Решение по дело №2080/2004 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2011 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20043100502080
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2004 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Варна, 15.12.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:            МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                       КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№2080 по описа на ВОС за 2004г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./, приложим на осн. §2, ал.2 от ПЗР на ГПК.Образувано по подадени въззивни жалби от В.Ж.И., И.Ж.И., Д.В.И. и В.Ж.И. против решение от 31.08.2004г., постановено по гр.д.№2641/ 01г. по описа на ВРС, ХІV състав, с което във втора фаза на делбено производство е постановено изнасянето на публична продан на недвижим имот: дворно място с площ от 1000кв.м., находящо се в гр.Варна, м.”Сотира”, предс -тавляващо имот пл.№3322а по КП от 1972г., при граници: път и имоти пл.№ № 3322, 3323 и №3324, на стойност от 36 290, 32лв., при начална цена, опреде -лена от съдия изпълнителя, на осн. чл.288, ал.1 от ГПК/отм./, като получената след проданта сума се разпредели съответно на квотите на съделителите при допускане на делбата, а именно: 333, 33/1000 за В.Ж.И.; 333, 33/1000 за В.Ж.И.; 229, 17/1000 за И.Ж.И.; 104, 17/1000 за Д.В.И..В жалбите се твърди, че решението е неправилно по изложените в тях съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което, след като от имота се обособят три реални дяла, всеки отговарящ на изискванията за самостоятелен имот, същите да се разпределят между съделителите.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:                 

С влязло в сила решение от 11.03.2002г., постановено по гр.д.№2641/01г. по описа на ВРС, ХІV състав, е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот: дворно място с площ от 1000кв.м., находящо се в гр.Варна, м. ”Сотира”, представляващо имот пл.№3322а, при граници: път и имоти пл.№№ 3322, 3323 и №3324, между съделителите и при квоти: 333, 33/1000 ид.ч. за В.Ж.И.; 333, 33/1000 ид.ч. за В.Ж.И.; 125/1000 ид.ч. за И.Ж.И.; 208, 34/1000 ид.ч. за И.Ж.И. и Д.В.И. в условия на СИО.Във втора фаза на делбеното производство страните поддържат становища, че желаят имотът да бъде реално поделен, така щото всяка да може да получи в собственост самостоятелен дял.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

В решението по допускане на делбата имотът е индивидуализиран като дворно място с площ от 1000кв.м., находящо се в гр.Варна, м.”Сотира”, представляващо имот пл.№3322а, при граници: път и имоти пл.№№ 3322, 3323 и №3324.За имот пл.№3322а с площ от 1000 кв.м. е издадена скица от Община Варна, Район „Приморски”, която следва да отразява актуалното му състояние към датата на издаване - 05.10.2001г., приложена на л.15 от първоинстанционното дело.Имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ част от имот пл.№3322 по КП от 1972г., е бил отчужден от наследодателя на страните Жеко И. Милев и същият имот е реституиран на наследниците му с решение на кмета на Община Варна от 24. 03.1993г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.

От съвкупния анализ на заключенията на СТЕ на в.л. Л.Вягова от 18.04. 2003г., на в.л. Л.Вягова от 23.05.2003г., на в.л. К.Георгиев от 19.11.2003г., на в.л. Й.А. от 27.05.2004г., всички изслушани пред ВРС, на в.л. Й. А. от 29.04.2005г., на в.л. Й.А. от 27.09.2005г., второ заключение на в.л. Й.А. от 27.09.2005г. и на в.л. Й.А. от 26.09. 2011г., всички изслушани пред ВОС, както и от обясненията на в.л. в о.с.з., както и от представените по делото писма и удостоверения, издавани от Община Варна и от Район „Приморски” при Община Варна, се установява, че допуснатият до делба имот пл.№3322а с площ от 1000 кв.м. е бил попълнен служебно от отдел „Кадастър и регулация” при Община Варна в КП „Франга дере до Домуз дере” от 1972г-1973г. без влязла в сила заповед за попълване като е нанесена линия по средата на имот пл.№3322, а цифрата 3322а е моливна по завереното цветно копие от оригиналния картон - скицата, приложена на л.134 от първоинстанционното дело, и удостоверение от 25.05.2004г., приложено на л.188 от същото дело.Реституираните собственици са въведени във възстановения имот с протокол за въвод във владение №427/09.11.1994г.

Със заповед №Г290/21.11.1995г. на кмета на Община Варна на осн. чл.20, ал.2 от ЗТСУ, чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ, чл.82, ал.2 от ППЗТСУ, вр. чл.75 от ППЗТСУ е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на жилищна група между ВМИ - Варна и ж.к.”Изгрев” при съответни граници - л.194 от дело на ВРС.По този план имот пл.№3322а попада частично в отреждането за УПИ VІІ и УПИ VІ, кв.5, а в северната му част е отредена охранителна зона -л.140 от делото на ВРС.Същевременно към отредените УПИ VІІ и УПИ VІ, кв.5 е придадена площ от 240 кв.м. от съседния от юг имот №3324 по КП от 1972г.Последният имот е съставлявал част от имот пл.№2399 по плана на терена на Обединена градска болница гр.Варна, одобрен със заповед №194/05. 09.1969г., който е бил отчужден от Георги Желязков Кънев за изграждането на улица, впоследствие наименувана бул.”Христо Смирненски”.Реституционни претенции за този имот няма заявени, съответно уважени.Според обясненията на в.л. Й.А. от 04.10.2005г. на място от булеварда е изграден южната му част по първоначално отреждане.На север се е предвиждало още едно платно, но то не е изпълнено.Именно от тази част, биваща общинска собственост, но неактувана като такава, и попадаща южно от имот пл.№3322а, се предава към образуваните с плана от 1995г. УПИ VІ и УПИ VІІ площ от 240 кв.м.Всички заключения сочат, че сметките по регулация /а такива се дължат, т.к. се придава имот, общинска собственост, към имот, собственост на физически лица, които по силата на чл.110 от ЗТСУ/отм., действащ към 1995г./ са придобили собственост върху тази част по силата на непосредственото отчуждително действие на регулационния план/ за придадената част от 240 кв.м. не са уредени в срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001г.На осн. §8, ал.1 от ПР на ЗУТ е отпаднало автоматично непосредственото отчуждително действие на влезлия в сила през 1995г., но неприложен до 30.09.2001г. дворищно регулационния план.Съобразно разясненията, дадени в ТР №3/11 на ОСГК на ВКС, собственикът на парцела към който по силата на неприложената дворищна регулация е била придадена част загубва правото на собственост върху придадената част, като правото на собственост се възстановява автоматично в границите, в които е било от преди влизане в сила на неприложения план.В настоящия случай това са границите на имот пл.№3322а с площ от 1000 кв.м.Предвиденото по плана от 1995г. отчуждаване на северната част от този имот за обект „Охранителна зона” също  не е извършено, съответно не е изплащано обезщетение на собствениците на имота, съгласно удостоверение от 05.04.2004г., приложено на л.174 от делото на ВРС.

Със Заповед №114/05.05.2004г. на зам.кмета на Община Варна е одобрено попълването на кадастралната основа на имот пл.№3521 по плана на ж.к. ”Изгрев” - л.198 от делото на ВРС.Върху заповедта са удостоверени чрез подписите им изявленията на Д.В.И., И.Ж.И. и В.Ж.И., че нямат възражение срещу заповедта.От заключенията на СТЕ на в.л.Й.А., изслушани пред ВОС, се установява, че новопопълненият имот №3521 е идентичен по площ и граници с имот пл.№ 3322а.Предвид отпадане на отчуждителното действие на ЗРП от 1995г. през 2001г. собствеността на страните е в границите на бившия имот №3322а, сега съставляващ ПИ №3521 с площ от 1000 кв.м.Този имот от своя страна, видно от скиците към СТЕ, както и от скицата към самата заповед от 05.05.2004г. няма лице към бул.”Христо Смирненски”, а граничи с намиращия се северно от булеварда и южно от имот №3521 имот №3324, общинска собственост.Тъй като имотът няма лице южно към улица не може да бъде разделен на три дяла, т.к. лицето му към улица от западна страна няма необходимите размери, за да се обособи лице на три имота, както и на два имота.В.л. са дали варианти за подялба на имота като единият от тях е този по заключението на в.л.Й. А. от 29.04.2005г., според който следва да се проектира от север вътрешна улична отсечка така, както е показано на скицата, приложена на л.107 от делото на ВОС, така щото да може да се осигури достъп до трите дяла, а другият вариант е посочен в заключението на същото в.л. от 27.09.2005г., който, обаче е изготвен като се вземат предвид и придадените 240 кв.м. по ЗРП от 1995г.

Изискано е становище от Община Варна по реда на чл.201 от ЗУТ и такова е дадено с протокол от заседанието на ЕСУТ №45/29-30.11.2005г., а именно, че се дава положително становище за изработка на ПУП-ПРЗ на осн. чл.201, вр. чл.135, ал.3 от ЗУТ, при определени условия, вкл. обхватът на разработката да бъде без частта общинска собственост/имот №3324/, т.к. не са изпълнени условията на чл.15 от ЗУТ.Според приложеното на л.156 от делото на ВОС писмо от 19.01.2006г. от Община Варна, Дирекция „Общинска собственост” във връзка с предстоящото изготвяне на ПУП за имот №3521 с цел обособяване на няколко УПИ от него, се дава съгласие към имота да се  придаде частта от бившия имот пл.№3324, находяща се южно от имота и северно от уличното платно на бул.”Христо Смирненски”, като след влизане в сила на предстоящия за изработване ПУП-ПР ще се проведе процедура по актуване на общинската собственост, а след нея и процедура по изкупуване на дяловете на общината.С предписание №0090/10.02.2006г. на главния архитект на Община Варна е допуснато изработването на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ №3521, в което отново е посочено, че обхватът на разработката следва да бъде без частта общинска собственост, т.к. не са изпълнени условията на чл.15 от ЗУТ /липса на договор за прехвърляна на собственост от общината/.

С молби от 14.04.2006г. до Община Варна и до район „Приморски” при Община Варна Д.В.И., И.Ж.И. и В.Ж.И. са декларирали, че не желаят изготвянето на проект за изменение на действащия план на основание цитираното предписание № 0090/10.02.2006г., като молят да се прекратят всички процедури по чл.15, ал.3 и чл.17, ал.3 от ЗУТ, свързани с придаваемите 240 кв.м., съответно, че няма да изготвят проект за изменение на плана, нито ще внасят за одобрение такъв.Предвид горецитираната молба на страните и от Община Варна не е изготвян ПУП-ПР за процесния имот, нито е провеждана процедурата по чл.15 от ЗУТ, свързана с площта от 240 кв.м., попадаща южно от процесния имот и съставляваща общинска собственост, предвид отпадане на отчуждителното действие на ЗРП от 1995г. след изтичане на срока по §6, ал.2 от ЗУТ през 2001г.Понастоящем собствеността между страните е в границите на ПИ №3521, който от своя страна не е реално поделяем/т.е. от него не могат да се обособят дялове, които да покриват минималните изисквания, предвидени в ЗУТ за площ и лице/ преди евентуално да се изкупи частта от 240 кв.м., собственост на Община Варна, така щото имотът да има лице към булеварда и да могат така да се обособят три дяла или без да се проектира от север вътрешна улична отсечка, което също не е извършено, съответно не е одобрено изменение на плана.В хода на процеса пред ВОС е съставен к.н.а.№152/06г., с който страните са признати за собственици на 240 кв.м. ид.ч. от ПИ №3521, образуван според акта от сливането на УПИ VІ-3521 и УПИ VІІ-3521, целият с площ от 1240 кв.м.Съдът приема, че удостоверителната сила на документа е опровергана в производството от цитираните по-горе писмени доказателства и СТЕ.Понастоящем имотът, съсобствен между страните, е в границите си отпреди ЗРП от 1995г., т.е.  в границите на бившия имот пл.№3322а, а сега ПИ №3521 с площ от 1000 кв.м., защото, както се изложи по-горе, е отпаднало отчуждителното действие на плана, съответно страните не са собственици на билите придадени към техния имот 240 кв.м. /част от имот №3324 по КП от 1973г./.След отпадане на отчуждителното действие на плана същите не са провели процедури по чл.15 и чл.17 от ЗУТ за изменение на границите чрез изкупване на собствените на общината 240 кв.м., така щото имотът да има лице към булеварда и от него да могат да се обособят дялове.Понастоящем имотът е реално неподеляем по изложените по-горе съображения, същият и не е жилище, съответно не е обект на възлагателна претенция.В тази хипотеза на  осн. чл.288, ал.1 от ГПК/отм./ следва да бъде изнесен на публична продан, като началната цена на проданта ще бъде определена от съдебния изпълнител.От съда се определя само стойността му, въз основа на която се изчисляват дължимите от страните държавни такси по иска за делба.Според изслушаното пред въззивната инстанция заключение на в.л.Й.А. актуалната пазарна стойност на имот №3521/без билите придадени части/ е 80 000лв.На база тази оценка следва се преизчислят и дължимите от страните държавни такси. Решението на ВРС, с което имотът е изнесен на публична продан, следва да бъде оставено в сила, като имотът се индивидуализира с актуалния си номер след попълването на КП през 2004г., и следва да бъде изменено в частта му, с която страните са осъдени да заплатят държавни такси, а именно В.И. и В.И. всеки по 483, 87лв., И.И. в размер на 332, 67лв. и Д.И. в размер на 151, 21лв., така: В.И. и В.И. всеки по 1066, 66лв., И.И. 400лв., И.И. и Д.И. общо 666, 68лв.По делото на ВРС са били издадени незаконо -съобразно изпълнителни листи за дължимите от страните държавни такси, т.к. решението не е било влязло в сила, съответно не е съставлявало годно изпълнително основание.Впоследствие разпореждането на ВРС за издаване на изпълнителни листи е било отменено и издадените такива обезсилени с определение №3748/08.12.2008г., постановено по ч.гр.д.№2469/08г. по описа на ВОС, гр.о.Преди постановяване на това определение съделителят В.Ж.И. е внесъл сумата от 483, 87лв. на 27.08.2008г. в касата на РД „АДВ”-Варна, видно от издаденото разпореждане №5280-000004/01.09.2008г. от публичен изпълнител към РД”АДВ”-Варна.Внасянето на сумата е извършено въз основа на ИЛ, който впоследствие е обезсилен, предвид което подлежи на връщане на страната.   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 31.08.2004г., постановено по гр.д.№2641/01г. по описа на ВРС, ХІV състав, в частта му, с която е постановено изнасянето на публична продан на недвижим имот, като го индивидуализира така: дворно място с площ от 1000кв.м., находящо се в гр.Варна, м.”Сотира”, представляващо имот пл.№3322а по КП от 1972г., при граници: път и имоти пл.№№3322, 3323 и №3324, а след попълване на КП през 2004г. идентичен с ПИ №3521 с площ от 1000 кв.м., при граници: от север - ПИ №3322, от изток - ПИ №3323, от юг - №3324 и от запад- път, на стойност от 80 000лв., при начална цена, определена от съдебния изпълнител, на осн. чл.288, ал.1 от ГПК/отм./, като получената след проданта сума се разпредели съответно на квотите на съделителите при допускане на делбата, а именно: 333, 33/1000 за В.Ж.И.; 333, 33/1000 за В.Ж.И.; 229, 17/1000 за И.Ж.И.; 104, 17/1000 за Д.В.И.

ИЗМЕНЯ решение от 31.08.2004г., постановено по гр.д.№2641/01г. по описа на ВРС, ХІV състав, в частта му, с която съделителите са осъдени да заплатят държавни такси на осн. т.4 от Тарифа №1 към ЗДТ, а именно В.Ж.И. и В.Ж.И. всеки по 483, 87лв., И.Ж.И. в размер на 332, 67лв. и Д.В.И. в размер на 151, 21лв., ТАКА:

ОСЪЖДА В.Ж.И. с ЕГН ********** *** и В.Ж.И. *** да заплатят всеки от тях сумата от по 1066, 66лв. в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса, на осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА И.Ж.И. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 400 лв. в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса, на осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА И.Ж.И. с ЕГН ********** и Д.В.И. с ЕГН **********,***, да заплатят общо сумата от 666, 68лв. в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса, на осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: