РЕШЕНИЕ
№ 16042
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110112025 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от ЮЛ ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
адрес, представлявано от М.П.И. - Изпълнителен директор и К.С.В. срещу ЮЛ, ЕИК ***,
представлявано от Т.Д.К., Н.Х.С., със седалищще и адрес на управление: адрес, с която се
иска да бъде установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер 2109.69 лв. (две
хиляди сто и девет лева и шестдесет и девет стотинки) главница- незаплатен остатък от
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ и „Злополука" на МПС“ с полица №0306X0347583 и разходи по ликвидационната
дейност поради настъпило ПТП на 10.07.2018 г. по вина на водач на автомобил „***“, с рег.
№***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00
лв., както и мораторната лихва върху главницата за период 24.11.2019г. до 24.11.2022г в
размер на 642.88 лв. (шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки),
ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до датата на окончателно изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №64248/2022 г. на СРС, 46 състав.
Твърди се, че на 10.07.2018г., около 13:45 часа, в адр ес, в посока на движение към ***
е реализирано ПТП с лек автомобил марка „***“, с рег. №***, който при извършване на
маневра „смяна на лентите“, без да остави достатъчно разстояние от правомерно движещ се
пред него МПС и блъска в задната част, лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №
***. ПТП-то е документирано с ДКП, подписан на мястото на инцидента от двамата водачи,
с което се съгласяват за механизма на ПТП и размера на видимите увреждания по
автомобилите. Поддържа се, че за увредения л. а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
собственост на И. В. П. е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС” със ЮЛ, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица №
0306X0347583/08.12.2017г. и период на застрахователното покритие 13.12.2017г.-
12.12.2018г. Било подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС, била
1
образувана ликвидационна преписка (щета) № 10018030119663, застрахованият лек
автомобил е огледан от експерти на застрахователното дружество, като са описани
повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП.
В изпълнение на застрахователния договор, ЮЛ, възлага на автосервиз ***,
извършването на ремонта на автомобила. С оглед на представена в дружеството фактура
№21979/30.08.2018г., издадена от доставчик на резервни части ***, за сумата от 575.43 лв. и
фактура №7310/11.10.2018г„ издадена от автосервиз ***, за сумата от 1835.08 лв. размера на
обезщетението е определен и признат на стойност 2410.51 лв.
Сочи се, че с платежно нареждане №П13076480/08.10.2018г. ЮЛ изплаща
застрахователно обезщетение, в полза на доставчика на резервни части, сума в размер на
575.43 лв. С платежно нареждане №П13343458/14.11.2018г. ЮЛ изплаща застрахователното
обезщетение, в полза на автосервиза, отстранил щетите по автомобила, сума в размер на
1835.08 лв., като са извършени ликвидационни разноски по щетата, в размер на 15.00 лв.,
като общата сума е в размер на 2425.51 лв.
Твърди се, че съгласно чл. 411, от Кодекса за застраховането, ЮЛ, като застраховател
по имуществена застраховка „Каско” на МПС, клауза „П“ - Пълно Каско, след изплащане на
застрахователно обезщетение встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата
или неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. При настъпване на ПТП-то, виновният водач е декларирал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЮЛ.
Сочи се, че ищецът е поканил ответника с писмо - покана с изх. № Л-8392 от
19.11.2018 г., получено на 22.11.2018г. да заплати сумата, като след изтичане на срока за
доброволно изпълнение ответника изпада в забава на основание чл.84, ал.2 ЗЗД. Лихвата за
забава за периода 24.11.2019г. до 24.11.2022г. е в размер на 642.88 лв., изчислена с помощта
на електронния калкулатор на НАП.
Претендират се разноски.
Посочена е банкова сметка на ЮЛ в ЮЛ IBAN : *** , BIC : ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и собственика на МПС марка „***“, с рег. № *** по силата на застрахователна
полица, както и, че ответното дружество извънсъдебно на 13.12.2018г. е платило сумата от
315 лева за увредената задна броня на увредения автомобил,
Сочи се за останалите увредени елементи, че същите не са в причинно следствена
връзка с процесното ПТП.
Твърди се, че са налице обстоятелства, които изключват вината на Н. В., в качеството
му на водач на застрахованото при ответника МПС. Оспорва се механизма на ПТП и вината
на водача Н. В. за настъпването му. Оспорвам се изобщо да е настъпило ПТП при описания
в исковата молба механизъм и участници. Оспорват претендираните вреди по МПС марка
„***“ с рег. № *** да са в резултат на това произшествие освен увредата на задна броня
Поддържа се, че не водачът на застрахованото при ответника МПС не е спазил
необходимата дистанция, а именно обратното: водачът на л.а. марка „***“, с рег. № ***
внезапно е спрял без причина своя автомобил.
Сочи се, че представения Двустранен констативен протокол за ПТП не разполага с
материална доказателствена сила
Твърди се наличие на съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „***“ с рег. №
*** - И. П.. твърди, се че водачът на л.а. марка „***“ с рег. № *** - И. П. е съпричинил
вредоносния резултат, като се е движел с несъобразена с пътния участък скорост,
2
нарушавайки разпоредбата на чл.21 от ЗДвП.
Поддържа се, че заплатените суми не са в пряка причинно - следствена връзка с
твърдяното ПТП.
Сочи се, че ищцовото дружество е определило и заплатило обезщетение за увреденото
МПС, застраховано по имуществена застраховка „Автокаско“ при него, в завишен размер,
които не съответства на средните пазарни цени, по които то е могло да бъде отремонтирано
или заплатено.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
-наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобил
марка „***“ с рег. № *** по имуществена застраховка „Каско на МПС” със ЮЛ, Клауза -
„П“ - Пълно каско, с полица № 0306X0347583/08.12.2017г. към 10.07.2018г.,
-наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника към
10.07.2018г. по отношение на лек автомобил марка „***“, с рег. №***,
- заплащане от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на сумата в общ
размер от 2425.51 – застрахователно обезщетение за резервни части и доверен сервиз,
- заплащането от ответното дружество на ищцовото такова извънсъдебно на
13.12.2018г. сумата от 315 лева за увредената задна броня на увредения автомобил.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №0306X0347583 за
застраховки „Каско“ и „Злополука“, според която страни са ЮЛ- застраховател и И. В. П.-
собственик на обекта на застраховката. Застраховката е с вид Каско на МПС, застрахованото
МПС е лек автомобил марка ***, модел *** с рама № ***, с рег. № *** с период на
застрахователно покритие от 00:00 ч. на 13.12.2017 г. до 23:59 ч. на 12.12.2018 г.
Представени са и приложимите общи условия.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола е посочено,че
ПТП е настъпило на 10.07.2018 г. в 13:45 ч. в ***. Посочени са участниците в ПТП-
автомобил марка „***“ с рег. №*** с водач И. П. и автомобил „***“ с рег. №*** и водач Н.
В..Посочени са щети на автомобил с рег. №***- заден десен калник и броня. Отбелязано е,
че ПТП е настъпило при удар в задната част на превозно средство при движение в една
посока и в същата пътна лента, а именно, че автомобил „***“ с рег. №*** удря автомобил
марка „***“ с рег. №***.
С уведомление-декларация за щета от 11.07.2018 г. И. П. заявява, че на 10.07.2018 г.
се движил с автомобила си по ***, когато автомобилът зад него го ударил при престрояване
на лентите. Посочени са увредени детайли: задна броня, панел заден –дясно, врата задна-
дясно.
Приложен по делото е опис на щетите по претенция №10018030119663 от 11.07.2018
г., в която застрахователят е описал задна броня за боядисване и подмяна, задна декоративна
лайсна за боядисване и подмяна, външен държач за задна броня за подмяна, комплект
лепило за задно стъкло, декоративна лайсна и долна декоративна лайсна за задно стъкло за
подмяна, заден панел за боядисване и подмяна, задна дясна врата за боядисване, капак за
боядисване и задна дясна рамка на врата за боядисване.
В опис-заключение от 30.07.2018 г. да описани и щит заден стоп, задна престилка,
стоп заден, задна врата и основа.
3
С възлагателно писмо от 11.07.2018 г. е възложен ремонта на автосервиз ***.
*** е издало фактура за стоп, държач за задна броня, задна лайсна, подложка за задно
стъкло, уплътнение за задно стъкло и облицовка на задна броня за сума в размер на 575.42
лева и получател на фактурата ЮЛ. С приемо-предавателни протоколи частите са предадени
на доверения сервиз ***. С платежно нареждане от 08.10.2018 г. застрахователят е заплатил
сумата по фактурата.
*** е издало фактура с получател ЮЛ за извършена авторемонта услуга на автомобил
*** *** за сумата от 1835.08 лева. С платежно нареждане от 14.11.2018 г. застрахователят е
заплатил сумата по фактурата.
С регресна покана ищецът е поканил ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищеца сумата от 2410.51 лева-
обезщетение по щета № 10018030119663 сумата от 15 лева- ликвидационни разноски.
Разпитан като свидетел е И. В. П.. Той разказва, че си спомня за процесното ПТП от
20178 г., като управлявал лек автомобил „*** ***“ по *** и видял, че в далечината има
задръстване, причинено от извършвания ремонт по *** и намалил скоростта и спрял като
подал светлинен сигнал с аварийните светлини. Колата зад него не успяла да спре,
свидетелят чул спирачен шум и настъпил удар в задната част на автомобила му. Свидетелят
предполага, че водачът зад него не е успял да го види защото няма добра видимост точно
под моста на ***. След ПТП-то двамата водачи попълнили и подписали двустранен
протокол.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е
определил следния механизъм: На 10.07.2018 г., около 13:45 часа, лек автомобил „***”, с
рег.№ ***, се движи по ***, с посока от *** към ***, и в тунела под ***, водачът реализира
ПТП със спрелия пред него, лек автомобил „*** ***”, с рег. № ***. От така представения
механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, вещото лице прави извода, че щетите по лек
автомобил „ *** ***”, срег. № ***, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 10.07.2018 г. произшествие в ***. Всички увреждания, отразени в описа на
дружеството - ищец, се намират в причинно - следствена връзка с механизма на
произшествието.
Вещото лице е определил, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „*** ***”, с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 3179,30 лв.
Вещото лице сочи, че *** в посока към *** е съставен от две пътни ленти, разделени с
единична прекъсната линия.В района на процесното ПТП няма данни за наличие на
вертикална пътна маркировка. Първоначалното съприкосновение на превозните средства
е:по дължината на пътното платно - на ***, тунел под***, а по широчина на пътното платно
- в лентата за движение на лек автомобил „ *** ***“.По делото няма никакви данни, на база
на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства, в момента и
преди настъпването на удара. Инициалният удар е настъпил между предна лява част на лек
автомобил „***“ и задна дясна част на лек автомобил „*** ***“. Предотвратимостта на
произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на
двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в
момента на възникване на опасността.Водачът на лек автомобил „***“ е имал възможност
да предотврати удара между превозните средства, ако при движение със съответната скорост
е управлявал превозното средство на безопасна дистанция, така че да има възможност да
спре в рамките на опасната зона без да настъпи удар с предходно движещия се лек
автомобил „*** ***“.Водачът на лек автомобил „*** ***“ не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил в спряло състояние.
4
Правната квалификация на предявения иск е чл. 411, ал. 1 КЗ .
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя по имуществено застраховане/ Каско/ да иска от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно
право. В хода на производството по иск по чл. 411 КЗ следва да бъде установено наличието
на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение, както и наличието
на друго застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между втория застраховател и причинителя на вредата. От друга страна,
следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – протИ.правно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е прието за безспорно наличието на валидно валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобил марказастрахователно правоотношение по
отношение на автомобил марка „***“ с рег. № *** по имуществена застраховка „Каско на
МПС” със ЮЛ, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № 0306X0347583/08.12.2017г. към
10.07.2018г
За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл. 411 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.
В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че на
10.07.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на застрахования по
Каско лек автомобил са причинени щети. Тези обстоятелства се установяват от приложените
по делото писмени доказателства, свидетелските показания на участник в ПТП и от
приетата автотехническа експертиза.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се
установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства и съдебна
автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се
в имуществени вреди от поведението на застрахованото при ответника лице, и причинната
им връзка с виновното и протИ.правно деяние на виновния за настъпване на
произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма на деянието се установяват
от приетата по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира. Съдът приема за
установено, че са причинени именно описаните щети в задната част на застрахования
автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. От събраните по делото
доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът
на застрахованото при ищеца МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за
реализирането на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат.
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил в неговите права против
застрахователя на причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.
5
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Ето защо искът следва да бъде уважен до размера на реално причинените от
делинквента щети. Вещото лице е установило, че стойността необходима за възстановяване
на лек автомобил „*** ***”, с per. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е 3179,30 лв.
Безспорно е, ответникът е изплатил част от сумата в размер на 315 лева. Остава
дължим остатък от 2864.30 лева. Доколкото се претендира по-малка сума, а именно 2109.69
лв., именно тази сума следва да бъде присъдена ведно с претеднираните 15 лева –
ликвидационни разноски.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата. Съгласно
чл. 378, ал. 5, изр. 2 КЗ Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето
лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху
претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки
„Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1. Размерът
на законната лихва върху основателния размер на главницата за периода от 08.07.2022 г. до
датата на предявяване на исковата молба не е спорен и възлиза на сумата от 642.88 лв.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца сторените в производството разноски в размер на 505.10 лева, от които 55.10 лева-
държавна такса, 300 лева- депозит за вещо лице, 50 лева- депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски-205.05 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от Т.Д.К.,
Н.Х.С., със седалищще и адрес на управление: адрес, че дължи на ищеца ЮЛ ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М.П.И. - Изпълнителен
директор и К.С.В., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер 2109.69 лв. (две
6
хиляди стои и девет лева и шестдесет и девет стотинки) главница- незаплатен остатък от
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ и „Злополука" на МПС“ с полица №0306X0347583 и разходи по ликвидационната
дейност поради настъпило ПТП на 10.07.2018 г. по вина на водач на автомобил „***“, с рег.
№***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00
лв., както и мораторната лихва върху главницата за период 24.11.2019г. до 24.11.2022г
в размер на 642.88 лв. (шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки),
ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /24.11.2022 г./, до датата на окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №64248/2022 г. на
СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, да заплати на ЮЛ ЕИК: ***, , ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 505.10 лева- съдебно-деловодни разноски и сумата
от 205.05 лева- разноски по ч.гр.д. №64248/2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7