Решение по дело №616/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано след като с Решение № 9876/18.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 7798/2023 г. е отменено Решение № 172/23.06.2023 г. на АСВТ по адм. дело № 701/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на настоящото производство е исковата молба, предявена от С.Е.Й. ***, ЕГН **********, чрез адв. И. Т., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново, с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на полицейските органи при задържането му на 05.10.2017 г. В исковата молба се твърди, че на 05.10.2017 г., около 10.30 часа, екип от служители на РУ Свищов спрели ищеца за проверка в село Ореш, на ул. „Бендера“. Ищецът посочва, че този ден управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ***, собственост на сина му Е.Й. и след спирането му от полицейските служители, с които имал лоши отношения и вражда от доста време, му било поискано свидетелство за управление на МПС и регистрационния талон на автомобила. В хода на извършената му проверка според проверяващите органи били установени нарушения на ЗДвП, за които му бил съставен АУАН № 177804/05.10.2017 г., който подписал със забележка. Ищецът се обадил на сина си да дойде да претовари превозваните в автомобила зеленчуци. След връчване на така съставения акт, единият от полицейските служители поискал от него да предаде ключовете за автомобила си, тъй като следвало да бъдат свалени регистрационните му табели и същият да бъде спрян от движение. Пристигналият междувременно на мястото на проверката син на ищеца след размяна на реплики с полицай В.Г. се протегнал да извади ключовете на автомобила от таблото, но друг от проверяващите служители ги дръпнал рязко и с това си движение отворил вратичката на сейфа, от където изпаднал плик. Последвала укорителна реплика от ищеца към двамата полицаи, че за тази гавра Господ щял да ги накаже, без да прави разлика между тях и децата им, при което те започнали да го удрят и ритат /както и сина му/, положили ги на със силови хватки на предния капак на автомобила, с извити на гърба ръце, където били удряни и ритани отново и им били поставени белезници зад кръста, след което го хвърлили на земята на колене. На ищеца и сина му били връчени заповеди за задържане за срок от 24 часа, вследствие на което били откарани в ареста в град Павликени, където синът му споделил, че в плика имало значителна парична сума, която полицай С.Й. взел и сложил в пазвата си. Четири часа по-късно били освободени. Въз основа на изготвен от полицейските служители доклад за случая срещу ищеца било образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 НК и чл. 270, ал. 1 НК, прекратено с влязло в законна сила постановление на прокурора. Твърди, че в резултат на гореописаните действия на органите на РУ-Свищов са му причинени телесни увреждания с разстройство на здравето, негативни преживявания на уплаха, стрес, чувство на безпомощност, унижение и срам. Изтъква, че в резултат на тези негативни преживявания е настъпило усложнение на здравето, както и продължително психическо разстройство и инсулт. В съдебно заседание се явява лично. В писмена защита излага подробни доводи за основателността и доказаността на иска. Претендира направените разноски.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. Б., в писмена защита излага подробни доводи, че по делото не се установява наличието на незаконни действия на служители на дирекцията, тъй като използваните при задържането спрямо ищеца физическа сила и помощни средства са в резултат на оказаната от негова страна съпротива. Извън това посочва, че от събраните по делото доказателства не се доказва и наличието на твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на предявения иск, а в условията на алтернативност на съдебното решение – възразява срещу размера на претендираното обезщетение, както и срещу размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново изразява становище за неоснователност на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка със Заповед № 352з-04.10.2017 г. на началника на РУ-Свищов и в изпълнение на План за специализирана полицейска операция по метода на „широкообхватен контрол“ на 05.10.2017 г. полицейските служители при РУ – Свищов В.Г., С.Й., Р.Р., М.Г. и Л.Г. се намирали в началото на с. Ореш на ул. „Бендера“, където извършвали проверка на автомобили. Около 10:50 ч. В. Г. забелязал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, който се движел от центъра в посока към тях, като според служителя водачът С.Й. бил без поставен обезопасителен колан. Полицейският служител Г. подал с палка сигнал за спиране и след спирането на автомобила поискал от водача документи за проверка. Ищецът С.Й. представил СУМПС и контролен талон, които В. Г. предал на колегата си М. Г., след което поискал от водача да покаже наличието на аптечка, пожарогасител, триъгълник и светлоотразителна жилетка. Ищецът слязъл от автомобила, отворил багажника и показал оборудването. След това В. Г. уведомил Ст. Й., че ще му бъде съставен АУАН за непоставен колан. Ищецът изразил несъгласие и започнал да спори, че е бил с поставен колан. Междувременно М. Г. установил, че СУМПС на С.Й. е с изтекъл срок на валидност, както и наличието на неплатени глоби. В. Г. обяснил на ищеца, че съгласно действащото законодателство СУМПС ще му бъде отнето, а регистрационните табели на автомобила ще бъдат свалени. Ищецът започнал да се разправя и да кълне полицейските служители, и се обадил по мобилния си телефон на Е.Й. – негов син и собственик на автомобила, като го уведомил за случващото се. Няколко минути по-късно Е.Й. пристигнал пеш и започнал да спори с полицаите, че нямат право да снемат табелите и че автомобилът е негов, а не на баща му. В. Г. предупредил Е.Й. да не пречи на работата им, но последният заявил, че няма да позволи да бъдат свалени табелите на автомобила и че ще си тръгне, като седнал на мястото на водача. След разпореждане от Ст. Й.синът на ищеца слязъл от автомобила, но след малко отново влязъл в него, при което Й.отново го предупредил и му разпоредил да излезе от МПС. През това време ищецът продължавал да обижда полицейските служители. Е.Й. обаче не се подчинил, заявил, че си тръгва и завъртайки ключа на автомобила дал на контакт. В. Г. реагирал, като хванал подсъдимия за ръката през прозореца на автомобила и го извадил. В това време ищецът блъснал с две ръце в гърдите Ст. Й., който залитнал и се подпрял на колегата си Р. Р..След това В. Г. задържал ищеца Ст. Й., а М. Г. и Ст. Й.задържали сина му Е. Й.. Тъй като лицата оказвали съпротива, полицейските органи използвали физическа сила и помощни средства – белезници при задържането. След задържането отвели двете лица в РУ – Свищов.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 352зз-88/05.10.2017 г., издадена от полицейски орган – мл.експерт в група „ОП“ при РУ – Свищов, на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР спрямо ищеца по настоящото дело – С.Е.Й. е била приложена ПАМ „Задържане за срок до 24 часа“. Същата е оспорена от последния пред Административен съд – Велико Търново, където е образувано адм.дело № 820/2017 г., като с Решение № 63/16.02.2018 г. жалбата на Й. е била отхвърлена. Това решение е оставено в сила по реда на инстанционния съдебен контрол с Решение № 10647/09.07.2019 г. по адм. дело № 5021/2018 г. на ВАС.

Спрямо ищеца е било образувано бързо досъдебно производство по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК № 437/2017 г., като е повдигнато обвинение с Постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 13.10.2017 г. на СвРП, като впоследствие с Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 28.11.2017 г. същото е прекратено по отношение на ищеца.

За извършените нарушения на ЗДвП – управление на МПС без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от него МПС (СУМПС с изтекъл срок на валидност) – нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; управление на МПС без обезопасителен колан – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и управление на МПС с наложено наказание „глоба“ с електронен фиш съответен номер, незаплатена в срока за доброволно заплащане – нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, е бил съставен АУАН № 1495/05.10.2017 г., а въз основа на него от началника на РУ Свищов е било издадено Наказателно постановление (НП) № 17-0352-001488/23.10.2017 г., с което на С.Е.Й. за осъщественото нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 150 лв.; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева и на основание Наредба № Із-2539 са му отнети общо 6 точки. Посоченото НП е било оспорено от Й. единствено в частта му по отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и за отнетите 6 контролни точки за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. С Решение № 36/17.04.2019 г. по АНД № 54/2019 г. по описа на Свищовския районен съд, същото е било потвърдено в обжалваната част, като след проведения касационен контрол с Решение № 154/25.10.2019 г. по к.н.д. № 10157/2019 г. на АСВТ посоченото решение е отменено и е отменено НП № 17-0352-001488/23.10.2017 г. на началника на РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново в частта, в която на С.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. НП № 17-0352-001488/23.10.2017 г. в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

От приобщените НОХД № 465/2017 г. на СвРС, ВНОХД № 162/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново и КНД № 297/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново се установява, че с влязла в сила присъда от 10.09.2019 г. на Свищовския районен съд Е.Й. е осъден на глоба в размер на 2000 лв. за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК – на 05.10.2017 г. в с. Ореш, общ. Свищов, с цел да попречи и осуети извършването на проверка на МПС „Фолксваген голф“ с рег. № ***, управлявано от С.Е.Й., противозаконно пречил на орган на властта – полицай Ст. Й., полицай В. Г., полицай Р. Р., полицай М. Г., да изпълнят задълженията си по служба – проверка на МПС „Фолксваген голф“ с рег. № ***, сваляна на регистрационните табели на МПС „Фолксваген голф“ с рег. № ***, като отказал да изпълни полицейско разпореждане от страна на полицай Й.да не привежда в движение лекия автомобил и да не напуска мястото на извършване на проверката. В мотивите на потвърждаващото решение на ВТОС по ВНОХД № 162/2020 г. изрично е посочено, че блъскането на св. Й.е осъществено от страна на св. С.Й., а не от подсъдимия.

При първоначалното разглеждане на делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Г. Я., Д.Й. А.ов и П.Й.П., Л.А.Г. и С.П. Й..

Свидетелят А. Я. заявява, че работи като таксиметров шофьор, като познава С.Й. от доста години. Имал курс до с. Ореш и на връщане видял две патрулки от едната страна, а от другата страна – колата на С.. Не спрял, защото карал без колан, но в движение видял, че С. стои на колене пред колата и държи в ръката си лист. Не е видял да има белезници. Полицаите били встрани от С. и той стоял сам. След около месец, когато видял С. пред болницата, същият му разказал за случая, като споделил, че при ареста са го сложили на колене и затова го болят коленете.

Свидетелят Д.А.ов посочи, че познава С. отдавна. Връщайки се към с. Ореш с велосипеда си видял колата на С., като му направило впечатление, че същата няма номера. С. бил прав пред колата си от лявата страна на пътя, като изведнъж двама полицаи от отсрещната страна на улицата се втурнали към него и го свалили на земята, започнали да го ритат, след което му сложили белезници, и го ругаели. Белезниците били поставени отзад. С. не се е съпротивлявал, а преди това е държал някакъв лист. Свидетелят опитал да разбере какво става, но го отпратили. Преминавайки обаче видял от дясната страна и неговия син Е.с белезници в полицейската кола.

Свидетелят П.Й. посочи, че познава С. отдавна, тъй като са от едно село. Преди около три-четири години С. му се обадил, че му е станало лошо през нощта и го помолил да го закара до поликлиниката в гр. Плевен. Той откликнал, като го придружил до прегледа при доктора, тъй като трудно пазел равновесие. Наложило се С. да постъпил в болница, като не помни в кое отделение. Карал и майка му до гр. Плевен на свиждане. Посочи, че до есента на 2017 г. С. е бил много здрав човек и е обработвал градината си, но след този случай е спрял да се занимава. От баща си разбрал, че полицаи са били С. ***, като това е станало през есента на 2017 г., но точна дата не може да каже. От преди четири години започнали да му се подуват краката и да ходи с бастун, като преди този инцидент е бил абсолютно здрав.

Свидетелката Л.Г. – бивш служител на РУ Свищов, посочи, че са били в специализирана полицейска операция с предварително съгласуван и определен план. Били са общо петима служители, като трима от служителите били от Териториална полиция, а другите двама - от „Пътна полиция“. Били разположени в началото на с.Ореш, като имало отлична видимост както за тях, така и за преминаващите. Когато видели автомобила да идва от селото, колегата й В.Г. се насочил и спрял автомобила, като всички видели, че водачът е без поставен обезопасителен колан. След спирането му Г. работил с водача, но в един момент същият започнал да нервничи, повишил тон и тогава колегите ѝ от „Пътен контрол“ се насочили към тях. Впоследствие разбрала, че след проверка на документите колегите ѝ са установили, че СУМПС е изтекло и по тогава действащото законодателство трябвало да бъдат свалени табелите на автомобила. След като това било обяснено на водача, същият съвсем се подразнил и започнал да вика, да звъни, да влиза и излиза от автомобила. Станала разправия, като след идването от селото на младежа, Й. започнал да се държи арогантно към колегите й – викал, започнал да кълне, да обижда, скачал, нервничел, уволнявал, заплашвал, отправял клетви за деца и семейства, като пощадил само нея. Младото момче също се държало по същия начин, като дори се опитало да запали колата и да тръгне въпреки предупрежденията на колегите, като лицата се опитвали по всякакъв начин да осуетят проверката. Вследствие същите били задържани, но предвид оказаната съпротива – лицата доста се дърпали, като се опитвали всячески да избягат и да се отскубнат от полицаите, не позволявали да им бъдат поставени белезници, се наложило да бъде използвана сила и им били поставени белезници, но свидетелката не помни къде са били поставени – отпред или отзад. Никой не е бил повалян на земята.

Свидетелят С.Й. заявява, че тогавашния ден са били на широкообхватен контрол в началото на с. Ореш. Били пет полицая - двама към „Пътен контрол“ и тримата били от Териториалната дирекция. Работили по план за специализирана-полицейска операция по ЗДвП, като проверката била за установяване на нарушители, които са неправоспособни. Колегата Г. спрял идващия от селото посока жп гарата автомобил, жълт на цвят „Голф 2“, чиито водач бил сам и бил възрастен човек, тъй като водачът бил без поставен обезопасителен колан. Чул, че има някакво напрежение между тях. Било установено, че СУМПС е с изтекъл срок и трябвало да бъдат свалени регистрационните номера на автомобила, както и да бъде съставен акт на водача. Тогава настанало напрежение, като водачът телефонирал на някого, след което се появил млад мъж, който бил превъзбуден. При идването му възникнал спор между страните и младият мъж влязъл в автомобила, като след многократно разпореждане да преустанови тези действия, същият излязъл и започнал да се държи грубо, да отправя клетви. Младият мъж се качил втори път в автомобила, опивайки се да потегли, като в този момент, опитвайки се да му попречи да попречи на водача да тръгне, възрастният мъж блъснал свидетеля, дали с ръка или с ръце не помни и той се опрял в гърба на колегата си Р., който бил зад него. Пристъпили към задържане на двете лица, като използвали физическа сила, тъй като лицата се дърпали и се съпротивлявали. Използвали и белезници, но не може да каже как са били поставени, кой от служителите ги е поставил и кога са им ги свалили. Не може да каже кога са свалили регистрационните табели на автомобила, но със сигурност са били свалени.

При настоящото разглеждане на делото са разпитани свидетелите М.Е.Й. – внучка на ищеца, С.К.С. – негов приятел, както и полицейския служител В.А.Г..

Св. С.С. заявява, че познава ищеца от 30 години. Ищецът му бил споменал, че са го били полицаи, след което се променил, затворил се в себе си. Когато ходил в дома на ищеца го заварил легнал и с превързана лява ръка, фиксирана да стои на шията.

Св. М.Й. заявява, че преди 5-6 години, една вечер, късно вечерта, дядо ѝ и баща ѝ се прибрали жестоко пребити, като ѝ било разказано, че побоят е нанесен от местни полицаи. Дядо ѝ имал синини по цялото тяло и дълго време бил неподвижен - лежал на легло. Разказал, че при рутина проверка са го съборили на земята, бил е бит, нанасяли са му ритници, юмруци по цялото тяло, синини имал по едното бедро и в областта на ребрата. Оттогава ищецът се е затворил, изолирал се, спрял да работи, тъй като станал трудно подвижен, ходи по болници и не е комуникативният човек, който е бил.

Св. В.Г. посочи, че в началото на месец октомври 2017г. пет служителя от РУ - Свищов били в специализирана полицейска операция на територията на с. Ореш, на ул. „Бендера“ с два патрулни автомобила „Киа“ и „Дачия“. Свидетелят подал сигнал за спиране на автомобил „Фолксваген голф“, жълт на цвят, който се движел по ул. „Бендера“, с посока на движение жп Гара с. Ореш. Автомобилът спрял и тогава видял водача - възрастен мъж без обезопасителен колан. Поискал му документите и след като му дал СУМПС, с другите колеги видели, че свидетелството му за управление на МПС е изтекло. Казали му, че ще му бъдат смъкнати номерата от колата и водачът започнал да обижда и да кълне. Водачът се обадил по телефона и след около 5-6 минути от селото пеша дошъл млад мъж, който заявил, че нямат право да смъкват номерата и се качил в автомобила. Като го видял, С.Й. продължил пак да обижда и да кълне полицейските служители и семействата им. Младият мъж излязъл и после пак влязъл в автомобила, и подал контакт. Колегата пак му разпоредил да излезе от колата, но той не го послушал. В това време свидетелят видял как С.Й. блъснал в гърдите С.Й., който направил едва-две крачки назад и се опрял в другия колега Р.Р.. Пристъпили към задържане, като свидетелят извадил младия мъж от автомобила, а колегите му поставили белезници. След това свидетелят поставил белезници и на възрастния мъж, като не помни отпред или отзад. Ищецът оказал съпротива като се дърпал, но съпротивата му била не повече от минута. Използваната физическа сила била колкото да го хванат за ръката да му сложат белезници и никой не му е нанасял удари. След поставянето на белезниците С.Й. е стоял прав и не е бил каран да коленичи преди да го вкарат в автомобила и да го отведат в РУ Свищов. Всичко това е станало в близост до жълтия автомобил. Свидетелят не е виждал по време на случката да минават пешеходци, мотопедисти или други автомобили, нито пък някой е спирал да пита какво става. Свидетелят познавал ищеца отпреди случката, като не е имал лоши отношения с него, нито пък е имало жалби от Й. срещу свидетеля. Видеозаписите били автоматични и той нямал отношение към тях.

При първоначалното разглеждане на делото са приети заключения на съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза. ВЛ Д. Г. посочва, че според издаденото съдебномедицинско удостоверение № Г-15/06.10.2017 г. при възникналия инцидент на 05.10.2017 г. С.Й. е получил травматични наранявания - пет броя кръвонасядания по предностраничната и вътрешна област на лявата мишница с диаметър от по 2см. и 5см. с оток на меките тъкани и кръвонасядане с оток на меките тъкани по външно страничната част на дясно бедро, палпаторно болезнен оток с размери 5/7см. и централно кръвонасядане с размери 1/0,5см. Според вещото лице промените в клиничното здраве на ищеца в неговия прогресиращ характер на установените изменения, нямат причинно-следствена връзка със случилото се по време на възникналият инцидент на 05.10.2017 г., които травматични увреждания на меките тъкани в областта на лявата мишница и дясното бедро са довели и причинили болка и страдания, са прояви със срок на възстановяване на общото му клинично здраве, от около 10-12 дни на отзвучаване, не оставящи последствия и причина за трайни последици за неговото здраве.

Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза М. К.дава заключение, че стресът, който е преживял ищецът по време на задържането би могъл да доведе до разстройство на нервната система и до влошаване на психичното състояние – депресивно състояние.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Искът е допустим, но неоснователен, по следните съображения:

Претендират се неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в употреба на сила и нанасяне на побой при задържането на ищеца от служители на ответника на 05.10.2017 г.

Съдът намира за установено, че на 05.10.2017 г. ищецът е бил спрян от св. В. Г. за извършване на проверка. След като разбрал, че регистрационните табели на автомобила ще бъдат свалени поради изтичането на срока на СУМПС, ищецът започнал да обижда и кълне полицейските служители, след което се обадил на сина си, който дошъл пеш от селото след няколко минути. Е.Й. също не бил съгласен със свалянето на табелите, като разправията продължила, като ищецът отново обиждал проверяващите. Синът на ищеца в крайна сметка се качил в автомобила и дал ключа на контакт с очевидното намерение да приведе автомобила в движение и да напусне мястото. Св. Ст. Й.се опитал да попречи на Е. Й. да потегли с автомобила, но в същото време ищецът го блъснал в гърдите, при което Й.залитнал една-две крачки назад и се подпрял на колегата си Р. Р.. След това ищецът и сина му били задържани, като С.Й. бил задържан от св. В. Г.. При задържането ищецът оказал съпротива като се дърпал, което наложило В. Г. да използва физическа сила, като бил хванат за ръката, за да му бъдат поставени белезници.

Тази факти съдът счита за доказани от събраните писмени и гласни доказателства – присъдата на Свищовския районен съд и потвърждаващото я решение на ВТОС, и показанията на свидетелите Г., Й.и Г. по настоящото дело. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелите А. Я. и Д. А.ов, за които се твърди, че са очевидци на случката. На първо място следва да се посочи, че въпросните лица изобщо не са разпитвани като свидетели по горепосоченото наказателно дело, а там като очевидци са сочени съвсем различни лица. На следващо място, показанията на тези лица са взаимно противоречиви и некореспондиращи с останалите доказателства по делото: описаното от А. Я. няма нищо общо с твърденията на Д. А.ов; А. Я. твърди, че ищецът бил на колене /за което в издаденото медицинско свидетелство липсват данни/, но същевременно държал в ръката си някакъв лист /което пък само по себе си е нелогично и не кореспондира с твърдението на ищеца, че бил с поставени отзад белезници/. Що се отнася до показанията на Д. А.ов, който е приятел на ищеца, следва да се посочи, че същите са изолирани и не се подкрепят от другите доказателства. Същите са и необосновани, тъй като няма каквато и да е логика полицейските служители изведнъж безпричинно да прекосят пътя, да съборят, ритат и задържат ищеца, и то след като синът му според свидетеля вече е бил задържан. Освен това характерът на установените от съдебния лекар увреждания по никакъв начин не кореспондира с тези показания.

От друга страна, показанията на свидетелите Г., Й.и Г. са логични, достоверни, взаимно допълващи се и последователни. В тази връзка следва да се подчертае, че св. Г. не е била служител на МВР една година преди датата на показанията си /26.04.2023 г./, същата безспорно не е участвала в задържането на лицата и липсват данни срещу нея да са водени някакви производства във връзка с този случай, т.е. същата няма какъвто и да е интерес да дава неверни показания.

Показанията на останалите свидетели съдът намира за неотносими, тъй като лицата не са били преки очевидци на случката, а са възприели единствено версията на ищеца. Що се отнася до показанията им в частта относно вида на получените от ищеца телесни увреждания, същите се опровергават от съдебно-медицинското удостоверение от 06.10.2017 г. и заключението на СМЕ.

Не се споделя довода, че липсата на изготвен и запазен видеозапис от инцидента означава априори, че показанията на полицейските служители са недостоверни, а твърденията на ищеца – доказани. Дори да се приеме, че полицейските служители и автомобили са били оборудвани със съответната техника на 05.10.2017 г. /което не е доказано по делото/, неспазването на правилата за работа със АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“ би ангажирала дисциплинарна отговорност на отговорните лица, но не прави изначално недостоверни показанията на полицейските служители. Наличието на такъв видеозапис би било полезно за процеса, но липсата му няма как да опорочи останалите събрани редовно доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, при която ищецът изведнъж е блъснал в гърдите полицейски служител с цел да осуети свалянето на табелите на автомобила, според настоящия състав е налице хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, а именно нападение срещу полицейски орган от лице от мъжки пол, във видимо добро физическо състояние независимо от възрастта си /62 години към този момент, но ръководил взвод във Франция 9 години по думите му в съдебно заседание на 07.06.2023 г./, при което не само е допустимо, а е абсолютно необходимо използването на физическа сила и помощни средства от полицейските органи. Доколкото нападението е внезапно, очевидно няма как използването им да е след предупреждение, каквато възможност допуска чл. 86, ал. 1 от ЗМВР. Поставянето на белезниците отзад на гърба е правилния начин за това съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи. В съдебно-медицинското удостоверение от 06.10.2017 г. са установени единствено пет кръвонасядания с оток по лявата мишница и оток с кръвонасядане по дясно бедро. Тези травми кореспондират именно с начина на задържане, описан от св. В. Г., който е хванал за ръката Ст. Й., като същите са обясними с безспорно оказаната съпротива и дърпане от ищеца при поставянето на белезниците. Не се изискват специални медицински знания за да се заключи, че ако ищецът е бил хвърлен на земята, бит с юмруци и ритан, както се твърди, в такъв случай травмите щяха да са повече и на различни участъци от тялото, а не почти всички единствено на лявата мишница – предностранично и вътрешна област, което всъщност доказва факта, че ищецът се е дърпал. Оплакването, че от стегнатите белезници били оттекли китките на ищеца също не намират потвърждение в доказателствания материал.

В обобщение, съдът намира, че при задържането на ищеца /признато за правомерно с влязло в сила съдебно решение/ не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР, касаещи използването на физическа сила и помощни средства при задържането на лицата. Не се установява неоправдано или прекомерно използване на сила или други нарушения на ЕКЗПЧ, както и на посочените в отменителното решение на ВАС решения на ЕСПЧ. Предположенията в това решение за удари, нанесени на възрастен човек от петима полицейски служители не кореспондират със събраните в производството доказателства.

С оглед изложеното, не е налице първият елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника – незаконосъобразни фактически действия, което води до извод за неоснователност на предявения иск. С оглед на това е ирелевантно какви физически и психически травми е претърпял ищеца, и събраните доказателства в тази насока.

По разноските: Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъдят разноски за ***ско възнаграждение, определени в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Е.Й. ***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция на МВР Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7 с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконни фактически действия на служители на РУ Свищов, осъществени при задържането му по ЗМВР на 05.10.2017 г.

ОСЪЖДА С.Е.Й. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Велико Търново, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: