Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 17.06.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІII-ви граждански състав, в публично заседание на 17.05.2017, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №7049 по описа за 2016год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз
основа на депозирана искова молба от Д.К. Й.– Н., адрес: *** против П.г.п.е.и х.т.
„***” ***, солидарно с ***инж. И.Д.С. и ***К.Ц.Й., в която се твърди следното:
ищцата работила в ПГЕХТ - Плевен като „***''.На
25.02.2011 г. ПГЕХТ - Плевен с директор И. Д.С. прекратило трудовото й правоотношение поради съкращение
на щата. В нарушение на чл.348, ал.3, от КТ трудовата й книжка се
съхранявала от работодателя. При
прекратяване на трудовия договор, работодателят не оформил трудовата книжка,
съгласно изискването на чл.350, ал. I от КТ и не я върнал на ищцата. Това
станало причина да не се регистрира в БТ - Плевен. На 20.09.2013 г. трудовото й
правоотношение отново било прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ -
дисциплинарно уволнение. В деня на прекратяване на трудовото правоотношение не
й била оформена предадена трудовата книжка.
Твърди ,че е претърпяла вреди на
основание чл.226, ал.2 от КТ, във вр.с чл.350, ал.1 от КТ, за периода от
25.02.2011 г. до 19.09.2016 г., на стойност 37 777.00 лв.
Твърди се, че работодателят не е изплатил и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ
- въпреки издадената заповед под № 176/10.09.2010 г., получена от ищцата на
25.02.2011 г. и нейна молба от
19.12.2011 г.
С Допълнително споразумение от 14.09.2012 г.
работодателят променил първоначалния
договор - от непълно към пълно работно време, с основна заплата 483,00 лв.
Отново с допълнително споразумение от 08.03.2013 г. работната заплата на ищцата била променена едностранно
от работодателя в размер на 535.00 лв.+ клас 165,85 лв. Споразуменията не били
подписани от ищцата.
Излага
се, че на учителите, работещи по трудово правоотношение на основание чл. 296,
ал.1 от КТ се полага и изплаща стойността за работно облекло. За 2012 г. ищцата
твърди, че не е изплатена сумата 280
лв., а за 2013г. - 320 лв.
Не
е изплатено и полагащото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение /
претенцията е уточнена с допълнителна писмена молба с оглед наложилите се
уточнения/ , с което да осъди
ответниците да заплатят на ищцата при условие на търсената солидарна
отговорност, сумите, както следва:
- На основание чл.226 ал.2 вр. чл.350 ал.1 от КТ сумата 37770лв. –претендирано
обезщетение за периода от 25.02.2011год. до 19.09.2016год. и иск на основание чл.86 от ЗЗД за сумата 10883лв.
- за периода от 20.09.2013год. до датата на подаване на исковата молба/ИМ/ в
съда;
- На основание чл.222 ал.1 от КТ за сумата
330лв.-претендирано обезщетение и иск на основание чл.86 от ЗЗД върху тази главница в размер 150лв. за периода от
29.09.2013год.-ИМ. Уточнено с допълнителна молба е ,че товма обезщетение се претендира във вр. с прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата със Заповед № 176/10.09.2010год.
- Иск на основание чл.242 от КТ за сумата
1920лв.-претендирано възнаграждение за периода от 14.09.2012год. до
08.03.2013год. и иск на основание чл.86 от ЗЗД върху главницата в размер
800лв.-за периода от 20.09.2013год. -19.09.2016год.;
- Иск на основание чл.296 ал.1 от КТ за сумата
280лв.-за 2012год. и за 320лв.-за
2013год., както и лихва на основание
чл.86 от ЗЗД-предявена общо и неуточнена;
С допълнителна молба искът е уточнен,
акто на основание чл.86 от ЗЗД се претендира сумата 85лв. за периода от
01.01.2013год.-до датата на депозиране ан исковата молба в съда-върху
главницата 280лв. и сумата 95лв. за
периода от 01.01.2014год. до датата на депозиране на исковата молба в съда
–върху главницата 320лв.
- Иск на основание чл.155 ал.3 от КТ за сумата
240лв.-претендирано обезщетение за 2013год. и иск на основание чл.86 от ЗЗД за
сумата 60лв. върху главницата за периода от 20.09.2013год.-19.09.2016год.
*
Що се отнася до писменото изявление на адв.Т./л.187 от делото/, че прави отказ
от иск, с който се претендират неимуществени вреди в размер 8000лв. и лихва за
забава в размер 800лв., то съдът не дължи произнасяне по тази молба. Видно е,
че съдът е указал на ищцата след първоначалното обездвижване на исковата молба,
да представи изцяло нова такава, в която да разграничи роя и вида на всичките
си претенции спрямо ответниците.Такава
нова искова молба е депозирана и в същата такива претенции не фигурират, нито
впоследствие са заявявани в хода на делото. Не са и приемани за разглеждане от
съда, видно от доклада по делото.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор,
професионалната гимназия чрез адв.д., а отв. И.С., чрез адв.Й.. Исковете се
оспорват изцяло, като неоснователни и като погасени по давност – изцяло и
частично, като за това са наведени подробни доводи. Ответникът К.Й. лично и
като представляващ ответната гимназия
освен доводи за неоснователност, вкл. и поради погасяване на претенции по
давност, заявява, че ищцата няма основание
да претендира трудово възнаграждение и обезщетение на основание чл.155 ал.3 от КТ поради изплащането на дължимите й суми, преди подаване на исковата молба. Ответникът С. заявявява, че трудовото му
правоотношение като директор на ответното учебно заведение е прекратено със
заповед от 16.02.2011год., поради което и предвид изнесената от ищцата
фактология по делото и кщонкретиката на
претенциите й, намира, че спрямо него всички
искове са неоснователни. Заявява се, че неоснователността им поризтича и
от ползвания от ищцата отпуск поради временна неработоспособност за периода от
13.09.2010год. до 03.03.2011год.
В
о.с.з. ищцата се явява лично и с адв.З.Т., който поддържа исковете и навежда
доводи в о.с.з. и в писмена защита.
В
о.с.з. ответниците се представляват чрез адв.Д., Й., а отв.С. и лично. Оспорват
исковете и навеждат доводи в представи по делото писмени защити.
Съдът,
като взе предвдвид представените от страните доказателства, доводите им и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от факическа и правна
страна:
Ищцата
е назначена като *** в ответното учебно заведение на основание трудов договор
от 14.09.2005год. До момента на последното прекратяване на трудовото й правоотношение същата е работила на тази
длъжност. Ищцата е атакувала пред съда
прекратяване на трудовото й правоотношение, както следва: извършено със Заповед
№176/10.09.2010год., издадена на основание чл.328 ал.1 т.2, изрч.2-ро от КТ-отменена с влязло в сила на 23.12.2011год. решение, постановено по гр.д.№
2763/2011год. по описа на ПлРС-приложено на л.147 и сл. от делото.
Следващото уволнение на ищцата е извършено със Заповед №
РД-20-993/31.05.2013год., с която й е наложено наказание дисциплинарно уволнение.Искът й е отхвърлен с влязло в сила на 23.04.2015год.
съдебно решение, посатновено по гр.д.№ 6238/2013год. по описа на ПлРС.
За периода от момента на първото до второто прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, същата е ползвала
дълго време отпуск поради временна неработоспособност, за окето са
представени писмени доказателства, приети по делото.За периода от
28.09.2011год.- 09.12.2002год. ищцата е имала
регистрация в Бюрото по труда.За друг период от време не е предсатвила
доказателства за това.
По исковете с правно основание чл.226
ал.2 вр. чл.350 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
След
допуснатото изменение на иска и предвид приетото заключение на ВЛ Т.И.
/съобразено с писменото изявление на ищцатал.201 от делото/ по
главния иск се претендира сумата от
46540лв. – претендирано обезщетение за периода от 25.02.2011год. до
19.09.2016год., а по иска на основание чл.86 от ЗЗД се претендира сумата 12930лв.
- за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год. - датата на подаване на
исковата молба в съда;
Съгласно
чл.226 ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно
към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Обезщетението по ал.2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня
на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка
на работника или служителя. Или в случая вредите, които работникът или
служителят може да претендира поради незаконно задържане на трудовата
книжка са само имуществени, но не и
неимуществени /Решение №335 от 07.07.2003год. на ВКС по гр.д.№3118/2001год.
,ІІІ г.о. и др./.
Предпоставките
за да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени вреди на
работник или служител на соченото основание са: прекратяване на трудовото
правоотношение; незаконно задържане на трудовата книжка и реално увреждане,
съответно причинна връзка между увреждането и незаконното задържане.
Съгласно
чл.6 ал.2 и ал.3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия 20.09.2013годо.стаж,
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен
да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите
данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на
предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се
отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1. Когато
трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му
съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да
бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за
това има писмено съгласие. От съвкупната преценка на доказателствата по делото
се установява, че трудовата книжка ищцата е съхранявала в себе си. В тази връзка
съдът взе предвид показанията на свидетелите А.А./***/ и Т.С./***/, от които се
установява, че в ответното учебно
заведение не се съхраняват трудови книжки на
работниците и служителите. В случая от значение за претенцията на ищцата
е периода след датата 20.09.2013год., когато
й е връчена втората по ред Заповед
за прекратяване на трудовото й правоотношение поради дисциплинарно уволнение. Преди
този период по делото се установява, че с оглед възстановяването на ищцата на
работа /след обжалването на предходното прекратяване на трудовото й
правоотношение със Заповед №176/10.09.2010год., то същата е била възстатновена
на работа и трудовото й правоотношение се счита за непрекъснато, поради което
същата няма основание да претендира
обезщетение за периода преди 20.09.2013год. На тази дата й е връчена
Заповед №РД-20-993/31.05.2013год., с която трудовото й правоотношение е прекратено
поради налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Съдът е отхвърлил
исковете й на основание чл.344
ал.1 т.1,2,3 от КТ и решението е влязло в сила на 23.04.2015год.
Предявеният
иск за периода от 25.02.2011год. до 19.09.2013год. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан и като погасен по давност.
Искът за периода от 20.09.2013год.
до 19.09.2016год. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Както беше посочено, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено считано от 20.09.2013год., а трудовата й книжка й е върната на
15.01.2014год. В представената извадка от Дневник за издаване на трудови
книжки, започнат на 01.10.2012год. /л.59 и сл. от делото/ се установява, че трудовата книжка на ищцата е издадена на
23.09.2013год. и е връчена на същата на
15.01.2014год. За датата на връчването ищцата е подписала и Декларация – л.50
от делото. Ищцата твръди, че трудовата й книжка била изгубена, а твърденията на ответната
страна са, че ищцата не е депозирала
трудовата си книжка, вкл. след приключване на гр.д. №6238/2013год. по
описа на ПлРС, приключило с неблагоприятен за нея изход. Решението по това дело е влязло в сила на 23.04.2015год.
Ответната страна твърди, че на 20.09.2013год. /дисциплинарното уволнение/
ищцата не е предоставила на работодателя си трудовата си книжка за отразяване
на прекратяване действието на трудовия й
договор. Това станало причина работодателят да издаде нова трудова
книжка и с Писмо изх.№ РД-2-1362/02.10.2013год. да я покани да
си я получи. Писмото е изпратено на ищцата
с писмо с обратна разписка, като е отразено на пратката, че не е
потърсена. Писмото е приложено на л.47
от делото. Това се установава и от показанията на свидетелите А.и С., които
съдът кредитира. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 20.09.2013год., на 02.10.2013год.
работодателят е поканил ищцата да си вземе книжката, като писмото е останало
непотърсено. Няма данни ищцата да е давала писмено съгласие трудовата книжка да й бъде изпращана по
пощата или предавана на друго лице. Връчена
й е на 15.01.2014год.
Съгласно разпоредбата на чл.350 ал.1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят трябва да предаде
трудовата книжка незабавно, т. е. без покана. Следователно, това задължение на
работодателя не е търсимо, като аргумент за това е и разпоредбата на чл.6 ал. 3
във вр. с ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно
която работодателят се освобождава от задължението си за незабавно връщане на
трудовата книжка, ако при неявяване на работника да я получи, го покани лично с
писмо с обратна разписка. Съгласно посочения текст от наредбата трудовата книжка
може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника лице
само ако за това има писмено съгласие. По делото са събрани доказателства за
това, че работодателят е канил ищцата да получи трудовата си книжка. Само
тогава, при неявяване на работника или служителя лично или чрез писмено
посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у работодателя не
е незаконно – така Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц.; Решение № 444 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията А.Б., постановени по реда на чл.290 от ГПК и др.; Решение,
постановено по възз.гр.д.№ 550 по описа на съда за 2010 на ПлОС и др.
По
делото е приложена Молба на ищцата от 23.06.2011год. за връщане на трудова
книжка, но с цел да я предсатви пред съда. Единствено това е изтъкнато като причина за нуждата й от този документ.
Дори
и да се приеме тезата на ищцата работодателят да е бшл изгубил трудовата й
книжка, то същата е могла своевременно да реагира и да поиска издаването на
нова такава – чл.7 от Наребдата за трудовата книжка и трудовия стаж. Отделно от
това само по себе си загубването на
книжката не означава автоматично
нанесени на ищцата имуществени вреди.
Следва да се посочи също така, че след датата 15.01.2014год., когато работодателят на ищцата й е връчил трудовата книжка,
същата няма основание да претендира обезщетение на основание чл.226 ал.2 от КТ.
След като този документ е бил във фактическата й власт, то същата е могла да го
предоставя пред потенциални работодатели във вр. със започване на нова работа и
т.н.
Следователно
за периода от 20.09.2013год. до 15.01.2014год., а и до крайната дата, няма доказателства работодателят на ищцата, вкл. *** /и което и
да било друго длъжностно лице при ответното учебно заведение/ да са задържали
незаконно трудовата книжка на ищцата. Нещо повече, самото задържане, дори и незаконно, не е
достатъчна предпоставка за уважаване на иска на основание чл.226 ал.2 от КТ.
Фактическият
състав на възникването на отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка
предпоставя както реално увреждане, така и причинна връзка между увреждането и
незаконното задържане - факти, които са в доказателствената тежест на ищцата,
за която й е указано от страна на съда. Законът презумира само размера на
вредите, но тяхното настъпване - невъзможността да бъде сключен трудов договор
с конкретен работодател, защото трудовата книжка е у предишния, е в
доказателствена тежест на ищцато. Последната не е представила доказателства в тази връзка.
По делото е представена служебна бележка, че ищцата е била регистрирана като
безработна в БТруда за
периода от 28.09.2001год.
– 09.12.2002год. - л.178 от делото. Представена е и информация за това, че към 07.04.2017год. за ищцата няма
данни за наличие на трудови правоотношения по подадени уведомления на основание
чл.62 от КТ, за периода от 20.09.2013год. до датата 07.04.2017год. Ищцата нито
е твърдяла, нито е представила доказателства да е препятствана възможността й да започне работа
поради задържане на трудовата й книжка от предходния й работодател и/или
др.длъжностно лице.
На
следващо място, по делото се установява, че
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периодите
както следва: 13.09.2010год. - 03.03.2011год.;
02.07.2012год.-04.08.2012год.; 04.10.2012год.-31.10.2012год.,12.12.2012-21.12.2012год.;
21.01.2013-24.01.2013год.; 11.02.2013год.- 15.02.2013год.; 04.03.2013год.-
23.03.2013год.; 03.04.2013год.-23.03.2013год.; 03.04.2013год.-19.09.2013год. За
този период и поради ползвания отпуск, лицето няма как да има осонвателна претенция
по чл.226 ал.2 от КТ.
С
оглед изложеното претенцията на ищцата на основание чл.226 ал.2 от КТ е
неоасонвателна и недоказана , а за
периода от 25.02.2011год. до 19.09.2013год.- неоснователна като погасен
вкл. оп давност.
С
оглед изхода на иска на основание чл.226
ал.2 от КТ, предявеният акцесорен иск на
основание чл.86 от ЗЗД за сумата 12930лв. и за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год.
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност и като неоснователен и
недоказан.
По исковете с правно основание чл.222
ал.1 от КТ за сумата 344лв. /след изменение на размера на иска/:
При
уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни
дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или
неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено
място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност
трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или
с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в
този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово
възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Трудовото
правоотношение в случая е прекратено със Заповед №176/ 10.09.2010год., връчена
на ищцата на 13.09.2010год. През този период, видно от представените болнични, същата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност. Същевременно исковата претенция е погасена по
давност, с оглед направеното с отговора
възражение от ответниците.
Искът следва дабъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и като погасен по давност. Това
рефлектира и по отношение акцесорния иск на основание
чл.86 от ЗЗД за сумата 150лв., поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и като погасен по давност.
По
исковете с правно основание чл.242 вр. чл.128 от КТ и акцесорния на основание
чл.245 от КТ:
Претенцията
на ищцата е за сумата 1920лв. - претендирано възнаграждение за периода от
14.09.2012год. до 08.03.2013год. и на основание чл.86 от ЗЗД за сумата 800лв.- претендирана лихва за забава
за периода от 20.09.2013год. -19.09.2016год.; От една страна , от приетото заключение на ВЛ Т.И., възприето
от съда като обективно и безпристрастно изготвено, даващо отговор на всички
поставени от страните задачи, се установява, че
дължимото трудово възнаграждение на ищцата е изплатено от работодателя –
преди ищцата да предяви своя иск пред съда. На отделно основание и с
оглед направеното от ответниците възражение, искът на основание чл.128 вр.
чл.242 от КТ е погасен и по давност, поради което следва да бъде отхвърлен и на
това основание. Акцесорният иск на основание чл.245 ал.2 от КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и погасен по давност.
По исковете с правно основание чл.296
ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
По
главния иск претенцията е за
сумите 280лв. - за 2012год. и 320лв. - за
2013год., както и лихва на основание
чл.86 от ЗЗД : сумата 85лв. за периода от 01.01.2013год. - до датата на
депозиране на исковата молба в съда - върху главницата 280лв. и сумата 95лв. за периода от
01.01.2014год. до датата на депозиране на исковата молба в съда –върху
главницата 320лв. Ищцата е канена от работодателя да й бъде изплатена дължимата й се сума за работно облекло, но
същата несе е явила в учебното заведение.
Съдът приема претенцията за неоснователна, вкл. и като погасена по давност.
Според чл.296 ал.1 от КТ само на работниците и
служителите си работодателят осигурява безплатно работно и униформено облекло
при условия и по ред, установени от МС или в КТД. Следователно право на работно
и униформено облекло има само изпълняващият работа, за която се предвижда
такова - работник или служител, но само последният и докато я изпълнява (чл.
296, ал. 1 от КТ). Не може да бъде и иначе, защото от една страна облеклото по чл. 296 от КТ е
имущество на работодателя, което поради това работникът или служителят е длъжен
да носи през работното си време и да го опазва (чл. 296, ал. 2 от КТ и чл. 3 от
НБРУО Обн. ДВ бр. 8/1987 г.), а от друга работното облекло се предоставя на
работници и служители, когато условията на работа налагат да се запази личното
им облекло, най-често когато се работи в замърсена среда, с химикали и други
такива (чл. 7 от НБРУО, Обн. ДВ, бр. 8/1987 г.), а униформено облекло се
предоставя на работници и служители, които е необходимо да се различават от
другите граждани при изпълнение на служебните си задължения – например в
обществения транспорт, полицията, здравеопазването и други (чл. 16, ал. 1 от
НБРУО). Следователно работното и униформено облекло е имущество на
работодателя, което е необходимо за спазване на хигиената на труда и личната
такава на работниците и служителите му докато работят и изпълняват трудовите си
задължения. Понеже е имущество на работодателя, ако при прекратяване на
трудовото правоотношение не е изтекъл срокът на годност на предоставеното на
работника или служителя работно и униформено облекло, то по принцип се връща на
работодателя, а ако работникът или служителят не стори това - заплаща стойността
му (чл. 15 и 25 от НБРУО). От цитираните разпоредби е видно, че учителите имат
право на работно облекло, но чл. 5 от НБРУО сочи, че компенсация в пари за
неизползувано или несвоевременно предоставено работно облекло не се допуска. Именно
защото е имущество на работодателя и е предназначено да осигури хигиената на
труда на работниците и служителите му при изпълнение на трудовите им
задължения, именно затова законът забранява компенсирането с пари на
неизползвано или несвоевременно предоставено работно или униформено облекло
(чл. 5 от НБРУО).
Искът, както и акцесорният на основание
чл.86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и
погасени по давност, а по чл.86 от ЗЗД - като неоснователен и погасен по
давност.
По исковете
на основание чл.155 ал.3 от КТ и
чл.86 от ЗЗД:
Ищцата претендира сумата от 240лв. - претендирано
обезщетение за 2013год. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 60лв. върху
главницата за периода от 20.09.2013год.-19.09.2016год. От заключението на ВЛ Т.И.
се установява, че това обезщетение е изплатено на ищцата преди да предяви иска си в съда, а от друга страна то се явява
отново погасено по давност. Главният иск следва да бъде отхвърлен на сочените
основания, което обосновава отхвърляне и
на акцесорния иск на основание
чл.86 от ЗЗД.
Следва да се отбележи,че след дадената на ищцата възможност да заяви
дали поддържа претенциите си срещу ответниците при условията на солидарна
отговорост, се даде утвърдителен отговор. В случая ,с изключение на
претенцията на осонвание чл.226 ал.2 от КТ, по останалите искове не са налице условията за ангажиране ан
солидарна отговорност спрямо
посочените ответници, т.к. същата
не произтича нитопо силата на закон, нито на осонвание договор, но въпреки това съдът следва да се
произнесе с крайния акт по съществото на споровете.
Изходът на делото е еднакъв по отношение
посочените от ищцата ответници, като следва да се посочи ,че
предвди изложеното по-горе се явяват
напълно основателни направените от ответника И.С. възражение за отва, че същият
няма как да носи отговорност, т.к.
трудовото му парвоотношение е
прекратено като директор със Заповед
от 16.02.2011год., връчена на същата
дата- л.117 от делото.
При този изход на делото на ищцата не се
дължат разноски, но същата следва да бъде осъдена да заплати на К.Й. разноски
за един адвокт в размер 600лв. и на И.С.
разноски за един адвокат в размер 450лв.
По изложените съображения съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ,
иск с правно основание чл.226 ал.2 вр. чл.350 ал.1 от КТ
за сумата 46540лв., както следва: за сумата 21334,37лв. и за периода от 25.02.2011год.
до 19.09.2013год., като неоснователен и недоказан и като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, а
за разликата до прететндираните 46540лв. и за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРОНСТ
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
вр. чл.226 ал.2 от КТ за сумата 12930лв.
за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год., като неоснователен и
недоказан и като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ за сумата 344лв., като неоснователен и недоказан и като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.222 ал.1 от КТ за сумата 150лв. за периода от 29.09.2013год. до
19.09.2016год., като неоснователен и недоказан и като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
иск с правно основание чл.242 вр. чл.128 от КТ за сумата 1920лв.-
претендирано неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 14.09.2012год. до 08.03.2013год., като неоснователен и недоказан, като погасен по давност и
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.К. Й.– Н., адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж.
И.Д.С. и против ***К.Ц.Й. – при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ иск с правно основание чл.245 ал.2 от КТ за
сумата 800лв. и за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год., като
неоснователен и недоказан и като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
иск с правно основание чл.296 ал.1 от КТ за сумата 280лв. за 2012год. и
за сумата 320лв. за 2013год., като неоснователен и недоказан и погасен по давност за
претенцията за 2012год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.296 ал.1 от КТ за сумата
85лв. и за периода от 01.01.2013год. до 19.09.2016год., като неоснователен и недоказан
и като погасен по давност, а за сумата 95лв. и за периода от 01.01.2014год. до
19.09.2016год., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
иск с правно основание чл.155 от КТ зза сумата 240лв. - претендирано
обезщетение за 2013год. ,като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. Й.– Н.,
адрес: *** против П.г.п.е.и х.т. „***” ***, против ***инж. И.Д.С. и против ***К.Ц.Й.
– при условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.155 от КТ за сумата 60лв. и
за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Д.К. Й.– Н., адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Й. разноски по
делото за един адвокат в размер 600лв. и на И.Д.С. разноски за един адвокат в
размер 450лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: