№ 332
гр. гр. Димитровград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора М. Петрова
при участието на секретаря В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело №
20245610100654 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по предявен от Т. В. Г., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител – адв. В. К., срещу „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 1212,44 лева, представляваща платена без основание цена за
електрическа енергия, начислена за периода от 25.01.2023 г. – 21.02.2023 г.
като корекция на сметка за недвижим имот, находящ се в с.
**********************, за която сума е издадена от ответника фактура №
**********/06.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 23.04.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че по силата на наследяване
и договор за дарение на недвижим имот е изключителен собственик на
недвижим имот, находящ се в с. **********************. В продължение
посочва, че е потребител на електроенергия с кл. № ********** и в този
смисъл е в договорни отношения с ответника, като редовно заплаща
задълженията си. Поддържа, че с фактура № **********/06.04.2023 г.
ответното дружество му начислило сумата от 1212,44 лева с ДДС, поради на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № *********, находящ се в гореописания
имот, като сумата се отнася за периода от 25.01.2023 г. до 21.02.2023 г. Твърди,
че за да не бъде прекъснато електрозахранването в имота, ищецът заплатил
процесната фактура. Излага доводи, че липсва основание за начисляване на
горепосочената сума, включително, поради това, че ответникът не е положил
1
достатъчно грижи за състоянието на измервателния уред, че корекционната
процедура, предвидена в общите условия, е неравноправна клауза, както и че
гражданската отговорност за вреди е обусловена от виновно поведение на
неизправната страна, а в случая такова не е налице. На самостоятелно
основание посочва, че не е възможна консумация в такъв обем в процесния
имот. Оспорва и спазването на законовата процедура за начисляване на
платената сума. Представя доказателства и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва ищцовата претенция и моли за отхвърлянето й. Поддържа, че на
21.02.2023 г. служители на дружеството-ответник са извършили проверка на
електромер № ********* в процесния обект, в съответствие с чл. 49, ал. 5 от
ПИКЕЕ са демонтирали посочения електромер за извършване на
метрологична експертиза, като на негово място са монтирали нов. Твърди, че
за извършените действия в присъствието на свидетел е съставен от
служителите констативен протокол № 705129/21.02.2023 г., който бил
подписан от посочените лица.
Посочва, че след предаването на електромера в Български институт по
метрология за извършване на експертиза, се установило, че е осъществен
достъп до вътрешността му, а в измервателната му верига е монтирано
допълнително съпротивление със стойност 475 ома, в резултат на което
техническото средство отчита по-малко от консумирана енергия и в този
смисъл не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Излага
доводи, че на основание чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, е извършено
преизчисление на количеството електроенергия, като е начислено
допълнително количество в размер на 1856 kWh, чиято стойност възлиза на
1212,44 лева с включен ДДС. Сочи, че съгласно данни от паметта на
електромера, манипулацията върху него е извършена на 09.01.2023 г., когато е
регистрирано нерегламентирано отваряне на клемен и основен капак. В
продължение твърди, че началната дата на корекцията – 25.01.2023 г. е първата
възможна дата, която е най-близка до датата на манипулацията, а крайната
дата е денят на извършената проверка. Поддържа, че до ищеца е изпратено
писмо с обратна разписка относно издадената фактура. Излага твърдения, че
процесната фактура № № **********/06.04.2023 г. е издадена именно във
връзка с процесната сума, като същата е начислена за допълнително
количество електрическа енергия, изчислено по определената от КЕВР
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологични разходи на ЕР Юг за период от 27 дни.
Посочва, че в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл.
50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ и в този смисъл съществува законово основание за
начисляване на процесната сума. Излага доводи, че ответникът няма
задължение за доказване на виновното поведение на ищеца, както и че е
ирелевантно кой е извършител на въздействието върху техническото средство.
Твърди, че с влизане в сила на нови ПИКЕЕ от 04.05.2019 г. преизчислението
на количеството електроенергия се извършва от операторите на съответните
електрически мрежи, а не от крайните снабдители, поради което и
обстоятелството, че в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на
2
клиентите е неотносимо. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Представя доказателства, прави искания, претендира разноски.
В хода по същество, ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа иска, като моли същият да бъде уважен по съображенията изложени
в исковата молба. В допълнение към тях посочва, че съгласно изложеното от
вещото лице, дружеството – ответник е разполагало с възможността да
реагира веднага след извършване на манипулацията върху процесния
електромер, но го е направило два месеца по-късно. Претендира разноски,
съгласно представен списък.
В хода по същество, с писмено становище, ответната страна, чрез
процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски, съгласно представен списък, прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай,
че същото надвишава минимално предвидените размери съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителна претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД –
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1212,44
лева, представляваща платена без основание цена за електрическа енергия,
начислена за периода от 25.01.2023 г. – 21.02.2023 г. като корекция на сметка за
недвижим имот, находящ се в с. **********************, за която сума е
издадена от ответника фактура № **********/06.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
23.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
За да бъде уважена претенцията ищецът следва да установи
извършването от страна на ответника на корекция на сметка в нарушение на
действащото законодателство, както и факта на извършеното от ищеца
плащане на процесната сума в полза на ответното дружество. Ответникът от
своя страна, включително и с оглед релевираните от него възражения, носи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване основанието,
на което е начислена процесната сума, включително правото му да извършва
корекция на сметката на потребителя за исковия период, законосъобразното
извършване на корекционната процедура, включително съставянето на
констативен протокол за извършената проверка, верността на констатациите
от последната, законосъобразността на начина, по който е извършено
остойностяването, предвид констатациите от проверката, както и всички
основания за ангажиране договорната отговорност на потребителя.
С доклада по делото, като безспорно и поради това ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството, че ищецът е потребител на
електроенергия с кл. № ********** за обект ИТН 1592506, находящ се в с.
**********************, както и че ответникът е начислил на ищеца сумата
от 1212,44 лева с включен ДДС по фактура № **********/06.04.2023 г., за
периода от 25.01.2023 г. – 21.02.2023 г., във връзка с установено неточно
3
отчитане на количеството електроенергия от електромер с фабричен №
*********.
От представената по делото разписка № 0400018449048444 от
13.04.2023 г. се установява, че горепосочената, издадена от ответното
дружество фактура е заплатена от ищеца, като този факт не се и оспорва от
ответната страна.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице твърдяното от ищеца
имуществено разместване в полза на ответника, което е първата предпоставка
за уважаване на претенцията.
На следващо място и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни, които правила по аргумент на чл. 83, ал. 2, изр. второ ЗЕ, се приемат от
КЕВР. В тази връзка, към процесния период, действат Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в редакцията им към ДВ.
бр.57 от 9 Юли 2021г.
Отделно от това, на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
Ищецът не оспорва обстоятелството, че на процесния електромер е била
извършена проверка от представители на дружеството-ответник, включително
и самите констатации от проверката.
По делото е допуснато и изготвянето на съдебно-техическа експертиза,
като от заключението на вещото лице се установява, че върху процесния
електромер е било осъществено вмешателство, във връзка с което е нарушена
точността на отчитане на електромера и той не отчита цялото количество
консумирана електроенергия в съответния обект. Според вещото лице,
осъществените върху електромера манипулации водят до неизмерване на
80,77 % от консумираната от абоната електроенергия. Посочено е още, че
методиката, заложена в чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ е приложена правилно и
неизмереното от електромера количество е остойностено правилно. От
заключението се установява, че от паметта на СТИ преди проверката и
съставения констативен протокол, на 09.01.2023 г. в 21:04 часа е регистрирано
отваряне на клемен и основен капак. Вещото лице посочва, че процесният
електромер попада в групата на еднофазните електромери с периодичност на
проверките на 6 години, имал е последна метрологична пломба М22 и е
следвало да премине вторична проверка през 2028 г., като сроковете съгласно
Заповед № А-616 на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
4
технически надзор от 11.09.2018 г. са спазени. В отговор на поставените му
въпроси, експертът заявява, че електромерът е разполагал със система, с която
подава аларма в системата за дистанционен отчет и съответният клиентски
енергоцентър получава сигнал и в този смисъл за нарушението се разбира
веднага.
В настоящия случай и при съобразяване на горепосоченото, съдът
намира, че макар и в ПИКЕЕ, да се предвиждат условия и ред за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия чрез уредената в раздел IX процедура, това обстоятелство
само по себе си не води до възникване на отговорност за крайния потребител.
В действителност, предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, при
установено в хода на метрологична проверка, липса на измерване или неточно
измерване на СТИ, съответната електроразпределителна мрежа предприема
действия във връзка с изчисляването на количеството енергия.
Следва обаче да бъде отчетено обстоятелството, че в специалния закон
липсват съответни правила, уреждащи отговорност на крайния потребител,
поради което за ангажиране на тази договорна отговорност на длъжника
приложение намират правилата на ЗЗД, съгласно които договорната
отговорност безспорно има виновен характер. В изложения контекст,
възникването на задължение за плащане от страна на потребителя, е
обусловено от наличието на негово виновно поведение и връзката на това
поведение с неточното измерване не електроенергия.
Съдът намира, че в настоящия случай липсват каквито и да било
доказателства за виновно поведение от страна на ищеца-потребител. Следва
да се отбележи и че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, средството за търговско
измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа, и именно
той следва да го стопанисва и поддържа технически изправно, а дължимото
поведение от страна на купувача-потребител е за бездействие. В изложения
контекст нормите на ПИКЕЕ прехвърлят риска, съответно и последиците в
случай на каквато и да повреда на средството за търговско измерване, върху
потребителя, без да се държи сметка дали тази повреда е в следствие на
виновното поведение на последния.
Предвид изложеното, дори и при спазена процедура по ПИКЕЕ,
ответникът не разполага с правото да извършва корекция на сметките на
потребителя чрез начисляване на допълнителни суми във връзка с
констатираното неточно отчитане, в случаите когато липсва установено
виновно поведение на потребителя.
В изложения контекст, съдът счита, че липсва основание за заплащане от
страна на ищеца на начислените му суми и доколкото се установи реално
заплащане на претендираната от него сума, то искът следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се
следват в полза на ищеца. Същият претендира заплащането на сторени от него
разноски в размер на 480,00 лева, от които 430 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 50,00 лева за заплатена държавна такса. Видно от
5
представения по делото договор за правна защита и съдействие, уговореното
между страните по договора адвокатско възнаграждение в размер на 430 лева
е заплатени изцяло в брой, поради което според съда са налице доказателства
за реалното заплащане на претендираните разноски, доколкото в посочената
част договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
получената сума.
Ответната страна, своевременно е релевирала възражение за
прекомерност, като е отправила искане при уважаване на претенцията
претендираният от ищеца адвокатски хонорар да бъде намален при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, в случай, че възнаграждението на адвоката на ищеца е над
размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения. Съдът, като съобрази доводите на ответника и взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, счита, че претендираното
от ищцовата страна адвокатско възнаграждение не е прекомерно и следва да
бъде присъдено на ищеца в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Т. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
сумата от 1212,44 лева, представляваща платена без основание цена за
електрическа енергия, начислена за периода от 25.01.2023 г. – 21.02.2023 г.
като корекция на сметка за недвижим имот, находящ се в с.
**********************, за която сума е издадена от ответника фактура №
**********/06.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 23.04.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Т. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
430,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата от
50,00 лева, представляваща държавна такса в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6