди завеждане на делото на 30.08.2023г. с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД. При това размерът на непогасеното по
давност вземане за цена за дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл., възлиза
на сумата от 43,79 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 43,79 лева за
периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. От разноски за
настоящото производство в размер на 125 лева (държавна такса от 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца се следват разноски в размер на 97,40 лева, а за заповедното
производство съразмерно му се следват разноски в размер на 58,44 лева.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 480 лева за
адвокатско възнаграждение, плащането на което е доказано посредством предствения договор за
правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за плащане на сумата. Основателно
4
е възражението за прекомерност, обективирано в исковата молба. В случая съдът приема, че
разноските за платено адв. възнаграждение следва да се намалят на основание чл.78, ал.5 ГПК до
сумата от 400 лева, т.е. до размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ
(сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“), която наредба макар и
да не е обвързваща за настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C - 438/2022 (чл.633 ГПК),
то посочените в нея размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при
определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая правната и
фактическа сложност на делото не е изключително ниска, от страна на ответника чрез
процесуалния представител е подаден отговор на исковата молба, в която са развити възражения и
доводи и е подадено писмено становище, в което са изложени аргументи по съществото на делото.
При това няма основание за намаляване на разноските за адв. хонорар под размера, установен в
НМРАВ. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски за
настоящото производство в размер на 88,33 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че П. В. С., ЕГН **********,
със съдебен адрес : гр. София, ул. „Златен рог“ № 16А, ет.8, офис 12 – адв. М. Я., дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ сумата от 43,79 лева – цена за
услугата дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл., спрямо имот на адрес : гр.
София, ул. „К*** аб. № 369595, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение (30.08.2023г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 45,98 лева и за м.07.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, срещу П. В. С., ЕГН **********, със съдебен адрес :
гр. София, ул. „Златен рог“ № 16А, ет.8, офис 12 – адв. М. Я., за сумата от 0,06 лева – цена за
доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ул. „К*** аб. № 369595 за периода
м.01.05.2019г. – м.04.2020г., вкл., за сумата от 0,01 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 23.08.2023г. и за сумата от
10,15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение от 45,98 лева за период на забавата 15.09.2020г. – 23.08.2023г.
ОСЪЖДА П. В. С., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Златен рог“ №
16А, ет.8, офис 12 – адв. М. Я., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 97,40 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 58,44 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на П. В. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, ул. „Златен рог“ № 16А, ет.8, офис 12– адв. М. Я., на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 88,33 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Далсия“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5