РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Пловдив, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300500751 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 4589 от 20.11.2024 г. постановено по гр.д.№ 20378 по описа за
2021г. на Районен съд - Пловдив, VII гр.с.:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от Д. Т. Д., ЕГН: **********, срещу Р. С.
А., ЕГН: ***, М. С. Г.-А., ЕГН: **********, С. А. Н., ЕГН: **********, Ж. С. Д., ЕГН:
**********, починала в хода на процеса – на *** г., заместена в хода на процеса от Ю.
Д. Д., ЕГН: **********, И. Д. Д., ЕГН: **********, и П. Ю. Д., ЕГН: **********, на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - *** г., последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри е от *** г., адрес на имота: ***, площ:
617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел
***, съседи: ***, ***, ***, *** и ***, ВЕДНО с находящите се в имота сгради, а
именно: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи:
един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор ***,
със застроена площ от 27 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, и
сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: постройка на допълващо застрояване, ведно с всички подобрения и
приращения в имота, включително и изграден навес.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. Т. Д., ЕГН: **********, срещу С. А. Н., ЕГН:
1
**********, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - *** г., последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри е от *** г., адрес на имота: ***, площ:
617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел
*** , съседи: ***, ***, ***, *** и ***, въз основа на договор за продажба на идеални
части от недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том *** на
Служба по вписванията гр. *** и нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давност № ***, том ***/*** г. на Служба по вписванията гр.
***, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна въз основа на договор за продажба на
идеални части от недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том
*** на Служба по вписванията гр. *** и нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и давност № ***, том ***/*** г. на Служба по
вписванията гр. ***, и 1/2 ид. част от сграда с идентификатор ***, със застроена
площ от 27 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с
идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: постройка на допълващо застрояване и навес въз основа на
осъществено давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК Д. Т. Д., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 3385 лева (три хиляди
триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски в производството.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. А., ЕГН: ***,
сумата в размер на 1950 лева (хиляда деветстотин и петдесет лева), представляващи
разноски в производството.
Недоволни от решението са останали Д. Т. Д., Ю. Д. Д. и П. Ю. Д., последните
двама конституирани като правоприемници на починалата в хода на процеса Ж. С. Д..
С въззивна жалба вх.№ 128847/13.12.2024 г. от Д. Т. Д., чрез пълномощника
адвокат Т., се оспорва решението с искане да бъде отменено като неправилно,
постановено в нарушение на процесуалните правила, довело до неговата
неправилност и необоснованост. На първо място се сочи, че съдът не е съобразил
доказателствените правила при опровергаване на презумпцията за съпружеска
имуществена общност, как и коя страна следва да извърши обратно доказване, поради
което е необоснован изводът за недоказаност на възражението по чл.75, ал.2 ЗС.
Поддържа се, че тежестта за опровергаване на презумираните факти е на ответника С.
Н.. Оспорва се като необоснован изводът на районния съд, че сграда номер 2 е сграда
на допълващо застрояване и подробно се развиват доводи, че има самостоятелно
предназначение с позоваване на събраните по делото гласни доказателства, които се
намират за необсъдени от районния съд. Посочва се, че сградите на допълващо
застрояване също подлежат на делба. Поддържа се, че районният съд е допуснал лице,
което няма допустим по закона правен интерес да опровергава презумпцията за
съпружеска имуществена общност, извън правнорелевантния период: момента на
възникването на придобивния способ 1992 г., към който момент било релевантно дали
е налице трайна фактическа раздяла, съответно участвал ли е в строежа на сградата.
Поддържа се, че С. Н. е обвързан от съдебните актове, обективиращи делбата и от
силата на присъдено нещо по гр.д.№ 1680/2006 г. Възразява се, че районният съд не е
2
извършил задълбочена преценка на събраните доказателства, не е обсъдил същите
поотделно и в съвкупност относно изводите за брачните отношения на съпрузите и
фактическата им раздяла, които се оспорват като необосновани. Оспорва се като
немотивиран изводът, че фактическата раздяла на страните е от 1989 г. и се сочи, че
съдът не е обсъдил „признанието“ в молбата за развод с останалите доказателства по
делото, за което се коментират свидетелските показания и фактите по делото. По
изложеното в жалбата се настоява, че „признанието“ е невярно, изолирано е от
останалите доказателства и не е доказано. Поддържа се, че Д. Д. е участвал в строежа
през 1992 г., построяването на сградата за семейни нужди и липсата на фактическа
раздяла, както и не е опровергано възникването на придобивното основание. Излагат
се доводи за немотивираност на решението и постановяването му без да се обсъдени
всички доказателства по делото.
Излагат се подробни съображения по предявения установителен иск срещу С. Н.
и обстоятелствата за предявяването му. Обсъждат се фактите по делото и се
заключава, че ответникът носи доказателствената тежест за опровергаване на
обстоятелствата, че ищецът не е участвал в строежа на сградата и към времето на
строежа е бил във фактическа раздяла. Поддържа се, че това не се доказва от
показанията на св.К., които подробно се коментират. Подробно се обсъждат
свидетелските показания и декларацията на С.Г., въз основа на които се поддържа, че
Д. Д. е участвал в строителството през 1992 г., доказан е придобивния способ по време
на брака и при условията на съвместен принос. Излагат се подробни доводи, че сграда
2 представлява самостоятелен обект на собственост. Релевира се възражение за
нищожност на делбата по гр.д.№ 1681/2006 г. като извършена без участието на Д. Д.,
поради което ответникът не е придобил права като правоприемник на съпругата Ж. Д.
и е обвързан от настъпилите факти през времетраенето на делбата до нейното
извършване. Като единствено способ за прекратяването на съществуващата
съсобственост се сочи извършването на нова делба. Излагат се доводи за придобитите
от съпрузите права по силата на покупко-продажба и давност. По изложеното в
жалбата се намира установителния иск за доказан, иска се да се отмени решението на
районния съд и да се постанови ново, с което да бъде уважен установителния иск.
Излагат се съображения по предявения иск за делба и се поддържат казаните за
уважаването на установителния иск. Възразява се за процесуално нарушение при
изготвянето на доклада досежно възражението за придобивна давност върху сграда
номер 2, считано от 1989 г. до прекратяване на брака с Ж. Д.. Искането към въззивния
съд е да допусне делбата на процесните имоти между двамата съпрузи.
С вх.№ 10795/29.01.2025 г. е постъпил е отговор на въззивната жалба от Р. С. А.
и С. А. Н., чрез пълномощниците адвокат К. и адвокат Г.. Излагат доводи за
нередовност на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Взема се
подробно становище по всяко от оплакванията в жалбата. Поддържа се, че не е
доказан фактическият състав по чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС и дори да се приеме да е изтекла
давност по отношение на Ж. Д., то същата не може да се отнесе към бившия й съпруг
– ищеца поради фактическата им раздяла. Твърди се, че ищецът не би могъл да
придобие на собствено основание процесната идеална част въз основа на давностно
владение при условията на чл.82 ЗС, тъй като до прекратяване на брака следва да
намери приложение чл.115, б .в. ЗЗД. Поддържа се, че придобитият от единия от
съпрузите недвижим имот по време на трайна фактическа раздяла е негова лична
собственост. Обсъжда се представения конастативен нотариален акт за собственост по
наследство и давностно владение. Излагат се доводи, че Ж. Д. не е придобила права по
3
давностно владение, такива не са били придобити от съпруга й, с когото са във
фактическа раздяла. Оспорват се твърденията за неправилното разпределяне на
доказателствената тежест и се заключава, че по делото не е доказано давностното
владение от ищеца или от ответницата Д. и е опроверган съвместния принос на ищеца.
Излагат се подробни доводи, че сграда 2 е такава на допълващо застрояване. Намират
се за неверни твърденията, че през 2013 г. е направено искане за узаконяване на
сградата. Поддържа се, че сградата е незаконна и е изградена в чужд имот без
надлежно учредено право на строеж, както и се оспорват предпоставките за
придобиването й по давност. На следващо място се излагат доводи за правния интерес
на С. Н. от оспорването на твърденията на ищеца по предявения от него иск и за
защита срещу предявените срещу него претенции. По отношение на началния период
1992 г. на давностно владание се сочи, че тогава е бил жив бащата на Ж. Д. – С.Г., а
съпругата му към 1986 г., поради което не е могло да бъде осъществено давностно
владение. Посочва се, че ако С. Н. е обвързан от решението по делото за делба, то на
още по-силно основание са обвързани от същото ищецът и бившата съпруга.
Подробно се коментират доводите относно споразумението по брачното дело между
ищеца и съпругата му, в която връзка се обсъждат свидетелските показания досежно
фактическата раздяла на страните. Въззивната жалба се намира за неоснователна и
заради приключилото гр.д.№ 16081/2021 г. на ПдРС, подробно се обсъждат
постановените съдебни актове за недопустимост на иска. Излагат се съображения за
неоснователност на исковите претенции и се заключава, че Д. Д. не е придобил право
на собственост върху процесния имот към момента на завеждане на делото за делба от
2006 г., в негова полза не е изтекла придобивна давност, поради което и исковете за
делба и установителен иск за собственост са неоснователни и недоказани. Допълва се,
че дори и да бъде проведено доказване на установителния иск, то това не би обвързало
останалите участници в производството.
Предвид изложеното се моли жалбата да бъде отхвърлена и да се остави в сила
първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.
С въззивна жалба вх.№ 130779/18.12.2024 г. от П. Ю. Д. и Ю. Д. Д., като
правоприемници на Ж. С. Д., чрез адвокат Т., се оспорва решението като порочно,
недопустимо, неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до неговата необоснованост и неправилност при приложението на материалния
закон.
Излагат се доводи за недопустимост на решението поради общото произнасяне
по двата предявени за съвместно разглеждане иска от Д. Д. по чл.124, ал.1 ГПК и чл.34
ЗС със съображенията, че същите са напълно самостоятелни и между тях няма връзка.
Недопустимостта на решението се обосновава и с довода, че първоинстанционният
съд първо е разгледал иска за делба по чл.34 ЗС и е отхвърлил същия, а след това този
по чл.124, ал.1 ГПК. Поддържа се, че първият предявен иска за разглеждане е
установителния иск за собственост, а след това искът за делба – ако ищецът не е
доказал правото си в собствеността, недопустимо е участието му в делбата, която е
поискал. Поддържа се, че районният съд не е разгледал предявените искове
самостоятелно, а като един иск, и не в поредността, в която е длъжен да ги разгледа.
Намира се, че дейността на съда по очертаване на предмета на спора по двата
самостоятелни иска е недопустима и делото следва да се върне отново на първата
инстанция с указание за правилно приложение на процесуалния закон по отношение
на всеки самостоятелен иск. Посочва се, че тази недопустимост на решението е
рефлектирала върху правата на Ж. Д., тъй като съдът е решил, че заявените от нея
4
права следва да се разгледат в установителния иск за собственост. Поддържа се
изложеното за самостоятелния характер и страни по предявените искове по чл.124,
ал.1 ГПК и чл.34 ЗС от Д. Д., за задължението на съда да се произнесе по всеки от
исковете като определи правната им квалификация и разпредели доказателствената
тежест по тях, както и че съдът е подменил предмета на всеки иск, с което е нарушил
принципа на диспозитивното начало в процеса. Твърди се, че възражението на Ж. Д.
по чл.75, ал.2 ЗН във вр.с чл.21, ал.1 СК е останало неразгледано. Моли се за
обезсилване на първоинстанционното решение и даване на указания на
първоинстанционния съд. Прави се и искане за отстраняване от въззивния съд на
допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция като в предмета на иска за
делба се включи възражението на Ж. Д. по чл.75, ал.2 ЗН във връзка с чл.21, ал.1 СК.
Релевират се доводи за неправилност на решението поради нарушение на
процесуалните правила. Поддържа се твърдение на Ж. Д., че по време на брака си с Д.
Д. са построили т.нар.лятна кухня и по отношение на построеното е възникнала
съпружеска имуществена общност, поради което съпрузите е следвало да участват в
делбата по гр.д.№ 1680/2006 г. и с неучастието им се обосновава довода да нищожност
на делбата – възражение по по чл.75, ал.2 ЗН във връзка с чл.21, ал.1 СК. От въззивния
съд се иска да отстрани допуснатото процесуално нарушение от районния съд като се
включи в доклада по иска по чл.34 ЗС възражението и във връзка със същото на
страните се даде възможност да сочат доказателства.
На следващо място се оспорват като неправилни и необосновани изводите на
районния съд, че сграда номер 2, строена от съпрузите по време на брака им, е сграда
на допълващо застрояване. Възразява се, че не са обсъдени всички събрани по делото
доказателства и от свидетелските показания се установява самостоятелността на
сграда 2, наличието на изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ и че същата подлежи на делба.
Твърди се, че сградата е годен предмет на делбеното производство. Позовава се на
решение на ВКС по гр.д.№ 566/2021 г., I г.отд. за обосноваване на довода, че
т.нар.“лятна кухня“ е сграда на основното застрояване и подлежи на делба.
Излагат се доводи по приложението на материалния закон при иска по чл.34 ЗС
и във връзка с възражението по по чл.75, ал.2 ЗН във вр.с чл.21, ал.1 СК. Намира се за
доказано, че съпрузите са придобили 1/8 ид.ч. от сграда 2 по време на брака си преди
образуването на гр.д.№ 1680/2006 г., поради което допуснатата и извършена делба в
това производство е нищожна и не е произвела действие по отношение на Д. Д. и Ж.
Д.. Посочва се, че предвид нищожността на делбата по гр.д.№ 1680/2006 г., в
производството по гр.д.№ 20378/21 г. на РС Пловдив следва да се зачете възмездното
придобиване на 1/3 ид.ч. от съпрузите през 2007 г., както и упражняването на
давностно владение по време на брака им, за което е съставен нотариален акт от
нотариус М. П.. По изложеното се заявява, че първата делба не може да се
противопостави поради неучастието в нея на съпрузите, следва да им се признае
правото на участие в делбата, както и да се зачетат всички придобити от тях права от
построяването на сграда номер 2 по време на брака им, до започването на второто
делбено дело.
По изложеното от въззивния съд се иска да обезсили първоинстанционното
решение, постановено по предявения от Д. Т. Д. иск по чл.34 ЗС, евентуално да бъде
отменено и постановено ново решение, с което да се допусне делбата на описаните в
исковата молба недвижими имоти между съпрузите: Ж. С. Д., заместена от
правоприемника си по завещание П. Ю. Д. и Д. Т. Д.. Претендират се сторените
разноски в настоящото производство. Не се правят доказателствени искания.
5
С вх.№ 8874/24.01.2025 г. е подаден отговор на въззивната жалба от Р. С. А. и С.
А. Н., чрез пълномощниците адвокат К. и адвокат Г.. Излагат доводи за нередовност на
жалбата, както и че въззивната жалба от П. Д. е подадена от ненадлежна страна поради
липсата на процесуална легитимация за участие в процеса, доколкото процедурата по
обявяването му не е завършена с вписването му в СВ и не е породило действие. По
същество се взема становище по всяко от оплакванията във въззивната жалба.
Подробно се развиват доводи срещу оплакванията за допуснати процесуални
нарушения, неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Коментира се приключилото гр.д.№ 16081/2021 г. на ПдРС и
подробно се обсъждат постановените съдебни актове за недопустимост на иска.
Противопоставят се на искането за включване на възражението на Ж. Д. по чл.75, ал.2
ЗН. Намират се за неоснователни твърденията относно липсата на квалификация на
възражението за нищожност на предходната делба, както и разпределянето на
доказателствената тежест. Поддържа се, че сграда 2 е сграда на допълващо
застрояване. Оспорва се приложението на чл.21, ал.1 СК, коментира се
споразумението в бракоразводното дело и се сочи, че ищецът не може да се позове на
обстоятелства и да предявява претенции, които са уредени в споразумението по чл.51
СК, както и се оспорва претендираното от ищеца придобивно основание. Допълва се,
че дори и да бъде проведено доказване на установителния иск, то това не би обвързало
останалите участници в производството.По подробно изложените съображения във
въззивната жалба се поддържа, че същата е частично недопустима по отношение на П.
Д. и изцяло неоснователна в останалата й част. Иска се отхвърляне на жалбата и
оставяне в сила на първоинстанционното решение.Претендират се разноските по
делото. Не се сочат доказателства и доказателствени искания.
Въззиваемите М. С. Г.-А. и И. Д. Д. не вземат становище по въззивните жалби.
В хода на въззивното производство е постъпило становище от Д. Т. Д., с което
обосновава правния си интерес от предявения установителен иск за собственост срещу
С. А. Н.. Поддържа съображения за нищожност на делбата по гр.д. № 1680/2006 г.,
както и че ответникът Н. е купувач от публична продан на процесния имот вследствие
на нищожната делба и същият e оспорил правото на собственост на ищеца, с което
последният обосновава правния си интерес.
Представено е становище от въззиваемите Р. С. А. и С. А. Н., с което излагат
съображенията си по отношение становището на Д. Т. Д. като намират предявения
установителен иск за собственост за допустим, но недоказан, поради неустановяване
на нищожността на делбата по гр.д. № 1680/2006 г.
Постъпило е и становище от П. Ю. Д. и Ю. Д. Ю., с което подкрепят изложените
правни съображения от Д. Т. Д. и се присъединяват към мотивите и доводите,
изложени по в.ч.гр. д. № 85/2022г. на Окръжен съд - Пловдив.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
При проверка допустимостта на въззивните жалба съдът намира, че същите са
процесуално допустими като подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от
ГПК, изхождат от страни в производството, които са останали недоволни от
постановеното съдебно решение, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен
акт, както и от към съдържание и приложения са редовни.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Т. Д.
срещу Ж. С. Д. ( починала в хода на процеса – на *** г. и заместена от Ю. Д. Д., И. Д.
6
Д. и П. Ю. Д. ), Р. С. А., М. С. Г.-А. и С. А. Н., с която са предявени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване следните искове:
Иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК срещу ответника С. А. Н. за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
1/3 ид. част от ПИ с идентификатор *** и от сграда с идентификатор ***, въз основа
на договор за продажба на идеални части от недвижим имот от *** г., обективиран в
нотариален акт № ***, том *** на СВ гр.***, и нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давност № ***, том ***/*** г. на СВ гр.
***, и на 1/2 ид. част от сгради с идентификатори ***, *** и навес въз основа на
осъществено давностно владение.
Иск с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС за делба на ПИ с идентификатор ***,
ведно с находящите се в имота сгради с идентификатори ***, ***, ***, ведно с всички
подобрения и приращения, включително и навес, срещу всички горепосочени
ответници, като производството е във фазата по допускането на делбата.
Ищецът твърди, че е имал сключен граждански брак с Ж. Д. от *** г. През 1986
г. двамата съпрузи построили къща в двора на бащата на Ж. Д., която била
разположена на север от съществуващата жилищна сграда, заснета към настоящия
момент като сграда с идентификатор *** и представлявала тяхно семейно жилище.
През 2010 г. – 2011 г. построили в североизточната част на имота масивна стопанска
сграда с тухлени стени, заснета като сграда с идентификатор ***, а впоследствие и
навес, разположен до северната част на сграда с идентификатор ***. През 2019 г.
ищецът и Ж. Д. прекратили брака си с развод по взаимно съгласие. Твърди, че
последните три постройки са собственост на двамата съпрузи, тъй като са ги
построили по време на брака си. В началото на месец декември 2021 г. ищецът
разбрал от своя син Ю., който живеел в процесните имоти, че съдебен изпълнител щял
да го възлага на друго лице. Впоследствие узнал, че ответникът С. Н. е купил имота на
публична продан. Ищецът също така узнал, че между бившата му съпруга Ж. Д. и
нейните две сестри, втория и третия ответник, е било водено гр. д. № 1680/2006 г.,
ПдРС, за делба на процесните имоти, в което ищецът неучаствал като задължителен
необходим другар. Предвид последното възразява, че делбата по гр. д. № 1680/2006 г.,
ПдРС, е нищожна.
Твърди, че през 2006 г. – 2007 г. с Ж. са искали да закупят двора и бащината й
къща от нейните сестри, събрали 7000 лева, които Ж. взела и заявила, че всичко е
уредено със сестрите й. От този момент ищецът се възприемал за собственик на двора
и на къщата, още повече че от 2007 г. до 2019 г. никоя от сестрите не е имала
претенции. Впоследствие разбрал, че по гр. д. № 1680/2006 г., ПдРС, било сключено
предварително споразумение, по силата на което Ж. Д. предоставила на ответницата
М. Г.-А. сумата в размер на 7000 лева, принадлежаща на двамата съпрузи. След
извършени справки ищецът узнал и за договор за покупко-продажба на идеални части
от недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том *** на СВ гр.
***, по силата на който Ж. Д. придобила от М. Г.-А. собствеността върху 1/3 ид. част
от ПИ, ведно с 1/3 ид. част от жилищната сграда и подобренията в имота. С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност
№ ***, том ***/*** г. на СВ гр. ***, Ж. Д. и ищецът били признати за собственици на
останалата 1/3 ид. част от имотите и сградите в него по силата на давностно владение.
Въз основа на изложеното се твърди, че Ж. Д. притежава правото на
собственост върху 2/3 ид.ч. върху ПИ и къщата с площ от 74 кв.м. по наследство от
7
баща й, покупко – продажба през 2007 г. и по давност през периода 2006 г.- 2020 г.,
както и 1/2 ид.ч. от по отношение на останалите постройки въз основа на съвместен
принос като досежно сграда 3 и навеса /лятна кухня/ се сочи в исковата молба, че са
придобити по давност за период след 2007 г. до 2019 г. Твърди, че Д. Д. е собственик
на 1/3 ид.ч. от ПИ и къщата по силата на покупко-продажба през 2007 г. и давност през
периода 2006 г.- 2020 г., а от останалите постройки по 1/ 2 ид.ч.
Участието на останалите съсобственици в делбата се обуславя с довода, че в
случай на установяване на правото на собственост на някой от тях, същите следва да
участват в производството по съдебна делба като задължителни необходими другари.
С предявения положителен установителен иск за собственост се претендира по
отношение на С. А. Н., че този ответник не е придобил имота на основание
Постановление за възлагане на ЧСИ, тъй като основава правата си на нищожна делба,
както и е правоприемник на лица, които не са били съсобственици на имотите,
изнесени на публична продан.
С уточняващи молби ищецът прави възражение за нищожност на делбата по гр.
д. № 1680/2006 г. по описа на Районен съд Пловдив поради неучастието му като
съделител.
В срока за отговор на исковата молба ответницата М. С. Г.-А. изразява
становище за неоснователност на иска за делба.Поддържа, че през периода 1986 г. -
2006 г. ищецът не е имал достъп до имота, не се е прибирал при семейството си.
Излага съображения за извънбрачна връзка на ищеца, както и че съпрузите са се
разделили и сестра й Ж. се е установила да живее при баща им с децата си. Оспорва
построяването на лятната кухня през 1989 г. През периода от 1986 г. до 2005 г. ищецът
не се интересувал от децата си. Бащата на ответницата живеел с жена, като по това
време била построена лятната кухня. След смъртта на бащата на ответницата през ***
г., в лятната кухня започнала да живее дъщерята на Р. А.. През 2006 г. предявила иск за
делба, тъй като двете й сестри ползвали имота. През 2007 г. било постигнато
извънсъдебно споразумение, като ответницата Ж. Д. заплатила на ответницата М. Г.-А.
сумата от 7000 лева. Заявява, че няма претенции към имота.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Ж. Д., с
който излага становище за основателност на иска за делба. Прави възражение за
нищожност на делбата по гр. д. № 1680/2006 г., ПдРС, като твърди, че: извършена е
делба на „наследството на С.Ж.Г.“, докато имотът бил СИО между родителите й,
прекратена със смъртта на майка й А. Г., тоест имотът се делял само като наследство
от преживелия съпруг; в делбата не участвал съпругът й Д. Д., който бил съсобственик
на „лятната кухня“, тъй като същата е построена по време на брака им през 1987 г.
С молба по делото, преди първото о.с.з., ответница Ж. Д. прави възражение за
придобивна давност на 1/3 ид.ч. от ПИ и сграда с ИД ***, въз основа на
предварителното споразумение между нея и двете й сестри – Р. А. и М. Г.,тъй като
твърди да осъществявала давностно владение върху притежаваните от Р. А. идеални
части от 23.11.2006 г. Претендира да се допуснат до съдебна делба ПИ с ИД *** и
сграда с ИД ***, при квоти в съсобствеността: за ищеца – 1/6 ид. част, и за
ответницата Ж. Д. – 5/6 ид. части.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. А. се взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, както и за недопустимост и неоснователност на иска с правно основание чл. 34
ЗС. Такова становище взима и ответникът С. Н. в срока за отговор, както и сочи, че е
8
трето добросъвестно лице, което е придобило спорните имоти преди вписването на
исковата молба по настоящото дело.
В хода на първоинстанционното производство е починала ответницата Ж. С. Д.
на *** г., която на основание чл. 227 ГПК е заместена от наследниците по закон Ю. Д.
Д. и И. Д. Д. – наследници по закон съгласно удостоверение за наследници, както и от
заветника П. Ю. Д. по силата на саморъчно завещание от ***г. от Ж. С. Д., обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание № ***, дело № ***, рег.№ ***/*** г. на
Нотариус Р.В. досежно процесния поземлен имот, както и притежаваните от нея
идеални части от сградите с ИД ***, ***, ***.
Въз основа на справка по делото се установява, че с Определение №
4739/24.04.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 5603/2023 г. ,ПдРС, е вписан в особената
книга на съда под № 359/2023 г. отказ на И. Д. Д. от наследството на Ж. С. Д..
След обсъждане на доказателствената съвкупност, районният съд е постановил
обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове. Приел е за недоказано
възражението на ищеца и ответницата Ж. Д. за нищожност на делбата по гр. д. №
1680/2006 г., ПдРС. Според районния съд не се установява по несъмнен начин, че
ищецът е построил сградите с ИД ***, *** и навес, но дори и да се приеме, че същият
е допринесъл по някакъв начин, то същите не са станали негова собственост,
доколкото са принадлежност към жилищната сграда, в която ищецът не притежава
квота в съсобствеността. По отношение на придобитите 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху процесните имоти от Ж. Д. с договор за покупко-продажба от сестра
й М. Г. - А., според районния съд налице е правоприемство в хода на делото за делба,
поради което М. Г.-А. е действала като процесуален субституент досежно казаните
ид.ч. от правото на собственост, което се отнася и за ищеца. Като недопустимо е
прието възражението за придобивна давност на притежаваните от ответницата Р. А. 1/3
ид.ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, доколкото
същото е прието за преклудирано поради непредявяването му в производството по гр.
д. № 1680/2006 г., ПдРС. Предвид това, районният съд е приел, че нито ответницата Ж.
Д. е придобила по давност 1/3 ид. част от процесните недвижими имоти, собственост
на Р. А., нито ищецът Д. Д. е придобил собственост върху същите. Предвид
изложеното е прието за неоснователно възражението за нищожност на делбата по гр.
д. № 1680/2006 г., ПдРС, а така и за неоснователен предявения иск за делба,
респективно и на установителния иск за собственост срещу С. Н. като правоприемник
на страните по казаното делбено производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която
първоинстанционният съд се е произнесъл по положителния установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, и в тази част следва да бъде
обезсилено поради следното:
Задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния
иск е наличието на правен интерес. Константно е разбирането на ВКС, че правният
интерес от иска подлежи на преценка за всеки конкретен случай и за него съда следи
служебно. Както се приема в практиката на ВКС, ищецът няма правен интерес от
предявяване на иск за собственост ако срещу същия ответник е предявил иск за делба
за същия имот, тъй като със сила на присъдено нещо с решението по допускане до
делбата се установяват обема и правата на всички съсобственици върху веща (в този
9
смисъл Определение № 572 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5736/2013 г., III г. о.,
ГК). В настоящото производство са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск за собственост срещу приобретателя
(купувача от публична продан) за установяване собствеността на ищеца върху идеални
части от поземлен имот и сгради, за които е предявен и иска за делба срещу
прехвърлителите на имота и същия приобретателя, и исковете се основават на едни и
същи релевантни факти. Предвид изложеното решението по установителния иск не би
имало преюдициално значение, доколкото с решението за допускане на делбата съдът
се произнася досежно претендираното от ищеца правото на собственост, респективно
наличието на съсобственост. Следователно налице е съвпадане на предмета на
установителния иск за собственост и на иска за делба, поради което за ищеца не е
налице правен интерес от предявения установителен иск за собственост.
Ето защо, настоящият състав намира първоинстанционното решение за
недопустимо в частта, с която районният съд се е произнесъл по предявения
установителен иск за собственост като постановено при липса на правен интерес,
поради което на основание чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК подлежи на обезсилване в тази
част, а производството по установителния иск – прекратено.
ОС - Пловдив намира, че решението на районния съд в останалата част, с която
съдът се е произнесъл по иска за делба с правно основание чл.34 от ЗС е допустимо,
поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност, съобразно оплакванията в жалбата като въззивният съд се
произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва
да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на въззивниците или въззиваемите страни.
От фактическа страна се установява и няма спор, че ищецът Д. Т. Д. и
ответницата Ж. С. Д. ( починала в хода на процеса – на *** г., заместена по реда на
чл.227 ГПК от Ю. Д. Д., И. Д. Д. и П. Ю. Д.) са сключили граждански брак на ******
г., прекратен с Решение № 4077/25.10.2019 г. по гр. д. № 11680/2019 г., ПдРС, с което е
утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, като решението е
окончателно.
Ответниците Р. С. А., М. С. Г.-А., Ж. С. Д. са наследници по закон, призовани
към наследяване, в качеството им на деца на С.Ж.Г., починал на *** г., и А. Н. Г.,
починала на *** г., съгласно представените удостоверения за наследници изх. № *** г.
и изх. № *** г., издадени от Община ***.
С договор за покупко – продажба на недвижим имот от *** г., обективиран в
нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г на нотариус с район на действие –
ПНС, С.Ж.Г. е придобил собствеността върху дворно място от 584 кв.м., съставляващо
парцел ***– *** от кв. *** на с. ***, ***, идентичен с поземлен имот с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, одобрени със Заповед
*** г. на ИД на АГКК, според писмо вх. № 8314/26.01.2023 г. по описа на ПдРС.
Според представената по делото скица № ***-*** г. на СГКК гр.***, Поземлен
имот с идентификатор ***, е с адрес ***, с площ от 617 кв.м., с номер по предходен
план –***, квартал ***, парцел ***. Видно от тази скица, в имота има застроени три
сгради – сграда *** със застроена площ от 74 кв.м., с предназначение жилищна сграда
10
– еднофамилна; сграда *** със застроена площ от 27 кв.м., с предназначение друг вид
сграда за обитаване; сграда *** със застроена площ от 22 кв.м., с предназначение
постройка на допълващо застрояване, както и в жълто е отбелязано от ищеца още една
пристройка като навес към сграда *** (л.16 по делото на ПдРС).
По делото няма спор, че ПИ с идентификатор *** е придобит от С.Ж.Г. по
време на брака му с А. Н. Г., поради което и предвид възмездния придобивен способ, с
оглед действието на презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.1 СК (отм.),
приложима в отношенията на съпрузите по аргумент от § 4 от ПРЗ на СК, процесният
имот е бил придобит от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена
общност. Не е спорно, че намиращата се в имота сграда *** е построена от С.Ж.Г. и
А. Н. Г. по време на брака им върху притежавания от тях поземлен имот, поради което
на осн.чл.92 от ЗС същата е придобита от тях по приращение в режим на СИО.
Имуществената общност е прекратена със смъртта на А. Н. Г. на *** г., поради което
притежаваното от нея право на собственост върху 1/2 ид.ч. от ПИ и сграда *** е
преминало в патримониума на нейните наследници – преживелия съпруг и трите й
дъщери, поради което същите са се легитимирали като съсобственици със следните
квоти: С.Ж.Г. - 5/8 ид. части, Р. С. А. - 1/8 ид. част, М. С. Г.-А. - 1/8 ид. част, Ж. С. Д. -
1/8 ид. ч. В този смисъл по делото е представена данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ
/отм./ от С.Ж.Г., с която е декларирал процесните недвижими имоти, като носител на
правото на собственост на 5/8 ид. части, а дъщерите му - на по 1/8 ид. част.
С.Ж.Г. е починал на *** г., поради което по силата на наследствено
правоприемство, съсобствеността се е разпределила между трите му дъщери –
ответниците Р. С. А., М. С. Г.-А. и Ж. С. Д., поради което всяка една от тях се е
легитимирала като носител на правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния
поземлен имот, масивната жилищна сграда и подобрения в имот. Така и по делото се
установява, че с данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от 09.09.2005 г. Ж. Д. е
декларирала процесните недвижими имоти като съсобствени със сестри й при квоти от
по 1/3 ид.
При посочените права от по 1/3 ид.ч. за всяка една от ответниците е била
допусната съдебна делба на поземления имот, ведно с построените него масивна
жилищна сграда на един етаж, лятна кухня, стопански постройки и други подобрения
с Решение № 163/15.11.2007 г. по гр. д. № 1680/2006 г. на ПдРС, влязло в сила на
30.05.2008 г. С определение от 29.07.2008 г. делото е внесено в архив.
По делото се установява, че в хода на делото за делба по гр. д. № 1680/2006 г.
на ПдРС сестрите са сключили предварително споразумение от 23.11.2006 г., с което са
се договорили М. Г. да получи сумата от 7000 лева за уравняване на дела й от
жилищната сграда, лятна кухня, стопанска постройка и подобрения в поземлен имот
№ ***, за който е отреден УПИ ***– *** от кв. *** по плана на с. ***, Р. А. да получи
в дял лятната кухня, а Ж. Д. – жилищната сграда.
Впоследствие се установява, че с договор за продажба на идеални части от
недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/***
г. на СВ гр. ***, М. С. Г.-А. е прехвърлила на сестра си – Ж. С. Д., собствеността върху
1/3 ид. част от УПИ ***– *** от кв. *** по плана на ***, ведно с 1/3 ид. част от
жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Във връзка с постройките в процесния ПИ по делото се установява от
Констативен акт от ***г., издаден от Община ***, че е извършена проверка по повод
строеж – лятна кухня с дървен навес, находящ се в с. ***, ***, в който акт е посочено,
11
че е основание за започване на административно производство за узаконяване, на
проверката са присъствали Р. А. и Ж. Д.. Впоследствие Р. А. и Ж. Д. са представили
проект за проектиране на дървен навес в процесния недвижим имот, по отношение на
който е съставено Разрешение за строеж № *** г. на Община ***, подписано от Ж. Д.
на 06.03.2020 г.
По молба от 07.11.2008 г. от Р. С. А. е била инициирана втората фаза на
делбата по гр. д. № 1680/2006 г. на ПдРС. С Решение № 1345/09.04.2019 г. по
посоченото дело, процесните недвижими имоти са изнесени на публична продан, като
решението е влязло в сила на 14.12.2019 г.
Последвало е образуването на изп. дело № *** г. на по описа на ЧСИ Р.Р. на
основание на изп.лист по гр. д. № 1680/2006 г. на ПдРС. С Постановление за възлагане
на недвижим имот по изпълнителното дело на ответника С. А. А. е възложен поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, ***, ведно с находящите се в имота
сгради с идентификатори ***, *** и ***. Постановлението за възлагане е влязло в сила
на ***г.
По делото се установява от представения Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по наследство и давност от *** г., вписан под акт № ***, т. ***, дело
№ ***/***г. на СВ гр. ***, че Ж. С. Д. и Д. Т. Д. са признати за собственици по
давностно владение, упражнено за периода 2006 г. – 25.10.2019 г. в режим на СИО, а
след този момент, упражнявано единствено от Ж. С. Д. на УПИ ***– *** от кв. *** по
плана на ***, ведно с 1/3 ид. част от жилищна сграда с площ от 68 кв.м., паянтова
сграда с площ от 15 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
В производството е приобщено гр. д. № 16018/2021 г., ПдРС, образувано въз
основа на искова молба от Ж. Д. срещу С. Н., за признаване за установено в
отношенията между страните, че същата е собственик на процесните недвижим имоти
въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с М. Г., и въз основа на
давностно владение по отношение на 1/3 ид.ч. от процесните имоти, притежавана от Р.
А.. С Определение № 702/19.01.2022 г. по делото, производството е прекратено поради
недопустимост на иска, потвърдено с Определение № 884/04.04.2022 г. по в. гр. д. №
340/2022 г. на ПдОС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №
50239/07.11.2022 г. по гр. д. № 3037/2022 г. на ВКС.
В първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, според
което в процесния недвижим имот се намират три сгради – сграда № 1: едноетажна с
изба жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., сграда № 2: едноетажна със
застроена площ от 27 кв.м., представляваща друг вид сграда за обитаване (лятна
кухня), долепена до сграда № 1, и сграда № 3: постройка на допълващо застрояване
със застроена площ от 22 кв.м. Вещото лице заключава, че единствената сграда на
основно застрояване е сграда № 1, а сграда № 2 представлява постройка на допълващо
застрояване, като не отговаря на изискванията за жилище – както към настоящия
момент, така и към момента на нейното застрояване, доколкото няма необходимата
височина и същата обслужва сграда № 1. Останалите постройки са посочени като
второстепенни постройки на допълващо застрояване, при което сграда № 3 обслужва
дворното място, и дървен навес със застроена площ от 31 кв.м., който обслужва сграда
№ 1.
По почин на страните са събирани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите – П.Ж.П., А.С.К., Д. С.К., Е. П. Д., З.И.М., Е. С. К. и Н.С.А..
От показанията си св.П. не се установяват релевантни обстоятелства.
12
Според показанията на св. К., същият е съсед и знае имота от дете. Посочва, че
къщата, обозначена под № 1 на скицата по делото, е строена от С.Г. и съпругата му А.,
същите са живели в нея от 1978 г. Ж. и мъжът й Д. започнали да благоустрояват
къщата след 1984 г., после заминали да живеят в гр.***. По отношение на
обозначената под № 2 пристройка, лятна кухня, свидетелят посочва, че е строена през
1992 г. – 1993 г., в която живеел дядо С. след като починала жена му. При строежа
имало майстори, на които плащал Д., свидетелят не виждал плащанията. С.Г. му е
казвал, че Д. е давал пари за построяването.Посочва, че сграда № 4 е строена от Ю.
през 2007 г. – 2008 г. През 2010-11 г. Р. и мъжа й направили покрив на сграда № 2,
дотогава била на плоча. Сграда № 3 била тухлена стопанска постройка с дървен
покрив. Знае, че Ю. е теглил заем и е платил 7 500 лева на М., Р. искала лятната кухня.
След смъртта на дядо С. до 2010 г. никой не живял в сграда № 2. Посочва, че Д.
посещавал имота поне два пъти в месеца, живеел в гр.***, защото работил там. През
годините Ю. ремонтирал голямата къща.
Съгласно показанията на св.К., същият познава ответничките от деца, тъй като е
техен първи братовчед.През 1983 г. бил извършен ремонт на къщата от Ж. и М..
Според свидетеля, след като вуйна му починала, Ж. се върнала с децата в с.***, Д. им
носил пари, идвал през седмица или две, като семейство. Ж. и Д. построили лятната
кухня приблизително 1990 – 91 – 92г., същата била залепена до къщата и едната стена
на къщата се използвала за стена на лятната кухня, но била напълно отдЕ.. Знае, че са
я строили, защото имало майстор, на който е плащано, Д. носил парите, свидетелят
помагал. Посочва, че лятната кухня е правена основно от Ю. и брат му, с помощта на
приятели и баща им Д., сестрите на Ж. не участвали. Вуйчо му казал на Ж. и Д. да му
устроят лятната кухня, за да им освободи къщата, искал да им я прехвърли. Знае за
уговорка между сестрите, М. искала 7 000 лева, а Р. кухнята. Посочва, че в двора има
селскостопанска постройка, която сочи като сграда № 3, същата била строена от Ю., Д.
му помагала когато идвал. Също така сочи, че навесът под № 4 е било построена от Ю.
с помощта на баща си. Знае, че след смъртта на вуйчо му, в имота живеела Ж., И.
основно и прииждал М., и Ю. със семейството си живеел. В лятната кухня живеела
дъщерята на Р. – две, три, пет години след смъртта на вуйчото на свидетеля.
От показанията на св.Е. П. Д. се установява, че е съпруга на Ю. и майка на П.
Т.. Посочва, че е започнала да живее в имота от 2000 г., в къщатата с Ю., свекърва й и
И., в малката къща живял дядо С., имало външна тоалетна и сграда, използвана за
склад. След смъртта на дядо С., в лятната кухня дошла да живее Р., дъщерята на Р. въз
основа на споразумение за делба. Посочва, че сумата от 7500 лева, дължима от
свекърва й, била заплатена на М. от съпруга й Ю., за което изтеглили кредит, за
връщането му помагал свекъра Д.. Те правили ремонт на голямата къща и поддържали
двора, Р. и М. нямали ключ за къщата, Ж. била убедена, че къщата е нейна. Между Ж.
и Д. имало уговорка за имота, същият да остане за Ю.. Отношенията между Д. и Ж.
били прекрасни, идвал пет – шест пъти в годината. Отношенията между Д. и дядо С.
също били добри. Р. желаела да се узакони малката къща. Д. идвал в *** за по три,
четири дни – пет, шест пъти в годината. Багажът му бил у тях, разполагал се на техния
етаж, спял при тях.Посочва за споразумението между страните, същото било спазвано.
Според показанията на св.З.И.М., той познава Д. Д. като баща на Ю., на който е
приятел и като дете е посещавал имота. През 2013 г. виждал бащата на Ю. да идва на
две, три седмици. Посочва постройките в имота – къщата, лятната кухня, постройка за
животните и навес. През 2006 г. – 2007 г. Ю. правил ремонт на къщата, лятната кухня
била строена през 1993 г.- 1994 г., тогава започнал строежа от майка му и баща му. Д.
13
идвал и помагал, идвал за по два дни пред две – три седмици.
В показанията си св. Е. С. К., посочва, че познава ищеца от 1986 г. и двамата са
съжителствали през периода 1987 г. – 1996 г. като свидетелката е живяла в гр.***, а
той в с.***, не били постоянно заедно. През 1996 г. ищецът се изнесъл и отишъл да
живее с Н. в гр.***, като същите още живеели заедно.
Св. Н.С.А. посочва, че живее е във фактическо съжителство с ищеца в кв.“***“,
гр.*** от 22-23 години. Знае, че през периода 1985 г.- 2019 г. ищецът е живял в село
***, общ.***, а след това в с.***, общ.***. Посочва, че ищецът е бил разделен с
бившата си съпруга когато са се запознали. Заявява, че ищецът е бил в добри
отношения със семейството си, посещавал ги е през годините. Ходил често в с.***,
оставал по една седмица. Не е виждала Д. лично да прави ремонти.
След преценка на посочената доказателствена съвкупност и изяснения от
фактическа страна правен спор, настоящият въззивен състав намира, че при условията
на пълно и главно доказване не се установява претендираната от ищеца съсобственост
върху процесния поземлен имот и постройки.
По делото не се установява нищожността на делбата по гр. д. № 1680/2006 г. на
ПдРС на основание чл.75, ал.2 от ЗН поради неучастието на ищеца като съсобственик
в делбата, съобразно релевираното от него възражение и поддържано от ответницата
Ж. Д..
Не се доказва твърдението, че сграда *** със застроена площ от 27 кв.м., с
предназначение друг вид сграда за обитаване, т.нар. лятна кухня, е придобита от
ищеца и бившата му съпруга – ответницата Ж. Д. в режим на СИО.
Твърденията на ищеца са за построяването на сграда *** по време на брака му с
Ж. Д. през 1989 г., по отношение на която свидетелите К., К. и М. заявяват, че е била
построена през 1992 г. – 1993 г. През посочения период, въз основа на прекратената
бездялова имуществена общност между С.Ж.Г. и съпругата му А. Н. Г. със смъртта й
на *** г., и по силата на наследствено правоприемство от същата, като съсобственици
на ПИ с идентификатор *** и сграда *** са се легитимирали С.Ж.Г. и ответниците Р.
С. А., М. С. Г.-А. и Ж. С. Д..
Предвид посочените обстоятелства, за разрешаването на казуса следва да се
прецени дали построяването на сградата – лятна кухня по време на брака между Д. Д.
и Ж. Д. върху процесния ПИ е довело до придобиване на правото на собственост върху
същата в режима на СИО.
Според дадените разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2022 г. на
ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГК, при извършен строеж от съпрузи по време на брака
им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг
и трето лице, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от
съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена
общност, ако в имуществените отношения между съпрузите е приложим режимът по
чл. 18, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс.
Като изключение от възприетото разрешение в ТР по т. д. № 4/2019 г., ОСГК,
ВКС, в мотивите си съдът е посочил, че единствено в случаите, при които са
построени обекти с обслужващо предназначение, които нямат качеството на
самостоятелни обекти на правото на собственост, тези обекти ще станат съсобствени
на съпруга, който притежава идеални части от поземления имот, и на третото лице -
съсобственик на имота по силата на чл. 92 ЗС.
14
Последното е приложимо в казуса по делото доколкото безспорно се доказва от
заключението на СТЕ, че сграда *** представлява постройка на допълващо
застрояване, не отговаря на изискванията за жилище – както към настоящия момент,
така и към момента на нейното застрояване, тъй като няма необходимата височина и
същата обслужва сграда ***.
Неоснователни се настоява от въззивниците, че сграда *** има самостоятелно
предназначение с позоваване на свидетелските показания. При определяне на вида и
предназначението на сградата следва да се цени заключението на съдебния експерт,
тъй като същият е отговорил на поставените въпроси съобразно компетентността и
квалификацията си, въз основа на които заключава, че постройката не съответства на
правилата за жилище в тяхната съвкупност. Предвид изложеното, дори и свидетелите
да сочат обстоятелства относно самостоятелното ползване на лятната кухня,
последното не обосновава извод, че същата отговаря на изискванията за
самостоятелно жилище. Посоченото от въззивниците Решение № 60142/24.11.2021 г.
по гр.д.№ 566/2021 г. на ВКС се отнася за различна фактическа обстановка, при която
съдът е кредитирал наличието на самостоятелна тоалетна, което в случая не намира
приложение. По настоящото дело вещото лице е констатирало, че сграда *** няма
необходимата светла височина, който извод не се опровергава или разколебава от
останалите доказателства по делото.
В аспекта на изложеното се налага извод, че сграда *** е такава на допълващо
застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ - спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване, които постройки не
могат да имат самостоятелно значение и те следват основния имот. Т.е. сграда *** не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като е
функционално свързана и обслужва сграда ***, поради което правото на собственост
върху нея принадлежи на собствениците на сграда ***.
С оглед на изложеното, неоснователно е и позоваването на изложените от
свидетелите обстоятелства, че ищецът е давал пари за построяването на сграда *** и е
помагал с труд, както и че същата е била строена с помощта на синовете му. Тези
обстоятелства са без правно значение, тъй като самото строителство и вложени
средства в изграждането на постройката, имаща обслужващо предназначение, не
създават вещни права.
Относно довода, че сградите на допълващо застрояване също подлежат на
делба, следва да се посочи, че подлежат на делба като принадлежност към жилищния
имот, който обслужват и следват неговата собственост.
Предвид изложеното, неоснователно се настоява, че ищецът Д. Д. и ответницата
Ж. Д. са придобили правото на собственост върху сграда *** в режим на СИО на
основание чл.21, ал.1 от СК, съответно чл.19, ал.1 от СК отм. – действащ към момента
на изграждането на постройката.
Доколкото не се касае за вещ, която е придобита по време на брака от ищеца и
ответницата Д. в режим на СИО, разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК (чл.19, ал.1 от СК
отм.), не намира приложение по отношение на сграда ***. Следователно без правно
значение е въпросът относно приноса на ищеца при изграждането на постройката,
имал ли е такъв и в какво се е изразявал според свидетелските показания, респективно
без значение е и имало ли е трайна фактическата раздяла между съпрузите и
събраните за установяването й доказателства – споразумението по чл.51 от СК,
показанията на св.К. и св.А.. Следователно безпредметно е да се коментира
15
презумпцията по чл.21, ал.3 от СК и който носи доказателствената тежест за
опровергаването й, доколкото в случая същата е неотносима.
На следващо място, нищожността на делбата не се опровергава от договор за
продажба на идеални части от недвижим имот от *** г., с който М. С. Г.-А. е
прехвърлила на Ж. С. Д., правото на собственост върху 1/3 ид. част от процесния ПИ и
жилищната сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота. По делото е
безспорно, че разпореждането е извършено в хода на първата фаза на делбата,
приключила с влязло в сила съдебно решение от 30.05.2008 г. Следователно намират
приложение разясненията в Тълкувателно решение № 3/2013 г. по т.д.№3 от 2013 г. на
ОСГК на ВКС, въз основа на което следва да се приеме, че М. С. Г.-А. е действала
като процесуален субституент на приобретателя и вещноправните последици на
решението са настъпили спрямо него, респективно спрямо и ищеца като съпруг на Ж.
Д. при приложението на чл.21, ал.1 от СК въпреки, че не е взел участие в делбеното
производство.
Недоказано е възражението на ищеца и на ответницата Ж. Д. за придобивна
давност, изтекла по врема на брака им по отношение на 1/3 ид. част от процесния ПИ
и жилищна сграда, притежавани от Р. А.. По делото се установява, че на същото
възражение е бил основан предявеният от Ж. Д. против С. Н. положителен
установителен иск за собственост, който е приет за недопустим и производството по
него е прекратено с Определение № 702/19.01.2022 г. по гр. д. № 16018/2021 г., ПдРС,
потвърдено с Определение № 884/04.04.2022 г. по в. гр. д. № 340/2022 г. на ПдОС,
което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 50239/07.11.2022 г.
по гр. д. № 3037/2022 г. на ВКС. Изложените за това съображения от касационния
състав са, че Д. се е позовала на факти, настъпили след влизане в сила на решението
по допускането на делбата и преди влизане в сила на решението по извършването на
делбата, които не са били наведени в хода на делбата на втората й фаза от ищцата,
която е била страна в делбеното дело и няма качеството на трето лице за делбения
процес. Предвид изложеното, тези ненаведени от Д. факти и възражения са
преклудирани предвид силата на присъдено нещо на решението по извършването на
делбата относно не само извършването на делбата, но и по въпросите за наличие на
съсобственост, която съсобственост подлежи на прекратяване по предвидения с
решението по втората фаза на делбата начин. Ето защо и съобразно изводите в
Определение № 50239/07.11.2022 г. по гр. д. № 3037/2022 г. на ВКС, се налага извод,
че релевираното от Ж. Д. възражение за придобивна давност е преклудирано и не
следва да бъде разглеждано. Следователно е безпредметно да се коментира
представеното предварително споразумение от 23.11.2006 г. между сестрите и
фактическата власт върху поземления имот и сградите според свидетелските
показания, съответно налице ли е владение през исковия период, тъй като така
осъществилите се факти и обстоятелства, а така и основаващото се на тях възражение
за придобивна давност, е следвало да бъдат релевирани във втората фаза по
извършването на делбата през 2018 г., пропускът за това не може да бъде саниран в
настоящото производство. Следователно не може да се приеме, че Ж. Д. е придобила
по давност притежаваните 1/3 ид.ч. от сестра й Р. А. от ПИ и жилищната сграда.
Изложеното се отнася и до останалите постройки на допълващо застрояване в имота,
същите са съществували при извършването на делбата през 2018 г. и не представляват
самостоятелни обекти. Ето защо и доколкото възражението за придобивна давност на
Ж. Д. по отношение на ПИ и постройките не е било своевременно заявено, същото е
преклудирано и недопустимо. Предвид изложеното е и неоснователно оплакването за
16
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на доклада по чл.146
ГПК досежно това възражение на ответницата Д..
По аргумент от горното се обосновава неоснователността на възражението за
придобивна давност на ищеца Д. Д., доколкото същото се основава на изтеклата
придобивна давност по време на брака му с ответницата Ж. Д., а такава своевременно
не е установена.
Неоснователно е и възражението на ответницата Ж. Д. за нищожност на делбата
по гр. д. № 1680/2006 г., ПдРС, тъй като предмет на делбата е било наследството на
С.Г., а съсобствеността произтичала и от наследството на А. Г.. Както правилно е
заключил районният съд касае се за оплакване, което е следвало да бъде релевирано по
реда на инстанционния контрол, но не съставлява порок, обосноваващ нищожността на
делбата.
По изложените съображения по делото не се опровергава вещно -
прехвърлителното действие на Постановлението за възлагане по изп. дело № *** г. на
ЧСИ Р.Р., въз основа на което ответникът С. А. А. се легитимира като собственик на
процесния поземлен имот с идентификатор ***, ведно с находящите се в имота сгради,
поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен. ПдРС е достигнал до същия
извод, поради което решението му в частта, с която се отхвърля искът за делба следва
да бъде потвърдено като правилно.
За пълнота въззивният съд следва да се произнесе по възражението на
въззиваемите против процесуалната легитимация на П. Ю. Д.. По делото се
установява, че последният е правоприемник на Ж. Д. по силата на саморъчно
завещание, обявено с протокол № ***, дело № ***, рег.№ ***/*** г. на Нотариус Р.В.
досежно процесния поземлен имот и идеални части от сградите в имота. Обявяването
на завещанието, предвидено в чл. 27 ЗН е за да стане то достояние на наследниците за
евентуално оспорване, ако те не са разбрали за него по друг начин. Вписването на
завещанието също има само оповестително действие. И двете правни действия не са
условие, за да породи завещанието действие (Решение № 50013 от 14.03.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 1983/2022 г., I г. о., ГК). Следователно и доколкото въззивникът П. Ю.
Д. обосновава легитимацията си в производството с представеното саморъчно
завещание, неоснователно се оспорва процесуалната му легитимация.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че предвид казаното
завещателно разпореждане, наследниците по закон Ю. Д. Д. и И. Д. Д. не е следвало да
бъдат конституирани като правоприемници на Ж. С. Д., а и по отношение на И. Д. Д. е
установен и отказ от наследството й. Предвид обаче изходът на делото за отхвърляне
на иска за делба, респективно след като не се установяват собственически права на Ж.
Д. върху процесните имоти, конституирането на наследниците по закон не се отразява
върху правилността на решението.
С оглед изхода на делото, основателно е искането на въззиваемите Р. С. А. и С.
А. Н. за присъждането на разноските по делото, направата на които се удостоверява от
представените договори за правна защита в размер на 1 800 лева от всеки от тях,
отговорността за които следва да се понесе от Д. Т. Д. и П. Ю. Д..
Водим от горното, настоящият въззивен състав на ПдОС
РЕШИ:
17
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4589 от 20.11.2024 г. постановено по гр.д.№
20378 по описа за 2021г. на Районен съд - Пловдив, VII гр.с., в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за делба от Д. Т. Д., ЕГН: **********, срещу Р. С. А., ЕГН:
***, М. С. Г.-А., ЕГН: **********, С. А. Н., ЕГН: **********, Ж. С. Д., ЕГН:
**********, починала в хода на процеса – на *** г., заместена в хода на процеса от Ю.
Д. Д., ЕГН: **********, И. Д. Д., ЕГН: **********, и П. Ю. Д., ЕГН: **********, на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - *** г., последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри е от *** г., адрес на имота: ***, площ:
617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел
***, съседи: ***, ***, ***, *** и ***, ВЕДНО с находящите се в имота сгради, а
именно: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи:
един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор ***,
със застроена площ от 27 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, и
сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: постройка на допълващо застрояване, ведно с всички подобрения и
приращения в имота, включително и изграден навес.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4589 от 20.11.2024 г. постановено по гр.д.№ 20378
по описа за 2021г. на Районен съд - Пловдив, VII гр.с., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от Д. Т. Д., ЕГН: **********, срещу С. А. Н., ЕГН: **********, с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД - *** г., последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри е от *** г., адрес на имота: ***, площ: 617 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел *** ,
съседи: ***, ***, ***, *** и ***, въз основа на договор за продажба на идеални части
от недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том *** на Служба
по вписванията гр. *** и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по наследство и давност № ***, том ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***,
сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна въз основа на договор за продажба на
идеални части от недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том
*** на Служба по вписванията гр. *** и нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и давност № ***, том ***/*** г. на Служба по
вписванията гр. ***, и 1/2 ид. част от сграда с идентификатор ***, със застроена
площ от 27 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с
идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: постройка на допълващо застрояване и навес въз основа на
осъществено давностно владение, като в тази част ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН: ********** и П. Ю. Д., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Р. С. А., ЕГН: ***, сумата в размер общо от 1 800 лв. (хиляда и
осемстотин лева) – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН: ********** и П. Ю. Д., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на С. А. Н., ЕГН: **********, сумата в размер общо от 1 800 лв. (хиляда
18
и осемстотин лева) – разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19