О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/15.01.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ
състав,
в закрито заседание, проведено на тринадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2245 по описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ Диана Г.В., ЕГН **********, с
адрес: ***
2/ М.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, действаща чрез своята майка и законен представител Диана Г.В.,
ЕГН **********
срещу
ОТВЕТНИК: В.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес: *** – в момента в Затвора Варна;
Съдът, като взе предвид, че исковите претенции на ищците отговарят на
условията за допустимост, като в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА Дирекция
„Социално подпомагане” – Вълчи дол като контролираща страна в производството,
на основание чл.15, ал.6 ЗЗакрДет.
УКАЗВА на Дирекция
„Социално подпомагане” – Вълчи дол след проучване да изготви писмен доклад за развитието на детето.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи
от исковата молба и отговора на ДСП - Варна.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦАТА Д.В.
твърди, че е майка на детето М.М.К., родена в деветият месец от бременността на
***г*** и която до момента отглеждала сама в дома на родителите й.
В
продължение на 4 години ищцата Д. имала връзка с Мартин Тодоров Кателиев и от
м.август 2015 г. заживели заедно на съпружески начала в дома на неговите
родители в с.Николаевка. Мартин работел като фадромист в кооперацията в с.
Николаевка и полагала грижи за ищцата като за своя законна съпруга. През този
период разбрали, че ищцата Д. била бременна с първото им дете. Искали да
сключат граждански брак. Сватбеното им тържество било насрочено за
05.12.2015г., а от 18.00 часа в гр.Суворово в механа"Белия дом"
следвало да посрещнат гостите си, като определили кумовете и били ангажирали
оркестър за заведението. За тази цел изготвили и покани за сватбата, които
изпратили на гостите.
Вечерта на
27.11.2015 г. Мартин заедно с брат си Руси Василев Георгиев отишли в дискотека
в гр. Девня за да уговорят посещение и там с кумовете им и други близки
приятели. След приключване на работното време останали, за да може Мартин да
уговори посещението им със собственика на заведението, което той бил сторил и
след това безмотивно бил ударен от служител на заведението, което бил напуснал
сам.
На
28.11.2015 год, рано сутринта след излизане от дискотеката Мартин Тодоров
Кателиев ЕГН ********** - баща на детето М. – ищец по делото бил търсен,
намерен, нападнат и убит с неколкократни удари с нож в двора на намиращата се в
близост Детска градина от В.Ц.П. ЕГН **********. За това деяние от ВОП била
внесла обвинителен акт по чл.116 ал.1 т.6 във вр. с чл,115 от НК , въз основа
на който било образувано НОХД № 627/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна.
Подсъдимият бил осъден от ВКС на Р.България на 16 години лишаване от свобода.
На стр.2 от обвинителния акт било отразено приетото от прокурора, че съгласно
установеното при разследването по ДП ищцата Д. живяла заедно с Мартин през 2015
г. Към доказателствата по делото била приложена ДНК експертиза, изготвена въз
основа на иззет от трупа на Мартин Тодоров Кателиев генетичен материал, който и
в момента се съхранявал по делото.
През 2016
г. ищцата родила бебето им. В акта за раждане на детето М. била с установен произхода само от майката. Поради
тази причина детето било записано с имената М. Диянова Г.. Впоследствие ищцата
подала искова молба до Окръжен съд Варна, с която поискала по съдебен ред да се
установи , че баща на М. Диянова Г. ЕГН **********, е убития от ответника на
28.11.2015 г. в гр. Девня, кв."Повеляново" Мартин Тодоров Кателиев
ЕГН **********, с когото ищцата Д. имала трайна връзка и живели на съпружески
начала от м.август 2015г. до неговата смърт на 28.11.2015 г. Било образувано гр.д.№ 1699/2016 г., по което
с решение № 1420/16.11.2016г. съдът приел за установено, че Мартин Тодоров
Кателиев, ЕГН ********** ***, починал на 28.11. 2015г. в гр.Девня, за което е
съставен акт за смърт № 0087/29.11.2015г. е биологичен баща на детето М.
Диянова Г. ЕГН ********** и допуснал промяна в бащиното и фамилно име на детето
както следвало - от Диянова на М. и от Г. на К., на основание чл.16, ал.2,
вр.чл.13 и чл.14 , ал.1 от ЗГР. След влизане на решението в законна сила на
29.12.2016 г. било издадено удостоверение за раждане на М.М.К. родена на ***г.
с ЕГН **********, въз основа на акт за раждане № 0677/от 13.04.2016 г., издаден
от Община Варна, Район „Одесос".
При
разглеждане на НОХД № 627/2016 г. по описа на ВОС родителите на Мартин Тодоров
Кателиев, на основание чл.84 и сл.от НПК били конституирани като граждански
ищци и са били приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и в
последствие уважени гражданските им искове срещу подсъдимия В.Ц.П. ЕГН **********.
Поради
това, че към датата на разглеждане на наказателното дело от ВОС нямало влязъл в
законна сила съдебен акт за промяна в бащиното и фамилно име на детето М., тя
не била конституирана като граждански ищец и частен обвинител по това
производство във ВОС.
По
наказателното дело също и ищцата Д.В. не била конституирана като страна.
Няколкогодишните й близки отношения с Мартин били известни не само на близките
им, но и на жителите на село Николаевка и познатите им в община Суворово. Д.В.
била щастлива да живее заедно с Мартин, не само като с мъж, но и с човек който
я обичал, разбирал и подкрепял и който желаел да роди тяхно дете. За пръв път
на 15.09.2015г. двамата с Мартин посетили кабинета на семейният им лекар - д-р
Даниела В., за да бъде потвърдена бременността. От лекарите била определена
датата 29.04.16 г., като вероятен термин на раждане . С нетърпение двамата
очаквали раждането на детето им, правели планове за бъдещето на тримата. През
целия този период Мартин работел като механизатор в ЗК с. Николаевка и се
грижел за издръжката на семейството им.
Всичко
това за ищцата В. приключило сутринта на
28.11.2015 г., когато разбрала страшната вест за убийството му, която не могла
първоначално да осъзнае и възприеме за реален факт. Животът й се променил в този
ужасен ден. Плачела и страдала и я крепяла само мисълта за предстоящото раждане
на детето им. М. се родила на *** *** като ищцата В. решила какво ще бъде името
й още от деня на погребението на баща й. Траурната церемония била жесток удар
за ищцата В.. Воденето на наказателно и гражданско дело във ВОС за неговата
смърт само усилвали чувството й на скръб, тъга и безпомощност да го върне.
Разглеждането на НОХД № 627/2016 г. по описа на ВОС продължило извън разумните
срокове поради това, че преди приключване на съдебното дирене производството
било прекратено и в последствие започнато отново от друг съдебен състав. Следяла
развитието на делото чрез близките им, защото нямала сили да бъде в съда и
залата, а и в този период полагала грижи за бебето им. Всяко насрочване на
делото, всяко съдебно заседание увеличавали чувството й на скръб, паника и
безпомощност. Претеснявала се от това, че ще бъде самотна майка, че детето й
нямало никога да види и познае баща си. Нямало да има неговата закрила и мъдра
подкрепа в живота си, а щяло да израстне като сирак.Притесненията й започнали
да оказват влияние и върху бременността й, започнали да се повишават стойностите
на кръвното й налягане, появили се болки, при които имала симптоми за спонтанен
аборт. Изпитвала ужас, че може да загуби след мъжа си и детето им. На ***г.
сутринта била приета по спешност в в МБАЛ"Света Анна-Варна" АД
гр.Варна, където било извършено Цезарово сечение, с което било извършено
раждане на здраво бебе.
Мисълта за
неясното бъдеще на детето им след убийството на баща му през целия период от
28.11.2015г., до влизане в законна сила на присъдата по НОХД 627/2016г. на ВОС
след произнасянето от ВКС я тормозела ежедневно и днес. Мисълта за жестоко
убития й мъж не я напускала и в момента. Знаела, че ответникът щял да излежи
присъдата си, но тя и М. никога вече нямало да видят своя мъж и неин баща,
който тя щяла да познава само от снимките и гроба му. Всичко това не давало
покой на ищцата В.. Всяка година ежедневно и най-вече на помените за Мартин и
рожденните дни на М. били най-тежките периоди в живота й след вестта за
убийството му и погребението, защото тогава всички близки говорели само за него
и как щяло да израстне детето им без подкрепа и бащини грижи. Ищцата се
стараела да преодолее мъката си поне на рожденните дни на М., за да бъдела тя
щастлива в този ден, но й било изключително трудно.
М. била
отглеждана от ищцата Д. в дома на родителите на последната, като осъществявала
и редовен контакт с родителите на Мартин - нейни баба и дядо и хората от
разширеното им семейство. Детето ходело на детска градина в гр. Суворово.Един
от притеснителните моменти бил, когато бащите на другите деца идвали да ги
вземат от градината, тогава М. питала майка си "Защо моя тати никога не
идва да ме взема?"Тя вече била на три години и започвала да осъзнава, че
семейството им било различно от тези на другите нейни връстници с които
контактувала и играела, защото виждала, че те си имали свои бащи, които
ежедневно се грижели за тях. Дъщеря й задавала въпроси за това и знаела, че
нейният баща нямало никога да дойде при нея, да й купи подарък, да играят, да я
води на разходка и детска градина. Независимо, че била обградена от любовта на
ищцата Д., тази на родители и брат й на Д., както и на родителите на Мартин, те
не можели да заместят бащиното присъствие и това щяло да се отразява на живота
на детето и за в бъдеще.
В срока по
чл.131 от ГПК от ОТВЕТНИКА е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди,
че исковите претенции на ищците са
неоснователни. Твърди, че не са налице доказателства, които да
обосновавали претендираните размери на обезщетение.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени са от ИЩЦИТЕ 1/ Диана Г.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ М.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез своята майка и законен представител Диана Г.В.,
ЕГН **********, срещу ОТВЕТНИКА В.Ц.П., ЕГН
**********, с адрес: *** – в момента в Затвора Варна, кумулативно субективно
съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на първата ищца 90 000 лв. /деветдесет хиляди
лева/, а на втората ищца – 150 000
лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и притеснение,
причинени от смъртта на Мартин Тодоров Кателиев, ЕГН **********, настъпила в
следствие на извършеното от ответника убийство на 28.11.2015г. в гр. Девня, за
което последният е осъден с влязла в сила присъда, постановено по НОХД 627 /
2016г. по описа на ВОС, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на деликта – 28.11.2015г. до окончателното
изплащане на сумите.
III.БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че с влязла в сила присъда на
27.02.2019г. В.Ц.П. е признат за виновен в това, че на 28.11.2015г. в гр. Девня
умишлено умъртвил Мартин Тодоров Кателиев,като убийството е извършено с особена
жестокост и на основание чл. 116 ал.1
т.6 вр. чл. 115 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16
години.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
След като съобрази безспорните и ненуждаещи се от доказване факти и
обстоятелства, в тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения,
т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
В тежест
на всеки един от ищците е да установи в
условията на пълно и главно доказване всички предпоставки от фактическия състав
на непозволеното увреждане: деянието, което
може да се изразява в действия
или бездействия; противоправност на деянието, вредата,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на извършителя,
като последната се предполага до доказване на противното.
В тежест
на ответника е да установи фактите
по възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си последици.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба
писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците да се изиска и приложо НОХД 627 / 2016г. по описа на ВОС
с оглед на приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване. В случай,че
искането е направено за установяване на други факти и обстоятелства извън факта
на постановената по делото и влязла в сила присъда, то ищцовата страна следва в
седемдневен срок от получаване на настоящото определение да посочи с
писмена молба с препис за насрещната страна какви конкретни факти и
обстоятелства и с кои материали от наказателното дело ще се установяват.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищците двама свидетели при режим на водене, които
да установят обстоятелствата, конкретизирани от ищеца в исковата молба, а
именно: как се е отразила на ищцата Д.В. вестта за
преждевременната смърт на бащата на нероденото й дете и дали е преживяла
чувствата на тъга и скръб, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците
за допускане на трети свидетел за
установяване на посочените обстоятелства.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице
след запознаване с материалите по делото и извършване на личен
преглед на детето М.К., да даде
заключение по следните въпроси: дали детето осъзнава липсата на бащата като
постоянно отсъстващ родител, отразява ли се това на развитието й като личност,
на възприятията й за социалната среда, в която живее и тази липса крие ли
опасност за вграждането й за в бъдеще в нейния кръг от подрастващи малолетни
деца и юноши; дали психофизичното развитие на детето съответства на нейната
възраст и как се отразява на развитието й липсата на бащина грижа към нея и на
втори родител в семейството.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 200
/двеста/ лева, платими
от бюджета на съда, на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Александър Цолчовски, което да
бъде уведомено за изготвяне на
експертизата. УКАЗВА на вещото
лице задължението да информира
съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към
заключението си справка – декларация, съгласно чл.23,
ал. 2 и чл.26, ал. 1
от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на КОМПЛЕКСНА
СЪДЕБНО- МЕДИЦИНСКА и ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице след
запознаване с материалите по делото и извършване на личен преглед на ищцата Д.В.,
да даде заключение по следните въпроси: по какъв начин се е отразила на ищцата Д.В.
смъртта на Мартин Тодоров Кателиев и отзвучала ли е във времето на траур
скръбта от загубата му, както и дали е имало риск или опасност за протичане на
бременността от състоянието на неочакваната и непреодолима загуба.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 300
/триста/ лева, платими
от бюджета на съда, на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещи лица
по изпълнение на поставената задача – Татяна Аврамова и Станислав Славчев, които
да бъдат уведомени за изготвяне
на експертизата. УКАЗВА на вещото
лице задължението да информира
съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към
заключението си справка – декларация, съгласно чл.23,
ал. 2 и чл.26, ал. 1
от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба– на ищците по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: