№ 9379
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112545 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3892,17 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. ..., за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 23.11.2022г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 579,66 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3892,17 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 07.11.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 33,60 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. ..., за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 23.11.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7,28 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 33,60
лв. за периода 01.12.2019г. – 07.11.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. ..., тъй като ответникът
се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да
отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока
съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника С. Н.. Оспорва исковете
1
по подробно изложени съображения. Сочи, че не е ползвал процесния имот, както и че до
02.08.2020 г. същият е бил ползван от Петранка Стоянова Лефтерова /майка на ответника/, в
полза на която е било учредено пожизнено право на ползване. Твърди, че е собственик на
процесния имот, но няма качеството „потребител“, като е започнал да ползва имота от
26.11.2021г.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да
носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Видно от представен по делото Нотариален акт № 179 от 28.03.1991г. е, че Петранка
Стоянова Лефтерова, е прехвърлила на С. Г. Н. собствеността върху имот с адрес: гр.
София, ж.к. ..., като обаче си е запазила пожизнено право на ползване върху същия.
От удостоверение за наследници е видно, че Петранка Стоянова Лефтерова е
починала на 02.08.2020г., по време на процесния период.
От представено по делото съдебно удостоверение е видно, че отв. С. Г. Н. се е
отказал от наследството на Петранка Стоянова Лефтерова.
Като се съобрази горепосоченото тълкувателно решение следва да се приеме, че за
2
периода 01.05.2019г./началото на процесния/ до 02.08.2020г./смъртта на Петранка Стоянова
Лефтерова/ потребител на топлинна енергия е била Петранка Стоянова Лефтерова, в
качеството ѝ на вещен ползвател на имота.
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Тоест, за
задълженията на наследодателят отговарят единствено наследниците, приели наследството
му. С. Г. Н. се е отказал от наследството на Петранка Стоянова Лефтерова, ето защо не
дължи суми кумулирани в периода до 02.08.2020г.
След смъртта на Петранка Стоянова Лефтерова от 02.08.2020г. С. Г. Н. е придобил
пълното право на собственост/а не само голата собственост/ върху закупения от него имот
на 28.03.1991г.
По тези съображения съдът намира, че за периодите след 02.08.2020г. до края на
процесните ответника притежава качеството потребител на топлинна енергия относно
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ....
Следователно, исковете за дължимите суми до 02.08.2020г. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, докато исковете за дължими след 02.08.2020г. суми биха
могли да бъдат уважени с оглед последващите изводи на съда.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
3
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота за периода от 02.08.2020г. до
30.04.2021г. се установява от заключението по допълнителната ССчЕ, което не противоречи
на изготвената СТЕ. За този период потребената топлинна енергия е в общ размер на
1756,82 лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 16,04 лв.
По тези съображения съдът намира, че следва да уважи исковете до горепосочените
размери и за горепосочения период.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
4
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период от 02.08.2020г.
до 07.11.2022г. /края на процесния/ е 197,14 лв., а върху главницата за е 2,80 лв., до които
следва да се уважат исковете.
Относно разноските:
Предявен размер: 4512,71 лв., Уважена част: 1972,80 лв.; Отхвърлена част – 2539,91
лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 305,69 лв.; Депозити за
експертизи – 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 1005,69 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се
дължат разноски от ответникът в размер на 439,65 лв.
Разноски на ответника: Заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство – в размер на 1500 лв./л. 54-55/. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. С оглед изключително
ниската правната и фактическа сложност на делото и масовия характер на подобни казуси
адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималните предвидени в Наредба
МРАВ размери, а именно по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата – 751,27 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски на всеки от ответниците в размер на 422,84 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че С. Г. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес
5
на управление: гр. София, район Красно село, ул. „..., заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.12.2022г. по ч.гр.д. №
63825/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1756,82 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. ..., за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
23.11.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1756,82 лв. до пълния предявен размер от 3892,17 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 197,14 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 1756,82 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020г. – 07.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 197,14 лв. до
пълния предявен размер от 579,66 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 16,04 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. ..., за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 23.11.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
16,04 лв. до пълния предявен размер от 33,60 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 2,80 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 16,04 лв. за периода
01.12.2019г. – 07.11.2022г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2,80 лв. до пълния
предявен размер от 7,28 лв., като неоснователен;
ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., да заплати на
“Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. “..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 439,65 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ул. “..., да заплати на С. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
..., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 422,84 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „Т.С.“ ЕООД с ЕИК:...
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7