Протоколно определение по дело №311/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 291
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Веселин Димитров Хаджиев
Дело: 20245000600311
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 291
гр. П., 27.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Веселин Д. Хаджиев

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Б. Т. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600311 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:56 часа се явиха:
На именното повикване в 10:56 часа в залата се явиха:
Обвиняемият К. П. К. се явява лично и с адвокат З. Д.,
упълномощена от досъдебното производство.
Обвиняемият В. П. В. се явява лично и с адвокат А. М.
упълномощен от досъдебното производство.
За Апелативна прокуратура – П. се явява прокурор П..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият К.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВАХА се частните въззивни жалби от съдията
1
докладчик.
Адв. Д.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият К.: Също.
Адв. М.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият В.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 от
НПК.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обвиняемият К.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. М.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обвиняемият В.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи.
Представям и моля да се приемат като доказателства по делото
протокол за разпит на свид. В. пред съдия от Окръжен съд Хасково; протокол
за разпит на свид. М.; искане до мобилния оператор А1 за представяне на
информация, съответно отговор, получен по ДП, постановления за
назначаване на ДНК и техническа експертизи; протокол за взимане на
представителни проби; постановление за назначаване на химическа
експертиза, както и самото заключение на тази експертиза; постановление за
оказване съдействие на разследващия орган, докладна записка от инспектор
Г.; резултати от изискана информация за движението на л.а. А., на който е
извършено претърсване и изземване, от АПИ на 18.06.2024 г., както и на л.а.
П., който е останал аварирал по пътя към С., съгласно показанията на свид.
В.; справка за движението на л.а. М., с рег. № ..., за който е установено, че е
бил шофиран от единия от обвиняемите; докладна записка от инсп. Г., заедно
с приложен към него диск от камарите на бензиностанция ОМV в С.;
докладна записка от инсп. Димитров, с приложен син диск от камера на
кръстовище В.А. и 2 огледа на ВД, проведени на 26.06.2024 г. по отношение
на предадените дискове.
Адв. Д.: Да се приемат.
Адв. М.: Да се приемат.
2
Съдът, след съвещание счита, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, като след прочитане и приемане на приложените по делото
писмени доказателства, следва да бъде даден ход по същество на делото. Ето
защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
определението на първоинстанционния съд в частта му, в която спрямо
подзащитния ми В. е взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно
Задържане под стража, като се произнесете с ново такова, с което да му
наложите по-лека мярка за неотклонение. Няма да преповтарям аргументите
пред първата инстанция, нито тези във въззивната жалба.
На първо място считам, че спрямо подзащитния ми не е налице
достатъчна степен на обоснованост, досежно предположението, касаещо
участието му въобще в престъплението, в което е обвинен. Тук съм съгласен
с констатация на първата инстанция, изведени в абзац 2, изр. 1-во на стр. 11
от протоколното определение, с което приема за установено, че са налице
само косвени доказателства спрямо него. Не мога обаче да подкрепя извода в
изречение 2-ро от същия абзац, който считам, че не е логически обоснован и
оттук се явява произволен. При изследване хода на съжденията на първата
инстанция, остава непонятно за мен как тя е достигнала до въпросния извод, а
именно за съпричастност на подзащитния ми към извършеното престъпление.
Единствено е доказано, че в определен момент клиентът ми инцидентно е
ползвал автомобила А., на който е извършено претърсване, но считам, че
заключението, че го ползва постоянно и оттам логическата обосновка на
изводите в тази посока, свързващи го с деянието, извършено от другия
обвиняем, са напълно произволни и не се подкрепят от доказателствата по
делото. Въпросното МПС има друг собственик, чието мълчание по казуса
според мен се тълкува от първата инстанция в ущърб на подзащитния ми.
Това обаче е нормална реакция от страна на въпросния свидетел, доколкото,
ако се видят документите, които го касаят, същият е бил задържан със заповед
за 24 часа в съответната структура на МВР, като разпитът му само формално
3
е проведен в момент, в който той уж е освободен, но може да се види, че той
започва едва 10 мин. след това. Т.е. реално лицето все още се е намирало под
опеката на една доста сериозна структура в МВР.
Тук първата инстанция, в цялостната си оценъчна дейност обръща
по недопустим начин презумпцията за невиновност спрямо В., като извлича
негативи за него от неговото и на коментирания свидетел мълчание,
обръщайки я в презумпция за виновност. Считам, че предвид сериозността на
ситуацията, в която са попаднали и свидетелят, и подзащитният ми,
мълчанието е нормална защитна реакция. Дори клиентът ми да е предоставил
автомобила на другия обвиняем, това действие не е незаконно само по себе
си, освен това не знаем дали то не е именно по молба на собственика на
автомобила. Това че е извършил услуга на някого – да закара една лека кола и
да я даде други му, не го прави в никакъв случай съучастник, а по-скоро
жертва в случая, доколкото той търпи най-тежката мярка за неотклонение
към момента.
Също така следва да се отбележи, че оговорът изобщо не е годно
доказателство, когато е изолиран. Т.е. показанията на другия обвиняем не
могат да послужат за обосновка на изводите на първата инстанция. Защото
показанията на съпроцесника на подзащитния ми, бидейки доста
многословни, са и доста логически объркани, въпреки видимото старание на
водилия разпита му да ги систематизира. Последното е явно, доколкото
въпросният обвиняем не говори така и стилистичната редакция на думите му
е видима, като същата е проведена в посока обслужване на обвинителната
теза.
Нещо повече – другият обвиняем категорично описва лице с друг
външен вид, вкл. и не разпознава подзащитния ми по време на проведеното
съответно процесуално действие. В същото време по делото протича лице с
подобно описание, фиксирано в един от изготвените фотоалбуми, но то днес
не е пред вас.
Що се касае до проведеното разпознаване по снимка от страна на
свид. В., интимна приятелка на другия обвиняем, същото от една страна е под
въпрос, доколкото е възможно на същата да е подсказано кой да разпознае, от
друга, дори да не е опорочено по някакъв начин, тя самата не дава данни да е
възприела незаконни действия от какъвто и да е характер от страна на
4
клиента ми.
Считам, че изводите на първата инстанция относно опасността от
осуетяване от страна на В. на хода на производството също са произволни,
защото стъпват единствено на твърденията на свид. В., че клиентът ми
цитирам „й се струвал страшен“, но същата не е изложила никакви факти,
които го правят такъв. Не е описала никакво поведение или данни в тази
насока, които да са й известни. Едрата физика е плод на биологични фактори,
човек се ражда така. В случая, ако се даде вяра на някакви бегли усещания и
то изразени от все пак заинтересован от изхода на казуса, макар и косвено
свидетел, предвид връзката й с другия обвиняем, то единственият извод,
който може да се направи относно оценъчната дейност на първата инстанция,
е, че същата се е върнала към отдавна отречените постановки за престъпната
личност, изложени в книгата Престъпния човек.
В случая специално показанията на свид. В. трябва да се
изследват много критично, защото тя не е привлечена в качеството на
обвиняема, а реално има данни за съучастие от нейна страна, много по-
релевантни, отколкото тези за клиента ми. Известна е практиката на
службите, като тази, плод на чиято оперативна дейност е настоящият казус,
да притискат свидетели, като им вменяват страх от уличаване в престъпление.
Поради това считам, че тези показания изобщо не могат да бъдат ценени като
доказателства по отношение на клиента ми, още повече, че в тях няма
конкретни уличаващи действия.
Пред първата инстанция съм коментирал по-подробно
показанията на свидетелите полицейски служители, като при тях обобщавам,
че трябва да бъде взета под внимание конюнктурната им обусловеност,
доколкото всички те са заинтересовани в кариерен план от придаване на
тежест на цялостната им дейност, в случая чрез допълнително пришиване на
лица към престъпната дейност на другия обвиняем.
Вземането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо В. е
произволна, като обосноваността, която следва да придаде тежест на
предположението в случая изцяло отсъства. Тя е необходима, все пак
предположението все пак трябва да е обосновано, а не голо.
Считам, че няма достатъчно данни за участието на клиента ми в
някаква престъпна дейност и предвид това, моля да му наложите по-лека
5
мярка.
Обвиняемият В. (за лична защита): Уважаеми апелативни
съдии, моля за по-лека мярка, тъй като претърпях тежка операция на
лигавицата в Турция и също имам дете на една година, което го гледа само
жена ми.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, госпожо прокурор, моля да
уважите жалбата, с която сме поискали да бъде изменена мярката на моя
подзащитен в по-лека.
При вземане на първоначалната мярка задържане под стража
съдът следва да изследва задължителните реквизити по чл.63 от НПК дали са
налице. Има достатъчно основания за това, че моят клиент има съпричастност
към авторството на деянието. Ако прочетете внимателно протокола от
съдебното заседание на първоинстанционния съд, ще видите, че и в него не се
твърди, че са налице изпълнени останалите две кумулативно изискуеми
предпоставки, а именно, че моят клиент има опасност да се укрие, както и
другата хипотеза, че има опасност да извърши ново престъпление. В частната
си жалба подробно съм изложила съображения в тази насока и няма да ги
преповтарям. Още повече, че досежно това, че същият може да се укрие даже
не се сочат от представителя на обвинението.
Само искам да приемете, че това разследване почива на базата 90
% и повече на показанията на моят клиент. Говорим за един млад човек, който
действително е сбъркал и когато е бил заловен, от началото до края
съдейства на разследващите органи – разказва какво е направил, дори с риск
да се инкриминира съобщава за предишни негови ходения до С.. Но така или
иначе е обвиняем за конкретния случай. Количеството заловен наркотик е
действително голямо. Онова, което прави от момента на задържането, както и
поведението му пред разследващите изгражда цялото обвинение - разказва
всичко – къде е ходил, какво е правил, какво е станало, проявява голяма
критичност към онова, което е извършил.
Не на последно място, неговата възраст може да бъде съобразено с
това, че не може да бъде мозъкът на такава операция. Трябва да се разглежда
неговото поведение и участие в престъплението именно като малко
примитивно разсъждение за бързо печелене на пари. Считам, че той е със
съзнанието, че ще бъде наказан, с отговорността към него, но спрямо него са
6
извършени почти всички процесуално следствени действия – разпит,
разпознаване, предоставяне на информация за телефон и т.н. Онова, което
предстои да се извърши е в рамките на техническата част и не касае моя
клиент. Считам, че не са налице основанията на закона при налагане на
първоначална мярка за неотклонение задържане под стража и затова Ви моля
да приемете, че друга по-лека мярка за неотклонение ще изпълни целите на
НК, като моля да определите или домашен арест – има постоянен адрес в тази
насока, или да определите парична гаранция, която също ще възпроизведе
възпитателния ефект и ще отговаря на условията в конкретния случай за
вземане на първоначална мярка за неотклонение.
Считам, че не са налице условията за налагане на най-тежката
мярка за неотклонение и моля с Вашия съд акт да се съобразите с този факт.
Обвиняемият К. (за лична защита): Уважаеми апелативни
съдии, поддържам казаното от защитника ми и няма какво да добавя.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на ОС П., с което е взета най-тежката мярка за неотклонение
по отношение на двамата обвиняеми В. и К..
Въобще не мога да се съглася с колегата, че 90 % от обвинението
се крепяло на обясненията на обвиняемия К.. Няма такова нещо. Обвинението
се крепи на обясненията, неговите, но и на показанията на неговата
приятелка В., която е пътувала с него, на разпознаването, което тя е
извършила, с оглед на обстоятелството, че К., стремейки се да защити
очевидно обвиняемия В., е посочил, че на инкриминираната дата е договарял
с друго лице, което имало даже и татуировка, а се оказва, че В. казва три
пъти, че са говорили именно с обвиняемия В..
С оглед наличието на обоснованото подозрение, обвинението към
настоящия момент се крепи и на запис на камерите, приложен на лист 118,
огледа на веществени доказателства на лист 119, на показанията на свидетеля
Г., както и към настоящия момент на огледа на двете веществени
доказателства – дисковете, иззети от ОМВ бензиностанцията, където е
установено, че действително В. управлява л.а. „М.“, предава л.а. „А.“, когато
аварира колата, с която се придвижва К. към С., а това „А.“ той не го ползва
инцидентно, защото имаме показанията на свидетеля Д. М.. Сиреч, не можем
да кажем, че няма обосновано предположение за съучастие под формата тук
7
съдът е приел, че няма подбудителство, но помагачество по отношение на
обвиняемия В..
Налице е опасност от извършване по отношение на двамата
обвиняеми на ново престъпление. Извлича се от формата на съучастие, която
при всяко положение повишава степента на обществена опасност на дееца, от
начина на извършване на деянието, свързано с конспиративност, виждате, че
К. когато се поврежда колата, се обръща към В., за това, че колата е
прегряла, за да му търси друго превозно средство, начина на снабдяване от
едно към друго населено място с наркотичното вещество, неговото
количество, вярно, че това е квалификация, която не би следвало да се взема
предвид, но процентното съотношение на 42 % активно вещество също не е
никак не е малко.
Следва да обърна внимание на уважаемия съд на обстоятелството,
че към настоящия момент не е издирено лицето, което купува от С.
наркотичното вещество. Има две искания за извършване на претърсване и
изземване одобрени от съда – няма го. Първоинстанционният съд съвсем
закономерно е приел, че има опасност при различна мярка за неотклонение
може да се осуети разследването, с оглед обстоятелството, че видите ли
имаме все още лице, което е в съучастие с тези трима, от които този 1 кг.
хероин е дошъл в П..
Моля, с оглед на неосуетяване на разследването, не знам защо
защитата си позволява да твърди, че видите ли били извършени следствените
действия, ами не е така. Виждате, че са назначени две експертизи, чакаме
трето лице да задържим, с което тепърва ще се работи. Разследването е в
начален етап, става въпрос за дата 18-ти, а днес сме 27-ми. Не може да
приключи разследването с такъв кратък срок. Вярно е, експертизите са
изготвени. Има и други, които са назначени. Съвсем законосъобразно и
обосновано окръжният съд е взел по отношение на двамата обвиняеми мярка
за неотклонение задържане под стража и моля да я потвърдите като въззивна
инстанция.
Съдът
ОП Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.
8
Обвиняемият В.: Моля за по-лека мярка, заради операцията.
Обвиняемият К.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание и след като съобрази събраните по делото
доказателства, както и становищата на страните, счита, че жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НК, мярка за
неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
По досъдебното производство на двамата обвиняеми е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал,2 от НК по отношение
на обв. К. К. като извършител, а по отношение на обв. В. В. като подбудител и
помагач за държане на наркотични вещества с цел разпространение на около
1 кг. кокаин. Престъплението се наказва с "лишаване от свобода" от 3 до 12 г.
За това деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода повече от
пет години и се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Това води до
извода, че е налице първата предпоставка за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Съдът намира, че са налице и част от другите комулативно
необходими предпоставки за вземане на най-тежката предвидена в закона
мярка за неотклонение. От събраните по делото към настоящия момент
доказателства, може да се направи изискуемото от закона обосновано
подозрение за съпричастността на обвиняемите К. и В. към повдигнатото им
обвинение за извършено престъпление. За разлика от изискванията за
постановяване на осъдителна присъда, за която е необходима несъмнена
установеност на авторството на деянието и вината на дееца, за нуждите на
вземане на мярка за неотклонение по реда на чл.64 от НПК е достатъчен един
по-нисък интензитет на доказаност на обвинението. Правилно
първостепенният съд е приел, че в случая обоснованото подозрение се
установя частично от обясненията на обвиняемия К. и от показанията на
9
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Д. Ц...., който са
последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи, а се подкрепят и от
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства –
протокол за оглед на видео запис от съответните камери л.118 от досъдебното
производство, протокол за оглед на веществено доказателство – телефон,
иззет от обв.К., протоколи за разпознаване на лица и предмети и фотоалбуми
към тях, съдебно химическа експертиза, справка за трафични данни, справки
от АПИ за движението на л.а. А., П. и М., два протокола за огледа на ВД,
проведени на 26.06.2024 г. по отношение на предадените дискове от видео
наблюдение /представени в днешното съдебно заседание/. От посочените
доказателства може да се направи извод за наличие на обосновано
подозрение за съпричастността на обвиняемите в извършването на
престъпленията за което са обвинени, поради което възраженията на
защитниците в тази насока се явяват неоснователни. В тази насока правилно
първостепенният съд е приел, че към настоящия момент по отношение на
обвиняемия В., макар повечето доказателства да са косвени, може да се
направи извод, че те са в логическа и неразрушима последователност, водеща
до единствено възможен извод за съпричастността му към деянието. Освен
това предстой събиране и на още доказателства т.к са назначени ДНК и
техническа експертизи за които с протокол са взети представителни проби.
Не се спори от страните по делото и че липсва реална опасност
обвиняемите да се укрият, доколкото лицата са трудово и семейно
ангажирани и имат регистриран постоянен адрес.
Същевременно наличните по делото доказателства сочат, че
съществува реална опасност обвиняемите да извършат престъпление, ако не
бъде взета спрямо тях мярка за неотклонение задържане под стража. В
подкрепа на горното следва да се посочи, че се касае за обвинение за
извършени тежко умишлено престъпление за всеки един от обвиняемите с
настъпили изключително тежки последици предвид данните за голямото
количество наркотично вещество, което обуславя висока степен на
обществена опасност на обвиняемите и деянията за който им е повдигнато
обвинение. От събраните по делото доказателства се установява механизма на
извършване на деянията. Налице е предварително планиране с висока степен
на конспиративност, хладнокръвно извършено с проявен траен престъпен
10
умисъл, предвид наличието на данни по делото за поне два предходни случая
сходни с настоящия. Опасност да се извърши престъпление се обуславя също
така и от наличните по делото данни за деклариран от св.В. страх от
въздействие от страна на обв.В.. От приложената по делото справка съдимост
за обв. К. се установява, че същият макар и да е освободен от наказателна
отговорност му е наложено административно наказание за държане на
наркотични вещества,което води до извод за наличие на лоши
характеристични данни и за липса на каквото и да е превенция и поправяне.
Изложеното води до извод за завишена степен на обществена опасност на
обвиняемите и извършеното, поради което реалната опасност те да извършат
престъпление не може да бъде пренебрегната. Предвид изложеното
възражението на защитата, че предвид чистото съдебно минало на двама от
обвиняемите не съществува такава опасност се явява неоснователно.
Възражението на защитата за влошено здравословно състояние на
обв. В. не намират опора в материалите по делото и следва да се оставят без
уважение. Не са ангажирани актуални доказателства в тази насока и не може
да се направи извод, че състоянието му не позволява да пребивава в
следствения арест, където може да ползва медицинска помощ при нужда.
Може също така да се иска от органите на досъдебното производство
назначаване на съдебно-медицинска експертиза относно неговото обективно
здравословно състояние.
В конкретния случай според съда именно най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е адекватна на целите по чл.57 от НПК
и е съобразена с обстоятелствата на чл.56 от НПК, като би обезпечила в
пълна степен приключване на наказателното производство и неговото
своевременно приключване, което е в интерес на обвиняемите. Друга по-лека
мярка за неотклонение не би изпълнила целите на чл. 57 от НПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд стигайки до същите изводи е постановил правилно
и законосъобразно определение вземайки спрямо всеки един от обвиняемите
К. П. К. и В. П. В. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и липсват
основания то да бъде ревизирано и отменено, а следва да бъде потвърдено.
Ето защо, съдът
11
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 966 от 21.06.2024
г., постановено по ЧНД № 1346/2024 г. по описа на Окръжен съд - П., с което
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
всеки един от обвиняемите К. П. К. и В. П. В. – обвиняеми по ДП № 347/2024
г. по описа на ГД БОП при МВР.
Определението е окончателно.


Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,25 часа.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12