Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 20.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Г., като
разгледа АНД № 85 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на Д.М.М. от гр. С. , подадена чрез упълномощен представител – адвокат
И.Р. от САК, против Наказателно постановление № 20-0267-000032 от 20.02.2020 г.,
издадено от Началник РУ на МВР гр. Г., с което на основание чл. 183, ал. 3, т.
6 и чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания “Глоба” в размер, съответно на 30 лева и 50
лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП изцяло,
като го счита за незаконосъобразен, неправилен и немотивиран. Твърди, че АНО не
е изследвал и установил действителната фактическа обстановка. Твърди, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в каквато насока твърди
че не е взето предвид подадено възражение. Твърди противоречие във фактическата
обстановка, в каквато насока твърди посочване на два пътни знака, без да е
установена причината за това и без да се изясни дали е извършено нарушение на
двата знака. В същата насока изтъква, че пътен знак В 25 се отнася до товарни
автомобили д с допустима максимална маса над 3.5 това, докато е управлявал лек
автомобил.
Излага възражения
за допуснати нарушения на процесуалния закон, като твърди, че АУАН не му е
представен за запознаване, а е заставен да подпише акта, в който предварително
е отбелязано „без възражения“. Счита за некоректно поведението на контролните
органи, изразяващо се н неуказване, че не следва да подписва акта на съответното
място за липса на възражения, а е следвало само да подпише разписката за
получаването му. Възразява срещу отнемането на контролния талон „водач на МПС
без наказания“, като го счита за неправомерно. Счита, че е налице маловажен
случай.
Иска отмяна на НП,
за което твърди, че е съставено без да са взети предвид възраженията, че е
налице грешно тълкуване на ЗДвП относно обхвата на знак В 25, както и с оглед
невъзможността да се установи кога е настъпила техническата повреда.
В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно уведомен не се явява. Не се явява и упълномощения
представител, като писмено е поискано отмяна на НП и присъждане на разноски по
представени списък.
Въззиваемата
страна – РУП Г., редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 20.02.2020 г., връчено е на жалбоподателя
на 13.03.2020 г. /видно от отбелязване в представено от въззиваемата страна копие
на НП/, докато жалбата е изпратена до РС К. с куриер, като е отбелязано
приемане на пратката на 20.03.2020 г. /видно от приложена товарителница, като пратката
е доставена в съда на 23.03.2020 г., когато е заведена/, тоест в цитиранията
по-горе срок.
По същество е частично основателна.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков
№ 163470 от 12.02.2020 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата
дата, около 18.26 часа, като водач лек автомобил „Ш.Ф., рег. № ОВ 4182 ВР, на
път С.-П.-Б.-Б.-М.-Л., при следните обстоятелства: „На РП2 81, км.
45+700управлява горепосочения автомобил, собственост на П.Д.М.ЕГН **********,
посока гр. С. – гр. М. като: Не съобразява своето поведение с п.з. В24 и
допълнителна табела Т17. Автомобила е техн. неизправен – несвети дефар на къси
светлини и десен преден габарит.“
В АУАН е посочено
също така, че с това виновно са нарушени:
1. Чл. 6, т. 1 – не съобразява
поведението си с пътен знак В24, В25 от ЗДвП
2. Чл. 139, ал. 1, т. 1 – движи се с незначителна
техническа неизправност на ППС И.
ФХ30Д“ с рег. № СВ 6201 КА, собственост на „С.Б.“ ЕООД, в района на 30+100 км.
на път С.-П.-Б.-Б.-М.-Л. управлява превозното средство при следните нарушения:
Препис от
съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП,
като в обстоятелствената част е посочено допълнително, че нарушението е
извършено на ВП 81 при движение с посока М.-С..
С обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: На основание
чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 30 лева; На основание чл.
179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 50 лева.
От разпита на
свидетелите В.Ц.П. и К.М.К., съответно актосъставител и свидетел при
установяване на нарушението се установи, че на 14.02.2020 г. са били на работа
като автопатрул, и са изпълнявали служебните си задължения на ВП 81, като в
района на посоченото нарушение – 45+700 км., са забелязали движение на лек
автомобил с посока на движение от гр. К.
към гр. М., който е извършил изпреварване на друг лек автомобил, а така също че
не свети десен фар и габарит. Свидетелят П. е съставил АУАН за посочените
нарушения за неправилно изпреварване и за технически неизправен автомобил,
който е бил подписан от жалбоподателя без възражения и обяснения. Поради невъзможност
да бъде отстранена техническата неизправност жалбоподателят е бил освободен с
предупреждение да спре на първото място, където би могъл да отстрани
повредата. Също от разпита на
свидетелите се установи, че нарушението е извършено в населеното място - с. Г.,
в началото на което е поставен пътен знак В24 – установяващ забрана за …..,
съчетан с указателна табела Т17, на която е поставен надпис „Важи за цялото
населено място“. Без съществено значение е също така и твърдението на св. К.,
че в цялото населено място освен забраната, установена с посочените знаци е
налице и непрекъсната единична линия – маркировка, която също не позволява
изпреварване. Към момента на установяване на нарушението, в района на с. Г.
времето е било облачно, без валежи, като слънцето на посочената дата е залязло
в 17.57 часа и е бил към краят си гражданския полумрак, в който момент работата
на открито е затруднена, затруднено е различаване на цветове на естествената
светлина и се препоръчва включване на уличното осветление.
Описаните
обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от приобщените писмени
доказателства – посочените по-горе АУАН и НП, изисканата справка от НИМХ при
БАН, както и свидетелските показания на В.П. и К.К..
Материалната компетентност на свидетеля П. – актосъставител, произтича от представената
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която
на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата,
имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ на МВР
Г., е установена със същата заповед, с която му е представено правомощие да
издава наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.
По същество, след
преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно в частта, в която жалбоподателя е
санкциониран за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, описано словесно
като „Не съобразява своето поведение с п.з. В24 и допълнителна табела 117“,
съответно в тази част да бъде отменено, докато в останалата част може да се
направи извод, че основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, въвеждащ
задължение за движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни, в която част следва да бъде потвърдено обжалваното НП.
Разпоредбата на чл.
6, т. 1 от ЗДвП /за конкретния случай/ създава общо задължение за участниците в
движението да съобразяват движението си с пътните знаци, подробно описани в
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. Конкретния пътен
знак В24 е от групата знаци, установяващи забрани, и конкретно въвежда такава
за изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. Формално погледнато,
извършеното от жалбоподателя - изпреварване на друг лек автомобил, представлява
нарушение на посочената забрана, но липсват конкретни факти, че в конкретният
участък от ВП 81 – км. 45+700 е установена тава забрана за изпреварване на леки
автомобили. Основания за този извод са разпоредбите на ППЗДвП, които
установяват различни способи за определяне действието на отделните забрани,
въведени с пътните знаци. Конкретно за пътен знак В24, разпоредбата на чл. 50,
ал. 1 от ППЗДвП установява, че действието на установената от този знак забрана
е до следващото кръстовище или до знак, който я отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2, която е предвидена за обозначаване на
дължина. В конкретния участък забраната, според свидетелите, е установена с
допълнителна табела Т17, която представлява табела с текст и е предназначена за
изясняване или ограничаване действието на пътен знак само в случаи, за които не
са предвидени допълнителни табели – чл. 60, ал. 4 от ППЗДвП. Това дава
основание на съда да счита, че в нарушение на посочените разпоредби от ЗДвП е
установена забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош за цялото
населено място – с. Г., след като е използвана неправилна допълнителна табела.
По същество законът не допуска установяване на забрани, чието действие да се
установи до цяло населено място, поради което в конкретния случай няма извършено
от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, след като няма конкретна за
участъка от пътя забрана за изпреварване на автомобили.
Извън това следва
да се отбележи, че за конкретното нарушение, както АУАН, така и НП страдат от
неотстраним порок, изразяващ се липса на задължително съдържание – описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено, съответно по чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая не са описани конкретните действия на
жалбоподателя, а именно че е извършил изпреварване на лек автомобил, което
действие би представлявало нарушение на забрана, установена с пътен знак или
маркировка.
Липсата на тези
обстоятелства в АУАН и НП дава основание за извод, че е налице незаконосъобразност
в тази част на обжалваното НП, изразяваща се в липса на задължителни елементи в
АУАН и НП, като тази непълнота не може да бъде запълнена с установеното в хода
на съдебното следствие пред настоящия съд. Поради това наказателното
постановление следва да бъде отменено в тази част.
В останалата част
наказателното постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено. От обективна страна се установи без съмнение, че на 14.02.2020
г., около 18.26 часа, в района на ВП 81, км. 45+700 жалбоподателя е управлявал
лек автомобил „Ш.Ф., рег. № ОВ 4182 ВР, който е бил технически неизправен – не
свети десен фар на къси светлини и десен преден габарит. Липсата на посочените светлини представлява
неизправност по смисъла на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства, към която препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП.
Правилно е
приложена санкционната разпоредба – чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща
санкция – глоба 50 лева, за управляващ превозно средство с незначителни
неизправности. Конкретните неизправности
– липса на десен фар на къси светлини, както и липса на предна дясна габаритна
светлина са класифицирани съответно в т. 4.1.1 и т. 4.2.1 от Приложение № 5 от Наредба № Н-32, като част от тези
неизправности са значителни, но санкционирането на жалбоподателя за по-лекото
нарушение /за значителни неизправности глобата е в размер на 200 лева/, не
съставлява нарушение на процесуалните правила, ограничило правата и интересите
на жалбоподателя.
Предвид това следва
да бъде потвърдено обжалваното НП в частта, в която на основание чл. 179, ал.
6, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50
лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид изложените
по горе изводи е безпредметно обсъждането на отделните възражения на
жалбоподателя що се отнася до санкционирането му за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като следва само да се отбележи, че при описание на фактическите обстоятелства
е посочен точният пътен знак, докато обозначаването и на знак В25 при изводите
на контролния и АНО в словесното изложение на изводите за осъществените
нарушения е въпрос на техническа грешка, която не се отразява на изводите от
изложените факти.
Неоснователно е
възражението, че не е имал техническа възможност да установи наличната
техническа неизправност, тъй като изискването за управление на технически
изправни превозни средства не се отнася само до водачите на автомобили, оборудвани
със системи, сигнализиращи за повреди, в случая конкретно за неизправни светлини,
задължителни за използване при движение в тъмната част от денонощието.
Отговорност на всеки водач е да провери изправността на автомобилът, който
управлява преди да тръгне на път, а когато според обстоятелствата е могло да
бъде предвидено, чи движението ще се осъществява и в тъмната част от
денонощието би следвало да бъде проверена и изправността на светлините, които
имат съществено пзначение за безопасността на движението в тази част от
денонощието.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за
несъобразяване с подаденото възражение. Право на АНО е да вземе предвид
или да не се съобрази с подаденото възражение /приложено е към преписката/,
като липсата на конкретни мотиви не съставлява съществено процесуално
нарушение, след като няма изискване за задължително излагане на такива при
осъществяване на административно-наказателната дейност по Глава трета, раздел IV от ЗАНН. Мотивирането е
задължително само в хипотезата на чл. 54 от ЗАНН, но не и при издаването на НП,
а освен това няма основания към актовете в административно-наказателното
производство да се поставят изискванията за мотивиране по смисъла на НПК.
Неоснователно е
възражението за нарушено право на защита, описано като непредявяване на АУАН.
Свидетелите П. и К. са категорични, че от страна на жалбоподателя не е имало
възражения и поради това в АУАН е отбелязано това. Неправилно е тълкуването, че
подписът на жалбоподателя се отнася именно до тази част, след като изрично АУАН
в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН предвижда предявяване на акта на нарушителя и
подписване от негова страна и това не се отнася само до изявлението „нямам
възражения“ а до всички отразени до момента обстоятелства. Съвсем отделно
значение има подписът в нарочната разписка, удостоверяваща получаването на
препис от АУАН, като за пълнота на изложението в тази насока следва да се
отбележи, че отразяването на изявление „нямам възражения“ не ограничава по
никакъв начин правото да се подаде писмено възражение по реда и в сроковете на
чл. 44 от ЗАНН, както и да се оспори НП пред съда, което е факт.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя от отнемане на контролния талон, след като
независимо от какъв вид е този документ, издаван към свидетелството за правоуправление,
той подлежи на отнемане при съставяне на акт за нарушение на ЗДвП – чл. 157,
ал. 6 от този нормативен акт, а също така следва да се отбележи, че това не е
принудителна административно мярка по смисъла на чл. 171 от ЗДвП и не подлежи
на обжалване както по реда за оспорване на този вид неблагоприятни последици,
така и в настоящото производство.
Предвид изхода от
делото следва да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя, след като е
направено такова искане и са представени доказателства за извършването им – договор
за правна помощ, сключен между Д.М.М. и адвокат И.Р., с който е уговорено и на
последната е заплатено възнаграждение в размер на 200 лева. Според съда на жалбоподателя
следва да бъде присъдена половината от тази сума, доколкото се отменя
обжалваното НП само за едно от нарушенията, за които е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, което в конкретния случай е израз преди всичко на
справедливост. Съдебната практика по въпроса за разноските, присъждани по АПК,
към който препраща ЗАНН, не допуска частично присъждане на разноски, извън
случай на прекомерност и възражение в тази насока, но според съда справедливостта
/като един от основните критерии, според които се разрешават правните спорове/,
в конкретния случай изисква присъждане
на разноски в размер на половината от направените такива. Основните процесуални
закони, освен АПК, предвиждат такива възможности, поради което съдът следва да
присъди разноските по справедливост, предвид и противоречивото законодателно
решение за разноските в съдебните производства по ЗАНН, предвиждащи за разноски
за свидетели и вещи лица да се прилага НПК, а цялостно за делата да се прилага АПК.
Според съда са приложими и конкретните разпоредби на ГПК, с оглед препращането
към него за неуредените случаи от АПК, и конкретния случай, характеризиращ се с
частична основателност на жалбата, подадена срещу административен акт, с който
се налагат санкции за две отделни и самостоятелни нарушения.
Поради това на
жалбоподателя следва да бъде присъдено обезщетение за направените разноски в
размер на 100 лева, която сума следва да бъде възложена в тежест на ОД на МВР С.
- § 1, т. 6 от ДР на АПК.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0267-000032 от 20.02.2020 г., издадено от
Началник РУ на МВР гр. Г., в частта, в която на Д.М.М., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движение по пътищата, е наложено
административно наказание “Глоба” в
размер на 30 /тридесет/ лева за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0267-000032 от
20.02.2020 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г., в останалата част, в
която на Д.М.М., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за
извършено нарушение на 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОКЪЖДА ОД на МВР С., БУЛСТАТ *********, да заплати на Д.М.М.,
ЕГН *********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за
направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: