Решение по дело №243/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260005
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20203500100243
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

      /19.01.2021г.                                                                                       гр.Търговище

                                      в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                                                 пети състав

 

На деветнадесети януари                                                                              2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

              СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                  

                                                              

Секретар:Милка Тончева

Прокурор:Драгомир Сяров

като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№243  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

               Производството е по реда на чл.336 от ГПК.

Постъпила е искова молба от А.И. *** с правно основание  чл.336 от ГПК във вр.с чл.5, ал.1 от ЗЛС за поставяне под пълно запрещение на баща й И.И.И. ***, поради това, че същият не може да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си-не помни основни неща от ежедневието и не възприема адекватно обстоятелствата до степен на необходимост от чужда помощ.

В съдебно заседание молбата се поддържа.

Писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника не е постъпил.В открито съдебно заседание оспорва молбата.

            Прокурорът счита, че са налице предпоставките за прилагане на ограничено запрещение.

След преценка на събраните по делото доказателства,  съдът прие за устано-вено следното:

Ищцата А.И. *** е дъщеря на ответника И.И.И.-88г., който живее сам в апартамент в гр.Търговище, като съгласно показанията на св.Е. Г.-дъщеря на ищцата и внучка на ответника, до м.юни 2020г. отношенията им били нормални, като дъщерята и внучката поддържали контакти с него, всяка седмица пристигали да почистят и напазаруват.След това, обаче, поведението на ответника се променило-отказал да ги допуска в дома си, занемарил личната и битовата хигиена, твърдял факти, които никога не са се случвали, приемал помощ от трети лица, на които обещал да прехвърли жилището или да го подпали.От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ответникът не се води на психодиспансерен отчет и не е лекуван в пси-хиатрични заведения, но е развил съдова деменция с остро начало, като е дезориентиран за място и време, с налудни изживявания за ограбване и унищожение, в които е включил близките си и някои съседи, поддържа контакти със случайни хора, които му носят храна срещу заплащане и трудно се обслужва самостоятелно, предвид паметовите смущения, поради което е уместно да бъде поставен под пълно запрещение.

Съгласно заключението, обаче, И.И. е с отчасти запазена репродукционна памет, като са налице и заместващи комфуболации, които запълват паметовите петна, което се потвърждава и от непосредствените възприятия на съда от личността на ответника по време на съдебното заседание по реда на чл.337, ал.1 от ГПК-ответникът има заучен прагматичен опит и знания от обичайното ежедневие, които възпроизвежда пасивно и в известна степен компенсират паметовите затрудненияоглед та тези обстоятелства, следва да се приеме, че към настоящия етап на заболяването, с чужда помощ и контрол, ответникът може да извършва определени действия и да съобразява елементарни изисквания на средата,  т.е. същият е в състояние сам да сключва обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите му нужди и да разполага с притежаваните финансови средства по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЛС, обуславящо допускане не на пълно, а на ограничено запрещение, тъй като е нарушена способността му сам да се грижи за своите работи, на осн. чл.5, ал.2 от ЗЛС и допускането на което ограничение е с единствена цел да се даде засилена защита на правата на ответника, с оглед на психическото му състояние, без неоправ-дано посегателство върху основните му конституционни права(определение №208/ 16.03. 2020г. по гр.д.№3453/ 2019г. на ВКС, IIIг.о.).

При така посоченото гражданско ограничение молбата по чл.336 от ГПК следва да бъде уважена, а искането по чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде отхвърлено, като разноски в производството не се следват-чл.338, ал.4 от ГПК.

           Въз основа на изложените съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И.И.И. ***, ЕГН:**********, страдащ от съдова деменция с остро начало, на осн.чл.336 от ГПК във вр.с чл.5, ал.2 от ЗЛС, като

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.336 от ГПК в частта й по чл.5, ал.1 от ЗЛС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ на решението в сила препис от същото да се изпрати на  органа по настойничество и попечителство в Община Търговище за учредяване на попечителство, на осн.чл.338, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                         

                                                                   СЪДИЯ: