РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1507/7.8.2020г.
гр.
Пловдив 07.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на девети юли 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора МИРОСЛАВ
ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1431 по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63,
ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод следните
касационни жалби.
- Касационна жалба от «АЛФА БЕТОН» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, обл. Пловдивска ул.
«Люлин» № 45, представлявано от управителя Б.БЧ., чрез процесуалния му
представител адв. Л., против Решение №
477 от 13.03.2020г. постановено по АНД № 4347/2019г. по описа
на Пловдивски районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №
16-002518/25.06.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пловдив, в частта с което на „Алфа бетон“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. Раковски, ул. „Люлин“ № 45, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекс на труда КТ/ вр. чл. 55 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ е наложена имуществена санкция
в размер на 8000 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 54а от
Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи,
като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 8000 лева на 5000 лева.
-Касационна жалба от Дирекция инспекция по труда
– Пловдив, мрез процесуалния й представител ю-т Т.,
против Решение № 477 от 13.03.2020г. постановено по АНД № 4347/2019г. по описа на Пловдивски районен съд в часста му в която Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, Булстат 831 545 394, със седалище гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3 е осъдена да заплати на „Алфа бетон“
ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул.
„Люлин“ № 45 сумата от 273,75 лева, представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Всеки един от
касаторите претендира сторените от него разноски по делото.
Прокурорът счита касационните жалби за неоснователни.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбите за процесуално допустими.
Относно касационна жалба на «АЛФА БЕТОН» ЕООД
съдът намира за установено следното:
Според кастора той не е извършил вмененото му нарушение. Твърдението е,
че дейността „набраздяване и шлайфане на бетон не представлява СМР което да
попада в обхвата на разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 54а от
Наредба № 2/2004г.
Твърди се също и, че
първоинстанционният съд неправилно се е позовал на Приложение № 1 към чл. 7, ал.1 т.1 от Наредба
№ 16 от 09.06.2004г. за сепрвитутите на енергийните обекти, тъй като не е
изяснено какъв точно е видът на електропровода както и коя е зоната на
сервитута и какви са параметрите й.
Алтернативно твърдението е, че наложеното наказание е явно
несправедливо.
Първиинстатционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка като
е приел за установено следното:
На 16.05.2019г.
служители на ответната страна са извършили проверка на строителен обект в село
Строево - стопански двор, складова база на „Тин Груп" ЕООД в който
дружеството „Алфа бетон" ЕООД е
извършвало СМР. Установено било, че работникът И.П.Х.който е „решел“ бетон на входа
на складова е вдигнал металната четка, с която извършва работата си, и поради
това, че дръжката й е с дължина около 5,45 метра, тя е достигнала в опасна
близост до проводниците на минаващия над строителната площадка въздушен
електропровод 20 KV, захранващ високата страна на трафопост. Поради това, че
четката е с метална дръжка, възникнала електрическа дъга между провода и
четката и протекъл електрически ток, който причинил смъртта на работника.
Настоящият съдебен състав не кредитира твърденията на касатора „Алфа
бетон“ ЕООД поради следното:
Видно от показанията
на свидетеля Б.Д.е, че непосредстено
до площадката на която е възникнал
инцидентът, се намира трафопост и електрически стълб, на който чрез поставена
табела на около 2 метра от земята е обозначено
напрежението на електропровода и наименованието му.
Не е спорно по делото и, че пострадалият работник е извършвал дейността си непосредствено под въздушен
електропровод.
В случая правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обектът се е
намирал в сервитут по смисъла на Наредба № 16 от 09.03.2004 г. на Министъра на енергетиката,
т.е. следва да намери приложение Приложение № 1 към чл. 7, ал.1 т.1 от Наредба № 16
от 09.06.2004г. за сепрвитутите на енергийните обекти.
Ето защо правилен е изводът на съда, че след като дружеството работодате
е допуснало работник да извършва забранена дейност в недопустима зона, то то не
е осигурило нито здравословни, още повече пък безопасни условия на труд.
Въззивният съд е изложил обстойно мотиви, поради какво счита, че
размерът на санкцията определен в НП е завишен. Съдът правилно е посочил, че от
една страна липсата на други административни нарушения от страна на дружеството представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид обстоятелството обаче, че е налице смъртен случай в резултат на неизпълнението
на задължението на работодателя, то настоящият съдебен състав намира, че
пъровоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил размера на
санкцията.
Предвид горното съдът намира касационната жалба за основателна.
Относно
касационната жалба на Дирекция
инспекция по труда – Пловдив съдът намира за установено следното:
Касаторът Дирекция инспекция по
труда – Пловдив твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е присъдил възнаграждение за адвокат, тъ като НП не е било отменено,
а изменено.
Съдът
изцяло кредитира този довод поради следното:
Съобразно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Видно от
тази разпоредба е, че жалбоподателят има право на разноски единствено при
отмяната на обжалваното от него НП. В случая същото не е отменено, а е изменен
размера на наложената санкция.
Предвид
горното съдът намира обжалваното решение на ПРС за незаконосъобразно в тази му
част.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен
съд, ХХII касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 477 от 13.03.2020г. постановено по АНД № 4347/2019г. по описа
на Пловдивски районен съд, в частта му
в която съдът е е осъдил
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, Булстат 831 545 394, със
седалище гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 3 да заплати на „Алфа бетон“ ЕООД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Люлин“ № 45 сумата от 273,75 лева, представляваща
сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477
от 13.03.2020г. постановено по АНД № 4347/2019г. по описа на Пловдивски районен
съд в останалата му част.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :