РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина С. Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина С. Методиева Административно
наказателно дело № 20203110203350 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Н. Г. Н. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 20-0819-
001938/12.06.2020год. на Началника на група в сектор ПП ОДМВР Варна, с
което на основание чл. 183, ал.7 от ЗДП са му били наложени адм. наказание
глоба в размер на 300лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно сочи, че така установеното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП
не било извършено от него виновно, като в условията на евентуалност сочи,
че същото било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че нямало
друга възможност за преминаване за да отиде и да остави камиона в базата на
предприятието в което работел, както и че АНО не бил изпълнил
задълженията по чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не бил извършил преценка за
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Евентуално сочи, че ако се
приеме, че такава преценка била извършена, то тя била неправилна. Моли НП
да бъде отменено.
В първото проведено по делото заседание въззивникът се явява лично,
като заявява ,че не оспорва фактите така както са описани, но твърди, че
нямало от къде да мине. В последното по делото заседание, въззивникът
редовно уведомен не се явява и не се представлява.
1
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност (в случай че жалбата бъде
уважена) и при предявена претенция за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение от ответната страна отправя искане за
присъждане на такова в минимален размер от 100лв. съобразно нормата на чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 07.09.2004год. в редакцията към 15.05.2020год.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
На 18.05.2020 г., възз. Н. управлявал товарен автомобил – „Мерцедес
1842“ с рег.№ В2677КР, собственост на фирма "Експрес Гаранцион“ ООД
ЕИК *********. Около 17.15ч. на същата дата , той се движел в гр.Варна, по
ул.“Девня“ в посока ЖП Гара –Варна, като на кръстовището на пътния възел
с бул. „Христо Ботев“ извършил маневра завиване на ляво за Аспарухов мост
и ЮПЗ. По това време, в този участък от пътя, предвид извършвания ремонт
на Аспарухов мост, било въведено временно ограничение за движение на
МПС в сутрешните и следобедните часове, посока Пристанищен комплекс и
Южна промишлена зона. Ограничението било въведено с пътен знак В4
„Забранено е влизането на товарни автомобили“ , с поставена допълнителна
табела Т17 ( Пристанище Варна – Изток ЮПЗ от 06:30 – 10:00 и 16:30 до
20:00 часа). Посредством знака и поставената допълнителна табела било
забранено влизането на товарни автомобили в часовия интервал от 06:30ч. до
10:00ч. при въведена временна забрана за движение. При движение в зоната
на забраната на посочения по-горе пътен знак, въззивникът бил спрян за
проверка от органите на полицията - св.– Г.Г. – мл. автоконтрольор в сектор
ПП-Варна.
На място св. Г. съставил срещу въззивника АУАН Серия GA №
211931/18.05.2020г. в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДП. Св. Г. запознал въззивника със съдържанието на АУАН, като
последният го подписал без възражения. Възражения не постъпили и в срокът
по чл.44 от ЗАНН.
На 12.06.2020год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е че
въззивникът е извършил нарушението отразено в АУАН и му наложил
съответните адм. наказания. НП било връчено на въззивника лично на
10.08.2020год.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан
2
актосъставителят Г.Г.. Същият заявява, че не си спомня за конкретния случай,
но сочи, че към датата отразена в акта е имало въведена временна
организация за движението във връзка с извършвани ремонтни работи по
Аспарухов мост като в определен часови диапазон било забранена
движението на товарни автомобили за навлизане в ЮПЗ. Сочи, че в тази
връзка имало поставени пътни знаци на ул. „Девня“ както в посока ЖП гара,
така и в посока Стара гара. Заявява ,че той е писал акта и потвърждава
констатациите отразени в него.
Като писмени доказателства към АНП, освен АУАН са приложени
Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи,
докладна записка изходяща от Г.Г. адресирана до началника на сектор
„ПП,справка собственост АИС „КАТ“ за товарен автомобил с рег.№
В2677КР, както и справка за нарушител.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
допълнително приети писмо рег.№ 11-00-33/02.02.2021год. изходящо от
Директора на ОПУ Варна ведно с приложени към него схема на организация
на движението – 3 листа и Протоколи за приемане и премахване на временна
организация и безопасност на движението – 2 листа; писмо рег.№
РД21001726ВН 002ВН изходящо от Директора на дирекция „ИИБ“ при
Община Варна ведно с приложена към него извадка от Генерален план за
организация на движението на територията на Община Варна – 2бр. чертежи
№№ 01-008/12.2017 със съдържание знаци и светофарна уредба и 1бр. чертеж
№ 10-002/12.2017год. със съдържание знаци.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално
допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП съдът не констатира допуснати
нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение както от
обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на
3
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Допуснато съществено нарушение на процес.
правила водещо до неяснота волята на актосъставителя и АНО съответно до
неяснота за нарушението за което ангажирана отговорността и е наложена
санкцията, съдът не констатира. Ясно в АУАН и НП е посочено, че на
определената дата, в посочения час, въззивникът като водач на конкретно
индивидуализарано ППС е нарушил ПЗ В4 при въведена временна
организация на движеното за времето от .. до…, които факти в достатъчна
степен описват деянието (нарушението) за което е ангажирана отговорността.
Не е налице и нарушение на задължението вменено на АНО с нормата
на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Спорни обстоятелства и възражение по АНП не са
били налични, така, че АНО не е имало какви обстоятелства да изяснява. Що
се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение то
страна на АНО на нормата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не била
извършена преценка досежно приложението на чл.28 от ЗАНН, то не се
споделя от съда. Действително в НП АНО не е изложил мотиви защо не
прилага чл. 28 от ЗАНН. Горното обаче не съставлява съществено нарушение
на процес. правила първо защото такова формално изискване не е предвидено
в нормата на чл.57 от ЗАНН и второ защото с издаването на НП волята му е
ясна, а именно че не приема нарушението за маловажно. И най-накрая дали
нарушението е маловажно или не е въпрос по същество, въпрос по
приложението на закона и евентуална неправилна преценка в тази насока би
обусловила извод за нарушение на материалния закон, но не и за нарушение
на процес. правила, съответно липсата на мотиви в НП в тази насока само по
себе си не би могло да обуслови извод за отмяна на НП на процес. основание,
както се сочи в жалбата.
С НП на въззивника са наложени наказание „глоба“ в размер на 300лв. и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.
Нормата на чл. 183, ал.7 от ЗДП предвижда санкция за водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение.
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват
поведението си с пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 пр.3 от
ЗДП. Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 и
Глава девета от ППЗДП, които регламентират вида и значението на пътните
знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че неспазване на
4
предписанието на пътните знаци е налице при навлизане в зоната на
действие на пътен знак В4 –„Забранено е влизането на товарни автомобили“.
От друга страна съгласно чл. 177 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци допълнителна табела Т17 "табела с
текст“ се поставя под пътен знак в случаите, когато е необходимо да се
изясни или ограничи неговото действие.
Не се спори по делото, че в участъка от пътя, където е спрян за
проверка въззивника е действала временна забрана на пътен знак В4,
забраняващ влизането на товарни автомобили. Не е спорно и че е била
налична поставена допълнителна табела, въвеждаща ограничение на
движението на тази категория автомобили /товарните/ в часовия интервал от
16:30 до 20:00 часа, както и че именно в този интервал /в 17.15ч./ въззивникът
е навлязъл в конкретния пътен участък въпреки забраната на знака.
В горната насока са както показанията на св. Г. разпитан по делото, така
и приобщените по делото писмени доказателства в това число писмо от ОПУ
Варна и приложения към него и писмо от Община Врана и приложения към
него.
В контекста на гореизложената законова регламентация, на въззивника
е повдигнато административно обвинение, затова, че е навлязъл след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение.
Според нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Следователно законовата презумпция е оборима. Констатациите в АУАН,
пренесени в последствие и в НП, в случая не се оспорват от наказаното лице,
а и се потвърждават от изявлението му дадени в хода на съдебното
производство (с.з. от 18.01.2021год), както и от писмените и гласни
доказателства събрани във въззивното производство. Забраната за влизането
на товарни автомобили при наличие на пътен знак В4 и допълнителна табела,
указваща часовия интервал от 16:30ч. до 20:00ч., е безусловна. Ето защо
съдът намира, че административното обвинение е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение, както и
забраната за навлизане при наличието на съответен пътен знак. Всеки водач
на МПС дължи спазване и уважение към закона.
Що се касае до наведените в жалбата доводи, поддържани от
въззивника и в съдебно заседание, че нарушение няма защото въззивникът
нямало от къде другаде да мине, а трябвало да отиде в ЮПЗ където била
базата на работодателя му, то не се споделя от съда. Първо защото няма
каквито и да било данни още по-малко пък доказателства, които да установят,
5
че на въззивникът е било наредено (заповядано) от работодателя и да отиде в
ЮПЗ в посочения часови диапазон и второ защото дори и такава заповед да
е била издадена, то доколкото достъпа до ЮПЗ в посочения диапазон бил
ограничен и това е било регламентирано със съответните пътни знаци
вменяващи забрана за движение на товарни автомобили, то е изпълнението на
същата е налагало явно за въззивника нарушени,е поради което случаят не
може да бъде отнесен към хипотезата на чл.16 от НК, приложим изцяло и в
адм.наказателното производство по силата на чл. 11 от ЗАНН. Отделен е
въпроса, че видно от приложените по делото писмени доказателства
временната организация на движението е била въведена значително преди
датата на нарушението посочена в акта, поради което и възражения за
неяснота, незнание и пр. се явяват неуместни. Дали с движението си в
обхвата на забраната въззивникът е пречел на ремонтните дейности (движел
се е по моста или не) или не, е без всякакво значение за съставомерността на
нарушението.
Доколкото нарушението е формално на просто извършване и не се
отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите подобни
нарушения същото не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН, не представлява
маловажен случай. Нещо повече според настоящия съд приложението на чл.
28 от ЗАНН в случая би култивирало у въззивника чувство за безнаказаност,
доколкото видно от приложената справка за нарушител въззивникът е бил
многократно наказван за нарушения по ЗДП.
Действително от нарушението не са настъпили вреди. Горното обаче е
обяснимо предвид на това, че нарушението е формално, на просто
извършване и не предполага настъпването на вреди (имуществени или
неимуществени), а вредните последици от него настъпват с момента на
довършване на деянието. Отделен е въпроса, че се касае за умишлено
нарушение и то извършено от професионален водач на МПС, който с още по-
голяма осторожност, предвид професията си, би следвало да спазва правилата
за движение. Изложените в жалбата доводи за маловажност свързани с Ковид
разпространението и задълбочаващата се икономическа криза също не са
такива, които да обусловят извод за по-малка степен на обществена опасност
на нарушението, съответно за отмяна на НП поради това, че с налагане на
наказанието лишаване от правоуправление въззивникът би бил лишен от
доходи. В тази връзка следва са се отбележи, че безспорно налагането на
наказание лишаване от право да се управлява МПС би могло да рефлектира
върху финансовата сфера на нарушителя. Това обаче не е определящо при
6
преценката дали деецът да бъде санкциониран или не, при наличие на
доказано нарушение. Противното би означавало изобщо да не бъде прилагана
държавна репресия по отношение на нарушителите, което не е нито целта,
нито в духа на закона.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въззивника
административно наказание "Глоба" и "Лишаване от право да управлява
МПС", тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото
нарушение. Доколкото наказанията наложени на въззивника са определени
във фиксираните в санкционната разпоредба размери - "глоба" в размер на
300 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 1 месец, те се явяват законосъобразни, а и за съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи
административни наказания под предвидения от законодателя размер. В тази
връзка направеното в жалбата възражение за неспазване от страна на АНО на
нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на санкцията се
явява неоснователно.
С оглед на всичко изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП
е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено своевременно
единствено от въззиваемата страна в депозираните от ю.к. Лукова писмени
бележки.
С оглед крайния изход на спора съдът счете, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за основателно и счете, че такова следва да
бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че
в случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., както и
това, че делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не е участвал лично в едно съдебно заседание като единствено е представил
писмени бележки, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
7
Посочената сума следва да заплатена от въззивника Н. Г. Н. в полза на ОД на
МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-001938 от 12.06.2020год. на
Началника на група в сектор „ПП“ ОД МВР с което на Н. Г. Н. ЕГН
**********, от гр.Варна, ж.к. „Младост“ бл. 144, вх.4, ет.3, ап.9, за
нарушаване разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 300лв., както и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.183, ал.7 от ЗДП.
ОСЪЖДА Н. Г. Н. ЕГН **********, от гр.Варна, ж.к. „Младост“ бл.
144, вх.4, ет.3, ап.9 да заплати на ОД на МВР Варна да заплати на сума в
размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8