№ 55
гр. Ямбол, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря М. К.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. В. С. от гр.***, подадена от особения
представител адв. Г.Х., против Решение №260168/06.04.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №3754/2019г., с което е уважен предявеният от ищеца "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон
България със седалище в гр.София, иск по чл.422 ГПК и е признато за установено по
отношение на въззивницата, че същата дължи на ищеца сумите: 306,24лв. - главница по
Договор за потребителски заем от 04.12.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.06.2019г. до окончателното изплащане,
сумата 17,51лв. - възнаградителна лихва за посочен период и сумата 33,05лв.- мораторна
лихва за забава за посочен период, като на ищеца са присъдени разноски в исковото
производство в размер на 675лв. и разноски в заповедното производство в размер на 25лв.
за ДТ и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Оплакването на въззивницата, представлявана от особения представител адв.Х., е
за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че решението е постановено при липса на материалноправна
легитимация на ищеца, който не установил качеството си на кредитор - не доказал наличие
на правоприемство между него и кредитора по договора "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД, включително цедиране на вземането по договора по реда на чл.99 ЗЗД, за
което да е бил уведомен длъжникът. Счита, че неправилно районният съд е приел сключване
на договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и ползване на кредитна карта,
като по делото било установено само наличие на договор за потребителски кредит, който е
свързан договор за кредит по см. на чл.27 ЗПК и §1,т.11 от ДР на ЗПК и същият е нищожен,
тъй като подписването му е било объркващо и подвеждащо за кредитополучателя, като
нищожността му следва и на основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът
1
на шрифта е по-малък от 12; че кредитополучателят е бил заставен да сключи
застрахователен договор, макар в стандартния европейски формуляр да е отразено, че
застраховката не е задължителна; че неясно е останало как е изчислен лихвения процент и
дали същият е фиксиран за договорния срок, като липсва яснота и как е определен ГПР в
размер на 39,44%.
По тези съображения особеният представител на въззивницата моли за отмяна на
решението на ЯРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции по същество.
Въззиваемата страна "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." - Париж, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон България, действаща чрез юр.к.П., е подала писмен
отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, с подробно изложени
съображения, според които процесният договор отговаря на изискванията за форма и
съдържание, установени в ЗПК, а първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод
за основателност и доказаност на предявения иск. Моли за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
В. о.с.з. особеният представител на въззивницата поддържа жалбата и пледира за
уважаването й. Представя и подробна писмена защита.
Въззиваемата страна, чрез юр.к.П. депозира писмена молба с искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноските пред въззивната
инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд ЯРС е сезиран с исковата молба на ищеца "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция, чрез клона му "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"С.А. клон България, гр. София, с която против К. В. С. от гр.*** са предявени
обективно съединени искове - с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2
ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца за
главница в размер на 306,24лв., за възнаградителна лихва в размер на 17,51лв. и мораторна
лихва за забава върху главното вземане в размер на 33,05лв. за периода от 20.05.2018г. до
11.06.2019г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2317/2019г. по описа на ЯРС.
В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответницата
произтичат от договор за потребителски кредит от 04.12.2017г., по който на ответницата е
предоставен кредит в размер на сумата общо 584,16лв. Ищецът е поддържал, че
кредитополучателат - ответницата погасила само три месечни вноски и просрочила
следващите две вноски, с което задължението й по кредита в размер на исковите суми
станало изцяло предсрочно изискуемо, като кредиторът обвил предсрочната изискуемост с
покана, изпратена на адреса, деклариран от ответницата, но независимо от това към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение бил настъпил и падежът
на всички вноски по кредита, на което основание вземането на ищеца също било изискуемо.
От приложеното ч.гр.д. №2317/2019г. по описа на ЯРС се установява, че същото е
образувано по заявление от 27.06.2019г. и с издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 28.06.2019г. в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва. Заповедта е била връчена на длъжника К.С. при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви
настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в срок.
В настоящото исково производство ответницата отново не е намерена на нейния
постоянен и настоящ адрес, който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване,
поради което в процеса е представлявана от назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
2
представител адв.Г.Х..
С депозирания отговор на исковата молба особеният представител на ответницата
е оспорил иска, като е направил възражения, че ищецът няма качеството на кредитор на
ответницата, тъй като не е представил доказателства за правоприемство с кредитодателя -
дружеството "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, нито доказателства вземанията по
договора за кредит да са предмет на цесия, за която длъжникът да е уведомен; че не е налице
сключен договор за потребителски кредит - револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, а сключен договор за потребителски кредит, който е свързан
договор за потребителски кредит по см. на чл.27 и сл. ЗПК и същият е недействителен на
основание чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК за размер и
формат на шрифта не по-малък от 12; че ответницата е била заставена да сключи
застрахователен договор, макар в стандартния европейски формуляр да е отразено, че не е
задължително сключването на такъв договор; че е неясно определен начина на изчисляване
на лихвения процент, както и ГПР.
От фактическа страна по делото е установено, че на 04.12.2017г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД гр.София и К. В. С. от гр.*** е сключен договор за
потребителски кредит, именуван в заглавната част "за отпускане на револвиращ кредит и
ползване на кредитна карта", но от съдържанието на договора и доказателствата към него е
видно, че същият е за стоков кредит по смисъла на чл.27 ЗПК и свързан договор за кредит
съгласно дефиницията на §1,т.11 ДР на ЗПК, тъй като е отпуснат за закупуване на стока-
холов ъгъл от продавача "Виденов Груп"ООД гр.Ямбол за сумата 559лв. Към договора
страните не са приели и подписали Общи условия. Със Сертификат №CREX-15548310 от
04.12.2017г. и Общи условия за застраховката "Закрила на плащанията Плюс",
застрахователите "Кардиф Общо застраховане, клон България" и "Кардиф
Животозасраховане, клон България" и ответницата К.С. са сключили застраховка "Защита на
покупката" и "Защита на стоката" в полза на ищеца, с размер на премията от 25,16лв. Или
общият размер на отпуснатият на ответницата кредит е в размер на 584,16лв. със срок на
погасяване 6 месеца - до 20.06.2018г., на 6 равни месечни вноски от по 108,75лв. всяка
/съгласно погасителния план към договора/, при годишен процент на разходите- 39,44% и
годишен лихвен процент - 33,71%, който в подписания от ответницата стандартен
европейски формуляр изрично е посочен като фиксиран лихвен процент за целия 6-месечен
период на олихвяване. В чл.3 от сключения договор страните са постигнали съгласие при
забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят да дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, като при просрочие на две или повече месечни вноски е
уговорено кредитът да става изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане
на съобщение за това от кредитора.
По делото от заключението на вещото лице-икономист А.Т., извършило
назначената съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че ответницата е усвоила
сумата по кредита, с която е била заплатена в полза на "Виденов Груп"ООД закупената от
този търговец стока, като за плащането е издадена и ф-ра от 04.12.2017г. Експертът е
установил, че в изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит
ответницата е извършила плащане на три месечни вноски - на сумата общо 328,75лв., с
която сума е погасена главница в размер на 277,92лв. и договорна лихва в размер на
50,83лв., като след 20.04.2018г. плащанията по кредита са били преустановени. Така
остатъкът от задълженията по договора възлиза в размер на сумата 356,80лв., от която обща
сума неплатената главница е в размер на 306,24лв., договорна лихва за периода 20.04.2018г.-
20.06.2018г. в размер на 17,51лв. и мараторна лихва за забава върху главницата от забавата
на 20.05.2018г., до 11.06.2019г. - 33,05лв.
С писмена покана от 17.10.2018г. ищецът е уведомил ответницата, че обявява
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, като това негово
волеизявление е получено лично от К.С. по пощата на 06.11.2018г. , към която дата е бил
изтекъл падежа и на последната вноска по погасителния план по договора за кредит.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
приел, че като универсален правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД ищецът се е легитимирал като кредитор на ответницата по сключения
договор за потребителски кредит от 04.12.2017г.; че договорът за кредит е действителен с
оглед императивните изисквания, установени в Закона за потребителския кредит, както и че
3
ответницата е неизправен длъжник по договора, тъй като и след обявената от кредитора
предсрочна изискуемост на кредита и при изтичане крайния падеж на договора, не е
изпълнила задълженията си за заплащане на дължимата главница от 306,24лв. и
възнаградителна лихва от 17,51лв., а за забавата в плащанията на тези суми дължи и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на сумата 33,05лв.
Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Предявените установителни искове се квалифицират по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени
доказателства е безспорно установено, че на 04.12.2017г. между ответницата К.С. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК. Независимо, че договорът е
наименуван като такъв за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, както се посочи
и по-горе съдържанието на договора го разкрива като такъв за потребителски кредит, с
който е финансирана продажба на стоки по смисъла на чл.27 ЗПК и същият договор на общо
основание се регулира от разпоредбите на ЗПК.
Настоящият съдебен състав на ЯОС споделя изводите на първата инстанция за
действителност на договора и приема, че в разглеждания случай са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20 ЗПК и процесният договор за потребителски кредит,
който е сключен в изискуемата писмена форма (чл.10, ал.1 ЗПК), е действителен. Договорът
е сключен по ясен и разбираем начин, клаузите на договора покриват минимално
необходимото съдържание по чл.11 ЗПК и няма основание да се приеме, че договорното
съдържание е объркващо и подвеждащо за кредитополучателя- потребител. Посочен е
общият размер на кредита, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК, определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към
ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е било
необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, като
неоснователни са противопоставените в тази връзка възражения на особения представител
на ответницата и оплакванията в същия смисъл, направени с подадената въззивна жалба.
Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на
различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл.11, ал.1,
т.11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и информация относно плащането на
застрахователната премия в размер на 25,16лв., лихвения процент, който се прилага при
просрочени плащания и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските. Доказано е също така по делото, че К.С. е получила своевременно
преддоговорната информация във формата на стандартен европейски формуляр –
обстоятелство, което същата е удостоверила с подписа си.
Неоснователно е и другото оплакване, наведено с жалбата, че процесният
договор не отговаря на законовото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК за шрифт не по-малък от 12.
Пред настоящата инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза и изслушано
заключението ва извършилото експертизата вещото лице Ф.Т., което при изследване на
оригинала на процесния договор е дало заключение, че договорът е с еднакъв по вид и
размер шрифт "Garamond" с размер 12. ЯОС кредитира изцяло експертното заключение и
приема, че процесният договор съответства на законовото изискване за размер на шрифта
не по-малък от 12 и правилни като краен резултат се явяват изводите на районния съд, че
договорът за кредит отговаря на законовото изискване за размер на шрифта.
Тъй като нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, по
отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР №1/2013г. на
ВКС по тълк. дело №1/2013г., ОСГТК, според които при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, т. е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в
договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически
обстоятелства. С оглед тези правомощия на въззивната инстанция, настоящият състав
извърши преценка за действителността на договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК
4
относно ГПР и договорната лихва. Според нормата на 19 ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на РБългария. Същевременно, договорната лихва е възнаграждението
(печалбата) на кредитора за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,
законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на
ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се направи на плоскостта дали сборът на договорната
лихва, ведно с другите разходи, надвишава фиксирания от законодателя максимален размер
на ГПР. В случая, от една страна определеният в договора размер на ГПР от 39.44% не
надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%), а договореният лихвен процент е
33.71%., който от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен
заем, отпуснат от небанкова финансова институция, който е високорисков за кредитора,
респективно следва да бъде отчетен чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва.
Преценката на клаузата от договора, с която е приет размерът на договорната лихва, според
ЯОС не дава основание да се приеме, че тази клауза противоречи на добрите нрави. По
действащото българско право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна
или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Според приетото в съдебната практика на ВКС, противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при
необезпечен заем и надвишаваща друкратния размер на законната лихва по обезпечен с
ипотека или по друг начин заем. В случая не са налице данни за размера на основния лихвен
процент към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит, но и при
0% ОЛП, плюс 10 пункта, размерът на законната лихва е 10%, или уговореният в договора
годишен лихвен процент от 33,71% незначително надхвърля трикратния размер на
законната лихва и не накърнява добрите нрави.
Предвид изложеното, ЯОС приема че между сключилите договора за
потребителски кредит от 04.12.2017г. страни - „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД и
ответницата К.С., е възникнало валидно договорно правоотношение. Всички условия и
клаузи по договора са инкорпорирани в самия него и приложения погасителен план, като
същият е подписан на всяка страница от всяка една от страните и не се констатира
договорните клаузи да не са индивидуално уговорени.
По делото е установено със заключението на вещото лице, че кредиторът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД е изпълнил договорните си задължения, като е предоставил
на ответницата сумата по кредита - със същата сума е финансирана покупката на стока от
страна на ответницата. Установено е със заключението на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза, което заключение съдът кредитира, че за връщането на кредита
ответницата е заплатила изцяло само три месечни вноски по погасителния план, като след
датата 20.04.2018г. плащания не са извършвани. В съответствие с правата му по чл.3 от
договора, предоставилото кредита дружество е имало право да обяви договора за изцяло
предсрочно изискуем, поради непогасяване на две погасителни вноски, което
преобразуващо право на кредитора по чл.71 ЗЗД за изменение на договора е упражнено с
едностранно волеизявление и е достигнало до насрещната страна, пораждайки действие.
Същевременно, към датата на сезиране на съда със заявлението за издаване на заповедта
изпълнение е настъпил и падежа на всички вноски по погасителния план на договора за
кредит, или настъпила е изискуемостта на вземанията на кредитора по договора за кредит за
главница и договорна лихва, а за забава в плащанията ответницата - кредитополучател
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Със заключението на
вещото лице е установен размера на дължимите неизплатена главница в размер на 306,24лв.
и договорна лихва в размер на 17, 51лв., както и мораторна лихва в размер на 33,05лв., при
което предявените искове за установяване вземанията на ищеца за тези суми са изцяло
основателни и доказани, и правилно са уважени от първата инстанция.
Неоснователно е оплакването на въззивницата, че ищецът не е материалноправно
5
легитимиран да предяви исковете за посочените суми, дължими по сключения договор за
кредит. От представените от ищеца писмени доказателства - извлечение от Търговския и
фирмен регистър на Търговския съд в Париж, Франция и при извършената от съда служебна
справка в Търговския регистър по партидата на българското дружество „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, по делото е установено, че на 24.04.2018г. това българско
дружество е заличено от ТР поради извършеното преобразуване по реда на Директива
2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, чрез сливане с ищцовото дружество
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", което е със седалище в Париж, Франция. Съгласно
чл.265о, ал.2 ТЗ и чл.14, пар.1,б."а" от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета, преобразуването чрез сливане на търговски дружества от държави - членки на
Европейския съюз, води като резултат до универсално правоприемство, при което всички
права и задължения на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото
дружество - в случая ищцовото дружество "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." Париж,
Франция. Или ищецът в качеството на приемащо дружество и на универсален
правоприемник на кредитора по процесния договор, е придобил вземанията по договора за
кредит на слялото се с него дружество "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД. Това
означава, че ищецът е носител на вземанията по договора, както правилно е приел и
районният съд, като неоснователно се твърди липса на установено частно правоприемство в
резултат на извършена цесия, тъй като ищецът не твърди и не доказва придобиване на
вземанията по процесния договор на това основание.
Съобразно изложеното и при съвпадане решаващите изводи на въззивната
инстанция с тези на първата инстанция, обжалваното решение на ЯРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта на
присъдените разноски в заповедното и в исковото производство пред първата инстанция.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
сумата 250лв. (100лв.- възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37
ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, и 150лв.- внесен
депозит за особен представител на въззивницата).
Жалбата е подадена от особен представител на ответницата. Особеният
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява,
поради което не е задължен за заплащане на държавната такса за предприетото действие по
обжалване на неизгоден за представляваното от него лице съдебен акт. С оглед посоченото в
т.7 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, дължимата държавна такса в размер на 25лв. по чл. 18,вр. с чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде присъдена от
съда с настоящото решение и да се възложи на въззивницата с оглед изхода по спора, като
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ЯОС и направените разноски за
съдебно-техническата експертиза в размер на 136,30лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №260168/06.04.2021г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №3754/2019г.
ОСЪЖДА К. В. С. от гр.***, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да
заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, Франция чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А." клон България със седалище в гр.София,ж.к."Младост"4, Бизнес
Парк-София,сгр.14, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски пред въззивната инстанция в
размер на сумата общо 250 лева.
ОСЪЖДА К. В. С. от гр.***, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да
заплати по сметка на ЯОС, по Бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 25 лв. и
разноски в размер на 136,30лв., както и ДТ в размер на 5лв. при служебно издаване на
6
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7