Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-8 Година 2021,
26 март гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
първи февруари година две хиляди и двадесет
и първа,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.РАДОСТИНА И.
секретар Ваня
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 941 по описа за 2019 година
Производството е по чл.196 и сл.от ГПК (отм.) и е образувано по въззивната жалба на Г.Р.Б. *** против
решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр.д.195/2007 г. по описа на Районен съд гр.Царево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният
от въззивницата иск против В.Р.М., за обявяване нищожността като привиден на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *** на Нотариус
при БРС, с който Г.Б. е продала на своите родители Р.Г. Р. и Ф.С.Р., недвижим
имот представляващ дворно място с площ от 446 кв.м.,
находящо се в гр.Приморско, съставляващо парцел Х в
кв.17 по действащия план на града, с подробно описани граници. Във въззивната
жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано
и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира се
отмяна като неправилно на първоинстанционното решение и постановяване вместо
него на решение, с което се уважава предявеният от въззивницата
Б. иск за прогласяване, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за нищожен като
привиден, на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** на Нотариус при БРС, с който Г.Б. е продала на своите родители Р.Г. Р. и Ф.С.Р., процесния
недвижим имот.
Въззиваемата В.Р.М. е оспорила въззивната жалба с писмен отговор. Изложени са съображения,
че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което се претендира
същото да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, поради което е допустима.
Производството е висящо пред
настоящата инстанция след отмяната, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, с
решение № 175 от 20.06.2019 г. по гр.д.1597/2019 г. на ВКС, ІV-то г.о., на влязлото в сила решение № 236 от 11.03.2009 г. по
гр.д.830/2008 г. на БОС, с което е било оставено в сила първоинстанционното решение № 46 от
25.08.2008 г. по гр.д.195/2007 г. по описа на Царевски
районен съд.
Производството пред първоинстанционния ЦРС
(по гр.д.195/2007 г.) е образувано по исковата молба на въззивницата
Г.Б. против ответницата-въззиваем В.М., за установяване на недействителността на сделка, обективирана в
нотариален акт № *** на Нотариус при БРС, с който ищцата Б. е продала на
родителите си Р.Г. Р. и Ф.С.Р., на недвижим имот, находящ се в гр.Приморско
- дворно място с площ 446 кв.м., съставляващо парцел
Х в кв.17 по стар план на гр.Приморско, с построените
в него сгради. Ищцата твърди, че оспорената сделка е привидна и е оформена
единствено, за да даде възможност тя и съпругът й да придобият друго жилище при
действието на забраните по ЗСГ. Твърди, че нито при сключването на сделката,
нито след това, нито тя, нито родителите й, са имали действителната воля имотът
да бъде продаден от нея на родителите й, поради което собствеността на имота е
била привидно прехвърлена и без основание. Твърди се, че цената по сделката
изобщо не е била плащана от родителите й, което също потвърждава привидния
характер на продажбата. Твърди още, че за
извършената привидна продажба ответницата В.М. – сестра на ищцата и дъщеря на Р. Р. и на Ф.Р., е
била уведомена, като първоначално е заявявала, че няма да има претенции към процесния
имот, но след смъртта на родителите им, е предявила претенции към ищцата, в
качеството си на наследник на родителите си.
Предявен
е иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.пето ЗЗД.
Ответницата
В.М., е оспорила
предявения иск като неоснователен. Предявила е инцидентен иск против ищцата Б.
за осъждане на ищцата по първоначалния иск да й заплати сумата общо от 7 199
лв, от които 2 199 лв
– за извършените от М. подобрения в процесния имот, 4 000 лв - обезщетение за лишаване на ищцата по инцидентния иск
от право на ползване на имота за периода от началото на летния сезон 2004 г. до
подаване на исковата молба, и 1 000 лв -
представляващи причинените й имуществени вреди от ответницата по инцидентния иск,
ведно със законната лихва върху общата сума от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
С решение № 46 от 25.08.2008 г. по
гр.д.195/2007 г. на ЦРС, първоинстанционният съд отхвърлил иска за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, и е прекратил производството по
насрещния иск. Прекратителната част на решението не е
била обжалвана от страните, поради което решението в тази му част е влязло в
сила.
Жалба е била подадена от ищцата Б. – срещу решението на ЦРС в отхвърлителната му част,
по която е образувано гр.д.830/2008 г. на Бургаски окръжен съд. С решение №
ІІ-236 от 11.03.2009 г. по гр.д.830/2008 г., БОС е оставил в сила
първоинстанционното решение в обжалваната част.
С определение № 28 от 11.01.2010 г. по гр.д.№ 1047/2009 г. на ВКС, ІV-то г.о.,
не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което то
е влязло в сила от 11.01.2010 г.
По молба на Г.Б., с Решение № 175 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№
1597/2019 г., IV г.о.,
ГК, влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-236/11.03.2009
г. по гр.д.№ 830/2008 г. е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд от етап "събиране на
доказателства". Отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е допусната поради
представено „Заявление“ от Ф.С.Р. от 11.06.1985 г., с което се удостоверява, че с нотариалния акт от 09.11.1981
г. всъщност не се е извършила продажба, а целта била при действието на
забраните по ЗСГ да се създаде
възможност Г.Б. и съпругът й да придобият друго жилище в гр.Поморие.
ВКС е приел, че се касае за новооткрито писмено доказателство, което има
характера, по отношение на Ф.Р. на обратно писмо, с
което се признава привидността на договора за покупко-продажба от 1981 г., а по
отношение на Р. Р. – на начало на писмено
доказателство.
С
оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема
от фактическа и правна страна следното:
Не
е спорно по делото, а се установява и от представените доказателства, че ищцата Г.Б.
и ответницата В.М. (починала
преди подаване на молбата по чл.303 ГПК и заместена от правоприемниците си –
наследниците си по закон – Ф.К.М., Я.К.М. и Д.К.М.) са сестри, дъщери на Р.Г. Р. (починал
през 1987 г.) и Ф.С.Р. (починала през 1992 г.).
Видно от представения
по делото нотариален акт № *** на нотариус при БРС, ищцата Б. и родителите й Р.Г. Р. и Ф.С.Р. са сключили договор, по силата на който ищцата продава
на родителите си собствения си недвижим имот - дворно място в гр.Приморско от 446 кв.м.,
съставляващо по плана на гр.Приморско парцел X в
кв.17, при описаните в акта граници, идентичен с УПИ Х-202 в кв.17 по
действащия план на гр.Приморско, с площ от 466 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда на площ от 60,30 кв.м. и лятна кухня на площ
от 19,20 кв.м. за сумата от 5 000 лв, за която в нотариалния акт е записано, че е получена в
брой от продавача.
Спорно
по делото е дали страните по сделката покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № *** на
нотариус при БРС, са имали волята да сключат тази
сделка и дали са целели постигането на правните й последици,
или, както твърди ищцата, сделката е била привидна и страните по нея не са
имали за цел да прехвърлят собствеността върху имота, а само да създадат едно
привидно правно състояние за третите лица. Спорно по делото е, била ли е
заплатена цената по договора за покупко-продажба. След представянето по делото
на „Заявление от 11.06.1985 г.“ от Ф.С.Р., станало причина за отмяната на влязлото в сила
въззивно решение по делото, спорно е дали документът е автентичен, т.е.дали е подписан от посоченото в него лице Ф.С.Р..
Доколкото
купувачи по договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № *** на
нотариус при БРС, са Р.Г. Р. и Ф.С.Р., а в „Заявлението от 11.06.1985 г.“ е посочено, че е
подписано само от Ф.С.Р., при което, съгласно трайната съдебна практика (Решение № 30 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по
чл.290 ГПК), а и съгласно приетото в отменителното
решение на ВКС по настоящото дело (решение № 175 от
20.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1597/2019 г., IV г.о.,
ГК), заявлението има характера на обратно писмо по отношение на подписалата го
страна и на начало на писмено доказателство по отношение на Р.Г. Р..
За
установяване автентичността на подписа върху „Заявлението“ от от 11.06.1985 г. от Ф.С.Р., във въззивното производство са назначени една
единична и две тройни съдебно-почеркови експертизи,
поради заявеното от страните оспорване на заключенията.
Вещото лице по
единичната съдебно-почеркова експертиза – С.П.А. дава
заключение, че подписът в заявлението,
обект на експертизата, и подписите върху сравнителния материал от името на Ф.С.Р., са положени от
едно и също лице. Като сравнителен материал, вещото лице Атанасов е
ползвал нот.акт № *** на
нотариус Тодор Томов при БРС (представен по делото) и къс от линиран лист с
ръкописен текст – записка на адрес, започващ с думите „ЖКА Еленово“ и завършващ
с думите „ап.4“. В заключението си вещото лице посочва, че в подписа, обект на
експертизата се установява разстройство на координацията на движения,
проявяващо се в смущения в структурните характеристики и пространствената
ориентация, наличието на точковидни начала и окончания на движенията, каквито
се проявяват и при имитация. Вещото лице сочи обаче, че тези признаци със
същите характеристики и степен на изява са проявени и в сравнителния материал,
от което следва, че тези смущения в движенията трябва да се приемат като
характеристики за писмено-двигателния навик на Ф.Р., а не като свидетелстващи за извършена имитация. В
изготвения допълнително Протокол от техническо изследване на документ в.л.Атанасов дава заключение, че изследваният подпис не е
пренесен по технически или друг начин, а е изпълнен от ръка, с помощта на
„химикалка“, както и, че при визуално изследване не се установяват следи от
прилагане на действия по умишлено състаряване на документа.
Вещите
лица по назначената тройна комплексна съдебно-почеркова
експертиза Николай Ризов, Димка Ангелова и Живка Иванова-Ковачка
дават заключение, че подписът, положен
върху обекта на експертизата („Заявление“ от името на Ф.С.Р.) не е положен от лицето Ф.Р., а подписът е имитиран. Сравнителният материал, използван от тези вещи лица,
са два екземпляра на нот.акт № *** на нотариус Тодор Томов при БРС - представеният по
делото, и съхраняваният в Службата по вписванията гр.Бургас. Вещите лица по тройната комплексна съдебно-почеркова експертиза също установяват, че подписът, обект
на експертизата, се характеризира с ниска степен на обработеност
и свързаност, които включват бавен темп, ниска степен на координация на
движенията, силен натиск, тъпи начала и краища при изписване на букви. Посочено
е, че и подписите от сравнителния материал са със същите общи графически
признаци като посочените за обекта на изследване, установени и изброени са
пълни съвпадения в посочените общи графически признаци, както и съвпадения в
частните почеркови признаци. Констатирани са обаче и
съществени различия в частните почеркови признаци –
във формата на движенията, в относителното месторазположение на движенията, в
продължителността на движенията и във вида на съединението при изписване на
елементите от различни букви; както и в наличието на необоснована
неравномерност и необоснована вълнообразност при
изписването на някои букви; на последно място – във вида на съединението при
свързване на елемент І и ІІ на б.“Р“. Вещите лица
посочват, че изброените съществени различия в частните почеркови
признаци са характерни и имат индивидуализиращо значение, което, както и
обстоятелството, че в подписа, обект на експертизата са налице признаци на непривичност при полагането му, дава основание на вещите
лица да приемат, че подписът, обект на експертизата не е положен от Ф.Р., а наличието на някои съвпадения в частните
признаци на почерка, при наличието на посочените съществени различия, дават
основание да се направи извод, че в случая се касае за опит за имитация на
подписа на Ф.Р.. Вещите лица са посочили, че поради липсата на утвърдена
методика, не е възможно да се установи давността на химикалната
паста. В съдебно заседание в.л.Ризов допълва, че няма
следи от имитация чрез копиране.
Заключението
по тройната съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица Любомир
Галов, Георги Тодоров и Стефан Бенчев, е, че подписът за „заявител“ в Заявлението от 11.06.1985 г. е изписан от Ф.Р.. Заключението е подписано с особено мнение от в.л.Стефан Бенчев, според когото подписът, обект на експертизата, не е положено от Ф.Р., а е изпълнен
със стремеж за наподобяване.
При
изготвяне на заключението, вещите лица Любомир Галов и Георги Тодоров са използвали като сравнителен материал не само двата нотариални акта № *** на нотариус Тодор Томов при БРС - представения по
делото, и наличния в Службата по вписванията гр.Бургас,
но и подписът, положен в паспорта на Ф.Р., представен от въззивната страна след приемането на
заключението по тройната комплексна съдебно-почеркова експертиза Николай Ризов, Димка Ангелова и Живка
Иванова-Ковачка. Вещите лица сочат,
че не са налице признаци за извършена техническа подправка при полагането на
подписа. Посочват, че са установили следните общи характеристики на подписа,
обект на експертизата: буквена транскрипция, ниска степен на обработеност на движенията, прост строеж, средни по размер,
несвързани, вертикални, слабо диференцирани по натиск движения. Сочат, че при сравнително
графическо изследване между подписа-обект на експертизата, и подписите –
сравнителни образци, са установили съвпадения в следните общи и частни
графически признаци: транскрипция на подписите, ниска степен на обработеност на движенията; степен на структурна сложност –
проста (буквите са близки до нормата на правопис); свързаност на движенията –
несвързани; среден относителен размер на движенията; изправен наклон на
движенията; слабо диференциран натиск на движенията с налични плавни преходи в
местата на промяна; форма, посока и свързаност на движенията при изписване на
определени елементи и букви; размер на движението при изписване на букви и
елементи от букви; последователност при изписване на б.“н“;
вид на връзката при изписване на І елемент на б.“а“ и
между буквите „а“ и „н“; относително разположение на началната точка и на
заключителната точка на посочени букви. Заключението на вещите лица Галов и
Тодоров е, че установените съвпадения в общите и частни графически признаци
между подписа-обект на изследването и подписите-сравнителни образци, „са
устойчиви и в по-голямата си част значими“, „като цяло образуват индивидуална
съвкупност“, от което следва, че са положени от едно и също лице. По повод
въпроса за момента на полагане на подписа, дават отговор, че поради отсъствието
на стандартна процедура и методика, приложими към различните химикални пасти, е невъзможно да се отговори на въпроса за
времето на полагане на подписа-обект на експертизата. Посочват, че според тях,
в подписа-обект на експертизата, липсват признаци за имитация и непривичност при полагането му. Посочват, че наблюдаваните
в подписа, обект на експертизата, и в подписите – сравнителни образци,
характерни признаци с ниска степен на обработеност,
по-силно са изразени в подписа-обект на експертизата, като обясняват това със
занижената обработеност на движенията, забавяне на
темпа, занижаване на координацията на движенията, настъпили в почерка на Ф.Р. през изминалия период от време между изписването на
подписите-сравнителни образци (върху нот.актове –
през 1981 г., а в паспорта – през 1984 г.) и подписа – обект на експертизата –
през 1985 г., вследствие настъпили възрастови и/или болестни промени в
писмено-двигателния апарата на пишещия. Вещите лица сочат, че не се установява
„почти фотографска еднаквост“ между подписа в заявлението и тези – върху
сравнителните образци. В съдебно заседание вещите лица Тодоров и Галов обяснява, че според тях подписът в паспорта на Ф.Р. е годен да бъде използван за сравнителен образец, тъй
като от шестте букви, от които се състои подписът, само една не е годна за
изследване в горната и следната си част, но останалите пет букви са напълно
годни, поради което и тези вещи лица за ползвали подписа от паспорта като
сравнителен образец. Допълват, че в степента на обработеност
на подписа в сравнителните образци от 1981 г. (нотариалните актове) и в
паспорта от 1984 г. не се констатира особена разлика в забавяне на движенията,
но темпът е малко по-занижен в сравнение с 1981 г., което вещите лица отдават
на изминалите 4 години и липсата на писмена практика, в съдебно заседание
поясняват, че степента на обработеност на подписа
между подписите-сравнителен образец и подписа-обект на експертизата, е по-слабо
забележима, и дари почти незабележима между подписа-обект и подписа в паспорта
от 1984 г. Посочват много характерен според тях признак с много висока
идентификационна стойност (между буквите „а“ и „н“ не се прави по-лесното
движение да се сливат буквите, а се спира с „а“ и от същото място продължава с б.“н“), който се среща както в подписите – сравнителен
образец, така и в подписа – обект на експертизата. Признават, че размерът на
подписа-обект на експертизата (около 3,9 мм) е по-голям от размера на
подписите-сравнителен образец (3,2-3,6 мм), но посочват, че това вероятно се
дължи на обстоятелството, че във всички сравнителни образци лицето е било
ограничено от типографски редове, а в паспорта – от пространството, което влияе
психически на пишещия. Посочват, че завишението е леко и като цяло подписите
попадат в една средна степен по отношение на размера, както по вертикала и
хоризонтала, така и по отношение на сбитост и разтегнатост. Посочват, че главна
буква „В“ от подписа-обект, се различава от главна буква “В“ в подписа върху нот.акт, съхраняващ се в Служба по вписванията гр.Бургас, но сочат, че съвпада с гл.буква
„В“ в нот.акт, представен от страната и наличен по
делото, който също е сравнителен образец. Заявяват, че на заключението им са
повлияли индивидуалните признаци, които се намират, както в подписа - обект на
експертизата, така и в подписите – сравнителни образци. Вещото лице Тодоров посочва, че категорично, по-голяма е близостта между
подписа върху заявлението (обект на експертизата), и подписа в нотариалния акт,
който е във въззивната страна, с този, който е в Агенцията по вписванията, има
по-големи различия, въпреки, че и двата сравнителни образци са положени от едно
и също лице, като това се дължи на вариантност. По отношение на различията
между подписите върху двата нотариални акта се пояснява, че то може да се дължи
на това, че е възможно в единия нот.акт Ф.Р. да се е подписала след съпруга си, съотв.да
се съобразява с останалото място, както и на подложки, химикали и състоянието
на хартията.
Вещото лице Бенчев,
подписал експертизата с особено мнение, подробно е изложил съображенията си в
Протокол за особено мнение. Вещото лице посочва, че поради нарушаване на защитната
мрежа на хартията в мястото на б.“Р“ и на двете букви
„а“, както и на отнемане на повърхностния слой на хартията и на развлакнянето му вследствие механично въздействие, и на
размиване на химикалните контури на буквите, не може
да се определи с точност формата на движение при изписване и свързване на
отделни елементи и букви, поради което, според вещото лице, подписът в паспорта
е негоден за идентификационно сравнително изследване. Ето защо, вещото лице е ползвало
като сравнителен материал само подписите върху двата нотариални акта. Вещото
лице е констатирал и описал съвпадение в степента на обработеност,
вида, съдържанието и структурната сложност на транскрипцията, а също – и в
някои частни признаци – форма на движение при изписване на отделни елементи на
отделни букви, форма на движение при свързване на отделни букви,
продължителност на движение по вертикала и посока на движение при изписване на
конкретно посочени букви и елементи от букви. Вещото лице обаче е констатирало
и подробно описало различия в темпа на изписване и преди всичко – в частните
признаци – във формата на движение при изписване на елементи от букви;
разместване на движението по вертикала, продължителност на движение при
изписване на елемент от б.“н“; разположение на
точката на началото на движение при изписване на елемент на б.“в“;
степен на сложност в края на подписа. Вещото лице е посочило, че освен
описаните различия, констатира в подписите-сравнителни образци и: липса на
точки на необосновано спиране на движението, значително по-бърз темп на
изпълнение, овални и дъговидни елементи с правилна форма и без дребна чупливост
и вълнообразност. Анализирайки съвпаденията и
различията между обекта на експертизата и подписите-сравнителни образци, вещото
лице Бенчев е достигнал до
констатациите, че: съвпаденията в количествено отношение са по-малко от
различията, идентификационното им значение не е високо, като едновременно с
това се констатират устойчиви различия с подписите-образци; а различията са
устойчиви, характерни, преобладаващи количествено. При така описаните
констатации, вещото лице Бенчев е дал
заключение, че може да се приеме, че подписът –обект не е положен от Ф.Р.. Вещото лице сочи още, че в подписа-обект на
експертизата, не се наблюдават признаци на непривичност,
резултат от обективни и субективни фактори в момента на полагането му. Вещото
лице посочва обаче, че при липсата на медицински данни за лошо здравословно
състояние и на тежки хронични заболявания на лицето, необичайни са (не се
срещат в подписите-сравнителни образци), следните признаци: по-бавен темп на
изпълнение на отделните букви и на подписа като цяло; наличие на точки на
необосновано спиране и прекъсване на движението; наличие на дребна чупливост и вълнообразност при изписване на овални и праволинейни
елементи на някои букви; тъпо или с точковидна форма начало или край на
движението при изписване на елементи от буквите на подписа, равномерен натиск
при изпълнение на буквите в подписа. От така изброените признаци вещото лице
прави извод, че подписът-обект на експертизата, е изпълнен със стремеж за
наподобяване/имитиране на подписа на Ф.Р.. Посочено е, че между подписите върху нотариалните
актове, положени един след друг, няма почти фотографска еднаквост, налице е
съвпадение предимно в общите и някои от частните признаци при изписване на
някои от буквите. Посочва се, че между подписа от 1985 г. - обект на
експертизата, и подписа-сравнителен образец върху нот.акт,
представен от въззивната страна, сходството е много по-голямо, отколкото с
подписа в другия нотариален акт, съхраняван в Службата по вписванията Бургас. В
съдебно заседание вещото лице Бенчев обяснява, че не може да се съгласи с твърдението на
останалите две вещи лица, че забавянето в темпа на движение е резултат от
възрастта на Ф.Р. към този момент.
Сочи, че е строго индивидуално кога започват дефекти в подписите, а по делото
няма данни конкретно за Ф.Р., още повече, че подписът от 1985 г. е много близък с
подписа върху единия нотариален акт, въпреки разликата от 4-5 години.
При
така приетите заключения на вещите лица по трите експертизи, съдът констатира,
че независимо от различното си крайно заключение относно автентичността на
подписа на Ф.Р. върху „Заявление“ от 11.06.1985 г., всички вещи
лица са единодушни за това, че: подписът, обект на експертизата, се
характеризира с ниска степен на обработеност и
свързаност, които включват бавен темп и ниска степен на координация на
движенията; между подписите от сравнителния материал и подписа-обект на
експертизата, са налице общи графически признаци и съвпадения, както и различия
в частните почеркови признаци; поради
отсъствието на стандартна процедура и методика, приложими към различните химикални пасти, е невъзможно да се отговори на въпроса за
времето на полагане на подписа-обект на експертизата; не са налице признаци за
извършена техническа подправка при полагането на подписа.
По останалите въпроси
– относно превеса в количествено отношение на съвпаденията или на различията;
относно идентификационното значение на съвпаденията или на различията; както и
относно крайния извод – за авторството на подписа, съотв.за
наличието на подправяне/имитацията на подписа върху заявлението, вещите лица от
различните експертизи се разделят в две групи, като не са единодушни и вещите
лица от последната тройна експертиза. Следва да се отбележи, че и двете групи
вещи лица – защитаващи съответния краен извод, са изложили подробни,
обосновани, категорични и убедителни съображения както в заключенията си, така
и при изслушването им в съдебно заседание за приемане на заключенията.
Съгласно
чл.157, ал.3 ГПК (отм.), съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите
лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Заключението на
експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата
пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във
всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за
противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема
или не всяка от тях /решение № 241/23.10.13 по гр.д.№
3194/13 г., първо ГО, решение № 108/16.05.11 по гр.д.№
1814/09, четвърто ГО, решение № 348/16.11.15 по гр.д.№
1271/15, трето ГО, решение № 248/16.11.15
по гр.д.№ 1271/15, трето ГО, решение № 57/8.05.14 по гр.д.№ 7493/13, второ ГО, реш. № 24/28.01.10
по гр.д.№ 4744/08, първо ГО, т.19 от ТР 1/4.01.01 по тълк.д.№ 1/2000, ОСГК на ВКС
и др./.
В
настоящия случай, доколкото вещите лица по трите експертизи са се обединили
около две различни и противоположни заключения, съдът следва да изложи
съображенията си, кое от двете заключения кредитира, и защо.
На
първо място следва да се посочи, че според настоящия състав, и седемте вещи
лица притежават необходимите компетентност и опит за изготвяне на заключение по
поставените въпроси. Съдът намира за неоснователни твърденията на въззивната
страна, че вещите лица Ангелова и Иванова-Ковачка не са придобили съответната квалификация за изследване на почерк, още
повече, че в заключението по първата тройна комплексна съдебно-почеркова експертиза участва и трето вещо лице – Николай
Ризов, за чиято компетентност страните не са направили възражения, а заключението
на тази експертиза съвпада като констатации и краен резултат с особеното мнение
на вещото лице д-р Стефан Бенчев. Съдът намира, че независимо от начина на
назначаване на първата тройна съдебно-почеркова
експертиза, следва да цени заключението й наред с другите.
На
второ място съдът намира, че всяко от представените заключения, вкл.особеното мнение на в.л.д-р
Бенчев, е компетентно
и добросъвестно изготвено, категорично и обосновано, съдържащо посочване на
кореспондиращите съвпадения в изследваните подписи със сравнителните образци, и
на различията, като са посочени различията, отчетени от вещите лица като съществени
и различията между подписа-обект на експертизата и подписите – сравнителни
образци. В съдебно заседание, при приемане на експертизите, и седемте вещи лица
защитиха обосновано даденото от тях заключение.
По отношение на използвания от страните
сравнителен материал, съдът приема, че независимо от сравнително малкото
събрани сравнителни образци (общо 3 подписа), и обстоятелството, че вещите лица
Г. и Т., дали заключение, че
подписът-обект е положен от Ф.Р., са ползвали като
сравнителен материал 3 подписа (върху двата нотариални акта и върху паспорта на
Ф.Р.), а вещите лица, дали заключение, че подписът-обект не е
положен от Ф.Р., а е имитиран, са ползвали като сравнителни образци само
два подписа – тези върху нотариалните актове, обстоятелството колко сравнителни
образци са ползвали вещите лица, в конкретния случай не следва само по себе си
да определя, което от заключенията да кредитира съдът. Хартията върху която е
положен подписът върху паспорта на Ф.Р. е увредена (по този
въпрос и трите вещи лица по втората тройна експертиза са единодушни), като
съдът кредитира становището на вещото лице Бенчев, че поради нарушаването на
повърхностния слой на хартията и това, че той е развлакнен
вследствие механично въздействие, както и поради размиването на химикалната паста на част от буквите, е невъзможно да се
определи не само формата на изписване на горната част на надредовия
елемент на б.“В“ и на цялата б.“Р“,
но и формата на движение при изписване и при свързване на елементите на част от
останалите букви и елементи от букви. Съдът кредитира извода на в.л.Бенчев, че поради изброеното по-горе, подписът е
негоден за идентификационно сравнително изследване.
Независимо от посоченото по-горе, че съдът
приема за компетентно и добросъвестно изготвени, категорични и обосновани
всички заключения по трите експертизи, като се запозна внимателно с приетите
заключения, съдът прие, че кредитира заключенията на вещите лица по първата
тройна експертиза (Ризов, Ангелова и Иванова-Ковачка) и особеното мнение на
вещото лице д-р Бенчев, а именно – че подписът върху „Заявлението“ от
11.06.1985 г. не е положен от Ф.Р., а е изпълнен със
стремеж за наподобяване/имитиране на подписа на Ф.Р., т.е.че
подписът в Заявлението е подправен.
За да достигне до този извод, настоящият състав
на първо място намира за по-убедителни изводите на изброените вещи лица, че
съвпаденията между подписа-обект и подписите-сравнителни образци, не само в
количествено отношение са по-малко от различията, но и идентификационното им
значение не е високо, като в същото време различията са не само преобладаващи в
количествено отношение, но и са устойчиви, характерни и с индивидуализиращо
значение. Съдът отчита и обстоятелството, че размерът на подписа-обект на
изследване, е по-голям от размерите на подписите-образци.
На следващо място, по отношение на подробно
описаните от всички вещи лица различия в темпа на изписване и в частните
признаци, забавянето на темпа и занижаването на координацията на движенията в
подписа-обект в сравнение с подписите-сравнителни образци, съдът не кредитира
предположението на вещите лица Галов и Тодоров по втората тройна експертиза, че
това различие се дължи на настъпилата вследствие изминалото време (4-5 години)
занижена обработеност на движенията, резултат както
от възрастта на лицето – 70 години, така и на болестни и/или възрастови промени
в писмено-двигателния апарат на пишещия. По делото не се събраха данни, към
1985 г. Ф.Р. да е страдала от
някакво заболяване, което да се е отразило на движенията й. На следващо място,
и На следващо място, и вещите лица Галов и Тодоров, и вещото лице Бенчев,
изготвил Протокола с особеното мнение към втората тройна експертиза, посочват,
че между подписа-обект (в Заявлението от 1985 г.) и подписа – сравнителен
образец в нот.акт от 1981 г., представен от въззивницата-ищец, има по-голямо сходство, отколкото между
подписите-образец върху двата нотариални акта от 1981 г., положени от Ф.Р. непосредствено един след друг. Независимо от това, че
всички вещи лица са категорични, че няма фотографска точност между
подписа-обект и подписите-сравнителни образци, в съдебното заседание при
приемане на заключението на втората тройна съдебно-почеркова
експертиза вещото лице Бенчев посочва, че „подписът в единия нотариален акт и
този подпис (обекта на експертизата) са много по-близки, въпреки, че имат
разлика от 4-5 години и въпреки това между тях има голямо сходство, за което
неспециалисти казват, че е с почти фотографска точност“. При тези становища на
вещите лица, съдът споделя извода на в.л.Бенчев, че
различията в темпа на изписване и в частните признаци не е доказано да е
настъпило вследствие възрастови или болестни промени на двигателния апарат на
лицето.
В подкрепа на изложените по-горе съображения на
съда защо кредитира заключенията на вещите лица Ризов, Ангелова, Иванова-Ковачка и Бенчев, че подписът
върху „Заявлението“ от 1985 г. не е положен от Ф.Р.,
в изпълнение на чл.157, ал.3 ГПК (отм.), следва да се посочи и следното:
За съда липсва правна и житейска логика, ако
страните по сделката от 1981 г. не са имали намерението и желанието имотът да
се продаде, т.е.са имали съзнанието, че сделката е
привидна, да съставят обратното писмо („Заявлението“ от 1985 г.) четири години
след самата сделка, при положение, че в този период ищцата и съпругът й не са
закупили имота в гр.Приморско. На следващо място, при
положение, че Ф.Р. е била с начално образование, а
„Заявлението“ е напечатано на пишеща машина и в него се използват юридически
термини, очевидно е, че то не е било изготвено от самата заявителка, която
евентуално само го е подписала. След като от доказателствата по делото се
установява, че съпругът на ищцата е бил юрист и съдия към момента на сключване
на сделката от 1981 г. и към 1985 г., и при твърдението на ищцата, че страните
по сделката са имали намерение не реално да продадат имота, а само фиктивно да
го прехвърлят на родителите на ищцата, за да могат тя и съпругът й да закупят
общинско жилище, логично е да се предположи, че „Заявлението“ следва да е било
изготвено от съпруга на ищцата. При това положение липсва правна и житейска
логика, обратното писмо да се е намирало не у страната, която евентуално би го
ползвала – продавачите, а у купувачите. Ето защо е нелогично изявлението на ищцата
в молбата й за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, че по случайност е
намерила въпросното „Заявление“ от Ф.Р., като от изложеното
в молбата става ясно, че тя не е знаела за него и не е подозирала, че такова
обрано писмо съществува.
Съдът не намира логика също в това, че след
като всички страни по сделката от 1981 г. са били наясно, че фиктивно
прехвърлят имота, при съставянето на Заявлението през 1985 г., то да бъде
подписано само от Ф.Р., но е и от съпруга й Р. Р.,
който, според събраните гласни доказателства, към този момент все още е бил жив
(по данни от св.А.М. и Р.М., Р.
Р. е починал 87-88 г.).
При формирането на извода си, че следва да
кредитира заключението на вещите лица Ризов, Ангелова и Иванова-Ковачва и на особеното мнение
на в.л.Бенчев, че подписът върху Заявлението не е
положен от Ф., съдът съобрази също, че част от разпитаните по делото
свидетели твърдят, че родителите на ищцата са имали съзнанието, че закупуват
имота за себе си. Св.Д. твърди „Аз си спомням
след разговор с баба Ф., че къщата е на дядото
и бабата“. Св.Р. твърди, че дядо Р. я е
почерпил, „че си е върнал къщата, т.е.че те са вече
собственици“. Според св.Д., „старите хора
казваха, че два пъти е купувана тази къща“. Предвид събраните по делото данни,
че процесният имот е бил закупен чрез СОНС с.Приморско
на името на ищцата, в качеството й тогава на млад специалист, но с пари на
нейните родители от продажбата на техен имот в с.Черенча,
Шуменско, съдът приема, че изявлението на родителите на ищцата, че „два пъти е
купувана тази къща“, следва да се тълкува в смисъл, че самите те са я купували
два пъти, т.е.при сключване на сделката през 1981 г.
и след това, поне купувачите по сделката са имали съзнанието, че закупуват
имота за себе си, което разколебава заключение в смисъл, че през 1985 г. Ф.Р.
ще заяви, че не е имала намерение да придобие имота.
На следващо място, по делото е прието за
безспорно, че след продажбата на имота в гр.Приморско,
ищцата и съпругът й не са закупили общинското жилище в гр.Поморие.
Независимо от това, в продължение на години - до 2007 г., нито приживе на
родителите на ищцата, нито след тяхната смърт, ищцата не е предприела никакви
действия за да си върне имота. Нещо повече, от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че след смъртта на Ф. и Р. Р., имотът
се е ползвал общо от двете сестри Г. и В., които години наред са
го отдавали под наем през летните месеци, и са разпределяли ползването му помежду
си по различен начин в различните години. Това обстоятелство подкрепя тезата,
че и двете сестри, вкл.ищцата, са имали отношение към
процесния имот както към съсобствен и наследствен, а не като към собствен на
едната от тях.
На последно място следва да се отбележи, че по
делото не е доказано неплащането на сумата от 5000 лв от купувачите на продавачите по договора за продажба на
процесния имот. В нотариалния акт изрично е записано, че продавачът е заявил,
че е получил сумата в брой. Дори да беше доказано, че родителите на ищцата не
са й заплатили продажната цена, само по себе си това обстоятелство не би обосновало
извод, че подписът върху Заявлението е положен от Ф.Р., предвид близките
родствени отношения между страните по сделката и обстоятелството, че
първоначално имотът е бил закупен от иищцата със
средства, предоставени й от нейните родители.
Така изброените доказателства подкрепят извода
на съда, че подписът върху документа, наименован
„Заявление от Ф.Р.“ от 11.06.1985 г., не е бил положен
от Ф.Р..
След като според настоящия съдебен състав,
подписът върху Заявлението от 1985 г. не е положен от Ф.Р., по делото не е
налице нито обратно писмо от Ф.Р., че при покупката на
имота през 1981 г. „не са купували имота описания в нотариалния акт имот,
защото не са имали такава воля, желание и намерение да го купуват“, т.е.установяващо привидността на сделката, нито е налице
начало на писмено доказателство, че Ф.Р. и Р. Р.
не са имали волята за закупуване на имота, съотв.че
сделката е привидна.
От събраните доказателства се установява, че през 1981
г. ищцата Г.Б. се е разпоредила с придобития от нея през 1975 г. недвижим имот,
като го е прехвърлила на своите родители - Р.Г. Р. и Ф.С.Р. с договор за покупко-продажба,
сключен с нот.акт № *** по описа на Нотариус при БРС. В
нотариалния акт изрично е отбелязано, че имотът се продава за сумата от
5 000 лв, която сума продавачът заявява, че е
получил в брой.
Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, привидните договори са нищожни.
Привидна сделка е тази, страните по която не желаят нейното правно действие и
настъпване на правни последици от нея. При привидните сделки е налице
съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. За да е налице абсолютна
симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по
договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за
да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Съгласно
чл.134, ал.2 ГПК (отм.), свидетелски показания се допускат,
когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е
привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата
страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението й, че съгласието е привидно (ищцата не попада в хипотезата
на чл.134, ал.2, изр.последно ГПК (отм.)). Обратният документ
трябва да е съставен да служи за доказателство. Документът трябва ясно да
установява отношенията, точно по същия начин и трябва да е пълен. В противен
случай, би бил само начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134 от ГПК. Обратният документ може да бъде подписан от двете страни или от страната,
на която ще се противопостави. Съгласно актуалната съдебна практика, не е
необходимо обратният документ да е съставен непременно към момента на сключване
на сделката, той може да бъде съставен и в по-късен момент.
С оглед изложените по-горе съображения досежно
авторството на подписа върху представеното Заявление от 11.06.1985 г., а
именно, че подписът не е положен от Ф.Р., съдът приема,
че и към настоящия момент по делото не е представен обратен документ, изхождащ
от страните по сделката, който да установи действителната воля на страните по
сделката, нито документ, който да може да се цени като начало на писмено
доказателство, което да направи допустимо доказването със свидетелски показания
на привидността на сделката от 1981 г.
Както се посочи по-горе, дори цената по договора да не
е била платена, това не води автоматично до извод, че договорът е привиден, съотв.нищожен, тъй като неплащането
на цената по договор за продажба води единствено до възникване на облигационни
отношения между страните по него. Неплащането на
цената действително би могло да бъде индиция за
твърдяното привидно съглашение, но по делото изявлението в нотариалния акт, че
цената е заплатена в брой, не е оборено.
При
така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
постановения резултат, на основание чл.64, ал.2 ГПК (отм.), въззиваемите
се дължат сторените от тях съдебни разноски в двете въззивни производство, в
касационното производството по касационно обжалване на първото въззивно
решение, както и в производството по отмяна на влязлото в сила решение. Ето
защо на въззиваемите следва да се присъдят разноски,
както следва: общо на тримата въззиваеми - 250 лв за производството по в.гр.д.830/2008 г. на БОС; на въззиваемата Ф.М. – 550 лв за
производството по отмяна на влязлото в сила решение и 450 лв
– за настоящото въззивно производство (за заплатено възнаграждение на вещи лица
по тройната СПЕ); на въззиваемия Я.М. – 550 лв за производството по отмяна на влязлото в сила решение;
на въззиваемия Д.М. – 550 лв
за производството по отмяна на влязлото в сила решение и общо 1150 лв за настоящото въззивно производство (400 лв за адв.възнаграждение за един
адвокат; 300 лв – за възнаграждение за вещо лице по
единичната СПЕ и 450 лв – за заплатено възнаграждение
на вещи лица по тройната СПЕ).
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 46 от 25.08.2008г., постановено по
гр.д.195/2007 г. по описа на Районен съд - Царево.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес - гр. Благоевград, ул. „Стефан
Стамболов” № 64, ет. 5, ап. 15 да заплати на Ф.К.М., ЕГН **********, Д.К.М. с ЕГН ********** и Я.К.М. с ЕГН **********, всички в качеството
им на наследници на В.Р.М., ЕГН **********, сума в размер от 250 (двеста и петдесет) лв, представляваща съдебни разноски по гр.д.830/2008 г. на
БОС.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес - гр. Благоевград, ул. „Стефан
Стамболов” № 64, ет. 5, ап. 15 да заплати на Ф.К.М., ЕГН **********, сумата от общо 1000
лв (хиляда лева), представляваща съдебни разноски по
гр.д.1597/2019 г. на ВКС и гр.д.941/2019 г. на БОС.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес - гр. Благоевград, ул. „Стефан
Стамболов” № 64, ет. 5, ап. 15 да заплати на Д.К.М. с ЕГН **********, сума в размер от
1700 лв (хиляда и седемстотин лева), представляваща
съдебни разноски по гр.д.1597/2019 г. на ВКС и гр.д.941/2019 г. на БОС.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес - гр. Благоевград, ул. „Стефан
Стамболов” № 64, ет. 5, ап. 15 да заплати на Я.К.М. с ЕГН **********, сума в размер от
400 лв (четиристотин лева), представляваща съдебни
разноски по гр.д.1597/2019 г. на ВКС и гр.д.941/2019 г. на БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.