№ 647
гр. София , 02.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камен И.
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно частно наказателно дело
№ 20211000600585 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3
вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК,като е образувано по частна жалба на адв.К. Д. от САК,с посочен
съдебен адрес,защитник на подсъдимия И. Н. Н.,против Определение от 27.04.2021 година
на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд
№3159/2020 година по описа на съда.„
С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите разписани в чл.248
НПК,а след обсъждане доводите на страните е приел,че липсват основания за прекратяване
на съдебното и на наказателното производство,намерил е липса на допуснати отстраними
процесуални нарушения от категорията на съществените в хода на воденото досъдебно
производство и при изготвяне на обвинителния акт,които да са довели до нарушаване
правата на страните в наказателното производство,изразяващо се в невъзможност да
разберат същността на обвинението ,не е констатирал допуснати очевидни фактически
грешки при изготвяне на обвинителния акт по смисъла на чл.248а ал.1 НПК и се е
произнесъл потвърдително,касателно изпълняваните спрямо подсъдимите лица мерки за
неотклонение.
Определението в частта,в която решаващият съд е приел липса на допуснати
отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените в хода на воденото
досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт,довели до нарушаване
правата на подсъдими и защита да разберат същността на обвинението,се атакува от
защитата на подс.И.Н..
Твърди се в подадената частна жалба,че съдебният акт в атакуваната му част е
необоснован и незаконосъобразен.
1
Излагат се подробни съображения,развити в няколко насоки:
1.Допуснати са отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените
в хода на досъдебното производство,които са накърнили правото на защита на подсъдимия
Н.. Сочи се,че на 17.07.2020 година,при предявяване на разследването,т.5,л.198-199
ДП,защитата е сторила доказателствено искане,свързано с установяване на факта води ли се
св.М. В. В. /починал на 15.февруари 2020 година,л.268 от делото/ на отчет в психиатрично
заведение и имал ли е заболяване на психиката.Основание за това искане е представена по
делото саморъчна декларация от това лице,т.3,л.124 ДП,в тази насока.Твърди се,че с
постановление от 27.07.2020 година това искане на защитата е уважено с надлежно
произнасяне на прокурор от СГП.Сочи се,че без изрична отмяна на това постановление,с
ново постановление от 27.08.2020 година,л.13 от делото,постановено по реда на чл.229 ал.3
НПК,прокурор от СГП е отказал да уважи стореното доказателствено искане на адв.К.Д.,на
същата дата е изготвен обвинителен акт и на 28.08.2020 година обвинителния акт е внесен за
разглеждане в СГС.В тази насока,с пространно изложени съображения се сочи,че
подсъдимото лице е с нарушени права и поставен в невъзможност да защити интересите си
в наказателното производство.
2.Допуснати са процесуални нарушения от категорията на съществените при
изготвяне на обвинителния акт,доколкото внесения в съда обвинителен акт не очертава ясно
част от предмета на доказване и не отговаря на минималните стандарти,заложени в чл.246
от НПК,поради което същият не се явява годен сезиращ документ за провеждането на
редовно съдебно следствие. Конкретното оплакване е свързано с начина,по който в
обстоятелствената част на обвинителния акт,л.1-ви,последни две изречения,л.2-ри,първи
абзац и посл.абзац и л.3-ти,първи абзац,е описан начина,по който се твърди двамата
подсъдими да са умъртвили пострадалия Д. И. „….чрез удари по главата с ръце,предмет с
формата на чук и с дървен прът“,а при описаните веществени доказателства не се споменава
предмет с форма на чук и дървен прът,а се говори за „дървен кол“.Твърди се,че по този
начин повдигнатото обвинение против подс.Н. не съдържа ясни фактически признаци,част
от фактическия състав на престъплението,което се твърди да е извършил в
съучастие,включени в предмета на доказване по см.на чл.102 НПК. Твърди,че обвинението
в тази част е неясно за подсъдимия Н. и неговия защитник,защото чл.246 ал.2 НПК изисква
в обвинителния акт да се посочи средството за извършване на престъпление.
На тази основа се претендира отмяна на атакуваното определение,прекратяване на
съдебното производство по нохд №3159/2020 година по описа на СГС и връщане на делото
на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в частната жалба на защитата
на подсъдимия,материалите по делото и като провери атакувания съдебен акт намира,че
частната жалба е допустима,но преценена по същество-неоснователна.
2
Съображенията са следни:
СГП е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против
-И. Н. Н.,с установена самоличност с обвинение за извършено престъпление по
чл.116 ал.1,т.6 пр.3 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,
-И. Д. Г.,с установена самоличност с обвинение за извършено престъпление по чл.116
ал.1,т.6 пр.3 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,
В проведено редовно заседание по образуваното нохд №3159/2021 година по описа
на СГС на 15.03.2021 година,съставът на съда е дал ход на разпоредително заседание,приел
е искания на защитата за установяване на твърдени факти и обстоятелства и е отложил
разглеждането на делото за 27.04.2021 година.В с.з. от 27.04.2021 година съдът е приел
писмен отговор от СГП, вх.№308992/20.04.2021 година с приложено постановление на
прокурор от СГП от 27.07.2020 година по пр.пр.17934/19 година на СГП,справка от НБД-
население за М. В. В. и писмен отговор от СДВР,отдел «Разследване».
След като е изслушал страните в процеса,първият съд е оставил без уважение
искането на защитата на подс.Н. за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на съответната прокуратура.Приел е,че не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила в хода на досъдебното производство и при изготвяне на
обвинителния акт.Проверяваният съд не е констатирал да са допуснати очевидни
фактически грешки по смисъла на чл.248а ал.1 НПК.
Настоящият съд намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимия Н.
,че постановения съдебен акт в атакуваната му част е незаконосъобразен,доколкото са
налице допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените.В
принципен план съдът се съгласява с твърдението на защитата,че е налице процесуална
непрецизност,свързана с направено доказателствено искане.И първият съд ясно е подчертал
в изключително подробните си мотиви,че това е така,доколкото от една страна,с надлежно
постановление е допуснато доказателствено искане от защитата на подс./тогава
обвиняем/Н.,а от друга,с ново постановление на прокурор от същия ранг,без да се отменя
постановено на 27.07.2020 година постановление,е постановено ново,с което на 27.08.2020
година е отказано да се уважи същото доказателствено искане.Безспорно е,че на 17.07.2020
година при предявяване на разследването, адв.К.Д.,т.5,л.198-л.199 ДП,е сторил
доказателствено искане,целящо да установи дали лицето М.В. се води на психиатричен
отчет,страда ли от психично заболяване и какви са данните в тази насока.На основание
чл.229 ал.3 НПК прокурор от СГП е уважил искането.Поради установени по делото
пропуски в организацията на работа в деловодството на СГП доказателственото искане не е
изпълнено.С ново постановление от 27.08.2020 година прокурор от СГП се е произнесъл
отрицателно по направеното доказателствено искане,бил е изготвен обвинителен акт от
същата дата,и внесен в СГС за разглеждане.Видно е от мотивите на първия съд,че
3
действително искането на защитата на подс.Н.,макар и уважено в хода на воденото
досъдебно производство,не е изпълнено,а делото-внесено в съд.
В мотивите си първоинстанционния съд по искане на защитата на подс.Н. и по своя
инициатива,проявявайки активност,напълно е изяснил този въпрос.След това ясно и
обосновано е посочил,че макар да се касае за процесуален пропуск,то законодателят ясно,в
чл.248 ал.4 НПК,е посочил,че «В разпоредителното заседание не се обсъждат
нарушения,свързани с допускането, събирането,проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства».Безспорно е,че допуснатото нарушение,изразило се в
неизпълнение на постановлението на прокурор от СГП от 27.07.2020 година във връзка с
доказателственото искане на адв.Д.,не е включено в предмета на обсъждане в
разпоредително заседание от една страна,а от друга-съдът правилно е подчертал,че в чл.249
ал.4 т.1 НПК ясно е посочено кои са онези нарушения на процесуални правила,които са
съществени и отстраними и са основание да се прекрати съдебното производство ,а делото
се върне на прокурора.Твърдяното нарушение,свързано с неизпълнено в досъдебно
производство доказателствено искане не е от тази категория.
Твърдението на защитата,че«……това нарушение е пряко свързано с правото на
обвиняемия да участва в производството» и по тази причина е относимо към разписаното в
чл.249 ал.4 т.1 НПК сочи на превратен прочит на закона в тази му част.Първият съд в
мотивите си,стр.8-ма е посочил,макар изрично да не се е позовал на нормата на чл.248 ал.4
НПК,че безспорно исканите от адв.Д. действия за допълнително разследване не са
изпълнени,но «….винаги в хода на същинския съдебен процес,тези действия,поискани и
уточнени от адв.Д. при предявяване материалите по разследването,би могло да бъдат
събрани….».
Настоящият съд намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимия
И.Н.,че постановения съдебен акт в атакуваната му част е незаконосъобразен,доколкото са
налице допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените при
изготвяне на обвинителния акт.Принципно верни са доводите на защитата на подсъдимото
лице ,свързани със законово-определената функция на обвинителния акт и задължението
обвинителния акт да съдържа последователно,ясно и недвусмислено описание на
съставомерните факти и обстоятелства,ролята и деятелността на обвинените лица и
приложимия материален закон.Налице е принципно разбиране,че именно тогава
обвинителният акт е годна основа,позволяваща произнасяне на законосъобразен съдебен
акт.
Оттук,насетне следва да се посочи,че в обстоятелствената част на обвинителния акт,в
акцентираните изрично от защитата части,не се открива неяснота,касателно съставомерните
признаци на престъплението,за което Н.,наред с подс.Г. е предаден на съд,нито са налице
неясноти,относно средството на извършване на твърдяното престъпно деяние.
Обвинителният акт,по силата на който двамата подсъдими са предадени на съд очертава
4
ясно предмета на доказване и отговаря на стандартите,разписани от Законодателя в чл.246
от НПК.Обвинителният акт се явява годен сезиращ документ за провеждането на редовно
съдебно следствие.В тази насока първият съд е бил изключително обстоятелствен,като
поставените от защитата въпроси и възражения са получили обосновани и законосъобразни
отговори,с които настоящият съд се съгласява изцяло.Не намира основание да ги прецитира
или преповтаря.
Във връзка със сторено конкретно оплакване за неяснота,касателно начина на
реализиране на изпълнителската престъпна деятелност от двамата подсъдими,както и на
средствата за реализирането и,следва да се подчертае,че в обстоятелствената част на
обвинителния акт,л.1-ви, последни две изречения,л.2-ри,първи и посл.абзац и л.3-ти,първи
абзац,е описан начина,по който се твърди двамата подсъдими да са умъртвили пострадалия
Д. И..По направените от защитата възражения решаващият съд е бил изключително
фактологично обстоятелствен и ясен в изводите си.Видно е,че държавното обвинение
последователно е описало фактите,които твърди пряко да са свързани с престъпната
деятелност на Н. и Г.,довела до вредоносен резултат-смъртта на Д.И..В обстоятелствената
част първоначално е посочено,че двамата предадени на съд подсъдими,чрез удари по
гръдния кош,гърба и крайниците на И. с ръце,с предмет с формата на чук и с дървен прът
сломили съпротивата му,като И. паднал на земята и спрял да се защитава.Впоследствие
двамата подсъдими продължили да нанасят удари с ръце,с дървен прът и с предмет с
формата на чук,като успели да нанесат на пострадалия открита черепно-мозъчна
травма,подробно морфологично описана,л.2-ри от ОА,първи абзац.
Дали към описаните веществени доказателства се споменава предмет с форма на чук
е фактически въпрос,решим в същностното разглеждане на наказателно-правния
спор.Безспорно е визиран предмет,комуто е дадена субективна оценка за прилика и за който
предмет се твърди подс.Н. да е намерил в парка,в близост до мястото,където се твърди да е
нанесен побой над пострадалия Д.И..Що се касае за възражението,че в обстоятелствената
част на обвинителния акт се говори за дървен прът,а впоследствие се споменава няколко
пъти „дървен кол“,то следва да се посочи,че обвинението сочи различни предмети-дървени
колове в парка,по които са установени ДНК следи,относими към предмета на
доказване,които са приобщени към доказателствения обем като веществени
доказателства.Касае се за дървени колове/пръти/,използвани за подпори на дърветата в
парка.Това изрично е подчертано в обвинителния акт от държавното обвинение и не са
необходими други допълнителни пояснения в тази насока.
Обобщаващото оплакване на защитата на подс.Н.,че повдигнатото обвинение против
подс.Н. е неясно и не съдържа ясни фактически признаци,част от фактическия състав на
престъплението,което се твърди да е извършил в съучастие,включени в предмета на
доказване по см.на чл.102 НПК,не може да се сподели откъм обоснованост и сочи на
неточна или некоректна критика на описаните факти и обстоятелства в обвинителния
акт,очертали фактическата рамка на обвинението.Безспорно следва да се приеме,че
5
обвинението е достатъчно ясно,фактите и обстоятелствата,по които следва да се защитава
подс.Н.,а и подс.Г.,са записани по начин,напълно съответен на изискването,разписано в
чл.246 ал.2 НПК.Споделя се изводът на първия съд,л.9-ти,че „…прокурорът не борави с
неясноти и догадки,напротив-фактическата обстановка е ясно очертана….“.Изложените
подробни съображения от първия съд позволяват да се проследи формирането на
вътрешното му убеждение,дало от своя страна основание състава на съда да отхвърли
сторените възражения на защитата на подс.Н.,като неоснователни.В
обобщение,намирайки,че в атакуваната част постановеният съдебен акт е законосъобразен,
настоящият съд ще го потвърди.
По изложените съображения,Софийския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение от 27.04.2021 година на
Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд
№3159/2020 година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6