№ 203
гр. Шумен, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20253600500423 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №88 от 07.05.2025г. по гр.дело №860/2024г. Районен съд-гр.Велики Преслав
е признал за незаконно уволнението на М.С.М. извършено със заповед №216/11.11.2024г. на
директора на СУ “Св. Паисий Хилендарски“-гр. .... обл. Шумен, с която е прекратено
трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, вр. чл. 326, ал. 1 от КТ и чл.
29 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-
415/28.12.2023г., като го е отменил по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
възстановил е Й. на длъжността „учител, теоретично обучение“, с работно място СУ “Св.
Паисий Хилендарски“ гр. .... която е заемала преди уволнението и е осъдил училището да
заплати на Й., на основание чл. 344, ал. , т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, сумата от
10606,54лв., представляваща сборът от обезщетението за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 11.11.2024г.- 23.04.2025г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 23.12.2024 г., до
окончателното й заплащане, като претенцията в останалата част до пълния предявен размер
12468.96 лева, както и за периода от 24.04.2025г. до 11.05.2025г. е отхвърлена. Присъдени са
и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна, в частта, с която са уважени заявените
претенции с правно основание чл.344, ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ. Сочи, че решението се явявало
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
постановено в разрез със събраните в хода на процеса доказателствен материал и като
вътрешно противоречиво, по подробно изложени в жалбата съображения. Неправилен се
1
явявал изводът на съда, че не било налице реално съкращаване на щата. Съдебният акт се
явявал и вътрешно противоречив-съдът приел, че следвало да се извърши подбор при
уволнението, а в мотивите си изложил съображения, че работодателят не следвало да
извършва подбор по смисъла на чл.329 от КТ. Неправилно съдът приел и че е налице
нарушение на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ, тъй като тази разпоредба била приложима
единствено при валидно установени и доказани основания за закрила, каквито в случая
липсвали. Несъстоятелен се явявал и изводът, че не била спазена императивната разпоредба
на чл.12, ал.1 от КТД Освен това, ищцата се позовавала на действия, които самата тя
извършила в качеството си на временно изпълняващ длъжността „директор“, т.е. същата
черпела права от собственото си неправомерно поведение. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което заявените
претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд
да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.315, ал.2 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Безспорно е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор №10 от 11.09.2017г., по силата на който ищцата е полагала
труд при ответника на длъжност "учител теоретично обучение", с договорен срок за
изпитване от 1 година в полза на работодателя – до 31.08.2018г.. Не се спори между
страните, а и съгласно сключваните с ищцата споразумения, приложени към трудовото й
досие, трудовият договор не е бил прекратен до изтичане срока за изпитване, поради което и
се е трансформирал в окончателен такъв. С допълнително споразумение № 149/31.08.2018г.
ищцата е била преназначена от длъжност "учител теоретично обучение" – ½ щат, на
длъжност "учител теоретично обучение", при договорен 8-часов работен ден и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 760 лв. за срок до 31.08.2020г.. Видно от
материалите в трудовото й досие, трудовият договор се е трансформирал в безсрочен
такъв.
На 11.09.20023г., между ищцата и Началник на РУО – Шумен е сключен трудово
договор №РД07-59, по силата на който същата е приела да изпълнява длъжността „директор“
на ответното училище, до заемане на длъжността въз основа на конкурс, на основание чл.110
от КТ.
Със заявление изх. № 2460/11.09.2023г., ищцата е депозирала искане да й бъде
разрешено ползването на неплатен отпуск, считано от 12.09.2023г., във връзка с
назначаването й на длъжност „директор“ до заемане на длъжността въз основа на конкурс,
2
като искането е било уважено със заповед № 1226/11.09.2023г..
Със заповед № РД07-237/31.10.2024г. на началника на РУО – Шумен било прекратено
трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.11.2024 год., на основание чл. 334, ал. 1
от КТ.
Във връзка с тази заповед ищцата е депозирала заявление до директора на ответното
училище, с искане за прекратяване на неплатеният й отпуск като „учител теоретично
обучение“ и връщането й на работа., считано от 04.11.2024г..
С предизвестие изх.№ 151/11.11.2024г., връчено на ищцата на същата дата, Й. била
уведомена, че работодателят ще прекрати трудовия й договор, считано от 11.11.2024г.,
поради съкращаване на щата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, вр. чл. 29 от КТД за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-415/ 28.12.2023г.
Със заповед № 216 от 11.11.2024г. трудовото правоотношение с ищцата на длъжност
„учител теоретично обучение“, било прекратено, на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ, вр. с
чл.326, ал.1 от КТ и чл.29 от КТД, считано от 11.11.2024г., Доколкото заповедта е връчена на
ищцата срещу подпис на същата дата, то оттогава, съгласно нормата на чл.335, ал.2, т.3 от
КТ, трудовият й договор се счита прекратен.
Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено „съкращаване на щата – 1
щатна бройка учител теоретично обучение съгласно длъжностно щатно разписание,
утвърдено със заповед № 1238/12.09.2023г.
Видно от служебна бележка от 17.12.2024г., издадена от Председателя на Сдружение на
директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ), общинска секция . –
гр. .... ищцата е била член на сдружението като директор на ответното училище, считано от
месец октомври 2023г. до месец октомври 2024г., а съгласно служебни бележки от
16.12.2024г. и от 19.12.2024г., издадени от председателя на СО към СБУ в СУ „Св. Паисий
Хилендарски“, ищцата е била редовен член на синдикалната организация към СБУ в СУ
„Св. Паисий Хилендарски“-гр. Върбица и е заплащала редовно месечен членски внос до
м.август 2023г., включително, както и за месеците ноември и декември 2024г..
По делото е приложен КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-415/ 28.12.2023г., сключен между МОН, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България и СДСОРБ, от една страна в качеството на
работодатели, и Синдикат на българските учители (СБУ) към Конфедерацията на
независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на
труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, от друга страна, в качеството на синдикати. Съгласно чл. 10 от КТД,
при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ в рамките на
утвърдената численост на персонала работодателите следва да спазват следните условия: 1.
Информират синдикатите за причините и необходимостта от намаляване числеността на
персонала; броя и длъжностите, подлежащи на съкращение по категории персонал,
професии и специалности; възможностите за пренасочване на освободения персонал на
3
други работни места в образователната система; 2. Не се прекратяват трудовите
правоотношения на работници и служители в трудоспособна възраст по чл. 328, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ, ако по същите специалности има работни места, които се заемат от пенсионери; 3.
Прекратяват трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ с работници и
служители – членове на синдикатите – страна по договора, след предварително съгласие на
съответната синдикална организация в образователната институция. Съгласно чл. 12 от КТД
работодателите запазват работните места на правоспособни учители с безсрочни трудови
договори за периода, за който са назначени за временно изпълняващи длъжността
„директор“ на образователна институция и не сключват трудови договори с външни лица за
длъжности, за които има назначени учители, отговарящи на изискванията за заемане на
съответните длъжности с непълна норма преподавателска работа по съответните учебни
предмети. Съгласно чл. 29 от КТД за работниците и служителите в предучилищното и
училищното образование, членове на синдикални и работодателски организации – страни по
договора, срокът на предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.
328, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т.10 от КТ е 2 месеца.
Съгласно заключението на назначените по делото съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, последното брутно трудово възнаграждение,
получено от ищцата на длъжността „учител, теоретично обучение“ за месеца, предхождащ
уволнението /доколкото от месец септември 2023 год. ищцата е изпълнява длъжността
„директор“/ възлиза на 1605,17лв... Брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ
възлиза на 1621,16лв., а среднодневното за отработен ден - на 77,20лв.. Размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца възлиза на 9726,96лв., а до датата на
първото о.с.з. 24.03.2025 год. – на 7187,16 лева. Вещото лице е посочило, че съгласно
информация, получена от ответното училище, считано от 01.01.2024 год. е налице
увеличение на възнаграждението на учителите, като основната заплата е в размер на
1853лв., а увеличеният размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата на
длъжността „учител, теоретично обучение“ възлиза на 1964,18лв. и включва основна заплата
в размер на 1853лв. и клас прослужено време в размер на 111,18лв.. Размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, съобразен с увеличението в заплатите възлиза, за 6
месеца – на 11785,08лв., а до датата на последното открито съдебно заседание /23.04.2025г./
– 10606,54лв..
Към доказателствения материал са приобщени и заповед № 1238/12.09.2023г., с която е
утвърдено щатното разписание на длъжностите в училището, считано от 12.09.2023г., видно
от което, за „учител теоретично обучение“ е отредена една щатна бройка, код по НКПД
23205006, както и заповед № 1233/13.09.2024г., с която е утвърдено щатното разписание на
длъжностите, считано от 16.09.2024 год., като за „учител теоретично обучение“ отново е
отредена само една щатна бройка, код по НКПД 23205006.
Приложени са и представена от ответното училище извадка от платформата
НЕИСПУО на списък по образец 1 относно педагогическия персонал на ответното
дружество преди и след уволнението на ищцата, от който е видно, че през учебната
4
2022/2023г. ищцата е работила на длъжност „учител, теоретично обучение“, като тази
длъжност е била само една (под № 43 от списъка). Д.Ш. е работил на длъжност „учител
практическо обучение“ (№ 44) През учебните 2023/2024г. и 2024/2025г. ищцата е работила на
длъжност „директор“ (под № 1 от списъка), а длъжността „учител, теоретично обучение“ е
изпълнявана от Д.Ш. (под № 44 от списъка). Длъжността „учител практическо обучение“ е
изпълнявана от З.З. който през 2022/2023 г. е бил назначен на същата длъжност, заедно с Ш.,
но е имало 2 щатни бройки за тази позиция, а през 2023/2024 год. единият щат е бил
съкратен. Видно е, че под № 43 от списъка отново е посочена длъжност „учител, теоретично
обучение“, заемана от ищцата по делото, но е отразено, че за посочената учебна година, не е
била активна Представени са и трудовото досие на ищцата, както и трудовата й книжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е
потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата.
В конкретния случай процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е
била връчена на 11.11.2024г., поради което и следва да бъде направена преценка дали към
тази дата е съществувало потестативното право на работодателя да прекрати
правоотношението на основанието, посочено в атакуваната заповед - съкращаване на щата.
В настоящия случай процесната заповед е в изискуемата писмена форма, точно - и цифром
и текстово е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Не съществува законово изискване за подробно мотивиране на заповедта, в случай на
прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата. Такова е налице
само при налагане на дисциплинарно наказание.
Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочено
„съкращаване на щата – 1 щатна бройка учител теоретично обучение съгласно длъжностно
щатно разписание, утвърдено със заповед № 1238/12.09.2023г.
В случая ищцата твърди неспазване защитата, предвидена в КТД, позовавайки се на
чл.333, ал.4 от КТ.
Сочената разпоредба гласи, че когато това е предвидено в колективния трудов договор,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при
намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален
орган в предприятието.
В случая се установи /служебна бележка от 17.12.2024г., издадена от Председателя на
Сдружение на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ),
общинска секция . – гр. .... служебна бележка от 16.12.2024г. и служебна бележка от
19.12.2024г., издадени от председателя на СО към СБУ в СУ „Св. Паисий Хилендарски“/, че
ищцата е била редовен член на синдикалната организация към СБУ в СУ „Св. Паисий
Хилендарски“, гр. Върбица и е заплащала редовно месечен членски внос.
Съгласно чл.10 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование №
5
Д01-415/ 28.12.2023г., сключен между МОН, Съюза на ръководителите в системата на
народната просвета в България и СДСОРБ, от една страна в качеството на работодатели, и
Синдикат на българските учители (СБУ) към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, от друга страна, в качеството на синдикати, при прекратяване на трудовите
правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ в рамките на утвърдената численост на
персонала работодателят следва да прекрати трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2
и т. 3 от КТ с работници и служители – членове на синдикатите – страна по договора, само
след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната
институция.
Т.е. ищцата се е ползвала от защитата на чл.10 от КТД. По делото не се представиха
доказателства за наличието на последващ колективен трудов договор на това равнище, с
който да е прекратено действието на представения по делото. Не се представиха и
доказателства, че са изпълнени изискванията на така посочения текст.
Неоснователно се явява оплакването в жалбата, че закрилата не следвало да се приложи,
тъй като работодателят не бил уведомен и не били представени доказателства, които да
обосноват необходимост от прилагане на специална закрила при уволнението. Закрилата се
прилага независимо дали работодателят е знаел за нея или не. Липсват и каквито и да е
данни, а и твърдения работодателят да е изискал служителят да представи информация във
връзка наличието на закрила. Установи се по делото, че предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение и заповедта са от една и съща дата, връчени на тази дата и на
ищцата.
Напълно безпочвено е и оплакването на жалбоподателя, че в исковата молба не било
посочено каква точно защита по КТ се претендирала от работника/по чл.333, ал.3 или по
чл.4 от КТ/ и решаващият състав, служебно изследвайки наличието на предпоставките за
защита и по двете законови разпоредби бил нарушил принципите на състезателното начало
в процеса.
В исковата молба ищцовата страна изрично е посочила, че при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е допуснал съществени нарушение на КТД в
системата на предучилищното и училищното образование, като е посочил и че последният
не е изискал и представил предварително съгласие за прекратяване трудовото
правоотношение от съответната синдикална организация. Липсва каквото и да е законово
изискване за страните да квалифицират претенциите или възраженията си, още по-малко да
сочат цифром правна квалификация. Определяне правната квалификация на спора, обема на
търсената защита, е дейност на съда, която се извежда въз основа на изложените в исковата
молба обстоятелства и заявения петитум.
Предвид това, следва да се приеме за установено, че при издаването на процесната
заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, работодателят не е
изискал съгласие от съответната синдикална организация, чийто член е Й., за да бъде
6
надлежно извършено нейното съкращаване. Ето защо съдът намира, че първият
обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповед № 216 от 11.11.2024г. на
директора на СУ “Св. Паисий Хилендарски“-гр. .... с която трудовото правоотношение
между страните по делото е прекратено следва да бъде отменена, тъй като извършеното с
нея уволнение се явява незаконно. Съгласно чл. 344 ал.3 от КТ в този случай трудовия спор
не следва да се разглежда по същество, а заповедта следва да бъде отменена само на това
основание.
Само за пълнота, настоящата инстанция ще разгледа спора и по същество:
Съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ означава премахване, считано
от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите, поради преустановяване на съответстващата им трудова
функция. За да е законно, то трябва да е извършено от органа, който има право да извършва
промени в щата и да е реално. Освен това е необходимо момента на уволнението и на
фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или пък уволнението
да следва съкращаването на щата. Това е така , защото едва с премахването на съответната
трудова функция, съществуването на трудовия договор става невъзможно. В настоящия
случай, не се установи реално съкращаване в щата и то със щатното разписание, утвърдено
със заповед №1238/12.09.2023г..
По делото са представени щатно разписание, одобрено със заповед № 1238/12.09.2023г.
и щатно разписание, считано от 16.09.2024г., като и по двете щатни разписания е
предвидена една щатна бройка за длъжността „учител, теоретично обучение“, код по НКПД
23205006. Не се установи за сочената длъжност да са съществували две или повече щатни
бройки, които да са съкратени.
Не налага друг извод и представените от ответника извадка от платформата НЕИСПУО на
списък по образец 1 относно педагогическия персонал на ответното дружество преди и след
уволнението на ищцата. Действително, през учебните 2023/2024г. и 2024/2025г.,
длъжността „учител, теоретично обучение“ е изпълнявана от Д.Ш. (под № 44 от списъка),
но това не означава че бройките за съответната длъжност са били две. Бройката отново е
била една, като това е бройката, заемана преди от ищцата, която към този момент е била
назначена на длъжността „директор“ на училището, до провеждането на конкурс. Поради
това и в последната графа на образец 1 е посочено срещу името й за длъжността "учител,
теоретично обучение“, че е неактивна. Не е представено щатно разписание, доказващо
съкращаване бройка за длъжността „учител, теоретично обучение“, основание за издаване на
процесната заповед. Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че ищцата,
заемайки длъжността директор на училището, сама била извършила практически
съкращение, след като била назначила и друго лице на длъжност „учител теоретично
обучение“., на постоянен трудов договор, при което била освободила себе си от същата
длъжност. Обстоятелството, че друг служител е бил назначен на единствената бройка за
длъжността „учител, теоретично обучение“, която към този момент не е била реално заета,
тъй като заемащият я служител е изпълнявал длъжността „директор“, не налага извод че е
7
имало две бройки за длъжността „учител, теоретично обучение“, едната от които да е
съкратена със щатното разписание, утвърдено със заповед №1238/12.09.2023г..
Както бе посочено по-горе, съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е
премахване, считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения
общ брой на работниците и служителите, поради преустановяване на съответстващата им
трудова функция. Такова надлежно съкращение не бе установено в разглежданата хипотеза.
Следва да се посочи и че ако се приеме, че бройките за процесната длъжност са били две
или повече/каквото обстоятелство не се установи/, то тогава, съгласно разпоредбата на
чл.329, ал.1 от КТ, работодателят е бил длъжен, преди издаване на процесната заповед за
уволнение, да извърши подбор. Съгласно константната практика, правото на подбор е
субективно право на работодателя, но в случаите, когато съкращаването на щата засяга една
или повече от множеството еднородни или сходни по естеството си трудови функции -
длъжности в предприятието, правото на подбор става част от правото на уволнение. В
случая нита са налице твърдения, нито са ангажирани доказателства за извършването на
такъв.
В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, а
такова доказване в настоящото производство не бе проведено.
Що се касае до оплакването, че ищцата се позовавала на действия, които самата тя
извършила в качеството си на временно изпълняващ длъжността „директор“, т.е. същата
черпела права от собственото си неправомерно поведение, то не се установи
неправомерност на действия, които да рефлектират върху законността на уволнението на
соченото основание. Процесната заповед е издадена на основание каквото не се установи да
съществува и без да се съобрази закрилата по чл.333, ал.4 от КТ.
По изложените съображения, заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Това влече след себе си
последицата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно- ищцата следва да бъде възстановена на
предишната й работа. Съгласно трайната съдебна практика, искът за възстановяване на
работа следва да бъде уважен ако се установи допустимостта и основателността му, дори и в
случаите когато междувременно предприятието или част от него е закрито или съответната
длъжност е съкратена, дори и ако междувременно ищецът е навършил пенсионна възраст за
получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това е така, тъй като
възстановяването на работа може да има и други благоприятни последици, ако
работодателят реши отново да уволни служителя-да приложи предварителната закрила по
чл.333 от ГПК., извършване на подбор или др.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за разгледания от съда период на основание чл. 344, ал. , т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ
за сумата от 10606,54лв., представляваща сборът от обезщетението за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода 11.11.2024г.- 23.04.2025г.. Като съдът
напълно споделя изложените в този смисъл от първоинстанционния съд мотиви и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към същите.
8
Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
В необжалваната част, с която претенцията с правно основание чл. 344, ал. , т. 3 от КТ, във
вр. с чл. 225, ал.1 КТ, е отхвърлена в частта над 10606.54лв. до пълния предявен размер
от 12468.96лв., както и за периода от 24.04.2025г. до 11.05.2025г., решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски. Въззиваемата страна
не е представила доказателства за направата на разноски, поради което и такива не следва да
й се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №88 от 07.05.2025г. по гр.д. №860/2024г. на ВПРС, с което е
признато за незаконно уволнението на М.С.М. извършено със заповед № 216 от 11.11.2024г.
на директора на СУ “Св. Паисий Хилендарски“-гр. .... Шуменска обл., с която е прекратено
трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, вр. чл. 326, ал. 1 от КТ и чл.
29 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-
415/28.12.2023г. и е отменено, Й. е възстановена на длъжността „учител, теоретично
обучение“, с работно място СУ “Св. Паисий Хилендарски“ гр. .... която е заемала преди
уволнението и училището е осъдено да й заплати, на основание чл. 344, ал. , т. 3 от КТ, във
вр. с чл. 225, ал.1 КТ, сумата от 10606,54лв., представляваща сборът от обезщетението за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 11.11.2024г.-
23.04.2025г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
исковата молба – 23.12.2024 г., до окончателното й заплащане, и са присъдени разноски.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок, считано
от 08.08.2025г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9