№ 11780
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110145147 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, от О.
Т. С., ЕГН **********, в качество на процесуален субституент на
малолетните му деца Ба О.ова С., ЕГН: **********, Б О.ов С., ЕГН:
********** и Т О.ов С., ЕГН: **********.
В молбата и уточняващата молба се сочат извършени спрямо тях актове
на домашно насилие, както следва:
На 22.04.2023 г., около 15:00 часа, ответницата П. С. е казала на Б С., в
присъствието на детето Ба С.: „Бе, ти май не ми повярва къде ще ти го
натикам“, изпаднала в агресия и му казала: „Да ти помогна с презентацията, а
ти да ми се изсереш в устата после с поведението си. С неблагодарността си.
С демонстрацията на любов към някой, който нищо не е направил за теб“.
Нарекла детето Б С.: „шута на класа“, „нагазил в лайната“ и „трябва да
млъкне“. „Не мога да разбера, вие наистина ли сте такива идиоти, че не
разбирате, че отдавна прекрачихте границата? Наистина ли не го разбирате?“
Попита Б С.: „Какво ти казах да правиш? Б започнал да крещи. Ответницата
С. удряла Б и викала „Не ми крещи, бе - не смей да ми крещиш“, а детето
викало от болка „Ааааа“. Ответницата викала: „От какво да ме е срам“,
отново го ударила, а то крещяло от болка и започнало да вика още по-силно,
докато тя отново го удря. Детето пищяло. Майката продължавала да крещи:
„От какво да ме е срам? От 13 години, през които не съм спала, не съм яла.
Винаги съм те поставяла на първо място. И нея, и теб, и Тери. И сега ми акате
на главата и ми се подигравате. От кое да ме е срам, нагло същество такова?
От какво да ме е срам, бе“. Пострадалият Б С. отговорил: „От това, че биеш
децата си!“. Ответницата отговорила: „Някаква услуга ли ми правиш като
1
сядаш да учиш? Някаква услуга ли ми правиш и отново го ударила“. Б С.
отговорил: „А ти някаква услуга ли ми правиш като нон-стоп ме биеш? И ми
се караш за някакви неща? Някаква услуга ли ми правиш, а?“ След което
ответницата го ударила още няколко пъти по лицето и тялото, пристиснала го
на дивана в хола. Казала: „На записа тук в хола чува ли се каква отвратителна
майка съм!“, като всички изброени реплики и действия са извършени в
присъствието на пострадалата Ба О.ова С..
На 20.04.2023 г. около 08.00-08.20 часа ответницата казала на висок тон
на пострадалия Т С.: „Събуй се и бос ще ходиш“, той плакал, а тя с висок тон
му казала: „Ясно ли ти е, ясно ли ти е“, „Интересува ли те някой друг освен
тебе“, ударила му шамар. Към 08.30 ч. докато пътували до училище с
автомобил тя му казала „това не е от силата на удара, а съм те ударила по
капилярче, което се е спукало и леко да те бях ударила, пак щеше да се спука,
а ти с каква сила ме нарече гаднярка, знаеш ли? „Не само ми разкървави
сърцето, ако думите ти можеха да убиват, знаеш ли колко пъти щеше да си ме
убил, но ти продължаваш да умнееш бавно, просто си нагъл, вместо да кажеш
извинявай“.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е съпруга на молителя и майка на пострадалите лица, поради
което съдът приема, че е подадена от лица, които имат право да търсят
защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което
има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация
на страните, с оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то
на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва хронологията на събитията от процесните дати
така, както са изложени от молителя относно приложените по делото
видеофайлове.
Не е спорно и от приложените удостоверения за раждане се установява,
че ответницата е съпруга на молителя О. Т. С. и баща на пострадалите
малолетни лица Ба О.ова С., Б О.ов С. и Т О.ов С..
На 22.04.2023 г. в гр. София, ....... около 15:00 часа, ответницата П. С.
казала на Б С., в присъствието на детето Ба С.: „Бе, ти май не ми повярва къде
ще ти го натикам“, „Да ти помогна с презентацията, а ти да ми се изсереш в
устата после с поведението си. С неблагодарността си. С демонстрацията на
любов към някой, който нищо не е направил за теб“. На същата дата
ответницата нарекла детето Б С.: „шута на класа“, „нагазил в лайната“ и
„трябва да млъкне“. „Не мога да разбера, вие наистина ли сте такива идиоти,
че не разбирате, че отдавна прекрачихте границата? Наистина ли не го
2
разбирате?“ Ответницата попитала детето Б С.: „Какво ти казах да правиш?,
при което Б започнал да крещи. Ответницата С. удряла Б и викала „Не ми
крещи, бе - не смей да ми крещиш“, а детето викало от болка „Ааааа“.
Ответницата викала: „От какво да ме е срам“, отново го ударила, а то крещяло
от болка и започнало да вика още по-силно, докато тя отново го удря. Детето
пищяло. Ответницата крещяла: „От какво да ме е срам? От 13 години, през
които не съм спала, не съм яла. Винаги съм те поставяла на първо място. И
нея, и теб, и Тери. И сега ми акате на главата и ми се подигравате. От кое да
ме е срам, нагло същество такова? От какво да ме е срам, бе?“. Б С.
отговорил: „От това, че биеш децата си!“. Ответницата отговорила: „Някаква
услуга ли ми правиш като сядаш да учиш? Някаква услуга ли ми правиш?“ и
отново го ударила. Б С. отговорил: „А ти някаква услуга ли ми правиш като
нон-стоп ме биеш? И ми се караш за някакви неща? Някаква услуга ли ми
правиш, а?“ След което ответницата го ударила още няколко пъти по лицето
и тялото, пристиснала го на дивана в хола и му казала: „На записа тук в хола
чува ли се каква отвратителна майка съм!“. Тези действия на ответницата са
извършени в присъствието на пострадалата Ба О.ова С. и са възприети
непосредствено от нея.
На 20.04.2023 г., около 08.00-08.20 часа в гр. София, ....... ответницата
казала на висок тон на пострадалия Т С.: „Събуй се и бос ще ходиш“, той
плакал, а тя с висок тон му казала: „Ясно ли ти е, ясно ли ти е“, „Интересува
ли те някой друг освен тебе?“ и му ударила шамар.
Горното се установява от направеното в съдебно заседание на 15.05.2024
г. признание на неизгодни факти от ответницата, че описаното в молбата и
уточнителните молби нейно поведение, което се твърди, че е записано чрез
запис на видеокамери, не се оспорва от нея. При това положение, доколкото
липсва оспорване, следва, че тези деяния са осъществени, поради което могат
бъдат приети за доказани.
Признанието на ответницата намира косвена подкрепа в заключението на
СПЕ, което съдът кредитира в цялост като обосновано и компетентно
изготвено.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е годно доказателствено средство,
тъй като законният представител на децата не е легитимиран да декларира от
чуждо име релевантни за спора обстоятелства.
Показанията на разпитаните свидетели са лишени от конкретика и не
спомагат за успешно доказване на твърдените от страните обстоятелства.
Приетият социален доклад от ДСП – Люлин пресъздава разговор с
децата, при който те не съобщават да са били обект на физически или
психически тормоз от родителите си, както и е са заявили, че не заемат ничия
страна. Предвид посоченото и в доклада, че ОЗД не разполага с тесен
специалист психолог, който да тълкува поведението на децата и да изрази
становище, не е възможно да се градят различни доказателствени изводи от
възприетите.
Липсват доказателства, че към 08.30 ч. на 20.04.2023 г., докато
ответницата и детето Т С. пътували до училище с автомобил, тя му казала
„това не е от силата на удара, а съм те ударила по капилярче, което се е
спукало и леко да те бях ударила, пак щеше да се спука, а ти с каква сила ме
3
нарече гаднярка, знаеш ли? „Не само ми разкървави сърцето, ако думите ти
можеха да убиват, знаеш ли колко пъти щеше да си ме убил, но ти
продължаваш да умнееш бавно, просто си нагъл, вместо да кажеш
извинявай“.
Съдът намира, че поведението на ответницата съставлява акт на домашно
физическо, психическо и емоционално насилие. То е реализирано на
22.04.2023 г., около 15:00 часа, в жилище на адрес: гр. София, ....... от
ответницата П. С. спрямо молителя Б С., по отношение на когото ответницата
отправяла множество обидни и унизителни думи и изрази, а именно: „Бе, ти
май не ми повярва къде ще ти го натикам“, „Да ти помогна с презентацията, а
ти да ми се изсереш в устата после с поведението си. С неблагодарността си.
С демонстрацията на любов към някой, който нищо не е направил за теб“,
нерекла молителя Б С. „шута на класа“, „нагазил в лайната“ и му казал, че
„трябва да млъкне“. Казала също: „Не мога да разбера, вие наистина ли сте
такива идиоти, че не разбирате, че отдавна прекрачихте границата? Наистина
ли не го разбирате?“, след което ответницата попитала детето Б С.: „Какво ти
казах да правиш?, при което Б започнал да крещи. Ответницата С. удряла Б и
викала „Не ми крещи, бе - не смей да ми крещиш“, а детето викало от болка
„Ааааа“, казало на ответницата: „От какво да ме е срам“, след което
последната отново го ударила, а то крещяло от болка и започнало да вика още
по-силно, докато тя отново го удря. Ответницата крещяла: „От какво да ме е
срам? От 13 години, през които не съм спала, не съм яла. Винаги съм те
поставяла на първо място. И нея, и теб, и Тери. И сега ми акате на главата и
ми се подигравате. От кое да ме е срам, нагло същество такова? От какво да
ме е срам, бе?“. Б С. отговорил: „От това, че биеш децата си!“. Ответницата
отговорила: „Някаква услуга ли ми правиш като сядаш да учиш? Някаква
услуга ли ми правиш?“ и отново го ударила. Б С. отговорил: „А ти някаква
услуга ли ми правиш като нон-стоп ме биеш? И ми се караш за някакви неща?
Някаква услуга ли ми правиш, а?“ След което ответницата го ударила още
няколко пъти по лицето и тялото, пристиснала го на дивана в хола и му
казала: „На записа тук в хола чува ли се каква отвратителна майка съм!“.
Удрянето представлява акт на физическо насилие спрямо молителя Б С..
То е осъществено в присъствието на молителя Ба С. и на основание чл. 2, ал. 2
ЗЗДН реализира признаците на психическо и емоционално насилие спрямо
нея.
Доказва се в хода на производството, че на 20.04.2023 г., около 08.00-
08.20 часа, в жилище на адрес: гр. София, ....... ответницата е осъществила акт
на психическо насилие спрямо молителя Т С. с приетите за доказани думи и
изрази, както и ударила молителя по лицето.
Поведението на ответницата съставлява акт на домашно физическо,
психическо и емоционално спрямо пострадалите малолетни деца Ба О.ова С.,
Б О.ов С. и Т О.ов С., както и на физическо насилие, осъществено спрямо
децата Б О.ов С. и Т О.ов С.. Чрез извършените актове на насилие на
процесните дати по различно време от денонощието посредством отправени
множество обидни и заплашителни думи по отношение на децата ответницата
демонстрира желание за физическо и психическо надмощие над тях,
очевидно вследствие на дисхармоничните отношения в семейната среда, в
която присъстват вербалното, емоционално и физическо насилие спрямо
4
децата.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителите, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на молителя
и пострадалите лица се явяват мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като се
задължи нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо пострадалите лица, нейни деца.
Останалите мерки са непропорционални. Макар деянията да са силно
морално укорими и притеснителни, те следва да се разглеждат в пълния
контекст на семейните взаимоотношения. Отношенията на двамата родители
към този момент са били силно влошени. От заключението на СПЕ се
установява, че проявата на физическа и вербална агресия не е изключение, а
по скоро норма в отношенията и на двамата родители към децата. До
образуване на настоящото производство и двамата са проявявали физическа
агресия спрямо трите деца и последните приемат това за нещо нормално, като
не отдават по-голямо значение на случилото се от други предходни случаи
например. До отстраняване на ответницата от семейното жилище
отношенията в семейството са били много напрегнати, имало е чести
скандали. След напускането й, емоционалният интензитетът на напрежението
е намален. Децата демонстрират добра връзка, привързаност и липса на страх
към своята майка, тя от своя страна е значително по-балансирана в
поведението си. Децата се опитва и успешно успяват да заемат неутрална
позиция във влошените отношения между родителите си, така че да не бъдат
замесени в конфликт на лоялност. Желаят да общуват регулярно с майка си.
Не може да бъде игнориран значителният период от време между деянията и
приключване на устните състезания, както и продължителният период от
време на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗЗДН, наложена със Заповед за
незабавна защита № 2 от 28.04.2023 г., която е постигнала превантивния си
ефект. Всичко това дава основание на настоящия състав да счита, че мярка,
различна от тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, би създало ограничения на
ответницата по-големи от действително необходимите и биха имали характер
на репресия.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, съдът приема, че глобата следва да бъде в размер на 200
лв.
По разноските:
5
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Заплатеното е съответно на фактическата и правна сложност на делото. При
преценката за това следва да се отчита, че се касае то три субективно
съединени в едно производство молби и спецификата на производството,
свързана с пострадали малолетни лица, деца на двете страни, изискващи
специални умения от процесуалния представител.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителя в
размер на 730 лв. депозит за изготвяне на СПЕ следва да бъдат възложени на
ответницата.
Внесеният депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 400 лв. следва да
бъде възстановен на процесуалния субституент при поискване, тъй като не е
разходван за изготвяне на таква експертиза.
Неоснователна е претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв., тъй като липсват доказателства да е
заплатено. Видно от договора за правна помощ (л. 130) то е договорено, няма
отбелязване да е платено. В останалите приложени пълномощни за адв.
Захариева също липсва подобно отбелязване.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу П. Е.
С., ЕГН **********, и й НАЛАГА мерки за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 5 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН, като я ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо БА О.ОВА С., ЕГН:
**********, Б О.ОВ С., ЕГН: **********, и Т О.ОВ С., ЕГН: **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН П. Е. С., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. Е. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Е. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на О. Т. С., ЕГН
**********, сумата от 730 лв. - разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
Внесеният депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 400 лв. да бъде
възстановен на О. Т. С., ЕГН ********** при поискване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването на страните, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
6
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 22 ЗЗДН.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7