Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................
Гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 919 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.95,ал.1, от Закона за авторското право и сродните му
права за осъждане на ответника да заплати на ищеца Н.Т. сума в общ размер на 3686,44 лв., за
обезщетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху
фотографията „Залез от замъка Ептапиргио“, направена в Солун, Гърция и
разгласена на авторския сайт на ищеца „sumfinity“,
извършено от ответника в периода 17.09.2018 г. – 11.02.2020 г., който използвал
фотографията на сайта си с цел реклама на туроператорска дейност без разрешение
и съгласие на автора и без да го посочи за такъв, които вреди се изразяват
пропуснати ползи под формата на неполучено авторско възнаграждение 2766,44 лв., претърпени загуби по формата на
разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ и нотариални такси в размер 420 лв., както и обезщетение за
претърпените болки и страдания в размер на 500 лв., представляващи част от общо
претендирано обезщетение от 1000 лв.Претендират се и законни лихви върху
обезщетението за периода от извършването му до датата на исковата молба в
размер на 599,87 лв. Претендират се и разноските за производството.
Ищецът твърди да е професионален
фотограф и автор на фотографията „Залез от замъка Ептапиргио“, която била
създадена в Солун и разгласена на авторския сайт на ищеца Съмнифай, в албума
„Солун“, като бил посочен за автор в самата публикация. Твърди,че ответникът,
без разрешение на автора, е използвал фотографията, за да рекламира
туристически услуги, чрез който предлага екскурзии и други услуги до Солун,
като например трансфери, както възможност за
пътуване на своя уебсайт http://puerto.bg/, като снимката е използвана на
17.09.2018 г. и до 11.02.2020 г., с
което са нарушени авторските права на ищеца. Твърди в причинна връзка с това
нарушение да са настъпили вреди – пропуснати ползи в размер на възнаграждението,
което фотографът би получил при правомерното използване на фотографиите, чиито
средни цени са установени от ежегодния сборник на Съюза на професионалните
търговци на фотографии – Фотографни хонорари, издаван в Германия, чиито
гражданин е ищецът, или пропуснатото
възнаграждение от 1415 евро, което се равнява на 2766,44лв. Освен това ищецът
направил разходи за нотариални такси за обезпечаване на доказателства в размер
на 20 лв., както и разноски в размер на 400 лв. за наемане на адвокат, чиито
услуги били необходими, за да се квалифицира нарушението съгласно българското
право, да се изготвят покани и да се преговаря извънсъдебно с ответника. Ищецът
приел тежко поредната кражба на труда му, почувствал се унизен и подценен,
обременен психически от поради това, че е принуден да следи за нарушения на
правата му в интернет.
Ответникът оспорва иска. Оспорва, че
фотографията, посочена от ищеца, може да бъде обект на авторско право, тъй като
с оглед обстоятелството, че изобразява пейзаж в градска среда, който е
многократно заснеман от същата перспектива и в същата композиция, й липсва
каквато и да било оригиналност и
творчество, тъй като презентира чуждо произведение на изкуството ( в случая
крепостта „Ептапиргио“) и то без да е вложено каквото и да било майсторство в
техническо или артистично отношение. Позовава се на разпоредбата на чл.24 ал.1,
т.7 ЗАПСП, като счита че процесната фотография представлява механично контактно
копиране на произведение на изкуството, което е позволено само с информационна
или друга нетърговска цел, поради което и ищецът няма право на възнаграждение,
нито на друга закрила на авторски права, дори и фотографията да се приеме за
обект на авторско право, а ищецът за нейн автор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си да е автор на посочената фотография, като докаже, че
предпоставките на твърдяната презумпция, а именно че авторството му е посочено
в публикацията на снимката в интернет, че фотографията е резултат от творческа
дейност, че е използвана от ответника на неговия сайт, настъпването на конкретни
по изражение и неимуществени вреди, както и претърпяването на загуби и пропускането
на ползи в твърдените размери и в
причинна връзка с използването от ответника на същата фотография.
При установяване на горните предпоставки
относно посочване на авторството на ищеца в публикация за разгласяване на
фотографията чрез сайт, ответникът следва да докаже, че фотографията не е
създадена от ищеца.
По отношение на авторството по делото са
представени разпечатки на електронни страници от сайта „sumfinity“, в който е публикувано Потрфолио на
ищеца Н.Т., който представя себе си като фотограф и възгледите си относно
значението, което фотографията има за него и целите, които си поставя при
заснемането на фотографии, планирането на тази дейност, тяхната обработка и
избора на техники, като в албум Гърция, подалбум Солун е публикувана
фотографията Залез от замъка Ептапиргио, под която е дадена кратка информация в
първо лице, единствено число относно условията, при които е авторът на текста е
достигнал замъка, както и информация относно самата архитектурна
забележителност.
Представена е разпечатка на електронна
страница на платформата „Whois“, установяваща
регистрирането на домейн sumfinity.com на 26.01.2013 г. от Н.Т..
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че публикуваната на
сайта „sumfinity“ фотография със заглавие „Залез от замъка Ептапиргио“
представлява пейзажна художествена фотография, която се отличава с
неповторимост и уникалност, тъй като е създадена чрез сливането и
съвместяването на няколко кадри и обработката им по специфичен начин,
непозволяващ повторението на крайния резултат
без наличието на първоначалните кадри и съответните професионални умения
в областта на фотографията и компютърната постобработка. Вещото лице посочва,
че при създаването й са вложени отлични умения и познания при владеенето на
фотографската техника, както и умения за подбор на композицията, използване на
светлината, характерно цветопредаване, които оказват емоционално въздействие и
отразяват авторовата гледна точка.
Вещото лице е установило, че фотографията
е създадена чрез използването на
конкретни 7 бр. кадри, достъп до които е предоставен от ищеца в облачно
пространство, които кадри с оглед анализа на самите кадри и метаданните на файловете представляват част от
серия фотоснимки, реализирана на 01.02.2017 г. за времето от 17:54:58 часа до
18:02:42 с камера NIKON D 800 и посочен фотограф Niko Trinkhaus, като същите отговорят като дата и
часово време /от метаданните/ и като съдържание, ракурс и композиция с
процесната фотография, като предоставените 7 бр. кадри не съдържат всички
признаци на художествена фотография като достатъчно разработка и цветови
баланс. Вещото лице е дало разяснения в съдебно заседание, че счита
предоставените в облачно пространство файлове за сурови такива въз основа на
метаданните от файловете и формата на
файловете, който изхожда от използваната при заснемането на кадрите техника,
която според метаданните е една и съща за суровите файлове и за процесната
фотография, за чието създаване е използван като базов един от кадрите и
останалите са въведени допълнително.
При съвкупна преценка на данните за
регистрация на домейна, на който е публикувана процесната фотография,
заключението на вещото лице и обстоятелството, че достъп до файловете с
кадрите, използвани за създаване на фотографията със заглавие „Залез от замъка Ептапиргио“ е
предоставен в облачно пространство именно от ищеца и при липсата на
доказателства този достъп, респективно кадрите да са добити неправомерно, съдът
приема за доказани по делото твърденията на ищеца да е автор на фотографията.
Въз основа на заключението, което не се
оспорва, съдът приема, че създадената от ищеца фотография без съмнение е
резултат на творческа дейност с оглед установения начин на създаването й,
използваните техники и умения, чието съчетание създава уникалност и и
неповторимост на съдържане и внушение и следователно е защитим обект на
авторско право.
Установява се от заключението на
техническата експертиза, че фотографията със заглавие „Залез от замъка
Ептапиргио“, публикувана на сайта на ищеца „sumfinity“,
в албум Гърция, подалбум Солун, чиито автор е ищеца, е идентична с използваната
от ответника П. ООД на сайта му с адрес https//puerto.bg на 17.09.2018 г.,
като не се твърди, нито доказва това да е станало със съгласието на ищеца и при
посочване на авторските му права и следователно е налице нарушение на
авторските му права по чл.13, ал.1, т.1 и 4 и чл.18, ал.1 ЗАПСП..Не се оспорва
и използването да е продължило в твърдения от ищеца период.
Неоснователни са доводите на ответника,
основани на чл.24, ал.1, т.7 ЗАПСП, че по отношение на фотографията е налице
основание за свободното й използване без заплащане на възнаграждение. На първо
място разпоредбата третира използването на авторските права по отношение на произведения,
постоянно изложени на улици, площади и други
обществени места и то с информационна и нетърговска цел. В случая фотографията на
ищеца не е изложена на обществено място и използването й е във връзка с
търговската дейност на ответника като туроператор. Тълкуването на ответника, че
понеже елемент от фотографията е и архитектурна забележителност, като част от
пейзажа, то и по отношение на фотографията се разпростира свободното
използване, не е съответно на закона и неговата цел, нито такава теза се
потвърждава от представената от
ответника съдебна практика
За извършеното нарушение, за което
ответника отговоря, тъй като не оспорва да поддържа и управлява сайта, на който
е използвана фотографията без разрешение на автора – ищец по делото, се дължи
обезщетение, като се касае за един иск, а отделните претърпени вреди са от
значение за определяне на размера му.
Ищецът, който носи тежестта, не е
доказал твърденията си относно настъпването на имуществени вреди в посочените в
исковата молба размери в причинна връзка с нарушението.
Релевантни за определяне на размера на
пропуснатите ползи са средните пазарни цени към датата на извършване на
нарушението, като по становище на на съдебния състав, представените от ищеца
разпечатки от ежегодния сборник Съюза на професионалните търговци на фотографии
– Фотографни хонорари, издаван в Германия, чиито гражданин е ищецът са
неприложими в настоящия случай, в който защитата се търси в Република България
и при твърдения нарушенията да са извършени в страната. Няма каквото и било
основание да се приеме, че посоченият от ищеца сборник на Съюза на
професионалните търговци на фотографии – Фотографни хонорари, издаван в
Германия има отношение към други субекти, различни от членовете на съюза или
пък на територията на други държави, извън Германия. Други доказателства
относно размера на средните пазарни цени, включително и по отношение на
международни пазари на художествена фотография ищецът не е представил.
Не се доказва и пряката причинна връзка
на направените „извънсъдебни“ разходи, които нямат връзка с поведението на
ответника, а са резултат от неподходящ избор на самия ищец на неефективни
средства за защита, поради което и няма основание за извършването на такива
разходи да се ангажира отговорността на ответника, дори и при установяване на
останалите елементи на нарушението.
Конкретни доказателства относно размера
на неимуществените вреди също не са представени, но при всички случаи
засягането на правото на ищеца да получи признание и оценка за вложения
творчески труд е довело до негативни емоции и преживявания.
По тези съображения размерът на
обезщетението следва да се определи от съда на основание чл.95а ЗАПСП при
съобразяване на преследваните от закона цели за възпиращо и предупредително
въздействие върху нарушителя и останалите членове на обществото, както и
конкретните характеристики на нарушението, а именно, че е извършено с цел
търговска реклама на предлаганите от ответника услуги, поради което и съдът
приема, че справедлив е размер от 600 лв., като за разликата до пълния размер
от 3686,44 лв. искът следва да се отхвърли.
Ответникът дължи и обезщетение за
забава, от датата на първоначалното извършване на нарушението 17.09.2018 г., до
датата на исковата молба, тъй като се касае за деликт, като съдът определя
размера на същото по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на периода на забава и
размера на основния лихвен процент, като елемент от определянето на законната
лихва, на сумата от 102,34 лв., като за разликата над тази сума искът за лихви
е неоснователен.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, които с аги претендирали. На ищеца, съобразно
уважената част от исковете, се дължат разноски за държавна такса в размер на
28,09 лв., а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, разноски в
размер на 1714,09 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
П. ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Люлин, ул. арх. *******да
заплати на Н.Т., роден на *** г.,
гражданин на Германия, с адрес:гр.Берлин, ул.*******на основание чл.95,ал.1, от
Закона за авторското право и сродните му права обезщетение в размер на 600 лв.
за имуществени и неимуществени вреди от
нарушение на авторските права на ищеца върху фотографията „Залез от замъка
Ептапиргио“, направена в Солун, Гърция и разгласена на авторския сайт на ищеца
„sumfinity“, извършено от ответника в периода
17.09.2018 г. – 11.02.2020 г., който използвал фотографията на сайта си с цел
реклама на туроператорска дейност без разрешение и съгласие на автора и без да
го посочи за такъв, ведно със законната
лихва от 21.05.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 102,34 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 17.09.2018 г.
-20.05.2021 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 28,09 лв., представляваща разноски за държавна такса,
съобразно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.95, ал.1 ЗАПСП
за разликата над 600 лв. до 3686,44 лв. и иска по чл.86, ал.1 ГПК за разликата
над 102,34 лв. до 599, 87лв.
ОСЪЖДА Н.Т., роден на *** г., гражданин на
Германия, с адрес:гр.Берлин, ул.*******да
заплати на П. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
ж.к.Люлин, ул. арх. *******на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1714,09 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: