Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. Провадия, 12.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и петнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при участието на секретаря И.В.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 28 по описа на ПРС за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове:
брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 от СК от З.А.М., ЕГН: **********
срещу М.Б.М., ЕГН: ********** за прекратяване на сключения между страните
граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по
изключителна вина на ответника и небрачни искове с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК родителските права по отношение на роденото от брака дете Б. М.Б.
да бъдат предоставени на майката, като на бащата да бъде определен следния
режим на лични отношения с детето: да има право да ги вижда всяка първа и трета
събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч., както и тридесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, по три дни от зимната и пролетната
ученически ваканции, по 6 часа на ден, когато детето има лични празници /имен
ден и рожден ден/, като бащата следва да съпровожда детето при вземането и
връщането обратно в дома на майката като поема разходите; с правно основание чл.
143 от СК от СК, да бъде осъден ответника да заплаща в полза на малолетния си
низходящ издръжка в размер на 150 лева месечно с падеж първо число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано
от датата на предявяване на иска; с правно основание чл. 56 от СК семейното
жилище, находящо се в ************, собственост на община Провадия, да бъде
предоставено за ползване на ищцата; с правно основание чл. 53 от СК след развода
жената да носи предбрачното си фамилно име К.. Претендира се и репариране на
сторените от ищцата съдебно – деловодни разноски, в случай че вината на
ответника бъде установена, на основание чл. 329 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак
на 27.06.2005 г., като от брака си имат едно родено ненавършило пълнолетие
дете. Твърди, че отношенията между съпрузите са били влошени от самото начало
на сключване на брака, тъй като ответникът не съумял да изпълнява задълженията
си на баща и съпруг и имал несериозно отношение към семейството, ежедневно
причинявал на ищцата физически и психически тормоз, включително пред детето.
Това мотивирало ищцата на 29.07.2014 г. да напусне съпруга си като взела детето
със себе си. През месец ноември 2014 г. заминала да работи в Турция като
оставила детето на грижите на бащата като уговорката между страните била
ответникът и детето също да отидат в Турция, но това не се случило. Понастоящем
ищцата живее в гр. Провадия заедно със своята низходяща Б.. Предвид изложеното
моли съда да прекрати брака на ищцата с ответника с развод без да се произнася
по въпроса за вината.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Като прецени
основателността на поддържаните от страните доводи в доказателствения контекст
на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, съдът
формулира следните фактически и правни изводи по съществото на спора:
По отношение прекратяването на брака:
От представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак серия № 050034, издадено от община Провадия на 27.06.2005 г., е
видно, че страните са съпрузи от 27.06.2005 г.
Съобразно
представения на лист 5 по делото заверен препис от удостоверения за раждане
съдът приема, че от брачното си съжителство страните имат родено едно
ненавършило пълнолетие дете – Б., роден на *** г.
От събраните по
делото гласни доказателства безспорно се установи, че съпрузите от около година
са във фактическа раздяла. Съдът намира твърденията на ищцата за упражняван от
ответника физически и психически тормоз за доказани както от показанията на
разпитаните свидетели, един от които – Е. И. е била очевидец
на проявен от съпруга акт на домашно насилие, така и от представения по делото
протокол за предупреждение от 16.01.2015 г., издаден от РУ „П” – Провадия.
Съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за настъпилия
разрив в отношенията между съпрузите като не е изпълнил вменените му от закона,
конкретно нормата на чл. 14 от СК и от морала задължения да се отнася с нужното
уважение към своята съпруга като я е подложил на физически и психически тормоз.
С оглед изложеното следва да бъде прогласено, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака изцяло носи ответникът. По отношение на
останалите брачни провинения, вменени на съпруга – поведение в нарушение на чл.
17 от СК съдът намира същите за недоказани, доколкото законът установява
съпрузите да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за низходящите
съобразно своите възможности, имущество и доходи. По делото не бяха ангажирани
доказателства относно причините, поради които ответникът не е имал стабилен,
достатъчен и сигурен доход и съдът не може да приеме, че те са единствено и
само субективни такива, а приема, че това се дължи на обективни критерии,
стоящи вън от волята му и се дължат на социалната и икономическа обстановка в
страната. Представените по делото доказателства за вземаните от ответника заеми
– заложни билети също не установяват липса на грижи от негова страна за
благополучието на семейството, доколкото по делото не се ангажираха
доказателства относно обстоятелствата за какво ответникът е похарчил получените
пари и не може да се приеме, че това е станало само за негови лични нужди, а и
такива твърдения от ищцовата страна липсват.
По отношение
фамилното име на ищцата:
З.А.М. е формулирала искане, на основание чл. 53 от СК, след развода да носи
предбрачното си фамилно име – К., което съдът следва да уважи с оглед
разтрогването на брака между страните и отпадане на основанието ищцата да носи
брачната си фамилия.
По отношение предоставяне на родителските права:
С оглед пасивното поведение от страна на бащата, родителски
права в настоящото производство претендира единствено майката и с оглед
представения по делото социален доклад същата полага адекватни и пълноценни
грижи за детето си, поради което родителските права следва да й бъдат
присъдени.
По отношение дължимата от бащата издръжка:
По делото не се събраха
доказателства относно доходите на бащата, а единствено на майката, която
реализира доход в минимален размер от 300 лева. Безспорно е, че дете на
възрастта на Б. се нуждае от минимум 200 лева за месечната си издръжка, от
които съдът намира за справедливо бащата да поеме по – голямата част, доколкото
непосредствените грижи по отглеждането на детето се полагат от неговата майка.
С оглед наличието на данни по делото, че понастоящем бащата работи в чужбина,
съдът приема, че същият има възможност да заплаща за своята низходяща
претендираната от ищцовата страна издръжка в размер на 150 лева месечно.
На ответника следва да бъде определен обичайния режим на
лични контакти с детето: да има право да ги вижда
всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч., както и тридесет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по три дни от
зимната и пролетната ученически ваканции, по 6 часа на ден, когато детето има
лични празници /имен ден и рожден ден/, като бащата следва да съпровожда детето
при вземането и връщането обратно в дома на майката като поема разходите,
доколкото бащата не се е противопоставил изрично на така предложения от ищцата
режим.
По отношение семейното жилище:
Семейното жилище, находящо се в *****************,
собственост на община Провадия да бъде предоставено за ползване на съпругата З.А.М.
и ненавършилото пълнолетие дете.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., 25 лв. от които са
платени от ищцата при предявяване на исковата молба, а остатъкът в размер на 25
лева следва да бъде присъден в тежест на ответника. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса по иска с правно основание чл. 143 от СК в размер на 4% върху тригодишните
платежи – държавна такса в размер на 216 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 329 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ищцата съдебно – деловодни разноски в размер на 625
лева, доколкото се установи, че носи еднолична вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между З.А.М., ЕГН: **********, от гр. Провадия и М.Б.М., ЕГН: **********,***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на
основание чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода
жената да носи предбрачното си фамилно име
– К..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, находящо се в ******************, собственост на община Провадия на ищцата З.А.М. и ненавършилото
пълнолетие дете.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на детето Б. М.Б., ЕГН: ********** на майката З.А.М.;
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личен контакт на бащата М.Б.М., ЕГН: ********** с детето Б. М.Б., ЕГН: **********,
като му дава възможност да го вижда и
взема всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч., както и
тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по три
дни от зимната и пролетната ученически ваканции, по 6 часа на ден, когато
детето има лични празници /имен ден и рожден ден/, като бащата следва да
съпровожда детето при вземането и връщането обратно в дома на майката като
поема разходите.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН: ********** да заплати на З.А.М., ЕГН: **********,
сумата от 625 лева (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща сторените
от ищцата съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 329,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН: **********, да
заплаща в полза на малолетната си низходяща Б. М.Б., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен
представител З.А.М., месечна издръжка в размер на 150 лв.( сто и петдесет
лева), считано от датата на депозиране на исковата молба, с падеж първо число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването на алиментното задължение, на основание чл. 143, ал. 2 от СК;
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на ПРС сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет
лева), представляваща дължимата държавна такса по иска с правно основание чл.
143 от СК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН: **********,
да заплати по сметка на ПРС, сумата от 25 лева ( двадесет и пет лева),
представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от уведомяването на страните относно изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: