Р
Е Ш Е
Н И Е
№
3932
гр.
Пловдив,
19.11.2018
г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански
състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 4431 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Предявен е иск от Д.В.Г., ЕГН **********, срещу „Луксор" АД, ЕИК
********* за установяване дължимостта на вземания за възнаграждения на ищеца по
договор за управление и контрол от ***в общ размер на 5119.56 лв., представляваща
сбор от неизплатени възнаграждения, за м. март 2015г. в размер на 354,57 лева, м.
април 2015г. в размер на 249,02 лева, м. май 2015г. в размер на 175,83 лева, м.
юни 2015г. в размер на 364,09 лева, за м.
юли 2015г. в размер на 246,18 лева, м. септември 2015г. в размер на 97,52 лева,
за м. октомври 2015г. в размер на 222,40 лева,
м. януари 2016г. в размер на 157,66 лева, за м. февруари 2016г. в размер
на 63,59 лева, м. март 2016г. в размер на 228,07 лева, м. април 2016г. в размер
на 289,76 лева, м. май 2016г. в размер на 289,76 лева, м. юни 2016г. в размер на
289,76 лева, м. юли 2016г. в размер на 289,76 лева, м. август 2016г. в размер на
289,76 лева, м. септември 2016г. в размер на 289,76 лева, м. октомври 2016г. в размер
на 289,76 лева, м. ноември 2016г. в размер на 289,76 лева, м. декември 2016г. в
размер на 289,76 лева, м. януари 2017г. в размер на 322,76 лева, м. юни 2017г в размер на 14,67 лева и м. юли 2017г. в размер
на 15,36 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 22.01.2018 г, до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1110/2018 г. на ПРС, II гр. с-в. Ищецът твърди, че с ответното дружество
били сключили договор за управление и контрол от ***който не бил прекратен. Ищецът
бил в с. на д. на „Луксор“ АД до ***като ***и контрол бил подновяван съгласно двустранно
подписано писмено съгласие. Не му били заплатени всички дължими възнаграждения по
договора в общ размер 5119.76 лв. По ч. гр. д. № 1110/2018 г. на ПРС, II гр. с-в.
била издадена заповед по чл. 410 ГПК за вземанията срещу която постъпило възражение
от ответника, което обуславяло интерес от предявения установителен иск. Ето
защо моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че искът е
допустим, но неоснователен. Искът се оспорва изцяло. Твърди, че ***от ***е със
срок от една година и е прекратен на 05.01.2010 г. Подписалият договора В. Г. Л.
/***/ не бил упълномощен да сключва такива договори. Липсвало договорно
правоотношение между страните по договор за управление и контрол от ***Освен
това при условията на евентуалност сочи, че дори да е имало договор, то
възнаграждението на ищеца следвало да се изплаща след извършване на работата и
подписване на двустранен протокол. За процесния период ищецът не бил извършил
каквато и да работа в дружеството извън трудовото му правоотношение. Не присъствал на заседанията и не участвал в
работата на СД на ответника. Сочи, че за периода 01.03.2015 г. – 31.10.2017 г.
поради влошеното финансово състояние било взето решение на СД и никои от
членовете на СД не бил получавал възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ТЗ:
От
вписванията в Търговския регистър се установява, че за периода от 01.4.2008 г.
до 16.7.2018 г. ищецът Д.Г. е бил член на с. на д. на „Луксор“ АД. Представени
са по делото и Протокол от ОС на акционерите на „Луксор“ АД проведено на
29.05.2012 г. и Протокол от ОС на акционерите на „Луксор“ АД проведено на 05.07.2017
г., с които Д.В.Г. е бил преизбиран в
съответния мандат на СД на ответника, като член на управителния орган.
От
представения по делото и приет като писмено доказателство договор за управление
и контрол от ***се установява, че ответникът е възложил на ищеца да управлява
дружеството като член на с. на д., както и да представлява дружеството пред
търговските контрагенти, да следи за правилното протичане на сделките и
международните контакти (чл. 1 и чл. 2 от договора). Съгласно чл. 4 от договора
възложителят дължи на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 500 лева. Представеният
по делото писмен договор за контрол и управление от ***е сключен за 1 година.
Ответникът
не оспорва, че ищецът е бил член на СД до 2018 г. Съдът следва да разгледа
постъпилите релевантни възражение в срока по чл. 131 ГПК. С оглед защитата на
ответника по делото са налице няколко спорни въпроса - необходимо ли е било
сключването на договор за контрол и
управление в писмена форма, обвързани ли са били страните от договора за
управление и контрол от ***възмезден ли е характерът на договорът за контрол и
управление и може ли при влошено финансово състояние на Дружеството да се
изключи възмездният характер на договора, както и изпълнявани ли са договорните
задължения от ищеца.
На
първо място следва да се отбележи, че извън предмета на спора е характерът и
изпълнението на трудовото правооотношение между страните, доколкото съдът е
сезиран единствено с претенция за възнаграждение по повод изпълнението на
договора за управление. Основанието на трудовото и гражданското правоотношение
са различни. Възможно е, както външно, така и вътрешно съвместителство на
трудово и гражданско мандатно правоотношение. В случая не се спори, че между
страните е имало ТПО, при което ищецът е изпълнявал длъжност „***“, така и, че
ищецът е бил член на СД на „Луксор“ АД до 2018 г.
Мандатното
правоотношение с членовете на с. на д. на акционерно дружество, на които не е
възложено управлението на дружеството -нямат качеството на изпълнителни
членове, възниква с избора им по силата на решението на общото събрание /по арг.
от чл. 221, т. 4 ТЗ/. Размерът на възнаграждението, което тази категория
членове имат право да получават през периода на осъществяване на възложените им
функции, също се определя от общото събрание с решението по чл. 221, т. 5 ТЗ.
Предвид правопораждащия ефект на двете решения за възникването и за
съдържанието на мандатното правоотношение, сключването на отделен писмен
договор с посочените членове /регламентирано в нормата на чл. 244, ал. 7, изр.
2 ТЗ/ представлява единствено факултативна възможност, а не задължително
условие. Изискването за сключване на писмен договор за възлагане на управлението
и за уговаряне на дължимото възнаграждение е предвидено като задължително
условие само за изпълнителните членове по смисъла на чл. 244, ал. 4 ТЗ. Ищецът
не е бил изпълнителен член и представител на „Луксор“ АД. В случая освен, че
безспорно е било налице мандатно правоотношение между страните, е бил налице и
сключен писмен договор за контрол и управление с уговорено месечно
възнаграждение от 500 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника, че процесният договор е нищожен поради това, че
бил подписан от изпълнителния директор на дружеството (***) без същия да е
упълномощен да сключва такива договори. От справка в ТР се установява, че В.Л.е
***и представител на ответника от 01.04.2008 г. до настоящия момент. Липсата на
изрично упълномощаване на В.Л.да сключи процесния договор, не влече нищожност
на договора, тъй като същият в качеството си на представител на дружеството не
е нужно да бъде изрично упълномощаван за това действие, а и независимо от това и
на основание чл.301 ТЗ договорът
дори и да бе сключен без представителна власт, то той следва да се счита за приет
от търговеца, тъй като не е оспорен веднага и поради това го обвързва.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема наличието на сключен договор за
възлагане на управлението от „Луксор“ АД като възложител и Д.В.Г. като
изпълнител, в качеството му на управляващ търговското дружество.
Относно въпросът
дали договорът е бил прекратен към дата 05.01.2010 г. предвид клаузата,
съдържаща се в същия – чл. 5. Съгласно чл.5 от договора, същият се сключва за
срок от една година, а съгласно чл. 6 договорът се прекратява с изтичането на
срока, освен ако страните са изявили взаимно писмено съгласие за продължаването
му. От една страна се посочи, че сключването на писмен договор е факултативна
възможност, а страните при всички положение са били в мандатни правоотношение
до прекратяването на членственото правоотношение на ищеца. Ключовият въпрос е
били ли са обвързани страните от договора от ***и уговореното в него
възнаграждение. ***принципно има възмезден характер, но не
съществува пречка такъв договор да е безвъзмезден /виж решение № 646 от 28.04.2010 г. по т. д. № 431/2009 г., I т. о./.
***е изцяло подчинен на
отношенията, възникнали от избора и съгласието на управителя. Сключването
на договор за управление е правна възможност, от която страните могат да се
възползват по свое желание. На възможността отношенията, възникнали от избора
на член на управителен орган да продължат да се осъществяват и след изтичането
на срока на избора трябва да съществува и възможност
сключеният във връзка със същия избор договор за управление да продължи да
урежда отношенията им, затова, ако избраният член на с. на д. продължи да
изпълнява задълженията си след
изтичането на срока – до избора на нови членове на с. на д., отношенията
между него и дружеството продължават да
се уреждат от договора за управление с изтекъл срок докато трае фактическото
изпълнение на задълженията. Същото важи и ако управителят бъде преизбран за
нов срок – до сключването на нов договор
за управление, страните ще бъдат обвързани от уговорките на договора за
управление с изтекъл срок /виж решение
№ 150 от 29.05.2015 г., по гр.д. № 5272/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Т. е. с оглед
взаимосвързаността между договорното и членственото правоотношение и
необходимостта договорното мандатно правоотношение да обезпечава и съпътства
членственото такова, което се прекратява едва с промяната на състава на СД на
АД и избора на нови членове, то следва да се приеме, че ***обвързва страните до
изричното приемане на друг договор или промяна на условията по договора вкл. и
с решение на ОС на акционерите. Ако липсват изрични уговорки и фактическото
изпълнение на задълженията не е преустановено /ищецът продължава да изпълнява
функцията член на с. на д./, дори без да
се сключи нов писмен договор, то следва, че е налице конклудентно съгласие между страните за продължаването на действието
на предходния договор за управление, сключен по реда на чл. 244, ал. 7 ТЗ. Оттук настоящият съдебен състав намира, че договорът за контрол и
управление от ***в предвиденото му съдържание е продължил действието си до
прекратяването на членственото правоотношение между страните. Доколкото не се
установява наличие на последващо решение на ОС на акционерите по чл. 221, т. 5 ТЗ, респ. на нов договор за управление, то страните са били обвързани от
процесния договор и към м.юли 2017 г. Представени са по делото протоколите от
ОС на акционерите от 29.05.2012 г. и 05.07.2017 г. ,с които Д.Г. е преизбран за
член на СД, но в тези решения не е разискван въпросът за възнаграждението на
членовете на органа на управление, поради което съдът намира, че приложима е т.
4 от договора за контрол и управление от ***– възложителят се задължава да
изплаща на изпълнителя 500 лв. месечно възнаграждение. Нещо повече, видно от приетото
и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, за периода
м.03.2015 г. – м.07.2017 г. дружеството е начислявало по ведомост месечни суми
за възнаграждение по договора за контрол и управление, сключен с Д.Г.. Следователно
освен, че „Луксор“ АД конклудентно е изразило съгласие ищецът да продължава да
бъде член на с. на д., то и договорът между страните реално е продължил да бъде
изпълняван.
В отговора на
исковата молба не се спори, че се е начислявало възнаграждение по договора за
управление, като основно възражение на ответника е, че от 01.03.2015 г.
съобразно влошеното финансово състояние на дружеството, никой от членовете на
СД не получавал възнаграждение. Посочи се по-горе, че няма пречка за изключване
на възмездността на договора, като това правомощие е от компетенциите на ОС на
акционерите /виж и определение № 13 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4917/2014 г., III
г. о./. Ето защо представеният протокол от заседание на СД на ответника от
01.03.2015 г. и заповед на изпълнителния директор от 02.03.2015 г., няма как да
постигнат целения правен ефект – незаплащане на възнаграждение на членовете на
управителния орган, поради финансовото състояние на ответника. Компетентността
на органите на АД е уредена в ТЗ, като управителният орган няма правомощията да
определя дължимостта или не и размерът на възнагражденията на собствените си
членове, поради което и взетото решение от събранието на членовете на СД няма
действие. Решение, взето извън пределите на определената от закона и
учредителния акт компетентност на общото събрание и на другите органи на
дружеството, е нищожно – т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСТК на ВКС.
Относно
обстоятелствата изпълнявани ли са договорните задължения за контрол и
управление от ищеца. Според т. 2 от договора изпълнителят ще представлява
дружеството пред търговските контрагенти, ще следи за правилното протичане на
сделките и международните контакти. От показанията на свидетеля Н. А., които
съдът кредитира като достоверни и логични, се установява, че ищецът е
изпълнявал задълженията си като член на с. на д. на „Луксор“ АД. По същество
показанията на свидетеля Г.Л. не са противоречие с направения извод, доколкото
той също заявява, че ищецът се е явявал на някои от заседанията на дружеството,
но невинаги, както и че членовете на с. на д. са си разпределяли задачите /в
този смисъл и т. 3 от протокол от 01.03.2015 г. от заседание на СД на ответника
– л. 45 от делото/. Не е необходимо ищецът да е присъствал на всички проведени
заседания на дружеството в периода 2015г. – 2017 г., достатъчно е той да е
присъствал на някои от тях, тъй като с това не се изчерпват задълженията му
като член на управителния орган. Още повече при наличието на участие в
управлението на търговско дружество, изпълнението на задълженията на член на
управителен орган, би било релевантно само при обвързване заплащането на
възнаграждението от определени условия в договора /постигане на финансов
резултат, намиране на клиенти или постигане на други незабранени от закона
цели/, каквито в случая нямаме. Това е така, тъй като неизпълнението на
задълженията може да бъде основание за предсрочно прекратяване на мандата на
ищеца и освобождаването му като член на СД, но не и основание за отказ да му
бъде заплатено уговореното възнаграждение, което не е обвързано с постигането
на някакъв конкретен резултат /виж решение
№ 212 от 10.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 814/2007 г./. Без значение е и
непредставянето на двустранни подписани констативни протоколи за приемане на
работата. Подобна уговорка не би могла да изключи дължимостта на уговореното
възнаграждение, тъй като касае единствено доказването на извършената и приетата
работа. Освен това счетоводното отразяване на дължими възнаграждения по
договора за процесния период, представлява признание на неблагоприятен факт за
ответника, а именно, че работата извършена от ищеца е приета.
Фактите в
доказателствена тежест на ищеца се установяват по производството. С оглед посоченото следва да се приеме, че
договорът е произвел действие между страните и същият е бил изпълняван от
ищеца, за което ответникът дължи съответно възнаграждение. От заключението на
вещото лице счетоводител се установява, че за процесния период м. 03.2015 г. –
м. 07.2017 г. нетният размер на дължимите суми за възнаграждение възлизат на 5
119,56 лв. В съдебно заседание от 18.09.2018 г. е посочено от вещото лице
изрично и, че посочените суми в заключението касаят само договора за управление
и контрол, както и, че счетоводно сумите са отразени като дължими именно по
договора за управление. С
оглед вида и характера на правоотношението и с оглед правната природа на
договора за възлагане на управлението, възнаграждението на ищеца е дължимо от
дружеството по граждански договор, като е без значение как то е оформено
счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него /виж решение № 204 от 28.07.2014 г., по гр. д. №
983/2014 г., на IV г. о. на ВКС/.
В
доказателствена тежест на ответника е да установи плащане на претендираната
сума. Липсват твърдения и доказателства в тази насока. В ССчЕ също е
отбелязано, че в счетоводството на ответника не е отразено за процесния период
да се изплатени възнаграждения на ищеца по договора за контрол и управление.
Неблагоприятните последици от недоказването на този факт са в тежест на
ответника. Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да
се уважи изцяло.
По разноските:
Разноски са
дължими на ищеца. Претендирани са разноски и са представени доказателства за
направата на разноски в размер на 802.39 лв. по ч. гр. д. № 1110/2018 г. по
описа на ПРС и 922.39 лв. по исковото производство. Направено е възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника. Възражението е частично основателно. Възражението
не е преклудирано. Ответникът по иска има възможност да направи възражение за
прекомерност на разноските, както с възражението срещу заповедта за изпълнение,
така и до приключване на исковото производство в първоинстанционното
производство /в този смисъл определение №
333 от 30.06.2016 г. по ч. т. д. № 618/2016 г. на II т. о. на ВКС/. Съдът
намира възражението за прекомерност на присъдения в заповедното производство
адвокатски хонорар за основателно. Правната и фактическа сложност на делото се
преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях
правни твърдения /виж определение №
670/19.10.2015 г. по гр. д. № 3982/2015 година, IV г. о. на ВКС/. В случая
нито въведените в спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни въпроси
разкриват правна и фактическа сложност на производството. Процесуалните действия
по ч. гр. д. се изчерпват с депозирането единствено на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по образец. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая съгласно чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 409.19 лв. Заплатеният в заповедното
производство с оглед на заявения интерес адвокатски хонорар в размер от 700 лв.
се явява прекомерен. Следователно възражението е основателно и дължимият адвокатски
хонорар като прекомерен ще се намали до минималния размер – 409.19 лв. Ето защо за заповедното производство на ищеца
ще се присъдят разноски в общ размер на 511.58
лв.
Относно исковото
производство са заплатени 700 лв., като минималният хонорар е 586 лв.,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Делото се отличава
със средна към ниска правна и фактическа сложност. Въпреки това и съобразно
извършените процесуални действия, проведените три открити съдебни заседание и
извършените от процесуалния представител на ищеца действия по производството,
съдът намира, че заплатено възнаграждение в размер с по-малко от 20 % по-висок от минималния такъв, не се явява
прекомерно. В тази част възражението е неоснователно и за исковото производство
на ищеца ще се присъди сумата от общо 922.39
лв. – включваща заплатено адв. възнаграждение, заплатена ДТ и внесен
депозит за вещо лице.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Луксор“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райно Попович“ № 4, положителен
установителен иск, че „Луксор“ АД дължи
на Д.В.Г. сумата от 5119.56 лв., главница
- представляваща дължими възнаграждения на Д.В.Г.. в качеството му на член на с.
на д. на „Луксор“ АД, по договор за управление от ***сключен с „Луксор“ АД,
представляваща сбор от неизплатени възнаграждения по договора, както следва -
за м. март 2015г. в размер на 354,57 лева, м. април 2015г. в размер на 249,02
лева, м. май 2015г. в размер на 175,83 лева, м. юни 2015г. в размер на 364,09
лева, за м. юли 2015г. в размер на
246,18 лева, м. септември 2015г. в размер на 97,52 лева, за м. октомври 2015г.
в размер на 222,40 лева, за м. януари 2016г. в размер на 157,66 лева, за м.
февруари 2016г. в размер на 63,59 лева, за м. март 2016г. в размер на 228,07
лева, за м. април 2016г. в размер на 289,76 лева, за м. май 2016г. в размер на
289,76 лева, за м. юни 2016г. в размер на 289,76 лева, за м. юли 2016г. в
размер на 289,76 лева, за м. август 2016г. в размер на 289,76 лева, за м.
септември 2016г. в размер на 289,76 лева, за м. октомври 2016г. в размер на 289,76
лева, за м. ноември 2016г. в размер на 289,76 лева, за м. декември 2016г. в
размер на 289,76 лева, за м. януари 2017г. в размер на 322,76 лева, за м. юни
2017г в размер на 14,67 лева и за м. юли
2017г. в размер на 15,36 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1110/2018 г. на ПРС, II гр. с-в.
ОСЪЖДА „Луксор“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райно Попович“ № 4, да заплати
на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 511.58 лв., представляваща
разноски по ч. гр. д. № 1110/2018 г. на ПРС, II гр. с-в., както и сумата от 922.39 лв., представляваща
разноски по исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ВС