Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, …. ноември 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Е.РАДЕВА
участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след
като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1479 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.59, ал.2, чл.59,
ал.5 и чл.59, ал.5 ЗБН – предявени като евентуално съединени.
Твърдения на ищеца в исковата молба:
I. Че с ответника С.П.П. „КТБ“ АД – сега в несъстоятелност, е сключила договор за
банков кредит на 04.08.2010 година, съгласно който предоставената от банката
сума е в размер на 30 000 евро ; че на 24.10.2014г. в банката е постъпило
уведомление с вх.№ 9745/24.10.2014г., с което Е.В.Р.е уведомила банката, че с
договор за цесия от 21.10.2014г. е прехвърлила на ответника П. вземане в размер
на 16 000 евро; че на 24.10.014г. в деловодството на банката е постъпило
изявление с вх.№ 9747, от ответника П. за прихващане на придобитото от него вземане от Р.срещу свое
ликвидно задължение, произтичащо от договора му с банката за кредит.
Ищецът
твърди, че извършеното прихващане на задълженията, произтичащи от договора за
банков кредит с придобитото от ответника вземане, произтичащо от описания
договор, е противоправно:
1. На основание чл.26, ал.1 и
ал.2 ЗЗД във връзка с чл.44 и във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН извършеното
прихващане е:
- нищожно -насрещните
задължения не са еднородни, поради това, че валутата им е различна; твърди липса на изискуемост на активното
взема, което твърдение обосновава с приложение на разпоредбата на чл.116,
ал.2,т.2 ЗКИ- след като банката е поставена под специален надзор, вземанията,
които лицата имат към нея не са изискуеми. -нищожно - това е така, тъй като тази
разпоредба има изисквания за формата, в която следва да бъде сторено
изявлението за прихващане, а нейното неспазване води до извод за нишожност на сделката; прави анализ на института на
прихващането и погасителния ефект на същото след изявлението, което ответникът
е направил на 2110.2014година.
2.Твърди, че извършеното прихващане е относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, на
основание чл.59, ал.5 ЗБН- тъй като е налице състава на нормата, действаща към момента
на предявяване на иска; при условие на евентуалност твърди, че дори и при
старата редакция на тази разпоредба е налице съставомерност,
тъй като прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността.
3. При условие на евентуалност твърди, че
извършеното прихващане е относително недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, на основание чл.59, ал.3 ЗБН – налице са елементите от
състава на тази норма, която разпорежда, че относителната недействителност ще е
налице, ако кредиторът е придобил вземането си и задължението му е възникнало
преди датата на решението за ТПН, но към момента на придобиването или
задължението, е знаел за настъпилата неплатежоспособност.Знанието на
настъпилата неплатежоспособност на банката се установява и извежда от
постановеното решение на управителното тяло на БНБ за поставяне на банката под
специален надзор, срокът за който е удължен с последващо
решение на компетентния орган, като извежда недобросъвестността на ответника,
към момента на отправяне на изявлението за прихващане и от предпоставките на
ЗКИ за поставяне на банката под специален надзор.
Моли съда след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение, с които установи, нищожнността
на извършеното прихващане, а ако приеме, че главният иск е неоснователен, то
прогласи относителната недействителност на прихващането, на основание чл.59,
ал.5 ЗБН, респективно на основание чл.59, ал.3 ЗБН.
В срока за отговор ответникът „КТБ“ АД/н/ не дава
такъв.
Представеният по делото
отговор и допълнителен отговор от синдика, чрез юрисконсулт Б., на предявената
от него искова молба, съдът не приема за надлежно процесуално действие.Това е
така, тъй като е недопустимо синдикът,чийто процесуален представител е
юрисконсулт Б., да съвместява две насрещни процесуални качество- на ищец и
ответник и именно поради тази причина съдът му е указал да избере на коя страна
в процесуалната връзка следва да се позиционира.Ето защо направеното признание
на исковете от този ответник, чрез синдика, не следва да се вземе предвид от
съда.
В срока за отговор ответникът С.П.П., оспорва допустимост на предявените искове с правно
основание чл.26, ал.1и ал.2 ЗЗД във
връзка с чл.59, ал.2 ЗБН и с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и чл. 59, ал.3
ЗБН, предявени при условия на евентуалност.Твърди, че с оглед на това, че
банката в несъстоятелност, явяваща се необходим – задължителен другар в
производството, е конституирана въз основа на молба, подадена от синдика, извън
преклузивните срокове, посочени в нормата на чл.62,
ал.1 ЗБН, поради което валидна процесуална връзка не може да възникне.При
условие на евентуалност оспорва допустимост на исковете, ако се приеме, че
банката не е задължителен другар, то исковете са недопустими поради липса на
пасивна легитимация на първоначалния ответник, при условие на евентуалност,
твърди недопустимост на предявените искове, поради липса на интерес от
предявяването им, тъй като банката е приела извършеното погасяване на
задължението на ответника- ФЛ, за който факт представя доказателства.С оглед на
това ответникът оспорва наличие на процесуална възможност за провеждане на тези
искове от ищеца.
По основателността на предявените искове,
съединени при условие на евентуалност.
По отношение на иска с правно основание чл.59,
ал.5 ЗБН- оспорва основателността на претенцията, позовавайки се на
неприложимост на нормата като регулатор на обществени отношения, възникнали
преди нейното приемане, в този и вариант. Навежда доводи относно действието на
закона и липса на възможност за преуреждане на
обществените отношения, възникнали преди неговото приемане. Липсата на обратно
действие на цитираната норма възпрепятства тя да се яви основание за
предявяване на този иска.По отношение на приложимост на разпоредбата преди
последното и изменение – навежда доводи касателно
състава и, сочейки, че „старата“
редакция на ал.5 на чл.59 ЗБН касае извършени прихващания от кредитор на
банката, но след като по отношение на нея е открито производство по несъстоятелност /ОПН /- в тази връзка излага доводи относно
систематичното място на разпоредбите на чл.59 ЗБН. Ето защо твърди ответникът
няма как в този случай да намерят място разпоредбите на чл.59 ЗБН, тъй като
това би довело до неоправдано ограничаване на правата на субектите, упражнени
от тях преди ОПН по отношение на „КТБ“ АД.
По конкретните претенции, заема следното
становище:
По исковете за прогласяване нищожност на
извършеното от ответника- ФЛ изявление за прихващане, основаващи се на
разпоредбите на чл.26 ЗЗД във връзка с чл.44 от същия закон и във връзка с
чл.59, ал.2 ЗБН:
По липсата на предпоставките по чл.103 и чл.104 ЗЗД – оспорва основателност на тези твърдения.
Ответникът твърди, че редакцията на чл.119 ЗКИ,
чл.3, ал.3, чл.22, чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН
към момента на извършване на прихващането не предпоставя
порок на извършено действие от кредитор на банката, а урежда противоправно поведение на самата банка, поради това тези
текстове са неприложими относно прихващане, извършено от кредитор на банката.
Твърди, че института на прихващането в ЗБН е
уреден с нормата на чл.59 от закона, а съгласно тази разпоредба прихващане,
извършено от кредитор на банката с негово вземане е напълно допустимо дори след
откриване на ПН.Ответникът излага пространни аргументи за неприложимост на
нормите на ЗБН по отношение на извършеното изявление за прихващане от
24.10.2014година, като съпоставя текстовете на закона в разпоредбите на ЗКИ.
По отделните претенции с основание разпоредбата на
чл.59 ЗБН:
Ответникът оспорва основателност на иска по чл.59,
ал.5 ЗБН, тъй като:
Освен неприложимост на закона в действаща му
редакция към момента на извършване на прихващането, ответникът твърди, че
поради факта, че тази промяна в закона е извършена чрез ЗИД на Закона за държавния
бюджет, който няма материален характер, не следва да се прилага.Твърди, че към процесното прихващане следва да намери приложение нормата в
редакцията и от 2006 година, обн. с ДВ бр.59. Последната
третира прихващане, извършено от друг правен субект- банката- длъжник, а не
кредитор на банката, в резултат на което извършеното прихващане от банката-
длъжник се санкционира с института на относителната недействителност.В
настоящия случай няма покриване на елементите от стария състав на нормата.Този
извод не се променя от факта, че прихващането е извършено след решение на УС на
БНБ от 20.06.2014година, с което банката е поставена под специален надзор.
По отношение на претенцията с правно основание
чл.59, ал.3 ЗБН.Очертавайки състава на нормата, ответникът твърди, че липсва съставомерност на действията, извършени от него и довели до
погасителен ефект- както обективният елемент, така и субективният елемент- придобитото от него вземане, чрез
цесии, е преди датата на решението за ОПН, а също така и липса на знание на
състоянието на неплатежоспособност на банката – това състояние не се установява
от решенията на управителното тяло на БНБ, тъй като тези решения сочат на
опасност от неплатежоспособност, но не и настъпила такава. Позовава се на
редакция на чл.115 ЗКИ, сочеща предпоставките за поставяне на банката под
специален надзор- оздравяване на предприятието и опасност от
неплатежоспособност и целта им. Освен това черпи аргументи от липсата на идентитет между понятието „неплатежоспособност“ и ликвидни
проблеми.Т.е. решенията на управителното тяло на БНБ за поставяне на банката
под специален надзор и удължаване на срока на специалния надзор не предпоставят наличие на знание у третите лица за
състоянието неплатежоспособност на банката, а решението на БНБ за отнемане на
лиценза на банката е от по- късна дата- 06.11.2014година. Ответникът е придобил
вземанията на 21.10.2014година- тогава, когато не е имал знание за настъпила
неплатежоспособност на „КТБ“ АД- сега в несъстоятелност.
Моли съда да отхвърли исковете, ако приеме същите
за допустими.
В допълнителната искова молба синдикът на „КТБ“
АД/н/ поддържа заявената теза и навежда доводи в подкрепата и, оспорвайки
основателността на въведените от ответника възражения.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответниците поддържат заявената теза, излагайки
своите доводи.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
С
определение, постановено по реда на чл.140, ал.3 във връзка с чл.374 ГПК, от 04.12.2017 година, съдът е признал за ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че с Решение на УС на БНБ №73/20.06.2014г. банка
„КТБ“АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което решение
БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок от три месеца
изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също така е
ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности,
съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД
22-2265/16.11.2009г.; че срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от
23.09.2014г., до 20.11.2014г.; че на 06.11.2014г. УС на БНБ отнема лиценза на
„КТБ“ АД и решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел
извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото
назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си; че на
22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4
с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността
ѝ е прекратена. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015
г., по описа на САС, решението на СГС е отменено частично и е опредЕ.начална дата на неплатежоспособността -
20.06.2014 г.
Между
страните няма спор по следните факти:
На
04.08.2010 година е сключен договор за банков кредит между „К.Т.Б.“ АД, ЕИК ********и
С.П.П., служител в банката, на длъжност експерт
кредитиране, в качеството му на кредитополучател, по силата на който банката е
отпуснала на кредитополучателя банков кредит в размер на 30 000 евро, с
цел на кредита – рефинансиране на всички задължения на кредитополучателя по
потребителски кредити и кредитни карти, договори сключени с посочените банки,
общо в размер на 27 000 евро и потребителски нужди. По силата на
постигнатото съгласие кредитополучателят е приел да използва средствата по
кредита само за целите, посочени в договора, съгласил е да заплаща цена за
ползване на ресурса – лихва в размер на 9%, която се заплаща ежемесечно на
всяко 25-то число от месеца. Страните са приели, че крайният срок за погасяване
на кредита е 01.08.2019 година. Уговорени са правата и задълженията на всяка от страните по
договора, обезпеченията, последиците от неизпълнение
и др.
На
22.12.2006 година между банката и Е.В.Р.е сключен договор за преференциален
безсрочен депозит №20568, по силата на който банката е открила сметка в евро и
се е съгласила да олихвява депозираната от Р.сума с посочения в чл.3 от
договора лихвен процент.
От
представеното по делото писмено доказателство – договор от 21.10.2014 година,
се установява, че на тази дата между Е.Р.и С.П. е сключен договор за цесия, по
силата на който ответникът П. придобива от Р.нейно вземане от „КТБ“ АД в размер
на 16 000 евро, като срещу този актив е поел задължение да заплати цена в
размер на същата сума в срок от 5 години от подписване на този договор.
На
24.10.2014 година под вх.№ 9745 постъпва уведомление до „КТБ“ АД от Е.Р., с
което кредиторът на банката уведомява последната, че на 21.10.2014 година между
Р.и С.П.П. е подписан договор за цесия, по силата на
който Р.е прехвърлила на П. част от вземането в размер на 16 000 евро,,
което има към банката. Това вземане произтича от преждеописания
договор за преференциален безсрочен депозит.
На
същата дата под вх.№ 9747 С.П. депозира изявление за прихващане с придобитото
от него вземане в размер на 16 000 евро, с което погасява част от
задълженията си, които има към банката, произтичащи от договора за банков
кредит от 08.04.2010 година.
Между
страните по делото не съществува спор и относно факта, че до прекратяване на
ТПО между банката и ответника П. последният е работил в банката на длъжност
експерт кредитиране, който факт е изрично посочен в договора за банков кредит
от 04.08.2010 година. Не се спори и относно това, че по искане на
банката-кредитор са заличени реалните обезпечения на вземането на банката след
погасяване на вземанията, произтичащи от банковите сделки с този ответник.
По
делото са представени доклади и прессъобщения на БНБ
и др. писмени документи.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Относно
страните в процесуалното правоотношение.
По
установителния иск с правно основание чл.59, ал.2 във
връзка с чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД.
Страните в
процесуалната връзка са тези, които са страни в материалното правоотношение -
едностранната правна сделка, каквато представлява прихващането. В качество на
ищец по този иск е несъстоятелната банка, чрез синдика, а ответник по иска е
лицето, което е упражнило своето потестативно
погасително право, чрез изявлението си за прихващане. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2 ЗБН и с оглед на нейното систематично място в нормативния акт,
настоящият състав на съда намира, че същата не е приложима, тъй като адресът на
изявлението за прихващане е синдикът на банката, който като орган на
несъстоятелността възниква след откриване на производството по несъстоятелност.
Процесното изявление за прихващане е направено в
момент, който предшества откриване на производството по несъстоятелност, което
е станало с решение № 664 от 22.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав. Процесното изявление за прихващане е адресирано до
квесторите на банката и съгласно нормите на Закона за кредитните институции.
Ето защо този иск се явява неоснователно предявен и следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето
на главния иск е процесуално условие за разглеждане на предявения като
евентуален иск от отменителен характер, намиращ
основанието си в разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН.
По
страните в процесуалното правоотношение по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
Със
специалните материалноправни разпоредби по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН се въвеждат ограничения
за прихващане, имащи за цел да предотвратят намаляване на масата на
несъстоятелността на банката и нарушаване на реда за удовлетворяване на
вземанията на кредиторите. Това е така, тъй като прихващането има за резултат
удовлетворяване интереса на кредитора на банката, но не и постъпване на
имущество в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се
извършва прихващането. Именно за това двете специални разпоредби поставят
определени условия, необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане
между длъжника и кредитора. Тази необходимост е предпоставена
от това, че ЗБН предвижда специален ред за определяне структурата на дълга,
кръга от кредитори и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира
справедливото им удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Законовата
регулация, насочена към установяване на структурата на дълга, кръг от кредитори
и ред за удовлетворяването им, обезпечава основната цел на универсалното
изпълнение. Ето защо законодателят, за да обезпечи постигане на целта на
универсалното изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с приети
вземания, е предвидил възможност сделките от разпоредително естество (макар и
резултат от упражнено потестативно право, принадлежащо на друг правен субект) да бъдат атакуеми в петгодишния преклузивен
срок.
Активно легитимираните лица да предявят
исковете по чл. 59, ал. 3 и по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са лимитативно посочени от
законодателя в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с
чл. 60, ал. 3 от ЗБН – от синдика на банката, а при негово бездействие от Фонда
за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката.
Следователно, синдикът на банката е само едно от активно легитимираните да
предявят такива искове лица. В случая активно легитимираните лица действат от
името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се
направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство. В чл. 59,
ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се
събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се
държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
Пасивно легитимирани ответници в процесуалната връзка са страните по спорното
материално правоотношение (прихващането), всеки от които има едновременно
качество на кредитор и длъжник. Прихващането се явява сурогат на изпълнението
на паричното задължение. Компенсацията се извършва с едностранно
изявление на един от двамата кредитори/длъжници. По
правната си същност това изявление е едностранна правна сделка, която не се
нуждае от форма. Правната същност на изявлението за прихващане като едностранна
правна сделка се извежда от това, че съществен негов елемент е волеизявлението
на една от страните, отправено до другата страна и насочено към постигане на
определени правни последици. След като изявлението за прихващане представлява едностранна
правна сделка, то страните по това правоотношение предопределят страните по
процесуалното правоотношение, възникнало въз основа на предявените отменителни искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН. Страните по
едностранната правна сделка са задължителни другари и тяхното конституиране в
процеса се явява положителна процесуална предпоставка, със съществуването на
която е свързано правото на иск. Ето защо настоящият състав на съда е приел, че
страна (ответник) в процеса следва да бъде и несъстоятелната банка.
Фактическият състав и на двете отменителни
претенции, чрез които ищецът упражнява признато му от закона преобразуващо
субективно право, е валидно изявление за прихващане, което е довело до
погасяване на насрещните вземания.
По иска с правно основание
чл.59, ал.5 ЗБН.
Процесуалните
предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са висящо производство по
несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за
банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В случая решението за откриване на
производството по несъстоятелност на банката е постановено на 22.04.2015 г. по търговско
дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице –
синдика на банката.
С оглед на горното съдът намира, че
предявеният иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е допустим.
По иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от синдика, ответници по който са кредиторът с активно вземане и
несъстоятелната банка. Съобразно посочената норма недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която
всеки от тях би получил
при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога
са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор
или от банката след
началната дата на неплатежоспособността или след датата
на поставянето на банката под специален
надзор, ако тази дата предшества
датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите
по ал. 5 действието на прихващането
се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение
по чл. 104 от закона. По делото няма спор, че прихващането е постигнало своя погасителен
ефект, същото е валидно, което се явява необходима предпоставка за предявяване
на отменителните искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
Това е тъй като всяко от тях двете
насрещни вземания съществува, същите са еднородни и са ликвидни (безспорни)
между страните.
По отношение на действието на
нормата.
С ПЗР на ЗИД ЗБН, обнародван
в ДВ бр.22 от 13.03.2018 година , с параграф 8,
е прието, че разпоредбата на чл.59, ал.5, ал.6 и ал.7 се прилагат от
20.06.2014 година.Т.е. придадено е обратно действие на тези разпоредби, като
началото на обхванатия от законодателя период е 20.06.2014 година.
С нормата на параграф 8 е
придадено обратно действие на закона, като разпоредбите на чл.59, ал.5,6 и 7
ЗБН се прилагат спрямо ЮФ, настъпили преди влизането му в сила, като с това обратно
действие се извършва преоценка на тези факти и промяна в правните им последици,
като в промяната на закона, въведена със ЗИДЗБН с ДВ, бр.22 от 13.03.2018
година, се преуреждат правнорелевантните
факти, като с новия закон същите са снабдяват с други правни последици.
Съгласно чл.4
КРБ България е правова държава, като разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗНА сочи, че
обратната сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба.Алинея 3 на цитираната разпоредба недопуска ретроактивното действие, ако с него се урежда нова санкция
или по-тежка санкция. Именно такъв е настоящият случай
– с изричната разпоредба на параграф 8 от ЗИДЗБН е придадена обратна сила на
нормите на чл.59, ал.5,6 и 7 ЗБН. С Решение № 10 от
15.11.2011година по к.д.№6 от 2011 г., КС на РБ сочи, че:…“ и чл. 14,
ал. 1 ЗНА допуска възможността да се даде
обратна сила на нормативен акт
по изключение, което да стане
с изрична разпоредба. Основният закон наред с прокламирането на правилото за
действие на нормативните актове за в бъдеще (ex
nunc) допуска възможността
правилото да търпи изключения в случаите, когато законодателят счита, че трябва да
се определи друг срок за
влизане в сила на закон или
отделни негови разпоредби, след тридневния срок от обнародването или преди този
срок. Недопускането на обратно действие,
изрично уредено в чл. 5, ал.
3 от Конституцията и чл. 14, ал. 3 ЗНА, се отнася единствено
до наказателните закони, които предвиждат
санкции, освен ако те са
по-леки от отменените, защото не може да
се влошава положението на наказателно отговорните лица. Правилото за неретроактивност на правните норми
трябва да се прилага във
всички случаи, когато се цели
с нови правни норми засягане на права или
създаване на задължения за минало
време, но не важи за
случаите, когато от правните нормативни
актове се придобиват права.“ Тази постановка, съотнесена към нормата на чл.14, ал.3 ЗНА недопускаща ретроактивно действие на закона, при което възниква
санкция, в случая невъзможност за упражняване на законно признати права,
поставя въпросът дали това е достатъчно същата да не намери приложение. Отговорът
на този въпрос е отрицателен, основание за което е липсата на възможност общият
съд да установява противоконституционност на нормата.
Въпросът дали параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН не противоречи на разпоредбата на чл.4,
на чл.19, ал.1 и ал.3 от КРБ, е въпрос на преценка за конституционосъбразност,
т.е. извън правомощията на настоящия съд. От друга страна, противоречието на
параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН с разпоредбата на чл.14, ал.3 ЗНА само по себе си не е
основание да се откаже от съда приложение на параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН.Това е
така, тъй като ЗБН се явява нормативен акт от същия порядък и защото този закон
се явява специален по отношение на регламента на банковата несъстоятелност.
Въпросът е дали параграф 8 от
ПЗРЗИДЗБН , съотнесен към
разпоредбата на чл.5, ал.4 КРБ, съгласно която международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, явяващи
се част от вътрешното
право на страната и имащи предимство
пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат, не противоречи на международен договор. Конкретно, дали разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН и
параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН, с който на нормата е придадено ретроактивно
действие, не противоречат на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 към Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /„Защита на
собствеността“/.
Текстът на цитираната разпоредба гласи:
"Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от
своите притежания. Никой не може
да бъде лишен
от своите притежания освен в интерес на обществото
съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по
никакъв начин правото на държавите
да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването
на притежанията в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци
или други постъпления или глоби."
В настоящия случай с параграф 8 от
ПЗРЗИДЗБН законодателят е постигнал засягане на правната сфера на цесионера, явяващ се кредитор на несъстоятелната банка,
като е санкционирал извършеното от него, по принцип допустимо и лишено от противоправност, правно действие- прихващането, като е
„прикрепил“ към това действие неблагоприятни последици, изразяващи се в
института на относителната недействителност по отношение на кредиторите на
банката и то с обратна сила. По този начин, кредиторите на банката, сторили
изявление за прихващане във времето от 20.04.2014 година до обявяването на
банката в несъстоятелност, се третират като категория кредитори, с различни
права от останалите кредитори. Последицата от уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН
при приложено обратно действие на нормата би била, че прихващането не се е
състояло, като за попълване на масата на несъстоятелността на банката вземането
на банката по договора за кредит продължава да съществува и може да бъде
събрано принудително. Насрещното вземане на извършилия обявеното за
недействително прихващане кредитор към банката продължава да съществува, като
кредиторът се вписва служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8
от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.).
Независимо от това последно изменение на § 8 от закона, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали
останалите кредитори на банката. Извършилите прихващането кредитори при уважен
иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН не могат да се ползват от възможността като
вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал.
1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им
е платена за влоговете в банката и са имали право на това.
Не е предвиден и ред за оспорване на
списъка или възражение пред синдика или съответно съда, ако вземането им по прихаващането не бъде включено в списъка в пълен размер или
изобщо, тъй като са изтекли преклузивните срокове по
чл. 66, ал. 1, чл. 66, ал. 6 и чл. 65, ал. 1 от ЗБН.
При такава законова постановка и ограничение
на признати от закона права на опредЕ.категория
правни субекти, която е последица от обратното действие на материално-правна
норма, имаща сакционен характер, макар и не от
наказателно-правно естество, следва да се приеме, че разпоредбата на параграф 8
директно влиза в противоречие с нормата на чл. 1, ал.
1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи.
На настоящия състав на съда е
известно постановеното от 6-20 състав на ТО на СГС Решение от 03.05.2018 година
по т.д.№1561/2017 година, в което съдът третира противоречието на параграф 8 от
ПЗРЗИДЗБН на разпоредбата на чл.1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, мотивите на който в частта, касаеща този проблем споделя изцяло. Ратифицираните и
влезли в сила международни договори, какъвто е и ЕКЗПЧОС, имат сила пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Тази разпоредба
установява два принципа – на примата и на непосредственото действие. Именно
поради непосредственото действие съдът, сезиран с иск, по който приложимият
закон от вътрешното право противоречи на международен договор, е длъжен да
приложи международния договор вместо нормата от вътрешното законодателство.
Този извод следва и от чл. 13 ЕКЗПЧОС, съгласно който „всеки, чиито права и
свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната
защита от съответна национална институция дори и нарушението да е
извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните
власти.„. Такова вътрешноправно средство е предвиждането на непосредственото
действие на примата в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Поради
засягане на права на кредиторът с активно вземане, осъществил прихващане с
вземане на вече несъстоятелната банка, а именно правото му на притежание,
попадащо в обхвата на защита по чл.1 от Протокола, липсата на балансираност при
отчитане на обществения и частен интерес, то възникналата промяна в уредбата на
относителната недействителност на този вид сделки, следва да се регулира от
нормата, която е било приложима към момента на извършване на прихващането, а
именно редакцията на законовия текст, действал към 03.11.2014 година. Съобразно
тази приложима към фактите редакция на закона, недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението
на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността,
независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения.Следователно във ФС на
разпоредбата, лицето, чиито действия се сакнционират
от законодателя е лицето, което извършва прихващането, това лице е длъжникът,
т.е. несъстоятелната банка. Действия на кредитор на банката остават извън
предметния обхват на закона, поради което искът с правно основание чл.59, ал.5
ЗБН се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН,
предявен като евентуален на иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
Искът е предявен в преклузивния
срок от легитимирано лице, поради което се явява допустим.
По неговата основателност.
Разпоредбата на закона гласи, че прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата
на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.Алинея четвърта на чл.59
ЗБН съдържа презумпция, съгласно която се приема, че кредиторът
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или
задължението му е придобито след датата на вписване
на решението на Централната банка за отнемане
на лицензията за извършване на
банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона
за кредитните институции.
По делото няма спор, че изявлението за прихващане е осъществено от
ответника П. на 24.10.2014 година – преди датата решението от 22.04.2015 г. по
търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд за откриване на прозводство по несъстоятелност на “КТБ” АД.
Изявлението за прихващане е валидна правна сделка, осъществена при наличие на
предпоставките на материалния закон (чл.103 и чл.104 ЗЗД), поради което да се
приеме, е погасителният му ефект е настъпил на датата на получаване на самото
изявление на кредитора с активно вземане.
По отношение на субективния елемент от състава на претенцията – знанието
у ответника П., че банката е в неплатежоспособност.
Както
е посочено и по- горе настоящият ответник П. е заемал в банката длъжността
„експерт кредитиране“. С оглед на този факт той е имал преки и вътрешни
наблюдения върху управлението на ликвидността на банката, наличните ликвидни
средства, осъществените парични потоци и др. факти, които за останалите
граждани са били неизвестни.
Тезата на ищеца е, че с
обявяването на решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, допълнено с
решение№74 от 22.06.2014г., в резултат на които са спрени плащанията към
клиенти на банката, а последната е поставена под специален надзор, поради
опасност от неплатежоспособност и широко огласяване на тези решения,
включително затварянето на банката за клиенти след 20.06.2014г, за всеки
средностатистически българин, е настъпило знание за неплатежоспособността на
банката, поради което е налице хипотеза на чл.155 ГПК.
На тази теза ответникът противопоставя
твърдението си, че това решение е свързано само с предприета оздравителна
процедура и специален надзор на банката, но от това не следва знание за неплатежоспособност.
Взетите
от УС на БНБ решение№73 от 20.06.2014г., допълнено с решение№74 от 22.06.2014г.,
са приети от съда за общо известни факти, въпросът е дали тези факти водят по
необходимост до извод, че е налице знанието, произхождащо от тях за неплатежоспособност
на банката.
Постановените от
управителното тяло на БНБ решения спират
за срок от три месеца изпълненията на задълженията на банката, ограничават
дейността на банката, като и се забранява да извършва всички дейности, съгласно
лиценз за извършване на банкова дейност, отстранява от длъжност членовете на УС
и НС на банката, поставя банката под специален надзор, назначава квестори и
ограничава права на акционери. Тези решения намират основанието си в
разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗКИ . С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен срокът, за който банката
е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки, като
на квесторите е указано да внесат
до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите
на банката, извършена от оторизирани
одиторски компании.Решението
е обявено в ТР по партидата на банката на 18.09.2014г. Основание за налагане на
тези мерки е опасността от неплатежоспособност на банката. В решението от
16.09.2014г. е оповестено, че банката изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозитантите и другите кредитори.Т.е., че банката не
разполага с достатъчно активи, включително и налични парични средства. Въпросът
за ликвидността, разгледан в контекста на понятието неплатежоспособност, е въпрос, на който може да бъде даден отговор
след извършване на преценка на финансово-икономическото състояние на банката и
отговор на този въпрос е дължим от съда по несъстоятелността. В настоящия
случай следва да се установи дали извършилата прихващане страна е била наясно,
че банката изпитва затруднения, които да
са непреодолими и тя да е в неплатежоспособност, т.е. да не може да отговаря за
своите задължения пред кредиторите си. Сключеният от ответника П. договор за
цесия с кредитор установява, че вземането му е придобито на 21.10.2014 година.Това
означава, че ответникът е придобил вземанията на дата, следваща датата на
решение на УС на БНБ за удължаване на срока, в който банката е поставена под
особен надзор / за които е ясно, поради обявяването им в ТРРЮЛНЦ, че са станали
известни на третите лица, каквито са цедентите и цесионера- ответник по това дело/. Това води до несъмнен
извод, че моментът на придобиване на вземанията, макар и предхождащ датата на
решението на съда по чл.13 ЗБН, е съобразен с фактите, посочени от УС на БНБ в
двете решения, касаещи наложената от БНБ мярка на банката. Следователно, към
момента на сключване на договора за цесия, може да се направи извод, че
причината и целта за това правно действие, извършено от страните по прехвърлителната сделка, е възможността цедентът
да получи цена на прехвърлената вземане, т.е. стойност, която не би получил от
банката, поради мораториума за плащане, съпровождащ състоянието на специален
надзор над банката, а впоследствие- при обявена несъстоятелност на банката –
вероятност да не получи в пълен или близък до него размер на вземането си, а
ответникът да извърши частично погашение на дълга, без да извърши реално плащане
на своя кредитор. Ето защо настоящият състав приема, че действайки по този
начин, със съзнание за тежкото финансово- икономическо състояние на банката и
реалната липса на възможност тя да осъществява своята дейност, страните по
договора за цесия са действали и са целели посочения резултат, макар и
постигнат с правомерни действия / договорите за цесия се явяват правомерен
способ за настъпване на частно правоприемство/ и тезата
на ответника, че мерките, наложени от БНБ спрямо „КТБ“ АД са към оздравяване на
банката, а оттам и липса на знание у него за неплатежоспособността и, не може
да бъде споделена. Нещо повече, самият факт, че банката е била в невъзможност
да извършва плащания към своите кредитори, била е в ликвидна криза към този
момент, за което изрично сочи решението на УС на БНБ от 16.09.2014 година, е
достатъчно, за да се породи знание за неплатежоспособността на банката, но не в
смисъл на знание, основаващо се на обоснован финансово- икономически анализ и
съответно на дадената законова дефиниция на това понятие, а на състояние,
възпрепятстващо изпълнение на дейността и съгласно лицензията. Банката е спряла
плащанията към своите кредитори, а този факт е достатъчен, за да се породи
знание у средностатистическия гражданин, че банката е неплатежоспособна. В
уредбата на общата несъстоятелност спирането на плащанията е основание за
приложение на оборимата презупция,
че длъжникът е неплатежоспособен.Такава норма в ЗБН не е налице, но това не е
основание, спирането на плащанията да не се третира като индикация на третите
лица, че банката е неплатежоспособна. Спирането на плащанията е основание да се
приеме, че банката не разполага с ликвидни средства, за да плаща. Ето защо
настоящият състав приема, че понятието неплатежоспособност, съдържащо се в
нормата на чл.59, ал.3 ЗБН не следва да се разглежда като понятие, съобразно
законовата му дефиниция, а като понятие, свързано с това дали състоянието на
банката и дава възможност да плаща на своите вложители/депозитанти.
Невъзможността на банката да плаща има за причина, освен решението на УС на БНБ
и фактическата липса на парични средства. А този факт е станал достояние на неограничен кръг
от хора въз основа на обявените по партидата на „КТБ“ АД/н/ решения на
управителното тяло на БНБ. Включително и на ответника „Д.“ АД. Ето защо съдът
приема, че към момента на придобиване на вземанията на своите праводатели, страната е имала знание за това, че банката не
разполага с пари, липсва и ликвидност и е неплатежоспособна.
Поради това настоящият състав
приема, че по делото е установен състава на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН и
предявените отменителен иск от синдика на „КТБ“ АД/н/
се явява доказан и следователно – основателно предявен.
По разноските.
На основание чл.59, ал.7 ЗБН
ответникът П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата
държавна такса в размер на 1 251,73лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.Т.Б.“
АД(н), ЕИК ********, чрез синдика, срещу ответника С.П.П., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.59, ал.2 във връзка с чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД за
обявяване нищожността на изявлението за прихващане, сторено от ответника под
вх.№ 9747/24.10.2014 година, поради неоснователността му.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
синдика на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК ********, срещу ответника С.П.П., ЕГН **********,***
и ответника „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК ********, отменителен
иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване на относителната
недействителност на изявлението за прихващане, сторено от ответника С.П.П., под вх.№ 9747/24.10.2014 година, поради
неоснователността му.
ПРИЗНАВА
за недействително, на основание чл.59, ал.3 ЗБН, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ********, извършено прихващане от
страна на ответника С.П.П., ЕГН **********,***, обективирано в изявление на страната с входящ номер по
входящия регистър на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ********, .№ 9747/24.10.2014 година
на вземане в размер на 16 000 евро.
ОСЪЖДА, на основание чл.59,
ал.7 и чл.62, ал. 2 ЗБН, С.П.П., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, държавна такса общо в размер на 1 251,73лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: