№ 749
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503693 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №271091/07.10.2020г. от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша” № 89 срещу решение №260323/17.09.2020г., постановено по
гр.дело №14692/2019г. на Варненския районен съд, с което е осъден
въззивникът да заплати на А. П. П., ЕГН **********, с адрес г*** сумата от
1 250.00 лева, частичен иск от пълен размер 10 962 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети по л.а.** с ДК №*
**** ** по договор за застраховка „КАСКО +“, по застрахователна полица
№***, за настъпило на 16.07.2019г. ПТП, ведно със законната лихва от датата
на сезиране на съда - 13.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.405 от КЗ.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се изложеното в
отговора, а именно, че не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение за процесното МПС. Твърди се, че ищецът не е оспорил
включването на клауза в договора за частично отстраняване на щети в
доверен сервиз съгласно т.2.3, раздел II на ОУ, така и за определяне на
дължимото обезщетение по експертна оценка съгласно т.3.3., раздел II от
1
същите ОУ. Оспорват се изводи на първоинстанционния съд по неприлагане
на предвидения в Общите условия на застрахователя, начин за определяне
размера на обезщетенията. Прави се довод, че право на застрахователя е да
очертае пределите на застрахователна защита и начина на определяне на
обезщетенията, срещу което следва и реципрочно задължение на насрещната
страна да заплати дължимата престация срещу предоставената услуга във вид
на застрахователна премия. Поради това въззивникът излага, че съдът следва
да съобрази определеното в ОУ обезщетяване по експертна оценка, при
наличието и на изрично съгласие на застрахованото лице. Цитираната клауза
на т.3.3 от ОУ не е изрично оспорена от насрещната страна, поради което
следва да се приеме за обвързваща страните по полицата. Прави се искане
въззивният съд да тълкува постигнатата между страните обща воля за
репариране на вредите, съгласно чл.20 ЗЗД. /цитирана съдебна практика/
Поддържа се, че правата и интересите на застрахования не са били нарушени,
тъй като ищецът се е съгласил с начина на определяне на обезщетението при
частични щети, чрез прилагане стойността по експертна оценка. Твърди се, че
приемането на обратното би означавало съдът да отрече една от същностните
характеристики на застрахователния договор- неговият консенсуален
характер.
По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск, както и да му се присъдят направените разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна А. П. П., в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва
становище, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба и
потвърди първоинстанционния акт.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 от
КЗ от А. П. П. срещу "ДЗИ – Общо Застраховане" ЕАД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1250.00 лева, част от сумата 10 962 лева,
2
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети по
л.а.** с ДК №* **** ** по договор за застраховка „КАСКО +“ , по
застрахователна полица №***, за настъпило на 16.07.2019г. ПТП, ведно със
законната лихва от датата на сезиране на съда - 13.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди между ищецът и ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД бил сключен договор за застраховка “ Каско +“ по
застрахователна полица №*** със срок на действие от 16.05.2019г. до
15.05.2020г. по отношение на лек автомобил л.а.**, собственост на ищеца.
Покритите рискове били „Клауза Пълно каско“ със застрахователна сума от
15000.00лв. Премията по полицата в размер на 1127.12лв. била платима на
четири равни вноски от по 281.78лв., от които била издължена само първата.
Излага се, че на 16.07.2019г. в гр. Варна на ул. „Блян“ до блок 56 е
настъпило ПТП, при което ищеца П., управляващ застрахования автомобил
загубил управление над автомобила, отклонил се в дясно, като се ударил в
паркиран друг автомобил.
В следствие на ПТП на лекия автомобил „л.а.**”, били причинени
щети, за чието поправяне е необходима сумата от 19907.00лв.
След настъпване на застрахователното събитие ищецът уведомил
застрахователя и поискал заплащане на застрахователно обезщетение, като
била образувана преписка по щета №44010311905539/19.07.2019г.
По така заведената щета застрахователят определил обезщетение в
размер на 4038.20лв., която е крайно недостатъчна за отремонтиране на
застрахования автомобил.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати процесните суми.
Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва се предявения иск по
основание и размер. Ответникът признава наличието на сключен валиден
договор за застраховка „Каско +“ по отношение на процесния автомобил. Не
оспорва настъпването на застрахователно събитие по посочения механизъм,
както и вида на настъпилите щети по застрахования автомобил. Излага се
обаче, че претендирания размер на вредите е завишен. На ищеца е определено
застрахователно обезщетение в размер на 4038.20лв., по експертна оценка на
3
застрахователя при доверен сервиз, съгласно т.3.3, раздел II и т.12.1 от
Общите условия.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и
ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е
настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и
механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети,
чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне
/материали и труд/.
При тези изброени предпоставки по фактите съдът приема, че няма спор
досежно съществуването валидно сключен договор за застраховка “ Каско +“
по застрахователна полица №*** със срок на действие от 16.05.2019г. до
15.05.2020г. по отношение на лек автомобил л.а.** между страните.
От приетия по делото констативен протокол за ПТП №1736158 от
16.07.2019г. се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП в гр.
Варна на ул. „Блян“ до блок 56 е настъпило ПТП, при което ищеца П. загубил
управление над автомобила, отклонил се в дясно и се ударил в паркиран друг
автомобил. Този механизъм на ПТП не е спорен между страните.
а.
В следствие на настъпилото ПТП са причинени описанит в опис -
заключение по щета №44010311905539/19.07.2019г. вреди по процесния
автомобил, за които също няма спор, че са в пряка и причинна връзка с
4
настъпилото ПТП.
Предвид ограничения въззив и липсата оплаквания и възражения по
установяване на фактическия състав на чл.405 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя, съдът пристъпва към разглеждане на
единствения спорен въпрос във въззиваната жалба, касаещ размера на
застрахователното обезщетение.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът
съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи
друго със същото качество, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.400, ал.2 от КЗ/.
По смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ
за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на
парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия
автомобил марка "**" към датата на събитието, съгласно заключението по
тройната автотехническата експертиза, което съдът напълно кредитира е в
размер на 15000.00 лева. Съответно стойността на разходите за ремонт по
средни пазарни цени отново съгласно заключението на тримата експерти е
19725.61лв. с оригинални части, 18743.97лв. по цени на доверен сервиз на
застрахователя. Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на
разходите за необходимия ремонт, в който и да е вариант надвишава 70 на сто
5
от действителната стойност на автомобила.
За неоснователни съдът намира възраженията на въззивника, че
застрахователното обезщетение е правилно определено според методиката на
застрахователя в размер на 4038.20лв., съгласно Общите условия по
застраховка „Каско +“.
Съдът констатира, че Общите условия, приобщени като доказателство
по делото са приети от застрахования по смисъла на чл.348, ал.1 от КЗ ,
съгласно вписването направено в застрахователната полица. В т.12.1.1 и
т.12.1.2 по Раздел II на Общите условия по застраховка „Каско +“ е
предвидено, че при частични щети застрахователното обезщетение се
определя по начин избран от застрахования, а именно или по експертна
оценка по действаща методика на застрахователя или по представени
оригинални разходни документи при сключена специална договореност
„Доверен сервиз“. Видно застрахователната полица в графа „допълнителни
договорености“ е посочено, че по този договор ще бъде ползван доверен
сервиз. Тази уговорка между страните не може да бъде отменена с
едностранното отбелязване в т.5 на уведомлението по щета, направено от
застрахования, че желае обезщетение по експертна оценка. Обезщетението
обаче на застрахователя не е определяно според договора именно по
документи на доверен сервиз. Налице е заключение на вещите лица по
тройната автотехническа експертиза, от което се установява
възстановителната стойност при доверен сервиз, а именно 18743.97лв.
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъдат принципно приспаднати запазените части от определената пазарна
стойност на моторното превозно средство. Установяването на наличието на
запазени части и тяхната стойност е в доказателствена тежест на
застрахователя. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на
запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.
За размера на запазените части съдът съобрази следното:
Доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния
6
автомобил, същия представлява излязло от употреба МПС по смисъла на
параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства, вр. чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл.18, ал.1
от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът,
като собственик на автомобила е бил длъжен да предаде автомобила на
специализиран център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл.
18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че предаването на излезли от
употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от
предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално
разрешение.
В случая няма данни автомобилът да е бил предаден в център за
разкомплектоване, съответно да е получена стойност за запазени части. Това
обаче не се явява пречка за изчисляване на остатъчната стойност чрез
използването на експертни познания.
От заключението по тройната съдебно автотехническата експертиза се
установява, че доколкото не са извършвали оглед на лекия автомобил не
могат да определят стойност на запазени части, като в случай, че
автомобилът бъде предаден за скрап собственикът ще реализира цена в
размер на 355.68лв. Съдът намира, че меродавна за приспадане е скрапната
стойност, тъй като същата е икономически целесъобразната, като по този
начин ще се спази принципа да не се обогати едната страна за сметка на
друга.
Следователно застрахователят остава да дължи действителната
стойност на процесния автомобил след приспадане на скрапната стойност от
342.68лв. и платеното обезщетение в размер на 4038.20лв. и 1206.10лв. по
други щети, удостоверено с платежно нареждане от 06.08.2019г. на л.39 от
първоинстанционното дело, която се равнява на 9413.70лв.
Изложеното обуславя крайният извод, че предявеният частичен иск по
чл.405 от КЗ е основателен в пълния му предявен размер, като
7
първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
По разноските.
Предвид изхода от спора и искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени в размер на
300.00лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260323/17.09.2020г., постановено по
гр.дело №14692/2019г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89 ДА
ЗАПЛАТИ на А. П. П., ЕГН **********, с адрес г*** сумата от 300.00лв.
/триста лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8