№ 65
гр. гр. Лом, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200227 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ***, седалище и адрес на управление: ***, обл. София,
е недоволен от издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София
Електронен фиш № ***, с който на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал.
3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2
500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Електронен фиш № *** на АПИ - София на *** на осн. чл. 187а, ал. 2,
т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за това, че на
16.06.2024 г. с ППС - товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС“ ***, с технически
1
допустима максимална маса 24000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в община Медковец, се движил по път 81
км 127+874 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
*** е издаден за това, че на 16.06.2024 г. е установено ППС - товарен
автомобил „МЕРЦЕДЕС“ ***, с технически допустима максимална маса
24000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
в община Медковец, с движение по път 81 км 127+874 с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването,
поради което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика, на
когото е регистрирано ППС. Санкцията е наложена за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, който предвижда, че „Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство“.
Съдът констатира самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
ЕФ, а именно, че при издаването му е нарушен принципът на съразмерност,
залегнал в Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
2
за използване на определени инфраструктури. Легалното понятие за „ТОЛ
такса“ е дадено в чл. 2, б) от въпросната Директива, където се посочва, че
„такса за ползване“ означава заплащане на определена сума за превозно
средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и
е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за
таксуване се определят с Наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената
Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвижда за ЮЛ и ЕТ налагането
на административно наказание „имуществена санкция“ в абсолютно
определен размер от 2 500 лева.
Макар държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с
които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи /в този смисъл и Решение № 144 от
10.02.2025 г. по КАНД № 534/2024 г. на АС – Монтана/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и на
преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до най-малко ограничителната. В тази връзка принципът на
съразмерност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства
на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на
наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая като изминато разстояние, дължима
такса и др.
3
По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван
републиканският път от превозното средство. Налагането на глоби или
имуществени санкции с фиксиран, абсолютно определен размер за всяко
нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото
нарушение, е в разрез с принципа на съразмерност.
Съгласно постановеното Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-
61/2023 г., с предмет - преюдициално запитване, отправено от АС - Хасково,
чл. 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер. Националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би
довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на
правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното
законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право,
включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на
приложимите санкции. В случая настоящият съдебен състав намира, че
санкционните разпоредби на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП противоречат на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволяват да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията /2 500 лв./ надхвърля значително дължимите
от собствениците/ползвателите или водачите на превозни средства такси.
АНО следва да следи наказанието да е съобразено с изискването за
съразмерност, а отделно от това да бъде ясен, конкретен и точен при
прилагането на правните норми, вкл. на общностното право. Санкциите
4
следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на
административно наказание в абсолютно определен размер не е в
съответствие с тези принципи, поради което и се налага изводът, че така
издаденият от АПИ – София Електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш № ***, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с който на ***, седалище и адрес на управление:
***, обл. София на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му
е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5