№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на трети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА
АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1828 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба вх. №
48677/21.07.2020 година от В.С.В. срещу Решение № 852/18.06.2020 година,
постановено по НАХД № 1090/2020 година по описа на Районен съд – Вана, VІ
състав, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0009308, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 638 ал. 4 във
връзка с чл. 638 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 461 т. 1 от КЗ е било наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева, както и е осъден да
заплати разноски в размер на 80 лв. В касационната жалба се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се
прави искане за неговата отмяна. В с. з. поддържа жалбата.
Ответникът – ОД МВР Варна оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Административен съд Варна, намира касационната жалба
за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.
1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.
1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на
10.09.2019год. в 12:42ч. в гр.Варна, по бул. „Цар освободител“ на място с GPS
координати (43.233683,27.86976) било установено управление на МПС регистрирано
в Р.България и не спряно от движение – т.а. „Тойота Тундра“, с рег.№ В****ВТ,
за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка ГО.
Нарушението било заснето с АТС № SD2D0014. Като собственик на автомобила бил
вписан въззивника В.С.В.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 483,
ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ и
било наложено адм. наказание глоба в размер на 250лв от КЗ и е наложена глоба в
размер на 250лв.
При тази фактическа обстановка районният съд е приел,
че от ЕФ издаден на основание снимков материал от 10.09.2019г. , в 12:42:53 ч. ВРС приема за установено, че с
АТСС – Система за автоматично разпознаване (идентификация) на регистрационни
номера (САИРСН), която е била монтирана в служебен полицейски л.а. „КИА“ с
рег.№ СВ ****В и се включва автоматично след стартиране на двигателя на
автомобила, е заснет товарен автомобил марка „Тойота Тундра“ с рег.№ В****ВТ да
се движи на 10.09.2019год в гр.Варна като видно от приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в
Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена
и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. В
този смисъл към дата 10.09.2019г. е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил
задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“. Без значение за
съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към
дата 10.09.2019г. безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.
Доколкото от доказателствата по делото е видно, че нарушението е установено и
заснето с АТСС, то може да бъде приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и
обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства.
Касационното производство е средство за отстраняване
на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е
налице, ако той е приложен неправилно, т. е. не е приложена съответната правна
норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е
приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В настоящето производство
не са налице доказателства районният районен съд да е допуснал такива
нарушения. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени
такива.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна
преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за
казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по
тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК не бяха констатирани допуснати от съда нарушения, които да
водят до невалидност или недопустимост на атакуваното решение.
По изложените съображения касационният съд счита, че
не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение.
С оглед крайния изход на спора и направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. съдът
счете за основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
852/18.06.2020 година, постановено по НАХД № 1090/2020 година по описа на
Районен съд – Вана, VІ състав.
ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН **********
*** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……. ЧЛЕНОВЕ:
1………….
2…………