Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 17.09.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 11477 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 177436 от 15.08.2020 г., постановено по гр. д. № 74895/2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 113 състав, е уважил частично предявения от „А.“ ООД срещу З. „Е.“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 285,10 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 01.08.2018 г. в гр. София, между собствения на ищеца лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *******и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № *******, застрахован при ответното дружество по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/07/118002010490, по вина на неговия водач, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 285,10 лева до пълния претендиран размер след допуснатото с определение от 15.07.2020 г. увеличение от 688,14 лева.

С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 294,16 лева – разноски, а ответникът е осъден да плати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 117,14 лева – разноски.

В законоустановения срок срещу решението, в частта, с която искът е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от „А.“ ООД чрез адв. М.В.,  в която прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като съдът погрешно е приложил материалния закон, приемайки, че ищецът следва да се обезщети със остатъка от сумата по фактурата, която отразява действителния разход за ремонт, сторен от ищеца, а не по средна пазарна цена на ремонта, която в настоящия случай е по-висока. Твърди, че фактурата не отразява целия ремонт. Излага, че е без значение дали и за колко пари е ремонтиран увредения автомобил, а каква е стойността на ремонта по средни пазарни цени, които са по-високи от платената от ищеца сума и затова е поискал увеличение на иска. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемата страна ЗД „Е.“ ЕАД, в който оспорва въззивната жалба. Излага доводи, че твърдението, че фактурата не отразява целия ремонт е направено за пръв път във въззивната жалба, а основният довод на въззивника-ищец, че независимо, че платената сума за ремонта по фактурата е по-ниска от средната пазарна цена, се дължи средната пазарна цена, счита за неоснователен. Сочи, че след като ищецът твърди, че е отстранил уврежданията за 520 лева, неоснователно се търси разликата над тази сума и нейното присъждане би довело до обогатяване на ищеца. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на императивна материалноправна норма. Разгледано по същество обаче решението е неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да възникне правото, ищецът следва да установи без съмнение, че застрахованият виновно е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по което отговорност носи ответника. Сочените предпоставки са безспорно установени по делото, като спорен е единствено размерът на дължимото на собственика на  автомобила обезщетение.

В тази връзка, в обстоятелствената част на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, ищецът е изложил фактически твърдения, че вследствие на ПТП, реализирано по вина на застрахования при ответника водач, на собствения на ищеца лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, са нанесени щети: предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и защитна лепенка на заден ляв калник, съгласно описа на щета. На лист 2 (гръб) от исковата молба ищецът е посочил, че „за отстраняването на повредите претендира сумата от 520 лева“, по която претенция е заведена щета № **********. В исковата молба не се твърди търсената сума да е платена по фактура. Твърди, че по щетата, на 20.03.2018 г., е извършено плащане от страна на ответника на сумата от 234,90 лева, поради което претендира разликата от 285,10 лева и прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, от която да се установи средната пазарна стойност на ремонта.

С молба-уточнение от 03.02.2020 г., в изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовност по чл. 128 от ГПК, ищецът заедно с приложенията по този текст, е представил и фактура № ********** от 12.07.2019 г., издадена на „А.“ ЕООД от „Лотос Ауто“ ООД за сумата от 520 лева с вкл. ДДС, с посочено основание „авторемонтни и възстановителни дейности“ на лек автомобил СВ 3944 МС.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът е оспорил размера на вредата, като изрично е заявил, че представената по делото фактура не фигурира в документите по щетата и разходът по нея не му е предявяван за плащане. Оспорил е и че плащане по фактурата е извършено от ищеца въобще, както и обстоятелството, че фактурираният разход е във връзка с щетата, предвид факта, че фактурата е издадена една година след ПТП.

С проекта на доклад по делото, изготвен с определение № 100231 от 26.05.2020 г., съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи размера на вредата, допуснал е изслушване на СТЕ за установяване на средната пазарна стойност на ремонта и е допуснал писмените доказателства. По исканията на ответника за установяване на факта на плащане на фактурата от страна на ищеца, съдът не се е произнесъл.

В откритото съдебно заседание, проведено по делото, е приет доклад по чл. 146 от ГПК, със същото съдържание и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е платил на ищеца по щетата сумата от 234,90 лева. Приети са единствено писмените доказателства, представени с исковата молба, сред които не е фактурата от 12.07.2019 г., след което е изслушано и прието заключението на вещото лице по допусната СТЕ, което не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК. От него се установява, че вредите по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с ПТП и стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на ПТП е 923,04 лева. Заключението е прието без възражения. По делото е допуснато увеличени на иска до размер от 688,14 лева и делото е обявено за решаване.

За да отхвърли иска до пълния предявен размер, съдът  е приел, че действителната вреда за ищеца е сумата от 520 лева, която той е заплатил за ремонта в полза на „Лотос Ауто“ ООД по фактурата № ********** от 12.07.2019 г. Този извод макар и принципно логичен, е необоснован с оглед наведените спорни по делото факти и съгласно приетите в процеса доказателства.

Според настоящия състав на въззивния съд не се установява, сумата по обсъдената в обжалваното решение фактура да е разход във връзка с ремонт на автомобила вследствие на ПТП, станало на 01.08.2018 г. Такова твърдение не е заявено от ищеца, връзката между представеното писмено доказателство и разходите във връзка с ПТП е оспорена изрично от ответника и не е била предмет на установяване по делото, освен това фактурата като писмено доказателството не е била приета след изготвяне на доклада по делото по чл. 146 от ГПК, поради което изводите на първата съдебна инстанция, основани на нея са необосновани.

Безспорно с настъпването на застрахователното събитие ответникът - застраховател дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер - действителният размер на увреденото имущество, като действително претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, съответно на чл. 400, ал. 2 от КЗ, и уговорките по застрахователния договор с общите условия (чл. 405, ал. 1 от КЗ). Присъжданото от съда обезщетение трябва да кореспондира на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН, което разрешение е валидно и за обезщетение по пряк иск по чл. 226 на отменения КЗ (така и Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на II ТО на ВКС).

Тъй като по делото не са представени доказателства за заплатен от ищеца ремонт на МПС във връзка с ПТП, стойността на разходите за необходимия ремонт следва да се установят съгласно заключението на САТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства. От посочената в заключението на експерта сума в размер на 923,04 лева следва да се извадят безспорно платените по щетата 234,90 лева. Получената разлика от 688,14 лева се дължи на застрахования, поради което искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера от 688,14 лева, до който следва да бъде уважен, поради което решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 285,10 лева до пълния претендиран след допуснатото увеличение по чл. 214, ал. 1 от ГПК размер и в частта за разноските на ответника, следва да бъде отменено.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Поради изложеното въззивната жалба е основателна, а решението в обжалваната част е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

 

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът-ищец има право на разноските както в първа, така и във въззивна инстанция. В първоинстанционното производство ищецът е сторил и представил доказателства за разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за депозит за САТЕ в размер на 300 лева и 360 лева за адвокатско възнаграждение, платено по банков път съгласно фактура и извлечение от сметка на лист 56 и 57.

Във въззивното производство страната е заплатила 25 лева държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция.

С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът-ищец има право на разноски  за двете инстанции, в общ размер на 1095 лева, от които следва да се извади сумата, присъдена с обжалваното решение в размер на 294,16 лева и с решението да се присъди остатъка от 800,84 лева.

Въззиваемият-ответник няма право на разноски, поради което решението, с което такива са му присъдени следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 177436 от 15.08.2020 г., постановено по гр. дело № 74895/2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 113 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца „А.“ ЕООД срещу ответника З. „Е.“ АД, иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата над 285,10 лева до пълния претендиран размер от 688,14 лева, както и в частта за разноските на ответника в размер на 117,14 лева, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от още 403,04 лева (разлика над присъдените с обжалваното решение 285,10 лева до пълния дължим размер от 688,14 лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 01.08.2018 г. в гр. София, между собствения на ищеца лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *******и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № *******, застрахован при ответното дружество по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/07/118002010490, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от още 800,84 лева – разноски в производството.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за сумата от 285,10 лева е уважен, както и в частта за разноските на ищеца в размер на 294,16  лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.