№ 21538
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110152091 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба, подадена от ответника „********“ АД с искане за изменение
на постановеното на 18.02.2025 г. решение в частта за разноските. Поддържа, че в случая
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК като разноските се възложат в
тежест на ищеца, тъй като ответникът с отговора на исковата молба е извършил признание
на иска и не е дал повод за завеждане на делото.
Ищецът В. Д. К. не изразява становище по молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248 ГПК,
но разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановеното по делото Решение от 18.02.2025 г. съдът е отчел, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска,
съответно е уважил предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил разноски в
полза на ищеца и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. К. Б. поради оказана безплатна
адвокатска помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване на решението
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено, че
ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
Извънсъдебната покана за плащане на едно вземане, включително погасено по
давност, предизвиква повод за отричане на вземането по исков ред от претендирания
длъжник. Самият длъжник може да се позове на изтеклата погасителна давност, с която
лишава кредитора от възможността да реализира по принудителен ред вземането си, чрез
възражение или чрез иск. Законът не създава задължение за длъжника да предявява
възраженията си, включително и тези за изтекла погасителна давност, пред кредитора си
извънсъдебно, тъй като липсва въведено специално рекламационно производство, поради
което и негов е изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез възражение по
предявен срещу него иск. Следователно, доколкото кредиторът е уведомявал длъжника за
съществуването на вземането и го е претендирал извънсъдебно, не е налице една от двете
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът кредитор да не
е дал повод за завеждане на делото.Той дължи разноски дори и с отговора на исковата молба
1
да е признал иска. С Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на IV г. о.
на ВКС, Определение № 266 от 28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2402/2018 г., ВКС, III г. о. и
Определение № 60360 от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г. на IV г. о. на ВКС е прието,
че сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца, а именно
да се позове на изтекла погасителна давност, което може да стане само в исков процес, като
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този смисъл и
Определение № 3079 от 06.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1603/2022 г. по описа на СГС,
Определение № 22736 от 23.10.2018 г. по ч. гр. д. № 12694/2018 г., СГС, Определение от
26.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5784/2018 г., СГС и др. Видно от мотивите на постановеното по
настоящото дело решение, настоящият състав възприема именно тази хипотеза, като приема,
че ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото.
Съдът е изложил своите съображения за възлагане на разноските в тежест на ответника, като
за съда няма основание да промени своето становище. Както е посочено в мотивите на
решението, извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от
предявяването на отрицателен установителен иск. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца.
В случая настоящият състав е приел, че със своето извънпроцесуално поведение
ответникът е демонстрирал претенция по отношение на погасените по давност задължения,
начислявайки същите като дължими от ищцата суми. От представените по делото писмо с
изх. № М-4746/12.01.2024 г. се установява, че погасените по давност суми, предмет на
предявения от ищцата отрицателен установителен иск, се водят като текущи задължения по
партидата на процесния имот, находящ се в гр. **********************, т.е. същите са
претендирани от ответника извънсъдебно.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице основание за изменение на
решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 73557/28.02.2025 г., подадена от
„********“ АД, ЕИК ******** за изменение на Решение от 18.02.2025 г., постановено по гр.
дело № 52091/2024 г. на СРС, 176 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2