Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 18.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10331 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от А. В.М. срещу З. „Л.и.“АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на сума в размер на 150000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 08,03,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху вземането от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 08,03,2016год., около 10:00 часа, в района на кръстовището образувано между бул.Ботевградско шосе и ръкава на АМ Хемус към бул.Васил Левски е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил, с марка „Ситроен Ксара“, с рег.№ *******, управляван от И.В.М., който нарушил правилата за движение по пътищата като при наличие на пътен знак Б2 не пропуска движещия се по път с предимство товарен автомобил „Ман“, с рег.№*******, управляван от Г.Й.Г.. На ищцата-пътник в лек автомобил Ситроен са причинени неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Поддържа деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество. Депозирана е молба за извънсъдебно уреждане на спора, по която ответното дружество е предложило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв., а след приспадане на съпричиняване в размер на 20%-28000лв., което пострадалата счита за занижено и недостатъчно да репарира претърпените болки и страдания. Поддържа обезщетение да не е изплатено.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът-З.“Л.и.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност за увреждащия автомобил. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие. Поддържа да липсват доказателства причинените увреждания да са във връзка с процесното произшествие. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради нарушение на чл.137а от ЗДВП, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва дължимостта на законна лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенциите.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие №К193/08,03,2016год., съставен от
СДВР, отдел ПП се установява реализирано произшествие на 08,03,2016год., около
10,00часа, в гр.София, -с.Горни Богров, бул.“Васил Левски“, в района на
кръстовището с ул.Ботевградско шосе, с участието на лек автомобил Ситроен Ксара, управляван от И.В.М. и товарен автомобил Ман 18440, модел Влекач, управляван от Г.Й.Г.. Посочена е причина за произшествието
поведението на водачът на лек автомобил Ситроен, който не пропуснал движещ се
по път с предимство товарен автомобил и не спрял на знак Б2. Пострадал от
произшествието е А.В. М.-пътник в лек
автомобил Ситроен.
За установено по делото съдът намира наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност на водача И.В.М. с
ответното дружество за релевирания период, / постановено определение по реда на
чл.146 от ГПК в закрито съдебно
заседание от 15,02,2018год./
По делото е изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, от заключението на
което се установява механизма на процесното ПТП, а именно: на 08.03.2016г., около 10:00ч. лек
автомобил Ситроен, е управляван от И.М., с посока от автомагистрала Хемус
към бул.Васил Левски като ПТП е в района на кръстовището образувано с
ул.Ботевградско шосе. Ул. „Ботевградско шосе” се състои от две платна, разделени с двойна
непрекъсната линия и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по една пътна лента. Пътнотранспортното произшествие е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Кръстовището е регулирано с пътни знаци, като на пътя от изхода от АМ Хемус е
поставен пътен знак Б2 „Стоп“. Товарен автомобил „МАН” се е движил по ул.„Ботевградско
шосе” в дясната пътна лента с посока от гр.София към входа на АМ Хемус и приближавайки
към кръстовището с изхода от автомагистралата. Водачът на лек автомобил Ситроен
не е спрял пред кръстовището, за когото е имало пътен знак Стоп и е навлязъл в
кръстовището, без да пропусне движещия се по път с предимство товарен
автомобил, поради което се е реализирало пътнотранспортно произшествие. Товарен
автомобил МАН с предната си част челно е ударил лек автомобил Ситроен в дясната
му странична част в зоната на предна и задна десни врати.Причина за настъпване
на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил с
органите за управление на автомобила, който не е спрял пред кръстовището при
наличие на пътен знак „Спри“. За водача на товарен автомобил Ман ударът е бил
непредотвратим, а за водачът на лек автомобил Ситроен –предотвратим, тъй като М.
е имал възможност да възприеме пътния знак и да спре пред кръстовището като
пропусне движещия се по път с предимство товарен автомобил. Не е спорно, че
процесния автомобил, в който е пътувала ищцата е бил снабден с предпазни
колани, включително за мястото на пътника-предна дясна седалка, но е изложено становище, с оглед мястото на
удара и настъпилите деформации от дясна страна на автомобила, както и предвид
действалите инерционни сили на пътника ползването на колан да не препятства
настъпването на увредите.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че при ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания:
-Контузия на гръдния кош;
-Подкожен емфизем в дясно.
-Фрактура на ребра в дясно
паравертебрално от 3 до 12 вкл. и фрактура на ребра по предна аксиларна линия
от 3 до 9 вкл.
-Тотален пневмоторакс в дясно
с контузионни промени в паренхима. По съвкупност гръдната травма е причинила на
пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота.
-Фрактура на горното рамо на
дясна срамна кост с разместване; Фрактура на дясна седалищна кост без
разместване.
-Фрактура на дясно странично
крило на кръстната кост.
По съвкупност уврежданията на
таза са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Получените увреждания са в
причинно следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие от 08.03.16г.-вътреавтомобилна
травма.
По спешност ищцата е
хоспитализирана в противошокова зала –УМБАЛ“Царица Йоанна -ИСУЛ",
извършени са изследвания, консултации диагностицирана и е оперирана по
спешност, с оглед тежка гръдна травма-торакоцентеза /поставен дрен във 2-ро
междуребрие в дясно поради тотален пневмоторакс в дясно, както и е извършена
лапароцентеза- оглед на коремна кухина/. Хоспитализирана в хирургична клиника,
първоначално след оперативните интервенции в КАИЛ за реанимация, с оглед
стабилизиране на хемодинамика и дишане. На 15.03.16г. е приведена в ХК за продължение на лечението.
Извършени са консултации с ортопед по повод фрактурите на тазовите кости и е назначен
постелен режим за един месец. След изписването и транспортирането на
пострадалата в ХО УМБАЛ -Русе е
извършено оперативно лечение-закрито
наместване, без вътрешна фиксация на
счупването на горното рамо на дясна пубисна кост. Общият възстановителен период
е около 6-7 месеца. За в бъдеще се очакват оплаквания от болки и дискомфорт в
местата на увредите при натоварване и промени във времето. Съгласно заключението на вещото лице предвид характера и вида на увредите може да се приеме, че пострадалото лице е било с поставен предпазен колан към
момента на настъпване на ПТП, а
констатираните увреди биха могли да бъдат получени и при правилно поставен
предпазен колан.
По делото са ангажирани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля И.М., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено наличието на осъществено
противоправно деяние извършено от водачът на лек автомобил Ситроен – И.М., нарушил
правилата за движение по пътищата като не пропуснал движещия се по път с
предимство товарен автомобил и е навлязъл в опасната му зона за спиране. Налице
е нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДВП.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 60000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- Контузия на гръдния кош; Подкожен емфизем в дясно; фрактура на ребра в
дясно паравертебрално от 3 до 12 вкл.; фрактура на ребра по предна аксиларна
линия от 3 до 9 вкл.; тотален пневмоторакс в дясно с контузионни промени в
паренхима, фрактура на горното рамо на дясна срамна кост с разместване, фрактура на дясна седалищна кост без
разместване и фрактура на дясно странично крило на кръстната кост, причинили на пострадалото лице трайно затруднение на движенията на снагата за
срок по-дълъг от 30 дни с общ възстановителен период от около 6-7месеца.
Характерът на болките и страданията,
които са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след
оперативните интервенции/ 3 на брой/, със засилване в начало на раздвижването, възрастта на пострадалото лице/31години-активна трудоспособна възраст
препятствана по причина на инцидента/, обстоятелството, че пострадалата се е
нуждаела от чужда помощ в рамките на около половин година. Следва да бъде отчетено
и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения- / при
всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално
отражение върху пострадалия, което се установява и от събраните свидетелски
показания-страх от пътуване, стрес и напрежение/. Съобрази се и обстоятелството
и към момента на приключване на устните състезания ищцата да изпитва болки и
схващания в местата на увредите, както и
такива да се очакват при промяна на времето и натоварване. Настоящия състав отчита и нивата на
застрахователното покритие и конкретната икономическа обстановка към датата на
събитието. Същевременно, настоящия състав съобрази факта, че оздравителния процес е приключил, липсват данни за остатъчна инвалидност или функционален дефицит.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. За неустановено съдът
намира извършено нарушение от пострадалия на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, тъй като заключението на СМЕ сочи, че ищцата е
била с поставен предпазен колан/ установено и от гласните доказателства/. Освен
това становището на изслушаните експерти налага извод, че и при правилно
поставен предпазен колан ищцата би получила същите увреди. Ето защо и съобразно
указаната доказателствена тежест съобразно чл.154, ал.1 от ГПК ответникът не
ангажира доказателства, които да навеждат на извод, че използването на
обезопасителен колан, при установения механизъм на ПТП, би ограничило и в каква
степен получените телесни увреждания.
Ето защо претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 60000лв., в който размер
исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до
пълния предявен размер от 150000лв. като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на
съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 2592,00лв., от които 2400,00лв. -
държавна такса и 192,00лв.-в.л. от общо 480,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 108,00лв. от общо 180,00лв., от които 80,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния
представител на ищеца адв.Д.С. се следва адв.възнаграждение съобразно уважената
част от исковата претенция в размер 1812,00лв. от общо 4530,00лв. определен по реда
на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на А.В. М.,
с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата
от 60000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 08.03.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 12,08,2017год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60000,00лв. до пълния
предявен размер от 150000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2592,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА А.В. М., с
ЕГН: **********, със съд.адрес: *** да
заплати на З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Д
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в
размер на 108,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на адв.Д.
С. С. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 1812,00лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: