Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 15.08.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и  четиринадесета година, в състав :

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 14248 по описа за 2011г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 141, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 430, ал.2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М.И.Б., със седалище в гр. М., Руска федерация поддържа твърдение, че на 14.08.2007г. сключила договор за кредит с третото (неучастващо в настоящото производство) лице „А.П.” ООД, който договор предвиждал отпускането на сумата от 2 800 000 евро, при условията, уговорени между страните в кредитното споразумение. За обезпечение на кредита на 16.08.2007г. бил сключен Договор за поръчителство под № 127/01/03  с ответника Д.И., който гарантирал лично за изпълнението на задълженията на длъжника по кредита „А.П.” ООД  пред кредитора М.И.Б.. В  изпълнение на договора за кредит, главният длъжник „А.П.” ООД  получил от банката сумата от 1 200 000 евро, преведена на 15.02.2008г .но не изпълнил задължението да осъществи в срок връщане на получената сума, на уговорените лихви и на уговорените комисионни – съответно на уговорените падежи – 16.11.2009г,  15.02.2010г,  17.05.2010г,  16.08.2010г,  15.11.2010г. и  15.02.2011г. Предоставено било само частично изпълнение, което обхващало само дължимите комисионни и лихви, в общ  размер на сумата от 124, 943, 33 евро, а към 16.05.2011г. общият размер на непогасените задължения по кредита възлизал на сумата от 1 611 155, 21 евро - в това число: сумата от 1 200 000 евро главница, 411 155, 21 евро просрочени лихви върху редовна главница, просрочена главница и просрочени лихви. Поради неизпълнението на задълженията на „А.П.” ООД, на 12.08.2011г. пред  Международния търговски арбитражен съд в М. било образувано арбитражно дело под № 128/2011г., с което бил спазен установения от чл. 147 ЗЗД срок за запазване на правата на кредитора, срещу поръчителя– ответник в настоящото производство. Ответникът, в качеството на поръчител по кредита бил надлежно поканен да изпълни неизпълненото задължение на главния длъжник, но не сторил това, до изтичане на установения от договора тридневен срок, считано от връчване на поканата. При всички изложени фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумите, както следва: 1/сумата от 80 000 евро, представляваща част от общия размер на неизпълненото парично задължение за  1 200 000 евро просрочена главница;   2 /сумата от 10 000 евро договорни лихви като част от общия размер на задължението за лихва от 411 155, 21 евро, 3/сумата от 5 000 евро представляваща договорна неустойка за забава върху сумата на просрочената главница и сумата от 5 000 евро, представляваща договорна неустойка за забава върху сумата на просрочената лихва, за периода от съответните падежи на уговорените погасителни вноски до 16.05.2011г. 4/ сумата от 6 800 евро, представляваща наказателна лихва, предвидена в т.8 от договора за поръчителство, изчислена в размер от 0,1% дневно върху задължение в размер на 100 000 евро, за периода от 14.08.2011г. до предявяването на иска на 27.10.2011г. 5/ При условията на евентуалност (в случай на отхвърляне на искането за присъждане на претендираната сума на наказателна лихва по т. 8 от договора за поръчителство), ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати законната лихва върху общия размер на задължението за сумата от 100 000 евро, за периода от предявяването на иска до окончателното плащане.

С оглед изхода на процеса, ищецът претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника Д.Ц.И., по основание и размер. Ответникът твърди, че подписаните между кредитополучателя „А.П.” ООД и ищеца Допълнително споразумение №1/12.02.2008г. и Допълнително споразумение №2/14.04.2009г. било постигнато ново кредитно споразумение, при съществено изменение на условията на договора за кредит, които изменения не били приети от  него (в качеството му на поръчител) т.е. по отношение на които лично той  не бил изразявал съгласие. При сключване на договора за поръчителство, ищецът бил убеден, че предоставя лично обезпечение на поетото с 14.08.2007г. кредитно споразумение - именно при условията на това споразумение. Налице било недобросъвестно поведение на кредитора (ищец в процеса), който не предоставил на „А.П.” ООД пълния размер на уговорения кредитен ресурс, защото остатъкът от уговорената сума в размер на 1 600 000 евро не бил преведен, а самият ищец бил воден от стремежа да предизвика финансови затруднения на кредитополучателя и така да подпомогне конкурентите му. Ответникът оспорва действието на предоставеното лично обезпечение (поръчителство) за изпълнение на задълженията на „А.П.” ООД към М.И.Б. по процесния договор за кредит, като твърди, че това задължение било погасено при условията на чл. 147 от ЗЗД - доколкото кредиторът пропуснал да предяви правата си срещу главния длъжник, до изтичане на шест месечен срок от настъпването на падежа. При условията на евентуалност, ответникът прави възражения за нищожност на кредитното споразумение поради: противоречие с императивните разпоредби на чл. 138 и следващи ЗЗД, които уреждат института на поръчителствот;  накърняване на добрите нрави, с оглед размера на уговорената неустойка, липса на съгласие на поръчителя (ответника) да предостави лично обезпечение на задължението в изменения му вид, след подписаните Допълнително споразумение №1/12.02.2008г. и Допълнително споразумение №2/ 14.04.2009г.; липса на предвидената в закона форма, доколкото не било налице обективирано в писмена форма изрично съгласие на поръчителя да обезпечи задължението в изменения му вид, след подписаните Допълнително споразумение №1/12.02.2008г. и Допълнително споразумение №2/ 14.04.2009г.; поради липса на основание - доколкото акцесорният характер на договора за поръчителствос договора за кредит изключвал основанието за предоставяне на поръчителство, когато е налице съществено изменение на договора за кредит; При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за унищожаемост на договора за поръчителство, поради грешка – доколкото при сключване на договора за поръчителство, ответникът считал, че ще предостави обезпечение при условията на кредитното споразумение от 14.08.2007г., а не с оглед последващите негови изменения. С оглед изхода на процеса, ответникът претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на прието като доказателство Кредитно споразумение №127/01 от 14.08.2007г. между М.И.Б. и „А.П.” ООД (на руски език, придружено от легализиран превод на български език) установява възникването на кредитно правоотношение между страните по договора – М.И.Б. /МИБ/ в качеството на кредитор и „А.П.” ООД в качеството на кредитополучател. Договорът  обективира правата и задълженията на страните, приложимото право, дефиниции на отделни правни институти и съдържа арбитражна клауза. В приложение № 1 към същия договор е приложен  Погасителен план, наречен „График за погасяване на главницата по кредита” от чието съдържание се установява падежа на отделните погасителни вноски, които кредитополучателят се е задължил да извърши, за да погаси задълженията си по отпуснатия кредит.

Съдържанието на приетият като доказателство Договор за поръчителство от 16.08.2007г. (със съдържание, изготвено на руски  и на български език) обосновава извода, че ответникът в настоящия процес Д.Ц.И. е гарантирал пред М.И.Б. /МИБ/ в качеството на кредитор и „А.П.” ООД, надлежното изпълнение на задълженията на последното дружество, които произтичат от Кредитно споразумение №127/01 от 14.08.2007г. между М.И.Б. и „А.П.” ООД. В съдържанието на договора се посочва, че в случай на неизпълнение на кредитното задължение, поръчителят се задължава да удовлетвори кредитора до изтичането на три дни от момента на отправянето на писмената покана. В съдържанието на договора (т.8) е предвидено задължение на поръчителя да заплати на кредитора наказателна лихва в размер на 0,1% от сумата на просроченото задължение,  за всеки ден от просрочието. За разрешаването на възникналите спорове по прилагане на договора, неговите клаузи препращат към разпоредбите на българското законодателство и са предвиди общия ред за разглеждането на спора, под юрисдикцията на български съд.

Съдържанието на прието като доказателство Допълнително споразумение № 1 към Кредитно споразумение №127/01 от 14.08.2007г. мотивира извода, че на 12.02.2008г. между страните по кредитното правоотношение е било постигнато съгласие за изменение на отделни негови елементи - касаещи сроковете за изпълнение и съдържанието на правата/ респ. задълженията на страните в правоотношението.

Съдържанието на прието като доказателство Допълнително споразумение № 2 към Кредитно споразумение № 127/01 от 14.08.2007г. мотивира извода, че на 14.04.2009г. между страните по кредитното правоотношение е било постигнато съгласие за изменение на отделни негови елементи - касаещи сроковете за изпълнение и съдържанието на правата/ респ. задълженията на страните в правоотношението.

Като доказателства по делото са приети следните документи (в превод от рески език): Искова молба подадена пред Международния търговски арбитражен съд при Търговско- промишлена палата на Руската федерация, от М.И.Б. срещу „А.П.” ООД; Удостоверение № 1800-128/2404 от 15.08.2011г., Справка от 06.08.2012г., и Решение от 01.06.2012г. постановено по дело на МТАС № 128/2011г. от чието съдържание се установява факта на образуването, датата на образуването и развитието на арбитражния процес, относно дело на МТАС № 128/2011г. което е образувано по иска  на М.И.Б. срещу „А.П.” ООД.

Като доказателства по делото са приети писма /писмена кореспонденция/ в превод от рески език) отправени от М.И.Б. срещу „А.П.” ООД, чието съдържание установява отправените изявления от страните в кредитното правоотношение по повод фактите, свързани с твърдения на кредитора за неизпълнението на задълженията на кредитополучателя.

Като доказателство по делото е приета нотариална покана, отправена от М.И.Б. до ответника Д.Ц.И., чрез нотариус Ивайло Николов. Съдържанието на поканата сочи, че с нея адресатът, в качеството му на поръчител е поканен от адресанта, в качеството на кредитор на „А.П.” ООД-  да изпълни неизпълнените договорни задължения на „А.П.” ООД, произтиччащи от Кредитно споразумение №127/01 от 14.08.2007г. между М.И.Б. и „А.П.” ООД и Допълнително споразумение № 1 към него. Върху поканата е удостоверено връчването й на адресата – на 11.08.2011г.

Като доказателство по делото е прието извлечение от счетоводните книги на М.И.Б., отразяващо движението на сумите по процесното кредитно правоотношение, между споменатата банка и „А.П.” ООД, което е обект на изследване от допуснатата съдебно- икономическа експертиза.

Заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.М. обосновава следните изводи: размерът на непогасената към 16.05.2011г. сума на главницата по отпуснатия от М.И.Б. на „А.П.” ООД  кредит възлиза на общо на 1 611 155, 21 евро, от които както следва:

·        сумата от 1 200 000 евро,  представляваща невърната главница;

·        сумата от 150 200 евро, представляваща договорна лихва; сумата от 212 222, 21 евро, представляваща лихва върху просрочена главница и

·        сумата от 48 733 евро, представляваща лихва върху просрочена лихва.

Изчисленият от вещо лице М. размер на предвидената в договора за поръчителство наказателна лихва от 0,1%  за периода от третия ден след връчването на нотариалната покана до поръчителя 18.08.2011г. до 26.10.2011г.

·        върху сумата от 1 611 155, 21 евро, възлиза на 112 780, 86 евро;

·        върху сумата от 100 000 евро, възлиза на 7 000 евро;

·        върху сумата от 195 583 евро, възлиза на 13 690, 81 евро;

Според заключението на вещото лице М., във връзка с процесното кредитно правоотношение са били погасени само задълженията за начислени такси по кредита, в размер на сумата от 14 000 евро.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Събраните в хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в процеса - М.И.Б. и Д.Ц.И. е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните характеристики на поръчителство.

Поръчителството е дадено от ответника, за да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя „А.П.” ООД, към кредитора М.И.Б.. Съдържанието на постигнатото между страните съгласие относно обема на поръчителството и приложимото право са обективирани в договора за поръчителство от 16.08.2007г.

Съдът намира, че процесният Договор за поръчителство обвързва страните в настоящото производство, доколкото е действителен, а правата и задължениета за страните по този договор – поръчителя Д.И. и кредитора М.И.Б. се определят на първо място от договорното съдържание, което ги обвръзва (чл. 9 от ЗЗД); на второ място- от императивните разпоредби на българското законодателство, към което препраща самият договор за поръчителство (т.16 от договора за поръчителство).  Съдържанието на самото кредитното правоотношение между кредитополучателя „А.П.”ООД и кредитора М.И.Б., което поръчителството е предназначено да обезпечи също повлиява върху правоотношението между М.И.Б.  и поръчителя И., защото двете правотношение са свързани и размерът на задължението, падежите за погасяването му и правните последици от неизпълнението на кредитополучателя обвързват и поръчителя, който се е задължил при същите условия като кредитополучателя.

Като съобрази наведените от ответната страна възражения, с оглед реда по който са предявени, съдът счита, че първо следва да разгледа възражението, основано на разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ГПК.

Цитираната разпоредба на българското право, към която препраща процесния договор за поръчителство гласи, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест  месеца от датата на настъпването на исикуемостта на кредитното задължение.

По отношение правното естество на срока на срока по чл. 147 от ЗЗД и с оглед изясняването на правната същност на този институт на българското материално право, ОСГТК на ВКС приема следното становище: Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД  е краен и преклузивен. Преклузивните срокове, за разлика от давностните, се прилагат от съда служебно. За разлика срока на погасителната давност с изтичането на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД  не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство (виж мотивите на ТР № 4  по т.д. № 4/2014г.).

За изчисляването на срока по чл. 147, ал.1 от ГПК съществено значение има въпросът за момента на настъпването наизискуемостта на главното задължение.

В съдържанието на Кредитно споразумение №127/01 от 14.08.2007г. между М.И.Б. и „А.П.” ООД (на руски език, придружено от легализиран превод на български език) този въпрос е уреден от клаузите на т.9.1, т.14.1. от договора, които следва да се тълкуват при условията, уредени в т. 16.1 от договора.

В този смисъл, ако някакво плащане, не бъде получено от кредитора в сроковете, които са предвидени в договора (и по- точно в погасителния план към него), това плащане ще се разглежда като възникнало просрочено задължение (т.9.1 от договора). Просрочието в изпълнението на задълженията, според съдържанието на процесния договор обаче се свързва с настъпването на особени правни последици – автоматична предсрочна изискуемост на кредита, която настъпва след изтичането на десет дни от датата на падежа на неизпълненото задължение (т.4.1.1.). В тази връзка е важно да се отбележи, че споменатата правна последица настъпва по силата на самия договор и без да е необходимо допълнително изявление или действие на кредитора, каквото (само за сравнение) би било необходимо във втората основна хипотеза на т.14.1.от договора, а именно за случаите, които са уредени в – в т. 14.1.2. от   договора.

Този извод се налага от езиковото, логическото и систематическо тълкуване на съдържанието на цитирания договор, което тълкуване следва да е подчинено на законодателството на Руската федерация (т. 16.1 от договора). Уместно е да се отбележи, че руският език може да бъде възприеман свободно от състава на съда и при това на съда не са известни (а и не бяха доказани като съществуване и като съдържание) императивни разпоредби на руското частно търговско и гражданско право, които могат да способстват за формиране на различен извод от посочения по- горе: за допускане на възприетата възможност – да настъпи автоматична предсрочна изискуемост на кредита, при допусната от кредитополучателя забава в плащането на отделна погасителна вноска.

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, вкл. онези, на които ищецът основава правата си - Кредитно споразумение №127/01 от 14.08.2007г. между М.И.Б. и „А.П.” ООД, Допълнително споразумение №1 от 12.02.2008г. и Допълнително споразумение №2 от 14.04.2009г., мотивира извода, че предвид датата на превеждането на първия транш от кредита - на 15.02.2008г. – то погасяването на главницата по кредита, която е  в размер на 1 200 000 евро е следвало да започне на 15.11.2009г.

Този извод се споделя както в мотивите на Решение от 01.06.2012г. постановено по дело на МТАС № 128/2011г., с което е разрешен спорът между М.И.Б. и „А.П.” ООД, така и от самия ищец (видно от писменото му изявление, обективирано в писмено становище на стр. 539 от настоящото дело).

При това няма спор, че „А.П.” ООД не е реализирало изпълнение на задължението си  на 15.11.2009г. и не е платило дължимата част от главницата по кредита.

При това положение и на основание клаузата на т.14.1.1 от  Кредитно споразумение № 127/01 от 14.08.2007г. между М.И.Б. и „А.П.” ООД (стр. 19 от документа), настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита след изтичането на 10 дни от датата на падежа. Споменатата правна последица настъпва по силата на договора и се прилага поради обвързващото страните съгласие, тъй като те не са преуредили изрично правното действие на тази конкретна договорна клауза.

Изложените по- горе съображения налагат извода за настъпила автоматично предсрочна изискуемост на кредитното задължение на „А.П.” ООД, считано от 25.11.2009г. Именно този ден - 25.11.2009г. бележи началото на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, в който кредитора М.И.Б. е следвало да предприеме действия по предявяване на  иск против длъжника „А.П.” ООД - за да запази правата си срещу порачителя Д.Ц.И..

Споменатият срок обаче очевидно не е бил спазен, тъй като дори ищецът не отрича, че искът пред Международния търговски арбитражен съд в М., Руска федерация е бил предявен едва на 12.08.2011г.

Тъй като с изтичането на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД  (който страните са избрали изрично като приложимо право, видно от т.16 на споменатия договор) се прекратява самото поръчителство – то следва извода, че към момента на предявяването на иска пред настоящия съд, ищецът вече е изгубил надлежната си материална легитимация да претендира от ответника в настоящия процес - изпълнение на всякакви задължения, които произтичат от процесния Договор за поръчителство от 16.08.2007г.

Споменатият извод, от своя страна мотивира крайния извод, че предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни, без да се налага обсъждане  на останалите (направени при условията на евентуалност) възражения на ответника - поради това, че всички предявени искове се основават на права, които произтичат от Договор за поръчителство от 16.08.2007г.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, ответникът е легитимиран да получи от ищеца сумата на направените разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Списъкът обаче е бланкетен – съдържа тест, който не сочи нито сумата на разходите, които са били сторени в процеса, нито индивидуализира документите, които доказват тези разходи (какъвто е процесуалното предназначение на този документ). Съдържанието на споменатия списък, който е приложен на стр. 706 от делото, сочи като разноски платеното възнаграждение на един адвокат, в размер на сумата от 5 000 лева. Именно този разход, чието извършване е доказано, следва да бъде присъден като разноски, в полза на ответника.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Б., със седалище и адрес – гр. М., ул. „М.П.” № * и съдебен адресат – адв. Й.,***, срещу Д.Ц.И. с ЕГН ********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 141, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 430, ал.2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 80 000 евро, представляваща част от общия размер на неизпълненото парично задължение за  1 200 000 евро просрочена главница; за        сумата от 10 000 евро договорни лихви като част от общия размер на задължението за лихва от 411 155, 21 евро,  за сумата от 5 000 евро представляваща договорна неустойка за забава върху сумата на просрочената главница и сумата от 5 000 евро, представляваща договорна неустойка за забава върху сумата на просрочената лихва, за периода от съответните падежи на уговорените погасителни вноски до 16.05.2011г., за сумата от 6 800 евро, представляваща наказателна лихва, предвидена в т.8 от договора за поръчителство, изчислена в размер от 0,1% дневно върху задължение в размер на 100 000 евро, за периода от 14.08.2011г. до предявяването на иска на 27.10.2011г.

 

ОСЪЖДА М.И.Б. да заплати на Д.Ц.И., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от  5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                 

СЪДИЯ: