Решение по дело №44/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260105
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20205220100044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. Пазарджик, 30.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишки    районен   съд    гражданска   колегия    в   публичното заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета     година в  състав:

                                                                Председател: Николинка Попова

при секретаря Д.Буюклиева  , като разгледа докладваното      от районен    съдия  Попова    гражданско  дело   № 44 по  описа   за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са искови претенции с правно основание  чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД и чл. 285 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба подадена от   С.Е.С.  ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокатско дружество „ Д.и Х. „ , представлявано от адв. Г.Х. - управител със съдебен  адрес *** срещу С.К.К., ЕГН ********** с адрес *** .

Твърди се в исковата молба, че на 13.09.2015 г. в гр. Пазарджик  било настъпило ПТП между бус марка „**“, с per. № **, управлявано от Г.С. К. и мотоциклет марка „С.“, модел „ГСХ-Р“, управляван от ответника С.К.К.. Вследствие на пътния инцидент бил пострадал водачът на мотоциклета С.К.. Във връзка с предявяване на съдебни претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на инцидента неимуществени вреди, пострадалият упълномощил Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“.

От името на пострадалото лице била депозирана искова молба с вх. № 161913/30.12.2015 г., по която било образувано гр. д. № 16972/2015 г., по описа на Софийски градски съд, 1-12 състав, с искане на С.К. да бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от него в резултат от пътния инцидент неимуществени вреди. В хода на процеса Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“, чрез своя управител преупълномощило ищеца - адвокат С.Е.С. да извършва делегираните от страна на длъжника правни и фактически действия. Във връзка с образуваното гр. д. № 16972/2015 г., по описа на СГС, 1-12 състав, адвокат С.Е.С. платил от името на С.К. сума в общ размер 715 лв. (седемстотин и петнадесет лева), представляваща: 300,00 лв. (триста лева) - държавна такса: 350,00 лв. (триста и петдесет лева) - депозит за комплексна експертиза; 5 лв. (пет лева) - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; 60 лв. (шестдесет лева) - депозит за призоваване на свидетел. За извършените плащания от „Първа инвестиционна банка“ АД били издадени четири броя платежни нареждания: с реф. № S04PWBB*********/04.02.2016г.; № S04PWBB *********/08.04.2016 г. и S04PWBB*********/08.04.2016 г„№ 000PWB*********/20.03.2017 г.

Твърди се ,че  до настоящия момент горната сума не била възстановена от длъжника на С.Е.С..Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.К.К., ЕГН **********, да заплати на ищеца С.Е.С., ЕГН **********, сума в размер на 715,00 лева (седемстотин и петнадесет лева), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.  

В законно установения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, като същият заявява, че по отношение на описаното в исковата молба определени факти били описани с известни пропуски.  Не оспорва, че бил  претърпял ПТП, и че му препоръчали ищцовото адвокатско дружество „Георгиева и съдружници” с адрес в гр.София, ул.„К.”№53А, с управител и представляващ го адвокат С.С., да заведе искове срещу застрахователя за нанесените ми имуществени и неимуществени щети. Не оспорва, че бил подписал пълномощното приложено по делото към исковата молба. Но не било написано в тази искова молба какво се случило, след като той подписал пълномощното. Цялата работа се състояла в това, че след два проведени телефонни разговора с хора от препоръчана му кантора, която представлявал г-н С., на него му било посочено място в гр. София, на което да отиде, като изрично му било казано да носи в себе си сумата от 2000 /две хиляди/ лева, която сума щяла да е адвокатския хонорар на адвоката, съдебни такси и разноски дължими от ищеца за делата, които кантората щяла да образува пред Софийски районен съд и Софийски градски съд, за обезщетяване на понесени от него имуществени и неимуществени щети от ПТП, като и да носи всички документи касаещи и свързани с претърпяното ПТП, след което му дали номер на мобилен телефон, на който да се обади като пристигна. Ответникът твърди още , че тъй като не разбирал тези неща, попитал по телефона ще му бъдат ли възстановени тези пари, понеже в онзи период бил без работа и било малко трудно за него да събере сумата и да я даде наведнъж. Било му отговорено, че като спечелят делата, съдът щял да ми присъди тези пари, частично или изцяло. Разбрали се да се видят в София след няколко дни. На уговорената от двамата дата пристигнал със съпругата си в София, в р-н Слатина, зад Полиграфическия комбинат, на някакво кръстовище и се обадил на телефона, който му дали от кантората. Мъж го попитал къде е и след което му отговорил, като му описал околните сгради и колата си. Мъжът му казал, че бил съвсем близо и да изчака в колата си. След малко видял един мъж да се приближава с телефон в ръка и да оглежда колите. Набрал отново номера, който му дали от кантората и видял, че мъжът вдигнал телефона и му отговорил. Излязъл от колата си, заедно със съпругата си и отишъл при него. Попитал го дали той е адвокат С., след което мъжа му отвърнал, че бил адвокат от кантората и че работил с адвокат С., но последният отсъствал и  изпратил него. Човекът се представил, но ответникът твърди, че не му запомнил името, казал му че адвокат С. му е дал адвокатско пълномощно, което да подпишел и с което да го представлява в съда. Не помни, дали той или самия ответник изписал лични данни върху бланката, след което се подписал. След това от приятелката му, която била до него, поискал да му даде приготвените 2000 /две хиляди/ лева, които били в нейната дамска чанта. Взел сумата и я предал на адвоката. Попитал го дали тази сума или част от нея ще му бъде възстановена и кога, на което той му отвърнал, че накрая когато приключат делата и решенията влязат в сила, сумата от 2000 /две хиляди/ лева, частично или изцяло ще му бъде присъдена от съда. Той преброил парите и взел документите като му казал, че ще се обадят по телефона за насрочването на делата и явяването ни на тях в съда. Отишли заедно до една близка сграда да снимат подписаното от ответника пълномощно, за да има екземпляр и за него, след което се разделили и той си тръгнал. Всичко се случило много бързо пред една сграда, дори и в кантората им не го завели да влезна и с адвокат С. лично не се запознал. От този момент на плащане и подписване на пълномощното повече никой от кантората на г-н С. не му се обадил, ответникът звънял многократно на дадените ми от кантората телефонни номера, за да разбера дали са образувани и насрочени делата, както звънял и на стационарния телефонен номер, посочен в интернет адреса на кантората но никой не отговарял, като това продължило много дълго време и накрая се принудил да наема друг адвокат, с който да разбере какво се случва по делата му в Софийски Районен Съд и в Софийски Градски съд. От това, което прочел в Решението на СРС разбрал, че не са искани от адвоката, който го представлявал, присъждане на направените от него разноски включващи платена САТЕ в размер на 200 лева и не му предоставил изпълнителен лист за другите разноски направени от него 50 лева, платена държавна такса и присъдени 100 лева обезщетение по частично предявен иск. Впоследствие се оказало, че бил завел частичен иск в Софийски Районен Съд в размер на 100 лева и изпълнителния лист за присъдените в негова полза разходи със съдебно решение по делото в размер на 150 лева го взел г-н С., като този лист и до момента бил в него, без да знае и да бил уведомен дали бил предявен и изплатен. В последващата изготвена искова молба за остатъка от обезщетението в размер на 7919 лева и подадена от адвокат С. в Софийски районен съд и приложения, изготвен от него списък за разноски по делото не била посочена и поискана да му бъде върната сумата от 200 лева, заплатена за изготвяне на САТЕ от вещо лице на първото дело пред СРС, с което го бил ощетил. В СГС разбрал, че имало постановено решение /за което никой от наетата от него кантора не го уведомил/ което се обжалвало в Апелативен съд София. В Софийски градски съд, след постановяване на решението, г-н С. с молба поискал и се сдобил с изпълнителен лист издаден в полза на ответника за сумата от 1000 лева, за чието получаване, адв.С. се  подписал по делото, за който изпълнителен лист също не бил уведомен и не му бил предоставен, а и не знаел дали бил предявен и сумата по него дали била изплатена. За развитието на нито едно от делата никой от кантората не го уведомил, както и за постановените по тях решения. На нито едно от делата не се явявал лично и не знаел какво се е случвало. След това пълно неведение по дела образувани от името на ответника и заплатени от него разходи се притеснил и потърсил информация в интернет за кантората и за адвокат С.. Намерил материали за наложени дисциплинарни наказания на адвокат С.С. във връзка с незаконно учредена Асоциация за Помощ за пострадали при пътни инциденти и нейното заличаване по искане на Прокуратурата както и други дисциплинарни наказания наложени му от САС на софийската адвокатска колегия във връзка със злоупотреба с права и незаконни дейности по обезщетения от ПТП. Написал имейл до г-н С. и съобщение на номера на адвоката, с който се видял и който имал, с което ги уведомил, че повече няма да разчита на него, неговите сътрудници и колеги относно юридическите и адвокатски услуги като оттеглял правата дадени им от него по пълномощното, което подписал и едва тогава му се обади човек от кантората, който се представил за адвокат и го заплашил, че нямало да видя една стотинка от водените от него и партньорите му дела, като самия ответник  щели „ да скъсат от дела“.

Предвид гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли изцяло иска като напълно неоснователен понеже от него се искала сумата от 715,00 лева за разноски по делото на СГС, за които той бил заплатил предварително.Не представя писмени доказателства. Направил е доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел, като в съдебно заседание, това доказателствено искане   е било оттеглено.

    След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът  намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът в исковата си молба твърди, а ответната страна се оспорва, че помежду им са били налице договорни отношения, като ищецът е бил упълномощен във връзка с което  е поел задълженията да извършва от името  и за сметка на  ответника определени правни  и фактически действия – да го представлява пред всички физически и юридически лица , държани учреждения и институции / включително и пред съд / за извършване  на всички необходими действия  по повод защита  и реализиране  на правата и интересите на ответника С.К.К.  като пострадало лице  при ПТП , настъпило на 13.09.2015 г. в гр. Пазарджик , вследствие на претърпени от ответника имуществени  и неимуществени вреди. В тази връзка не се оспорва наличието на валидно правоотношение по едностранната упълномощителна сделка съгласно съдържанието на представеното по  делото пълномощно.

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства , че в изпълнение на поръчката ищецът  е подал искова молба и е осъществил процесуално представителство  по предявен от името на ответника граждански иск с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ във връзка с претърпяно от ответника ПТП на 13.09.2015 г. по гр.д. № 16972/2015 г. по описа на СГС , като  с решение № 3291/ 15.05.2017 г. в полза на ответника е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25100,00 лв. , ведно със законната лихва  и съдебно- деловодни разноски в размер на 655,00 лв.

По делото като писмени доказателства са представени заверени копия от четири  платежни нареждания, видно от които  на 04.02.2016 г., на 08.04.2016 г.  и на 20.03.2017 г. , ищецът е внесъл по сметка на СГС за посоченото по-горе гражданско дело  от името на ответника С.К.К. следните суми : сумата в размер на 300,00 лв. държавна такса, сумата от 350,00 лв. депозит за КСМАТЕ , сумата от 5,00 лв. за 1 бр. съдебно удостоверение и сумата в размер на 60,00 лв. депозит за призоваване на свидетел.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощител, възниква не от упълномощаването, а от сключен между тях договор, най-често за поръчка, какъвто е настоящия. Самото представителство включва както външни, така и вътрешни отношения. Вътрешните са между упълномощителя и представителя му, а външни между упълномощителя и третото лице, между което лице и представителя се разменят изявления при пряко представителство. Упълномощаването определя съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от договора.

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 285 от ЗЗД  във връзка с чл. 280 ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: съществуване на валиден договор за поръчка между страните, по който довереникът да е извършил разходи  във връзка с изпълнението на поръчката. При това, в тежест на ищеца е доказването, както на основанието на претенцията, така и установяването й по размер, а след като ответникът по спора твърди, че е изпълнил задължението си, доказателствената тежест пада върху него за това.

Договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства / р. по гр.д. №4617/13 г. на четвърто г.о. на ВКС/. При договора за поръчка доверителят може във всеки един момент да оттегли поръчката, но това не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение /чл. 288, ал. 1 ЗЗД/. Поначало според разпоредбата на чл.285 ЗЗД доверителят е длъжен да осигури средствата, необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи, като възнаграждение на довереника се дължи само ако е уговорено - чл. 286 ЗЗД. Във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката / Р. по гр.д. №1211/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/.

В писмения си отговор ответникът не оспорва по какъвто и да било начин, че точно за посочените от ищеца правни и фактически действия   е сключил договор за поръчка.За тези действия ищецът е получил надлежно упълномощаване съгласно подписано от ответника пълномощно.  От друга страна  от представените платежни нареждания безспорно се установява, че ищецът  е извършил разходи в хода на изпълнение на поръчката , като размера на тези разходи съвпада с исковата сума. За част от тези разходи , ответникът се е снабдил  и с изпълнителен титул , тъй като тази част в размер на 655,00 лв. му е била присъдена с влязлото в сила съдебно решение.

Ответникът възразява срещу дължимостта на тези вземания, но в съответствие  с доказателствената тежест  която носи , не установява  и  не доказва по какъвто и да е начин тези свои възражения.

Представените по делото писмени доказателства дават основания на съда да приеме , че довереника по договора за поръчка е направил от името и за сметката на доверителя разходи във връзка с воденото дело , като съдът приема за безспорно установени тези разходи  за : внесена държавна такса в размер на 300,00 лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 350,00 лв. и такса за издаване на съдебно възнаграждение в размер на 5,00 лв. Що се касае до разходите за призоваване на свидетел, действително по делото е представен платежен документ за внасяне на сумата в размер на 60,00 лв. , но тези разходи не са били присъдени със съдебното решение. При липсата на други доказателства , съдът приема претенцията в тази й част за недоказана по категоричен начин, тъй като в случай , че тези разходи са били направени за изпълнение на поръчката , но съдът погрешно е пропуснал да ги присъди / при липсата на отхвърлителен диспозитив /, то пълномощника на ищеца е могъл да подаде молба за допълване на съдебното решение в частта за разноските – твърдения и доказателства за което не са въведени , респективно представени по делото.  В случай, че тази сума е била преведена по сметка на съда за разпит на свидетел , но по една или друга причина  / неявяване или отказ от свидетеля или отказ на свидетеля  да я получи /  и не е била или не е следвало да се присъжда, то тази сума е останала неусвоена по делото и не е послужила за изпълнение на самата поръчка , поради което с писмена молба до съда може  да бъде получена обратно от извършилия плащането /  процесуалния представител/. Във всички случаи този анализ на всички налични доказателства основават извода за недоказаност на тази част от претенцията , тъй като не се установява по един безспорен начин, че платената сума от 60,00 лв. е послужила  и е била необходима за точното изпълнение на договора за поръчка. Затова в тази й част претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Основателна е претенцията за заплащане на сумата в размер на 655,00 лв. сторени от довереника разноски във връзка с изпълнение на процесния договор за поръчка , ведно с акцесорната претенция за присъждане на законното лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковото молба – 09.01.2020 г. до окончателното изплащане.

По разноските. На основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът ще има правото на разноски в доказания им в настоящото производство размер / 410,00 лв. вкл. Държавна такса в размер на 50,00 лв. и 360,00 лв. адвокатски хонорар/ , но съобразен с частичната основателност на претенциите в настоящото производство  и по съразмерност , а именно сумата в размер на 376,14 лв. На основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът също има правото на разноски съобразно представения списък с подадена молба за присъждане на разноски  и приложените доказателства, които по съразмерност следва да се равнят на сумата в размер на 50,38 лв. Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на С.Е.С.  ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокатско дружество „ Д.и Х. „ , представлявано от адв. Г.Х. - управител със съдебен  адрес ***, сумата от  655,00 лв.  / шестотин петдесет и пет лева / представляваща сторени от ищеца разноски въз основа на договор за поръчка от името и за сметката на ответника при воденето на гр.д. № 16972/2015 г. по описа на СГС,  която сума включва внесена държавна такса в размер на 300,00 лв., внесено възнаграждение на вещо лице  в размер на 350,00 лв. и внесена сума за издаването на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и сторените в настоящото производство разноски по съразмерност в размер на 376,14 лв., като  ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата в размер на 60,00 лв. представляваща внесени разноски за призоваване на свидетел по същия договор за поръчка  и гражданско дело -  като неоснователен.

            ОСЪЖДА С.Е.С.  ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокатско дружество „ Д.и Х. „ , представлявано от адв. Г.Х. - управител със съдебен  адрес ***,  да заплати на С.К.К., ЕГН ********** с адрес ***  сторените в настоящото производство разноски по съразмерност в размер на 50,38 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд  в  двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: