ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

    №  1763    

 

         05.09.2019 г., гр. Пловдив      

 

 ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, X състав, в закрито заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ:            Иван Анастасов

                                Христо Иванов

                                                                          

като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в. ч. гр. д. №2012/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 и сл., във вр. чл.83, ал.2 ГПК.

         Образувано е по частна жалба на Б.И.Ю., чрез процесуалния представител адвокат Б. срещу определение №9232/16.08.2019 г., постановено по гр.д. № 11576 по описа за 2019 на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по делото.

         В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят намира, че предвид доходите, притежаваното имущество, здравословното състояние  заплащането на държавната такса и разноски за производството би поставило в риск оцеляването на страната. Моли за отмяна на обжалваното определение и разрешаването на процесуалния спор по същество.

         Пловдивски окръжен съд намира следното:

         Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния едноседмичен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

         За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че молителят не е представил достатъчно доказателства за липса на имущество. Счел е, че преценката на съда за това дали страната е материално затруднена се извършва не въз основа на декларираните обстоятелства, а на база представени доказателства. Приел е, че въпреки недоброто здравословно състояние на ищцата, последната получила доходи от граждански договор за изминалата година. Посочил е, че ако страната не разполага с достатъчно средства не би могла да изпълнява задълженията си по кредит, които тя очевидно има.    

         Настоящият състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен поради следните съображения:

         За разглеждането на отправена до съда молба за защита и съдействие на гражданските права, ищците са задължени да заплащат държавна такса в определения от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размер съобразно с цената на иска. Гражданският процесуален кодекс предвижда изключения, при които страната да бъде освободена от заплащането на такси и разноски в производството. Това са предвидените в чл.83, ал.1 ГПК хипотези съобразно качеството на страната или естеството на предявения иск,  както и по отношение на физически лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства – чл.83, ал.2 ГПК. По молбата на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК преценката на съда се извършва с оглед доходите на ищеца и на семейството му, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото. Целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите в съдебното производство. 

         Настоящият съдебен състав не споделя  решаващия извод на районния съд в обжалваното определение. Като се съобрази, че ищецът получава доходи единствено от инвалидна пенсия в размер на 195 лева. Не е съобразено от районния съд, установеното с представените ТЕЛК-решения и амбулаторни листове, тежкото здравословно състояние, нетрудоспособността на ищцата, както и липсата на имущество, притежавано от същата. Поради тези съображения следва да се приеме, че заплащането на изискуемата в производството държавна такса в размер на  100 лв. е непосилна за молителката.

         Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено. Вместо това следва молителят да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството по делото пред първата инстанция. Съдът намери, че ищецът няма достатъчно средства за заплащането им предвид получаваните доходи, имущество, здравословно състояние и възраст. Още повече, че заплащането на държавната такса в размер сходен с получаваната от ищцата пенсия би създало значителни затруднения на страната за осигуряване на средства за прехрана. Делото следва да бъде върнато на районния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

         Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТМЕНЯ определение №9232/16.08.2019 г., постановено по гр.д. № 11576 по описа за 2019 на Районен съд Пловдив, XII граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОСВОБОЖДАВА Б.И.Ю., от внасяне на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 11576 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII  граждански състав.

         ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив, XII граждански състав за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

         Определението е окончателно.

 

 

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   

        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                       2.