Решение по дело №2463/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.2а, буква „а“ от закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалбата на „СЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Варна, [улица], представлявано от управителя С. М. М., чрез адв.Д. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0324-000195/16.09.2024г., поправена със Заповед № 324з-308/16.10.2024г. - двете на началник група към ОДМВР - Варна, РУ [община], с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП – за това, че ППС е управлявано от С. М. М. със СУМПС, отнето със Заповед № 24-0253-000052 по описа на РУ – [община], спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка: прекратяване регистрацията на ППС - полуремарке, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ по съображения за допуснати в производството съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, като в тази връзка сочи, че заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП - предвиждаща налагането на ПАМ на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъдат извършени съответните проверки и изследвания за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, докато в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че ПАМ се налага въз основа на АУАН серия GA № 1310760/16.09.2024г., с който по отношение на водача С. М. М. е установено извършено нарушение по чл.150 ЗДвП - управлява ППС без да е правоспособен водач, т.к. към момента СУМПС е отнето със ЗППАМ № 24-0253-000085 по описа на РУ - [община]. По изложените съображения твърди допуснато в производството съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на заповедта. Със становище С.д. № 4057/10.03.2025г. в допълнение към жалбата сочи, че от представената Заповед № 3653-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР – Варна е видно, че началниците на група при ОДМВР – Варна могат да налагат ПАМ само по чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП и вероятно това е причината в ЗППАМ да е изписана разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП. По изложените съображения иска отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски. В случай че ответната страна прави искане за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на същите, ако превишават предвидените в Наредбата.

Ответната страна – Началник група към ОДМВР – Варна, РУ – [община], чрез гл.юрк. Г., оспорва жалбата. Счита за неоснователно оплакването за нищожност на заповедта, т.к. съгласно Заповед № 3653-8226/30.12.2021г., началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Варна имат компетентност да налагат посочените ПАМ. По същество счита, че са събрани достатъчно доказателства относно материалната законосъобразност на ПАМ. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 16.09.2024г. около 00:30 часа в [населено място], по път ІІІ-208, в [жк], в близост до бл.1, в посока [населено място], С. М. М. управлявал влекач „Волво ФХ 12 420“, с рег. № [рег. номер], с прикачено полуремарке „Карди 793 105“ с рег. № [рег. номер], собственост на „СЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, с отнето СУМПС със Заповед № 24-0253-000052 по описа на РУ – [община].

Прието било, че С. М. М. е извършил нарушение на чл.150 ЗДвП за което му бил съставен АУАН серия GA № 1310760/16.09.2024г., с който на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззети 3бр. рег. табели – 2бр. с номера [рег. номер] и 1бр. с номер [рег. номер].

На същата дата - 16.09.2024г., н-к група към ОДМВР-Варна, РУ [община], издал Заповед № 24-0324-000195/16.09.2024г., с която на основание чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП наложил на „СЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС – полуремарке с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на адресата на 01.10.2024г.

С мотивирана резолюция № 24-0324-[рег. номер]/19.09.2024г. е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1310760/16.09.2024г., поради образувано БП № ***/2024г. за престъпление по чл.343в, ал.3 НК.

Със Заповед № 324з-308/16.10.2024г. на Началник група „Охранителна полиция“ в РУ – [община], на основание чл.62, ал.2 АПК е разпоредено извършването на поправка на очевидна фактическа грешка в ЗППАМ № 24-0324-000195/16.09.2024г., като на местата, където е вписано основанието на издадената ЗППАМ, вместо „по чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП“ да се чете „по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП.

Заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка е обжалвана пред Административен съд – Варна и в тази връзка е образувано адм.д. № 2770/2024г., по което е постановено Решение № 1746/14.02.2025г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решаващият състав е приел, че със заповедта за поправка по същество не се изменя правоотношението, разпоредено с поправения акт и няма промяна във фактическите обстоятелства, описани в съдържанието й. Описаните факти отговарят на друга правна норма, а не на тази, която е посочена в поправената заповед, което налага и извършването на поправката - без да се променя убеждението, волята и желанието на административния орган, основано на описаните факти, да наложи принудителната административна мярка на оспорващия. Управлението на МПС без свидетелство за управление, тъй като същото е отнето, е съставомерно деяние за прилагане на принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, каквото е сторено с поправената ЗППАМ № 24-0324-000195/16.09.2024г., но правното основание е чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП. На основание чл.172, ал.5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване, поради което по правилото на чл.296, т.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, е влязло в сила на 14.02.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, с която същият на основание чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП, е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.7 – началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР. Безспорно издателят на обжалваната заповед – старши инспектор П. В. П., заема длъжност Началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Провадия при ОДМВР – Варна (вж. посочената длъжност в Заповед за поправка № 324з-308/16.10.2024г. и в пълномощно УРИ 324р-11530/23.05.2024г.), поради което противно на твърденията на жалбоподателя в писменото становище С.д. № 4057/10.03.2025г., оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59 АПК. В заповедта са изложени всички относими към субективната страна факти – а именно, че ПАМ се налага на дружеството, в качеството му на собственик на ППС, управлявано от лице с отнето СУМПС.

Обжалваната заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

Видно от АУАН серия GA № 1310760/16.09.2024г., на 16.09.2024г., на посочените място и час, С. М. М. с [ЕГН], е извършил нарушение на чл.150 ЗДвП – управлявал е влекач „Волво ФХ 12 420“, с рег. № [рег. номер], собственост на „СЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК **** и прикачено полуремарке „Карди 793 105“ с рег. № [рег. номер], с отнето СУМПС със Заповед № 24-0253-000052 по описа на РУ – [община] – приложена по преписката.

Съгласно чл.150 ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Видно от приложената по преписката ЗППАМ № 24-0253-000085/02.07.2024г. на началник група към ОДМВР – Варна, РУ – [община], на С. М. М., [ЕГН] - за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отбелязано е, че ЗППАМ е влязла в сила на 01.08.2024г., т.е. към 16.09.2024г. – когато е съставен АУАН серия GA № 1310760, водачът е бил с отнето СУМПС, поради което при издаване на обжалваната заповед не е притежавал съответното свидетелство за управление и са били налице предпоставките по отношение на собственика на ППС да се приложи ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС от лице, чието СУМПС е отнето на основание влязла в сила ЗППАМ, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на ППС.

По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход спора, на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100,00лв. (сто лева).

Водим от горното, Варненския административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Варна, [улица], представлявано от управителя С. М. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0324-000195/16.09.2024г., поправена със Заповед № 324з-308/16.10.2024г. - двете издадени от началник група към ОДМВР - Варна, РУ [община], с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка: прекратяване регистрацията на ППС - полуремарке, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА „СЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Варна, [улица], представлявано от управителя С. М. М., да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. (сто лева).

Решението, съгласно чл.172, ал.5, изр.2-ро ЗДвП, не подлежи на обжалване!