РЕШЕНИЕ
№ 3187
гр. Варна, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110115691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * срещу Д. Х. И., ЕГН **********, с адрес: *, по реда на
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно съединени специални
положителни установителни искове с материалноправно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 113.60 лева,
представляваща ½ част от общата главница в размер на 227.20 лева, дължима за периода от
23.01.2019 г. до 25.11.2019 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен
№ *, за обект – имот, находящ се в * и сумата от 27.97 лева, представляваща ½ част от
общата лихва за забава в размер на 55.95 лева върху главницата, дължима за периода от
24.04.2019 г. до 05.02.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 869/11.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1651 по описа за 2022 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи
се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответника в качеството
му на потребител, имайки предвид, че е собственик на процесния водоснабден недвижим
имот, такива в посоченото отчетено количество. Моли се за уважаване на предявените
искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното
производство разноски.
Направени са и доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове както по основание, така и
1
по размер.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, които могат да бъдат обобщени, както
следва: 1./ оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги; 2./ оспорва твърдението на
ищеца, че между последния и ответника е учредено облигационно правоотношение; 3./
оспорва реалността на доставеното количество ВиК услуги, както и техния обем; 4./ оспорва
исковете и по размер.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. П. В. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Т. И. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 10.02.2022 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
1651 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО. С разпореждане на съда такава е издадена с №
869/11.02.2022 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е сезирал настоящия съдебен състав с искане за приемане за
установено в отношенията между страните, че е титуляр на накърненото субективно
материално притезателно право на парично вземане спрямо ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на
договор за предоставяне на В и К услуги; 2./ изпълнение на собствените си задължения –
предоставяне на договорената услуга в заявените количества; 3./ изискуемостта на главното
вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на предяените граждански
притезания.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му.
Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването,
изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК
услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора. Последните са задължителни за
ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от посочената наредба, същите са
обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не
са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 4 от цитираната
разпоредба, а именно – да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи
различни условия, които се отразяват в писмени споразумения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги.
Първият спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав е за това дали ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, оттам и за
учредената между страните облигационноправна връзка с предмет доставка на ВиК услуги.
2
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, е прието, че потребители на услугите ВиК
са собствениците, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на
водоснабдявани имоти, вкл. в етажна собственост. Ищецът обосновава потребителското
качество на ответника с доводи, за това че същият е собственик на водоснабдения имот на
основание наследяване от Румяна Ангелова Георгиева. Видно е от ангажираното
удостоверение за наследници /л. 79/, че ищецът, заедно с Исмаил Хайри Исмаил, е наследник
по права линия от първа степен на Румяна Ангелова Георгиева, починала на 26.03.2019 г.
За да установи правнорелевантния факт, че наследодателката на ответника е
притежавала в своя патримониум водоснабдения имот, от страна на ищеца е ангажиран
препис от декларация по чл. 14 ЗМДТ на Румяна Георгиева. От този документ се
установява, че последната е декларирала процесния апартамент, находящ се в * пред
Община В., Дирекция „МДТ“. Наследодателката на ответника е декларирала още, че имотът
е придобит въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 28.01.1991 г. в
нотариална форма пред нотариус Т. при РС-Варна.
От служебно извършената справка в НБД „Население“ се установи, че официалната
адресна регистрация на ответника е в *, която съвпада с адреса на водоснабдения имот.
Съдът обаче споделя възраженията на ответната страна за липса на доказателства
относно твърдението, че между страните е сключен договор за доставка на ВиК услуги,
доколкото представената декларация и справката от НБД „Население“ са само индиция, за
това че имотът е собственост на наследодателя на ответника, оттам и наследен в
съответната квота от последния, доколкото същите не установяват при условията на пълно и
главно доказване, че водоснабденият имот е придобит от Румяна Георгиева. Вещните права
върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или
учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона – арг. от
чл. 55 от ЗС, като в конкретния случай не е представен договорът за покупко-продажба от
28.01.1991 г., сключен в нотариална форма пред нотариус Т. при РС-Варна, по чиято сила е
декларирано, че наследодателката на ответника е придобила имота, и така потребителкото
качество на последния като собственик, на основание наследяване, остава недоказано
поради недоказаността на притежаваното от неговата наследодателка вещно право на
собственост върху водоснабдения имот, имайки предвид обстоятелството, че наследяването
е деривативен придобивен способ.
Крайният извод на съда е за отхвърляне на иска за присъждане на претендираната
главница поради недоказаност на основанието на вземането, а именно сключен между
страните договор за предоставяне на В и К услуги за процесния имот и период, като следва
да се посочи, че в подкрепа на този извод е и ангажираната справка от Община В. на л. 65,
от която е видно, че ответникът не е декларирал процесния имот пред Дирекция „МДТ“.
Горният извод не се разколебава от ангажираното експертно заключение по
назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, както и от представената справка за недобора по партида с абонатен номер * /л.
17/, които са относими към установяване на размера на предявените граждански притезания.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се доказа по делото и
изправността на оператора, а именно реалното доставяне на остойностеното количество В и
К услуги, доколкото представената справка за недобора на частен абонат не може да служи
за доказателство за количествата на доставени ВиК услуги в процесния период, тъй като
отразява единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на
дружеството ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца
относно процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали
ищцовото дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество
питейна вода. При наведеното изрично оспорване от ответната страна, за да се приемат тези
счетоводни записвания /по своето правно естество частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства/ за доказателства по делото, е
необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства, а такива не бяха събрани по делото – не е представен нито карнетен лист,
3
нито електронен карнет, относими към процесния период от 23.01.2019 г. до 25.11.2019 г.
Неоснователността на иска касателно главното вземане обуславя недължимостта и на
произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение за забава съизмеримо със
законната лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, а
ответникът не претендира такива по реда на чл. 78, ла. 3 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * срещу Д. Х. И., ЕГН **********, с адрес: *, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни искове с материалноправно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 113.60 лева,
представляваща ½ част от общата главница в размер на 227.20 лева, дължима за периода от
23.01.2019 г. до 25.11.2019 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен
№ *, за обект – имот, находящ се в * и сумата от 27.97 лева, представляваща ½ част от
общата лихва за забава в размер на 55.95 лева върху главницата, дължима за периода от
24.04.2019 г. до 05.02.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 869/11.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1651 по описа за 2022 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4