№............/.........2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети януари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 3141/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от С.П.В.
срещу решение № 1806/09.10.2019 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено
по НАХД № 3047/2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
19-0819-001794/17.05.2019 г., издадено от началник група, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Варна, с което на С.П. Василево е наложена глоба в
размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.119 ал.4 от ЗДвП и
глоба от 100 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от три
месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.2
б.“Б“ от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че приложената заповед
№8121з-515/14.05.2018г. не е издадена от министъра на вътрешните работи, тъй
като към него момент В. Р.е бил депутат, а не министър, поради което и
наказателното постановление е издадено от неоправомощен орган. Оспорва
възникването на пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6 т.30 от ДР на
ЗДвП, тъй като не са налице материални щети и доказателства за степента на
телесно увреждане. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление. В хода на устните състезания пълномощника на касатора адв.П.
иска алтернативно намаляване на наказанието „лишаване от управление на МПС“ на
един месец.
Ответната страна – ОД на МВР Варна, сектор „Пътна
полиция“, не е изразил становище по
касационната жалба.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Варна е
постановено при правилно приложение на материалния закон и не са налице
основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Касаторът е бил наказан за
това, че на 18.03.2019г. при управление на лек автомобил завивайки наляво не е пропуснал и е блъснал пресичащата
от ляво на дясно пешеходка Дарина Стаевска, с което е причинил
пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с контузен участник в движението. Водачът
не е останал на място, напуснал е ПТП без да уведоми съответните органи на МВР.
Събраните в
административно-наказателното производство писмени доказателства и разпитаните
пред въззивния съд свидетели установяват по категоричен начин, че на посочената
дата водачът на завиващ лек автомобил С.В. не е пропуснал пешеходка, каквото
задължение му е вменено с нормата на чл.119 ал.4 от ЗДвП и я е блъснал. Наложената
му за това нарушение глоба по чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП
изисква с деянието да е причинено пътно-транспортно произшествие, според чието
определение в §6т.30 от ДР на ЗДвП,
такова е събитието, възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство предизвикало нараняване на хора. Събраните гласни доказателства сочат,
че е бил налице сблъсък между автомобила и пешеходката, в резултат на който тя
е паднала върху капака на автомобила, след което върху страничната греда и
накрая върху земята. Била е откарана в Спешния център за преглед, където са
били установени натъртвания по тялото. Законовото определение на ПТП не изисква
конкретна степен и вид на нараняване или
на телесна повреда. Наказаното лице С.В. не успя да обори констатациите в акта
за установяване на административно нарушение №АА245771/18.03.2019г. за
причинено от него ПТП, който като
редовно съставен има доказателствена сила до доказване на противното, съгласно
чл.189 ал.2 от ЗДвП.
По силата на чл.123 ал.1
т.2 б.“Б“ от ЗДвП, С.В. като водач на пътно превозно средство, който е участник
в пътно-транспортно произшествие, от което има пострадал човек е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи. За неизпълнението на това негово задължение правилно
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, които
наказания са в средния размер на приложената санкционна мярка и се явяват
справедливи с оглед преценката по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Касационната инстанция
счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които биха могли да
обосноват намаляване на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ на минималния размер от един месец.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователен довода, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган, защото заповедта за
упълномощаване е била издадена от лице, което към датата на издаване на
наказателното постановление вече не е бил министър на вътрешните работи. Заповед №8121з-515/14.05.2018г. е
издадена от министъра на вътрешните работи в това му
качество, а не от физическото лице, което е заемало тази длъжност към даден
момент. Общоизвестен е факта, че към датата на издаването ѝ длъжността
„министър на вътрешните работи“ е била заемана от Валентин Радев.
Обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на
заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1806/09.10.2019 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 3047/2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.