Определение по дело №1025/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 627
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20211100901025
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 627
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10 в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100901025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 51, ал.3 от ГПК – образуване е по иск на И.Г. ООД
за признаване и допускане до изпълнение на окончателно решение от 18.03.2021 г. по дело
200011-2018 по описа на Арбитражната институция при Швейцарските Камари.
С определение 433/05.08.2021 г. Съдът е дал подробни указания на ищеца да
приведе молбата си в съответствие с изискванията на чл. 51, ал.3 от ЗМТА във връзка с чл.
119 от КМЧП, а именно да представи по делото заверени от нотариус в държавата, където е
постановено арбитражното решение, препис от арбитражното решение, със заверка на
подписите и качеството на лицата, които са ги издали, легализирани чрез удостоверението
"Апостил", съгласно чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове (Хагската конвенция) или да се представи заверен препис от
решението на арбитражния съд, и удостоверение за влизане в сила, заверени от
Министерството на външните работи.
Изрично е посочено, че нотариалната заверка на подписа на преводача но чл. 21а от
Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, не
осъществява функциите, посочени по-горе, включващи се в заверката на преписа от
документа пот МВнР или чрез легализацията по реда на Хагската конвенция - да се
гарантира автентичността на решението и представените документи.
С молба от 07.09.2021 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. Е. е представил по
делото препис от окончателно решение от 18.03.2021 г. по дело 200011-2018 по описа на
Арбитражната институция при Швейцарските Камари, с апостил от 12.08.2021 година.
При проверка изпълнението указанията, Съдът констатира, че приложеният заверен
по реда на чл. 183 от ГПК към молбата от 07.09.2021 г. препис от документ има нотариална
заверка от нотариус М.М.-Ш., с която същият е удостоверил, че представеното му копие от
документ (посоченото окончателно решение от 18.03.2021 г. по дело 200011-2018 по описа
на Арбитражната институция при Швейцарските Камари) съответства на представения ми
оригинал. Върху документа има удостоверение „Апостил“ по Хагската конвенция от
05.10.1961 г. на подписа на нотариус М.М.-Ш. от Държавната канцелария на Кантон
Цюрих. От 12.08.2021 година
Съдът намира, че така представения препис на документ не отговаря на
изискванията на закона – чл. 119, ал.2 от КМЧП, а именно да бъде приложен препис от
решението, заверен от съда, който го е постановил, заверен от Министерството на
1
външните работи на Република България.
В определение 433/05.08.2021 г. Съдът е дал подробни указания, че, както е и
практиката на ВКС (определение № 743 от 28.12.2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г., ТК, II ТО
на ВКС), че тъй като изискването на чл. 119, ал. 2 КМЧП преписът на решението на
чуждестранния съд, надлежно заверено от постановилия го съд, ведно със съответно
издаденото удостоверение за влизането му в сила, да бъдат заверени от МВн Р на РБ, има за
цел да гарантира автентичността на решението и представените документи, то това
изискване би било изпълнено, когато посочените документи са легализирани чрез
удостоверението "Апостил", съгласно чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция), към която България е
присъединена, считано от 30.04.2001 година. Заверката на преписи от чуждестранното
арбитражно решение и удостоверението за влизането му в сила от Министерството на
външните работи на РБ в производството по чл. 51, ал. 3 ЗМТА не би била задължителна,
ако са налице изключения от правилото на чл. 119, ал. 2 КМЧП.
В случая обаче удостоверението „Апостил“ по Хагската конвенция касае
удостоверяване на подписа на чуждестранния нотариус, който е заверил препис от
арбитражното решение, а не нотариус, извършил заверката на подписите и качеството на
лицата, които са издали представеното арбитражно решение. Така не се изпълнява целта на
разпоредбата на чл. 119, ал.2 от КМЧП – да се гарантира автентичността на решението и
представените документи. Нотариус М.- Ш. е удостоверил верността на преписа, а именно,
че съответства на представения от молителя в нотариалното производство оригинал, а не е
удостоверил подписите на арбитрите, издали процесното арбитражно решение.
Изрично е посочено в цитираното определение на ВКС, че когато се иска
признаване в Република България на частни документи, каквито са решенията на
чуждестранния арбитражен съд и неговите удостоверения, издадени в държава, която също
е обвързана от правилата на Хагската конвенция, е необходима заверка от нотариус на
подписите и качеството на лицата, които са ги издали.
Следователно, доколкото няма нотариална заверка на подписите и качеството на
арбитрите издали представеното решение, при което този нотариално заверен документ би
придобил публичен характер, което да доведе до попадане в обхвата на чл. 1 от Конвенцията
за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, приложима,
страната – ищец следваше да представи препис от арбитражното решение със заверка от
Министерството на външните работи.
Това не бе направено по делото (формалната заверка на подписа на преводача от
Консулския отдел не изпълнява посочената функция), въпреки дадените указания.
По изложените съображения, доколкото се касае за документ, представляващ част
от задължителните приложения към ИМ по иска по чл. 51, ал.3 от ЗМТА, то същата следва
да бъде върната като нередовна.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, Софийски градски съд, VI-
10 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. номер 3832/09.06.2021 г. по която е образувано т.
дело 1025/2021 по описа на СГС, ТО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от ищеца.
2
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че при обжалване на разпореждането за връщане
на молбата дължи държавна такса в размер на 15 лева, вносима по сметка на САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3