МОТИВИ от
05.10.2017 г. по НАХД № 400/2017 г. на РС-Айтос
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е
образувано по повод постановление на прокурор при
АРП, с което е направено предложение обвиняемият З.М.З.
с
ЕГН: ********** ***, да бъде освободен от наказателна
отговорност за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.1 от НК, като му бъде
наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание Районна
прокуратура-Айтос не делегира представител.
Обвиняемият, редовно уведомен, не се явява
лично и не делегира представител.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият З.М.З.
с
ЕГН: ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с адрес: с. М., общ. К., обл. Р., неженен, неосъждан. Същият е правоспособен водач с
категории „В1”, „В” и „АМ” със СУМПС № *********, валидно до 27.02.2023 г.
На 09.03.2017 г., около 18.45 ч.
полицейски служители при Районно управление Р. получили сигнал за възникнало
ПТП в района на с. С.. На място установили водачите на двата леки автомобила – З.М.З.,
който управлявал лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. табели № ***и А. А. О.,
който управлявал лек автомобил марка „Сеат Ибиза” с рег. № ***. Установило, се
пътно-транспортното произшествие е реализирано между двамата водачи около 17,
50 часа в с. С., общ. Р., обл. Б., по ул. ***, като обвиняемият З.М.З.
управлявал собствения си лек атомобил марка „Опел Астра” с рама *** с посока на движение от с. С. към с. Ч..
При обследване на възникналото пътно произшествие служителите на РУ-Р.
преценили, че вината е на водача З.М.З., но поради ниската стойност на
материалните щети, оценени на 1 019, 42 лева съгласно заключението на
вещото лице, обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а” от НК, изискващо
като съставомерен белег „значителни имуществени вреди”, не е повдигнато по
настоящото наказателно производство. Същевременно при проверката на лекия
автомобил „Опел Астра”, управляван от водача З.М.З. по време на инцидента, се
установило, че същият не е регистриран по надлежния ред. Лекият автомобил е
закупен от водача от Република Германия, където за осъществяване на износа са
му издадени временни регистрационни табели със срок на валидност от 30.01.2017
г. до 28.02.2017 г., но след изтичане на срока на валидност на временните
регистрационни табели лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред на
територията на страната. Следователно към инкриминираната дата – 09.03.2017
г. лекият автомобил е бил управляван от
водача без да е регистран по надлежния ред, като за констатираното деяние е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер Г, бланков
№ 795261/09.03.2017 г.
От справката на РУ-Р. е видно, че към
датата на деянието по отношение на лекия автомобил не е извършвана регистрация на територията на страна, въпреки че се касае до
моторно превозно средство, което подлежи на регистрация с регистрационни номера
съгласно чл.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., а същевременно от приложените
по досъдебното производство документи за собственост е видно, че
регистрационните номера, издадени в държавата на износа Република Германия, са
с изтекъл срок на валидност. МПС-то не е обявено за издирване и към него няма
предявени други претенции.
Описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно се установява от
събраните в хода на наказателното производство доказателства - от показанията
на свидетелите Петко Михов, Любомир Рашев и А. О., справки от компетентните
органи в Република България относно липсата на регистрацията на МПС, справка за
съдимост и справка за нарушител, протокол за оглед и фотоалбум към него. Самият
обвиняем дава подробни обяснения на досъдебното производство, като сочи, че не
е регистрирал лекия автомобил поради липса на средства от една страна, а от
друга страна не е знаел, че да го управлява по този начин съставлява
престъпление. Съдът възприема тези обяснения, предвид че се касае до
сравнително нов състав на престъпление, но следва да посочи, че тези обяснения
не са в състояние да оневинят обвиняемия, тъй като незнанието на закона не е от
обстоятелствата, които изключват вината.
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.1 от НК –„Който си служи с табела с
регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела,
неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една
година или с глоба от петстотин до хиляда лева” и ал. 2 -„Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред”.
С оглед така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението против З.М.З. за
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се явява доказано по безспорен
начин от обективна и от субективна страна, а именно за това, че на 09.03.2017
год. около 17,50 часа в с. С., общ. Р.,
обл. Б., по ул. ***, с посока на движение от с. С. към с. Ч., обвиняемият управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел Астра”, с рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
От субективна страна деянието е извършено
от обвиняемия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Колкото
до обясненията на обвиняемия на досъдебното производство, както се посочи
по-горе от съда, безспорно е, че се касае до сравнително нов състав на
престъпление, но това не е довод за оправдаване на З. по повдигнатото
обвинение, тъй като незнанието на закона не оправдава никого. Въпреки че е
съзнавал, че лекият автомобил не е надлежно регистриран, като валидността на
регистристрационните табели е изтекла, обвиняемият се е качил на него и го е
управлявал на посочените в постановлението място и време, с което е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото деяние, покриващо състава на чл.345,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
За извършеното от обвиняемия
деяние по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание, както бе
посочено по-горе лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до
хиляда лева. Същевременно обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV НК, като от
престъплението няма причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че в
случая са налице всички предпоставки за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а, ал.1 от НК, предвиждаща административно наказание „Глоба” в размер от
1 000 до 5 000 лв. При определяне конкретния размер на наказанието по
чл.78а, ал.1 от НК съдът съобрази, че обвиняемият изцяло е съдействал за
разкриване на обективната истина по делото, същият признава вината си и изразява
съжаление за стореното, поради което и с оглед множеството смекчаващи
обстоятелства санкцията следва да бъде глоба в минимален размер от 1 000 лева. Съдът намира, че така определеното наказание по вид
и размер се явяват адекватно
на степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по вид и размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
Следва да се върне на собственика
иззетия като веществено доказателство лек автомобил, като с оглед представените
доказателства безспорно е, че това лице е З.М.З..
С оглед крайния резултат на
основание чл.189, ал.3 от НПК разноските се възлагат на З.М.З.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
Районен
съдия................................