Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., 13.11.2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №509 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са иск за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д №3339/2017г. по описа на РС-К. и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника за сумата ***лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Във връзка с постъпило възражение от длъжника по
смисъла на чл.414 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера
на ***лв., която сума представлявала цената на потребени и
незаплатени мобилни услуги. Сочи, че от общата претенция по ч.гр.д. за
незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер на ***лв. като частта до пълния размер на претенцията представлявала
начислена договорна неустойка в размер на ***лв. Поради горното, за разликата до пълния размер
на претенцията по заповедното производство с иска за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение предявява в условията на обективно
кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника за сумата в размер на ***лв.
представляваща дължима договорна неустойка.
Твърди, че ответникът К.И.А. бил абонат на „Т.Б.“ ЕАД на основание договор
за мобилни услуги от 31.03.2016г., сключен за мобилен номер ******с избрана
абонаментна програма Стандарт+ ***лв. Активацията в мрежата на Т. на
предпочетения мобилен номер била след успешно извършена процедура по пренос на
номер ******от мрежата на „М.“ ЕАД. Мобилният номер бил регистриран в мрежата
на „М.“ ЕАД с титулярен собственик Г. Ц. Ц.. Със заявление от 05.04.2016г. за
пренос на номера към мрежата на Т. и заявление от същата дата за смяна на
собственост, мобилен номер ******бил пренесен от мрежата на „М.“ ЕАД в мрежата
на Т.. При условията за чл.98 от ОУ, Т.предоставял на потребителите си услугата
преносимост на номера от Мрежата в мрежите на други предприятия, предоставящи
обществена телефонна услуга, посредством обществена мобилна наземна мрежа. Чрез
тази услуга потребителите можели да запазват предоставените им за ползване от Т.
номера при смяна на предприятието, предоставящо обществена телефонна услуга,
посредством обществена мобилна наземна мрежа. Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната №***. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 15.03.2016 г. до 14.07.2016 г. „Т.“
издал: фактура №**********/15.04.2016г. за отчетения период на потребление
07.04.2016-14.04.2016г. с начислена за периода сума в размер на ***лв., платима
в срок 30.04.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер; фактура №**********/15.05.2016г. за отчетения период
на потребление 15.04.2016-14.05.2016г. с начислена за периода сума в размер на ***лв.
и ***лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/15.04.2016г.,
като общо дължимата сума възлизала на стойност ***лв., платима в срок
30.04.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. След извършена корекция по дълга, останал дължим
незаплатен остатък в размер ***лв. Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв., на
основание чл.75 вр. с чл.196,б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, бил прекратен
едностранно индивидуалните договори на ответника К.И.А., за ползвания абонамент
и издал по абонатен номер №*** на дата 15.07.2016г. крайна фактура №**********
с начислена обща сума за плащане в размер на ***лв., представляваща сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на ***лв. за задълженията по
предходните фактурирани периоди и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване в размер ***лв. Неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична
клауза в т.11, стр.2 от индивидуалните договори, за мобилен номер ***.
Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на договора
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план, месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „К. Б. М.“ ЕАД /понастоящем „Т.Б.“
ЕАД/ ответникът К.И.А. се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги, обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на К.И.А.. При неспазване на което и да е
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите
условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл.23,
б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 получаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Ответникът
К.И.А. подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен номер ***
и не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени
били фактури, които не били платени в срок. Представените фактури сами по себе
си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
бил в неизпълнение на договора си. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника К.И.А., с ЕГН-**********, че
съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, в размер на ***лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата и да осъди ответника да му заплати сумата от ***лв. начислена договорна
неустойка по договор с абонатен номер №***. Претендира съдебни разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3339/2017 г. по описа на РС-Казанлък
се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед №2199/29.11.2017 г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника К.И.А., с ЕГН-**********, за сумите: 607.80 лв. главница, 28.22 лв. мораторна
лихва от 31.07.2016г. до 15.11.2017г. и законна лихва от 27.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както
и 205 лв. разноски за по делото, което вземане произтича от незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 31.03.2016г., за които
операторът издал крайна фактура №**********/15.07.2016г., платима до
30.07.2016г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 22.01.2018 г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, на 22.02.2018 г. той е предявил иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за
сумата ***лв. за незаплатени мобилни
услуги и осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата ***лв. начислена неустойка.
Със специалния иск по чл.422 от ГПК се цели да се установи
със сила на присъдено нещо наличието на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, доколкото подаденото срещу нея възражение или
връчването й при условията на чл.47, ал.5 от ГПК препятства влизането й в сила.
Затова в настоящото производство съдът следва да установи налице ли е
идентичност между заповедното и исковото производства по отношение на техния
предмет. В заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3339/2017 г., заявителят
е основал вземането си за ***лв., представляваща потребени и незаплатени мобилни
услуги по сключен с длъжника договор за мобилни услуги от 31.03.2016г. В
исковата молба ищецът навежда и допълнителен довод- подадено заявление за
пренасяне на номер/а и заявление за смяна на смяна на собствеността от
05.04.2016 г. и неизпълнение на задълженията за заплащане цената на потребените
мобилни услуги на ответника като абонат, довело до прекратяване на договора и
начисляване неустойка. В съдебната практика е прието, че въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес
/решение №281/06.01.2016 г. по гр.д.№1589/2015 г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в
тази връзка е и т.11.б. от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
съгласно, която „в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, може при
условията на чл.210, ал.1 от ГПК да се предяви осъдителен иск.“. Освен това,
наред с вземането, предмет на заповедта за изпълнение, може да се предяви и иск
за друго вземане срещу същия длъжник – като искът за него ще е осъдителен и ще
се счита предявен от датата на предявяването му и ищецът по него няма да ползва
внесената държавна такса в заповедното производството. Предявеният иск за
установяване на вземането по заповед №2199/29.11.2017 г. за изпълнение не е за
целия размер, за който е издадена заповедта, а за по-малка сума поради което
установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която
не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя подлежи на
обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК като компетентен да обезсили
заповедта е съдът по заповедното производството. Предвид гореизложеното
предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК и осъдителният за заплащане на
неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД са допустими, поради което следва да
се разгледат по същество.
От приетите по делото договор за мобилни услуги от 31.03.2016 г., ведно с приложение
ценова листа от 31.03.2016 г., декларация-съгласие от 31.03.2016 г., заявление за
пренасяне на номер/а и заявление за смяна на смяна на собствеността от
05.04.2016 г., подписани от ответника и неоспорени от него е видно, че между „Т.Б.“ ЕАД като
оператор и К.И.А.-абонат е възникнала облигационна връзка на основание сключен
между страните договор, въз основа на който ищецът е предоставил, а ответникът
като потребител е ползвал мобилни услуги със стандартен месечен абонамент ***лв., програма
Стандарт+ ***лв., със срок на договора-24 месеца, моб./фиксиран номер *** като съгласно заявлението за смяна
на собственост от 05.04.2016 г. ответникът е заявил, че е съгласен и приема
промените с произтичащи от това такси и
задължения, както и поемането на солидарна отговорност с настоящия потребител за
всички неплатени задължения, свързани с номера , за който се отнася промяната
на собствеността във връзка с пренасянето на номера в мрежата на Т.. Видно
на стр.2, абз.последен на договора за мобилни услуги, страните
уговорили, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от
оператора на потребителя, през първоначалния срок, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и
разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последно актуалната
ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване
на договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в него и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, а след изтичането на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия
на избрания абонаментен план и може да се прекрати по всяко време от действието
му за всяка СИМ карта/номер, посочен/а в него. По делото са приети Общи условия
на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.26 от Общите условия „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, конто се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на който ще му бъде издавала
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.“. В чл.27 на
Общите условия е плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й.
В представените декларация-съгласие от 31.03.2016 г. и
договор за мобилни услуги от 31.03.2016 г. потребителят К.И.А. декларира с подписа си, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от Общите условия на Т.Б. ЕАД за
взаимоотношения с потребители на фиксирани телефонни услуги и на мобилни услуги,
че е съгласен с тях и се задължава да ги спазва, и е получил информация от
оператора по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
От представените копия на 4 бр. фактури,
ведно със справка за общо потребление е видно, че: по
фактура №**********/15.04.2016 г., за отчетения период на потребление
07.04.2016 г.- 14.04.2016 г. на К.И.А. с кл.№ *** е
начислена сума за плащане ***лв. с ДДС, от която: *** лв.
разговори и ***лв. месечни и еднократни такси
/абонамент, доп.пакет/ и ***лв. ДДС, със срок за плащане
30.04.2016 г.; по фактура №**********/15.05.2016 г., за
отчетения период на потребление 15.04.2016 г. - 14.05.2016 г. е начислена обща
сума за плащане ***лв. с ДДС, от която: ***лв.
разговори, ***лв. ДДС, и ***лв.
баланс от предходен период с ДДС, със
срок за плащане 30.05.2016 г.; кредитно известие №**********/15.06.2016 г. за
отчетения период 15.05.2016 г. -14.06.2016 г. за извършена корекция по месечни
и еднократни такси „-***лв.“ и задължения от предходен
период с ДДС- ***лв., или обща сума за плащане ***лв.
със срок за плащане на задълженията 30.06.2016 г.; и по фактура
№**********/15.07.2016 г., за отчетения период 15.06.2016 г.- 14.07.2016 г., на
К.И.А. е
начислена обща сума за плащане ***лв. с ДДС, от която: ***лв.
неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги и ***лв.
баланс от предходен период с ДДС, със срок за плащане 30.07.2016 г.
От така установеното съдът прави следните
правни изводи:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи вземането си по основание и размер. Установи се, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за мобилни услуги на 31.03.2016 г.
От неоспорените по делото доказателства се установи, че на ответника
К.И.А. -абонат
с кл.№ ***е предоставена от оператора „Т.Б.“
ЕАД, в периода 07.04.2016 г. -14.06.2016
г. и той е ползвал мобилни услуги по предпочетен номер ***, на обща стойност ***лв.,
за което са издадени фактура №**********/15.04.2016 г., фактура
№**********/15.05.2016 г., кредитно
известие №**********/15.06.2016 г. и
фактура №**********/15.07.2016 г. Ответникът не е
оспорил количеството, стойността и цента на ползваните в периода 07.04.2016
г. -14.07.2016 г. мобилни
услуги, отразени в
представените фактури с приложения-общо потребление за мобилен/фиксиран номер ***, то съдът счита, че ответникът дължи заплащането
им. В хода на производството ответникът не е представил доказателства, че е
заплатил ползваните мобилни услуги в общ размер ***лв.,
за което е издадената крайна фактура №**********/15.07.2016 г.
поради което предявеният установителен иск за сумата ***лв. е
основателен и следва да бъде уважен.
По осъдителният иск с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказва. Правопораждащият фактически състав на вземането за неустойка включва: наличие на договорна клауза за неустойка и виновно неизпълнение на задължението, за което е уговорена неустойката. В настоящия случай претендираната неустойка е на основание уговорена в договор за мобилни услуги от 31.03.2016 г. клауза, отразена на стр.2, абзац последен. По аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно / в т.см. Решение №178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о./. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК и следва да се преценяват за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии / естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението/. При договорите с трайно изпълнение, какъвто е договорът за мобилни услуги, развалянето няма обратно действие, като прекратилия договора кредитор, за бъдещ период има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените разходи, като вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената услуга. В хипотезата на големи доставчици на обществени услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база, а и възможност за известна оперативност в управлението на персонала. Съдът като взе предвид особеностите на договора за мобилна услуга и вида на насрещните престации /мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга/, както и имуществената облага, която операторът би получил от абоната / при предсрочното прекратяване на договор за услуга тя в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата с което ще спести разходите по изпълнението/, намира, че уговорената неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост /в т.см. Решение №110/21.07.2016 г. по т. д.№1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №219/09.05.2016 г. по т.д.№203/2015 г. на ВКС, І т.о., Решение №193/09.05.2016 г. по т.д.№2659/2014 г. на ВКС/. Неустойката при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 31.03.2016 г. излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции т.е. противоречи на добрите нрави, което прави неустоечната клауза нищожна. Нищожността на клаузата за неустойка изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане, поради което предявеният осъдителен иск за сумата от ***лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 31.03.2016 г. с правно основание чл.92 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив,
тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Предвид
изложеното и изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените в настоящото делото
разноски в размер ***лв. съразмерно на уважената част от
исковете, както и ***лв. разноски
в заповедното производство, редуцирани съобразно уважената част от вземането по
заповедта за изпълнение.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на К.И.А., с ЕГН-********** ***,
че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда 6, за сумата ***лв. главница,
явяваща се цената на ползваните в периода
07.04.2016 г. -14.06.2016 г. мобилни услуги
по договор
за мобилни услуги от 31.03.2016 г. за абонатен
№***, за което е издадена крайна фактура №№**********/15.07.2016
г.
и законна лихва върху главницата от 27.11.2017 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед №2199/29.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3339/2017 г. по описа на РС-К..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6, против К.И.А., с ЕГН-********** ***, иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата ***лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 31.03.2016 г. за
абонатен №***, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.А., с ЕГН-**********
*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер ***лв.,
както и ***лв. разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№3339/2017 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: