Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 10.04.2020
г.
град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На двадесет и седми февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2128 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът Д.С.Д. твърди, че работи като полицейски
служител на длъжност *** в група „О." на сектор „О." при РУ К. при ОД
МВР град С.. На 03.02.2019 г. по време на работната му смяна получили сигнал,
че лице се държи непристойно и нарушава обществения ред. Около 06:05 часа с
колегата И.И. пристигнали на сигнала в гр. К., пл. „С.", заложна къща „Л.".
На този адрес имало двама служители на СОТ "161" и въпросното лице,
срещу което бил пуснат сигнала. След направената проверка установили, че лицето
се казва С.С.Д.. Той започнал да извършва непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, като
отправял обидни думи - „шматки", „мърши", „олигофрени",
„мишки", „боклуци" към него и присъстващите колеги. Започнал да го
блъска и се опитал да го удари. Наложило се да използват помощни средства и да
му поставят белезници.
Заявява, че за това негово деяние, с влязла в
сила присъда по НОХД № 705/2019 г. по
описа на РС – К., ответникът С.С.Д. е признат за виновен за това, че на 03.02.2019
г. в град К., пл. „С." е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обидни
думи - „шматки", „мърши", „олигофрени", „мишки",
„боклуци" към Х.Б.П. и И.М. Т. - охранители към СОТ "161" и И.П.И.
и Д.С.Д. – полицейски служители към РУ К.,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващи
задълженията си по опазване на обществения ред, изразяващи се в бутане и
блъскане на *** при задържането му, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост и цинизъм - престъпление по чл. 235, ал. 2, пр.
I-во и пр. II-ро, във вр. с чл. 325, ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок.
Сочи, че в резултат от престъпното деяние на ответника му били нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален
авторитет и нанесения му емоционален и психологически дискомфорт. От нанесените
обиди спрямо него се чувствал оскърбен и унижен пред близки си, колеги и
познати. Дълбоко е засегнато човешкото и професионалното му достойнство.
Бутането, блъскането и опита да го удари, възбудили у него страх и притеснение,
което рефлектирало върху психическото му състояние, изразяващо се в безсънни
нощи за един дълъг период от време и страх, че отново всичко това може да се
повтори по време на изпълнение на служебните му задължения .
Счита, че посочените по-горе обстоятелства му
дават основание да претендира обезщетение от ответника С.С.Д. за претърпените
от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното от него престъпление, които вреди
оценява на 2 500 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.С.Д. да му заплати обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършеното от
него престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. I-во и пр. II-ро, във вр. с чл. 325,
ал. 1 от НК в размер на 2
500 лева. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата
молба се поддържа от адвокат К. М., който моли съда де уважи предявения иск
като основателен и доказан. Излага съображения в писмено становище по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, чрез
адвокат Т. Д., в качеството ѝ на пълномощник на ответника по делото С.С.Д., с който заявява, че оспорва
иска по основание и размер и моли съда да го отхвърли изцяло. Претендира
присъждането на направените разноски.
Заявява, че предявеният иск представлява срам и
позор за цялата система на МВР и назначените в нея служители.
Счита, за недопустимо *** и то на длъжност: *** в
група „О." на сектор „О." да се оплаква и да търси вреди от стрес и
обиди, да твърди, че е оскърбен и унижен, с дълбоко засегнато достойнство и с
разклатено психическо състояние, изразяващо се в безсънни нощи и страх.
Известно е, че *** са лица с по-висок праг на поносимост на стрес, страх, обиди
психически тормоз и по-високи физически възможности. Естеството на работата им
е такова, че същите следва да защитават обществения ред и гражданите и
негативните емоции са част от работата им. Не случайно за заемане на длъжността
им се изискват специални качества и умения, не случайно полагат специални
физически и психически изпити, полагат клетва при встъпване в длъжност.
Така в ЗМВР в чл.155, ал.1, т.4 от ЗМВР е
предвидено, че едно от изискванията за заемане на длъжността *** е „да отговаря
на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и
психологична пригодност, определени с наредба на Министъра на вътрешните
работи.“ Счита, че в настоящия случай, особено за длъжността на ищеца „*** О."
вероятно изискванията са още по-високи. В съдебно заседание адвокат Т. Д. моли съда да отхвърли предявеният
иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена
защита по делото.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно,
а това се установява и от приложеното НОХД №705/2019 г. по описа на Районен съд
– К., че с влязло в законна сила споразумение ответникът е признат за виновен в
това, че на 03.02.2019г., в град К., площад „С.“ е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващия обществения ред и изразяващи явно неуважие към обществото – отправил обидни думи – „шматки“, „мърши“, „олигофрени“,
„мишки“, „боклуци“ към И.П.И. – *** в група „О.“ на сектор „О.“ към РУ К. при
ОД на МВР град С. и Д.С.Д. – *** /ВПА/ в група „О.“ на сектор „О.“ към РУ К.
при ОД на МВР град С., като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта – посочените по – горе служители на РУ К., изпълняващи задълженията си
по опазване на обществения ред, изразяващи се в бутане и блъскане на поцицайте
при задържането му, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост и цинизъм – престъпление по чл.325, ал.2, предл. I и
предл. II, във вр. с чл.325, ал.1 от НК. Наложеното наказание е на основание
чл. чл.325, ал.2, предл. I и предл. II,
във вр. с чл.325, ал.1 и чл.54 от НК – шест месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК така определеното наказание е отложено за срок от
три години.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И.Н.Д., С.ИС.
От показанията на свидетелката Д., която живее във
фактическо съжителство с ищеца се установява, че през месец февруари миналата
година Д. и споделил, че докато бил на работа „се е случило нещо с момче, което
го е обиждало и дори е посегнало“. Заявява, че този инцидент повлиял на
неговото поведение. „Беше обиден и разстроен“, имал притеснения това момче да
не притеснява семейството му. Сочи, че след този случай Д. започнал да
показва неспокойство, да се събужда, да
става през нощта и да показва притеснение. Твърди, че бил много обиден от
думите, които били отправени към него и
присъстващите „шматки“, „малоумник“, „мърши“, „мишки“, „олигифрени“.
Свидетеля С. познавал Д., тъй като били колеги и работили
заедно от около 4 години в РУ – К.. От него знаел, че в централната част на града имало инцидент с
някакво момче. „Станало е нещо на
центъра, и са ги пратили на сигнала“. От
Д. знаел, че момчето е употребило алкохол,
обиждал ги е и е посегнал да ги удари. Сочи, че
около 2 – 3 седмици Д. споменавал за този случай. „Притесняваше се –
семеен е и и при тези заплахи, ако разбере къде живее, има деца“. От Д. знаел,
че е посегнал да ги удари имало е заплахи и им казал „мърши, „мишки, ще видите какво ще
стане“. Твърди, че след инцидента Д. се
променил като започнал да говори по – често за този случай „все вика младо
момче, как може да посяга така“. Откакто работили заедно „не сме имали да посягат да ни бият“.
Свидетелката П. била
пряк началник на Д. в момента, но към 03.02.2019г. не била на тази
длъжност. Знаела за инцидента, тъй като в досъдебното производство с
постановление на разследващ *** и било възложено да извърши разпити, но не си спомняла
какво са казали свидетелите. Заявява, че Д. бил съвестен служител и се справял
добре със задълженията си.
От показанията на свидетеля К. се установява, че шест
години е бил началник на РУ К.. Заявява, че Д. не е правил оплаквания пред него във връзка с
този инцидент. Не му е споделял, че се чувства застрашен, нито след този инцидент
да е отказвал да обработва сигнали, нито да е търсил помощ от психолози.
По реда на чл.176 от ГПК
са дадени обяснения от Д.С.Д.. От неговите обяснения се установява, че работи в полицията от септември 2013г. По време на инцидента
той сложил белезниците на ответника. Имало е и други случай, когато при задържане
на лица същите оказвали съпротива, но тогава бил с по – надежден служител. В
случая бил със служител на няколко месеца. След инцидента не бил потърсил помощ от медицинско лице. Споделил за случилото се с
колегите си.
Показанията на свидетелката И.Д. следва да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази
преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелката
изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и
непосредствени. Показанията на свидетелката се подкрепят както от позанията на
свидетеля С., така и от заключението на комплексната психилого – психиатрична
експертиза.
По делото е назначена и изслушана комплексна психолого – психиатрична експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че Д.С.Д. не страда от психически заболявания и може да дава
достоверни показания. Посочено е, че не е склонен към агресивни прояви и не са
установени данни за лабилност. Възприел е поведението на ответника като
възмутително и непредвидимо, което го накарало да мисли и се опасява от
възможно последващо посегателство от негова страна. Липсват данни тези мисли и
опасения да се предизвикали непреодолимо травмиращо състояние, свързано със
сигурността на ищеца и семейството му
каквото би следвало да е налице при наличието на основателен страх. От
заключението се установява, че изпитваните
от ищеца обида, възмущение и опасения от възможни последващи действия от страна
на ответника са намерили израз в нарушения на съня – събуждане и натрапващи
мисли във връзка са инцидента. Тези прояви се били леко изразени и не са довели
до значимо нарушение в личностното му и социално функциониране. Отшумели са в
рамките на две седмици. От отворите на вещите лица дадени в съдебно заседание
се установява, че вследствие на това, което е преживял, ищецът е имал около
седмица, две нарушения на съня със
събуждане през нощта и натрапване на мисли относно инцидента. Ищецът се
идентифицира с професията *** и държи
много на отношенията към него като ***. В този смисъл такъв инцидент е възможно
да доведе до огорчение и обида.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съобразно
чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на
пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е
противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са
в причинно – следствена връзка с извършеното.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Независимо от това,
че в случая наказанието не е наложено с присъда на съда, употребеният от
законодателят термин „присъда” следва да
бъде тълкуван разширително, като в неговото съдържание се включат и решенията
постановявани в процедурата по чл.375 и сл. от НПК и чл. 78а. В конкретният
случай е налице влязло в сила съдебен акт /определение/ постановен по реда на глава ХХIХ по наказателното дело, по което
ответникът е бил признат за виновен за извършено от него престъпление
хулиганство, като на съответна дата той е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Деянието
за което е осъден ответникът е хулиганство, чието обект на посегателство са
обществения ред и спокойствието на гражданите. В тази връзка на самостоятелно
доказване по делото, разглеждащо гражданските последици от едно престъпление,
подлежат обстоятелствата имащи отношения за изхода от настоящия спор, касаеши
твърденията на ищеца за причинените му в следствие хулигански действия на
ответника неимуществени вреди. Твърденията на ответника, че с непристойните си
действия ответникът му е нанесъл морални вреди подлежат на пълно и главно доказване
по настоящото дело, без значение дали са били предмет на разглеждане в
наказателното производство и до каква степен са били установени там.
Отправянето от ответника на обидни думи по адрес на ищеца
на публично място може да се окачестви поведение, с което грубо се нарушава
обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. Начинът на произнасяне на обидните думи и ругатни в
случая, е съпроводен с демонстриране на поведение за несъобразяване с реда и
общественото спокойствие и с неподчинение на орган на реда, с което е афиширано
незачитането на обществения ред и спокойствие на гражданите. Съгласно решение
№52 от 13.02.2013г. на ВКС по н.д. №2206/2012г., III н.о., НК не изключват умисъла за
хулиганство в случаите, когато непристойните действия са съпроводени и с
отправянето на обиди, псувни, закани спрямо някого, когато те са употребени
именно със съзнанието у дееца за нарушаване на реда и общественото спокойствие.
С изричането им, макар и пряко той да не е искал, но да е допускал това. В този
случай деецът, макар и да съзнава обществената опасност на хулиганските
действия и да не цели пряко извършването
им, допуска тяхната проява като се съгласява с тях, преследвайки някакъв личен
мотив, напр. да обиди някого публично, да му нанесе телесни повреди, да увреди
имуществото му и пр. По делото не са събрани доказателства за наличие на някакви
лични отношения между страните, още повече, че действията на ответника не са породени
от междуличностното общуване, а са
извършени пред неопределен кръг хора, на публично място, по време, когато
ищецът е упражнявал правомощията си на орган на власт. Тези елементи са осъзнавани
от ответника който е допускал, че с
обидните и неприличните думи насочени към ищеца, ще скандализира и демонстрира неуважителното
си отношение и км обществото. Несъмнено от оправянето на обидни думи от
ответника „шматки“, „мърши“, олигофрени, „мишки“, боклуци“, както бутането и
блъскането на поцицайте при задържането му, е от естество да предизвика психически и емоционален дискомфорт. Доказана
е съставомерната последица от деянието - засягане и накърняване на честта и
личното достойнство на ищеца. Налице е и възприемане на обидата като елемент от
съставомерността на деликта. За съставомерността на деликта, осъществен чрез
обида е ирелевантна истинността на твърденията, а е достатъчно те да са
възприети като унизителни за честта и достойнството на засегнатия - в случая от
ищеца. Безспорно казаните от ответницата думи са унизителни за честта и
достойнството на ищеца.
От
събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението на
комплексната съдебно психолого - психиатрична експертиза се доказа безспорно
факта, че с отправянето на обидните думи от страна на ответника към ищеца последният е претърпял неимуществени вреди – неблагоприятни
изменения в душевното, психическото и емоционалното му състояние, търпени в
период от около две седмици, за което по реда на чл.45 от ЗЗД следва да му бъде
присъдено обезщетение, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди
и доказан по основание. От гласните
доказателства се установява, че в резултат от извършените спрямо него от
ответника противоправно деяние е накърнен духовния интегритет на ищеца неговите чест, достойнство, авторитета
му на орган на власт – полицейски орган. От заключението на комплексната
психолого – психиатрична експертиза и от отговорите на вещите лица дадени в
съдебно заседание се установи, че извършеното от ответника престъпление –
хулиганство е дало неблагоприятно изменеше
в психиката на ищеца, за период от две седмици. През този период Д.С. Д. е изпитвал притеснения за семейството си, нарушение
в съня и най – вече е бил много обиден, огорчен от отправените му от ответника
в качеството му на полицейски служител обиди, за което е осъден за хулиганство.
Нещо повече доколкото уврежданията са били причинени на ищеца по време на
изпълнение на служебните му задължения, като Д. се е отзовал на сигнал демонстрацията
на ответника, изразяваща неуважение към установения правов ред е била възприета
от пострадалия, като незачитане на неговия труд, поставила го е в състояние на
унижение, породило е безпокойство в лицето, почувствало се е обидено от това
отношение към него. Тук следва да се
отбележи и това, че принципно позицията на служителя, отговарящ за опазване и осигуряване
на обществения ред изисква стабилна психика и предполага наличието на по –
високо ниво на търпимост при лица, чиято
професия е високо рискова и ежедневно ги поставя пред ситуации на подобни
изпитания. Това разбира се не означава, че ищецът е лишен от възможността обезщетение за вреди от подобно грубо
отношение към себе си, но при неговата
работа се изисква именно силна психика и
справяне с такива случай. По делото не е установено, че ищеца по някакъв
специфичен за себе си начин тежко е преживял инцидента, то съдът намира, че се
касае за обичайни за подобни случай неблагоприятни последици с краткотраен
характер и без сериозен интензитет. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални негативни чувства от факта
на осъщественото деяние и преживяното емоционално напрежение от засегнатите
чест и достойнство, трябва да бъдат адекватно овъзмездени, предвид въведената
от законодателя забрана да не се вреди другимо. Без значение в процеса е дали спрямо
ищеца е имало и други подобни случай, тъй като право на засегнатото лице е да защити
правата си, когато счита, че те са нарушени или накърнени. Налице е пряка причинно - следствена връзка от извършените
спрямо ищеца от ответника противоправни деяния и настъпилите неимуществени
вреди изразени в увреда на психическото и душевното му здраве от деликта, в
частност от хулиганското на ищеца.
Съгласно
разпределената доказателствена тежест ответникът следваше да установи, наличие
на обстоятелства изключващи или намаляващи отговорността му. Установяването на
тези обстоятелства следва да бъде извършено по пътя на пълното и главно
доказване, тъй ката съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Ответникът не ангажира такива доказателства, а и предвид сключеното
споразумение по НОХД №705/2019г. по описа на Районен съд – К., съдът приема
вината му за доказана. Осъществяваното на всеки един от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане се преценява на основата на
събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе.
При
преценка на дължимото обезщетение и на
основание чл.51, ал.1 във вр.с ал.2 от ЗЗД, съдът определя и размера на
присъденото обезщетение, вземайки предвид всички установени по делото факти и
обстоятелства, които определят тежестта на понесените неимуществени вреди, неговите
последици за личността на пострадалото лице, което в качеството си на
полицейски служител е търпяло обиди, публично нанесени от ответника.
Негативните преживявания на ответника са продължили сравнително кратко време.
Свидетелите не изнесоха данни за продължително или тежко психическо разстройство
на ищеца. В този смисъл е и заключението на комплексната психолого –
психиатрична експертиза, от която се установява, че тези прояви се били леко
изразени и не са довели до значимо нарушение в личностното и социално функциониране на ищеца.
Понятието „справедливост“
като морално - етично такова следва да включва и съотношението между деянието и
възмездието, получено в наказателното производство като бъде отчетено човешкото
и професионално достойнство на пострадалото лице, с оглед на претърпените
вследствие на инцидента емоционални отрицателни последици, които не са свързани
със загуба на трудоспособност. Съдът взе предвид и интензитета и
продължителността на причиненото на ищеца
лека форма на стрес, тревожност,
уплаха за живота му и този на неговото семейство, както и обстоятелствата, че
деянието е извършено по отношение на полицейски орган – *** при изпълнение на
служебните му задължения, на обществено място.
При тези установени факти съдът приема, че размерът на обезщетението за
репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди следва да се
определи на 1 000 лева. Този размер съдът намира за справедлив като адекватно
отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и като удовлетворяващ общественият критерий за справедливост при
съществуващи в страната обществено-икономически условия на живот. В останалата
част иска е неоснователен. Претендираната от ищеца сума от 2 500 лева не
отговаря на действителния размер на претърпените болки и страдания и няма да съставлява
тяхното справедливо възмездяване.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда
да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски,
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, в размер на 160 лева.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 660 лева, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва
решението в частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са
представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Д., с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адвокат К. М. сумата от 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 325, ал. 2, предл. I и предл. II, във вр. с чл. 325, ал. 1 от НК на 03.02.2019 г.
в град К., площад „С.“ , изразяващи се в стрес, тревожност,
накърняване на честа и достойнството му и уронване на престижа му като ***,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
претендираните 2 500 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.С.Д., с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.С.Д., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адвокат К. М. сумата
от 160 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адвокат К. М. да
заплати на С.С.Д., с ЕГН ********** *** сумата
от 660 лева съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.С.Д., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – К.
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен
съдия: