Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 83 / 28.02.2017 г., гр.Монтана
В
името на народа
Административен
съд Монтана, в съдебно заседание на двадесети
четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Мария Ницова
Бисерка
Бойчева
при секретар А. и с участието на прокурора А.
разгледа докладваното от
съдия Ницова КАНД № 30/2017 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН.
С
решение от 21.12.2016 г., постановено по АНД № 1679/2016 г.по описа на РС Монтана,
е потвърдено наказателно постановление № 16-0996-001349/11.08.2016 г. на началник
група към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна
полиция” Монтана, с което на Т.Я. *** И*** А*** № 40, на основание нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказания,
чрез адв. С., с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като
„..неправилно и незаконосъобразно……алтернативно да се върне делото за ново
разглеждане поради допуснати нарушения на процесуалните правила.“. Излага
становище, че „..не са обсъдени свидетелските показания…”, също така съдът в
производство не е обсъдил всички възражения, налице са съществени нарушения на
процесуалните правила. В касационната
жалба и в с.з. се излагат доводи за незаконосъобразно решение на въззивния съд,
поради което моли съда да отмени
решението на РС Монтана, с което е потвърдено издаденото НП.
Административнонаказващият
орган, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Административен
съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е
наложено на жалбоподателя, за това, че е „ отказва да му бъде извършена проверка с техн. средство
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му”. Същият е отказал да подпише АУАН, като
в хода на административнонаказателното производство е положил максимални усилия
да докаже, че не той е управлявал МПС, но от събраните и обсъдени всъвкупност
доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че е установен водачът на
МПС, като всички опити с допълнително привлечени свидетели да бъде оборен този
факт не са приети от съда.
Въззивният съд е положил максимални усилия с
цел да установи фактите по делото, разпитал е всички посочени свидетели,
посочил е и кои показания кредитира, а кои
не кредитира и защо. Съдът като обсъдил всички факти и обстоятелства, касаещи
производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е
управлявало МПС на 28.02.2016 г. около 02.00часа, като впоследствие е отказало да
му бъде извършена проверка с техн. средство за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Съдът като съпоставил и обсъдил всички събрани доказателства в
тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид
което изложеното в касационната жалба относно липсата на мотиви относно
приетата за установена фактическа обстановка и необсъжване на направените
възражения не се споделят от настоящата
инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно е установено, че
административнонаказаният е управлявал
МПС, като е направил опит да заблуди проверяващите, като побързал да си размени
местата със седящата до него пътничка. В
производството е установено, че същият е отказал да му бъде извършена проверка
с техн. средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Същият е отказал да
подпише АУАН, подал е жалба до ОД на МВР на другия ден, с което също е търсил
защита за тезата си, че не той е управлявал МПС. Съдът е обсъдил събраните
доказателства и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, предвид което съответно
правилно е потвърдил наложеното наказание.
Фактическата
обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става
дума за опит да бъде избегнато установяване на административно нарушение. Съдът
правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и установено административно нарушение. Основните
възражения на жалбоподателя, че има
разминаване, „противоречие.. и не са обсъдени всички събрани по делото
доказателства.”, не намират опора в събраните доказателства в
административнонаказателното производство. Въззивният съд е обсъдил всички относими
доказателства, макар и доста пестеливо, и правилно е постановил, че тези обстоятелства
не може да се приемат твърдените
съществени нарушения, т.к. безспорно е установено извършеното нарушение и неговия
извършител. Изложената защитна теза, подкрепена от привлечени свидетели не могат
да променят фактите, подкрепени от
събраните в административнонаказателното производство доказателства, установени
са фактическите обстоятелства, които безспорно сочат на извършено
административно нарушение от административнонаказаното лице. Административнонаказаният
е направил възражения, но същите имат изцяло защитна теза и не се подкрепят от
останалите доказателства, събрани в
производството.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Монтана, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и
същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в
подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са
изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството
доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации,
предвид което само твърдението на административнонаказаното лице и неговия
адвокат, явно заинтересовани лица, не
може да бъде прието като основание за отмяна на постановеното решение на РС Монтана.
В
производството административнонаказаният е направил опит със свидетелски показания да
обори оспорваните констатации, събрани са поисканите доказателства пред въззивния съд, т.е. не може да се твърди съществено нарушение
на производствените правила. Не се споделя
и твърдението, че „липсват мотиви относно приетата за установена
фактическа обстановка, както и липсата
на обсъждане на направените по делото възражения..”
Налице
са безспорно установени нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето
защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършено
административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено. Поради което
и атакуваното решение следва да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно постановено.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение на РС Монтана, постановено по АНД № 1679/2016 г. по описа на
с.съд от 21.12.2016 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: