№ 113448
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110150882 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Ф. Т.
М. против Я. М. Ж..
По редовността на исковата молба:
При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба,
съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за съдържание и приложения
по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което на ищеца следва да се даде
указания да отстрани констатираните нередовности.
При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба,
съдът констатира, че същата отговаря на изискванията за съдържание и приложения по
смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, с изключение на чл. 128, т. 2 ГПК, поради
което следва да се укаже на ищеца да отстрани нередовността.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба искове в защита на един
интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя
на ответниците. Съгласно ал. 2, за предявените с една молба искове в защита на
различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. В случая са
предявени 3 иска срещу ответника /за главница, договорна лихва и мораторна лихва/,
поради което следва да бъде представено доказателство за заплатена държавна такса по
всеки от тях. Интересът на ищеца е за установяване на всяко от заявените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по гражданския процесуален кодекс, държавната такса е 4 на сто върху
цената на иска, но не по-малко от 50,00 лв. По делото не е представено доказателство
за заплатена държавна такса, като дължимата държавна такса за предявените искове е
общо в размер на 622,56 лева.
По направеното искане за допускане на обезпечение:
С исковата молба е направено искане за допускане обезпечение на предявените
искове чрез налагане на запор върху вземанията на ответника при 9 трети лица –
лицензирани дружества за електронни пари.
С оглед на факта, че искането за допускане на обезпечение е инкорпорирано в
искова молба, която е нередовна, същото не може да бъде уважено. Допускането на
обезпечение цели постигането на бързина и внезапност по отношение на ответника,
1
като по този начин се затрудни събирането на вземането. Поради тази причина
законодателят е предвидил, че по искането съдът следва да се произнесе в закрито
заседание в деня на постъпването на молбата – чл. 395, ал. 2 ГПК, поради което
произнасянето не следва да се отлага за по-късен процесуален момент. Когато
искането се прави за обезпечаването на предявен иск, както е в настоящия случай, то
уважаването му, наред с останалите предпоставки по чл. 391 ГПК, е обусловено на
първо място от редовност на исковата молба. В случаите, когато не е налице редовна
искова молба, обезпечение не може да бъде допуснато, тъй като няма сигурност, че
производството ще бъде стабилизирано чрез отстраняване на констатираните
нередовности. В случаи че същите не бъдат отстранени, исковата молба ще бъде
върната, а ако обезпечението е било допуснато, то ще бъде незаконосъобразно.
Отделно, при наличие на допустима и редовна искова молба, искането за налагане на
обезпечение може да се направи във всеки етап от висящността на производството.
Същевременно съдът съобрази, че самото искане за допускане на обезпечение
също не отговаря на изискванията на процесуалния закон, тъй като деветте трети лица
– лицензирани търговски дружества за електронни пари, не са индивидуализирани със
своя единен идентификационен код и седалище/адрес на управление.
Водим от горното и на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК и чл. 389 и сл. ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца Ф. Т. М., че в едноседмичен срок от
получаване на съобщението следва да представи доказателство за внесена държавна
такса по сметка на СРС в размер на сумата от 622,56 лева.
При неизпълнение на указанието, исковата молба ще бъде върната.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 389 и сл. ГПК искането на ищеца Ф. Т. М. за допускане
на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху вземанията на
ответника Я. М. Ж. при трети лица – лицензирани дружества за електронни пари.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на ищеца.
Разпореждането, в частта, с която е отхвърлено искането за допускане на
обезпечение и в която част има характер на определение, подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението. В
останалата част съдебният акт не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2