РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 12781 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на С.О.срещу
постановление от 19.11.2018 г. по изп. дело № 20188460400302 на ЧСИ с рег. № 846,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в
производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят посочва, че изпълнителното
производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна
сложност, като единственото извършено от взискателя действие е това по подаване
на молба за образуване на производството, като следва да се има предвид и че
длъжникът е публична институция, по отношение на която не би представлявало
затруднение събирането на процесната сума. Поради това счита, че определените
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в производството следва да
се намалят до минималния размер. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят и ответник по жалбата ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че разноските за
адвокатско възнаграждение правилно са определени за образуване и
представителство по изпълнителното производство и с включен ДДС, като длъжникът
е дал повод с поведението си за предприемане на принудително изпълнение срещу
него, тъй като не е платил доброволно след влизане на съдебното решение в сила.
Посочва също така, че по изпълнителното дело въз основа на молбата на
взискателя са извършени изпълнителни действия, т.е. извършени са действия по
процесуално представителство на взискателя по изпълнителното производство, като
при това възнаграждението е заплатено от взискателя предварително. Не претендира
разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че определените
разноски са дължими от длъжника, като са законосъобразно изчислени.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано на 25.07.2018 г. по два изпълнителни листа от 12.07.2018
г. и от 20.07.2018 г. въз основа на молба на взискателя
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, подадена от
адвокат. С молбата за образуване на производството е поискано да бъде
наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в посочените банки
и запор върху движими вещи на длъжника, находящи се на адреса му на управление.
На същата дата 25.07.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника, получена от него на 27.07.2018 г., както и
запорно съобщение до банката на длъжника, получено също на 27.07.2018 г. На 31.07.2018
г., т.е. четири дни след поканата до длъжника и в рамките на срока за
доброволно изпълнение, банката е превела по сметка на съдебния изпълнител
сумите по запорното съобщение. Поради което с постановление от 01.08.2018 г.
наложеният запор е вдигнат.
С оглед на изложените
обстоятелства следва да се приеме, че в случая процесуалният представител на
взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на
молба за образуването му. Посочването на изпълнителни способи в молбата –
налагане на запор върху вземания по банкови сметки и върху движими вещи – не
представляват самостоятелни искания на взискателя за извършване на такива
действия, не само защото се съдържат в молбата за образуване на делото, а не са
поискани отделно, но и защото включването на такива искания е елемент от
редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК.
Освен това следва да се
посочи, че в отклонение от нормата на чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е
поискал прилагането на повече от един изпълнителен способ, без това обективно да
е нужно за удовлетворяването му с оглед обстоятелството, че длъжникът С.О.е общината
с най-голям бюджет и имущество в България, което поначало сочи на наличие на
съществени финансови ресурси (предвид и неголемия размер на вземането по
изпълнителните листове от общо 1 594,35 лв.).
Като се вземат предвид
горните съображения, както и това, че изпълнителното производство е приключило
незабавно след образуването му в рамките на срока за доброволно изпълнение,
следва да се приеме, че единствените извършени от процесуалния представител на
взискателя действия по делото са тези по подаване на молба за образуването му.
При това не е било необходимо извършването на други действия, включително с
оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу Столична община,
за която, както се посочи, поначало се предполага, че разполага с необходимия
финансов ресурс, за да изпълни парично задължение (което в случая не е в голям
размер). В случая обстоятелството, че не е налице доброволно плащане от
длъжника, а дължимите суми са преведени от неговата банка по наложения запор,
не променя горните изводи, тъй като банката е изпълнила запора, преди да е
изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение, поради което доброволното
плащане от страна на самия длъжник е станало безпредметно. Поради това
развитието на изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в
които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение.
Неоснователни са
възраженията на взискателя, свързани с поведението на длъжника, предхождащо
изпълнителното производство и предварително заплатените от взискателя суми за
адвокатско възнаграждение. Липсата на доброволно изпълнение от длъжника (независимо
дали то реално е било възможно, като се съобрази, че почти непосредствено след
издаването на изпълнителния лист е образувано и изпълнителното производство) е
основание да се образува изпълнително производство срещу него, като в тази
връзка основателно е да бъдат възстановени разноските на взискателя по
образуване на производството, включително адвокатско възнаграждение, което е
заплатено за това действие. Допълнително заплатено обаче адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, каквото
не само не е извършвано, но и по изложените съображения е било ясно, че няма да
бъде необходимо, не може да бъде възлагано в тежест на длъжника, тъй като
извършването на тези разноски зависи не от поведението на длъжника преди
започване на изпълнителното производство, а от поведението му в хода на
производството. Поради незабавно полученото плащане, тези допълнителни разноски
не са били необходими.
По изложените
съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. С
оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, които
следва да се заплатят от длъжника, според чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлизат на 240 лв. (с включен ДДС, тъй като процесуалният представител на
взискателя начислява ДДС, видно от представената фактура). Следва да се заплати
именно минималният размер поради незначителната правна и фактическа сложност на
действието по образуване на изпълнително производство в случая.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв. (при
заплатени от него 25 лв. за държавна такса, 48 лв. на съдебния изпълнител за
администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването, и определени
от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ и като се вземе предвид неголямата правна и
фактическа сложност на настоящото производство – в тази връзка неоснователно е
възражението на ответника по жалбата за прекомерност на разноските за
юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя, които се определят от съда).
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 19.11.2018 г.
по изп. дело № 20188460400302 на ЧСИ с рег. № 846 в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за
изменение на определените разноски по изпълнителното дело за разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА определените разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД на 240 лв. (с включен ДДС).
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „******* да заплати на С. о.,
адрес гр. София, ул. „****** сумата
123 лв. (сто двадесет и три
лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.