РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 4140 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на З. „Б.В.И.Г.“
срещу постановление от 25.02.2019 г. по изп. дело № 20197900400198 на ЧСИ с
рег. № 790, с което частично е уважено искането на жалбоподателя – длъжник в
производството – за намаляване на разноските, определени за заплатено от
взискателите адвокатско възнаграждение. В жалбата се посочва, че претендираният
от взискателите размер на разноските за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е прекомерен, тъй като от една страна адвокатът на
взискателите единствено е подал молба за образуване на изпълнителното производство,
а от друга страна самото производство не се характеризира с правна или
фактическа сложност. Поради това жалбоподателят счита, че следва да се дължи
само сумата 200 лв. – минималните разноски за адвокатско възнаграждение за
образуване на производството. Жалбоподателят обжалва определените разноски и по
отношение на таксите, дължими на съдебния изпълнител, като счита, че разноските
за адвокатско възнаграждение не следва да се включват в размера на дълга при
определяне на пропорционалната такса. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателите и ответници по жалбата Е.П.и С.П.изразяват
становище за неоснователност на жалбата, като посочват, че в подадената молба
за образуване на изпълнителното производство е поискано извършването на
изпълнителни действия, от което е видно, че процесуалният представител на
взискателите не само е извършил действия по образуване на производството, но и
по защита на взискателите във връзка с извършване на действия по събирането на
вземането. Посочват също така, че при определянето на разноските за адвокатско
възнаграждение следва да се съобрази както че взискателите са двама, така и че
изначално не може да бъде известно дали длъжникът ще плати доброволно, т.е.
дали ще се извършват същински изпълнителни действия. Считат и че не са налице
хипотезите, при които длъжникът не дължи разноски в изпълнителното
производство. Не претендират разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че определените
разноски за заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение съответстват на
минималните размери, след като са били намалени от съдебния изпълнител с
обжалваното постановление, а освен това по делото са извършвани различни
действия. Съдебният изпълнител счита и че определените такси, дължими към него,
също са законосъобразно изчислени.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано по изпълнителен лист от 30.01.2019 г. въз основа на молба от 04.02.2019
г., подадена от адвокат – процесуален представител на взискателите Е.П.и С.П., с която е поискано да
бъде наложен запор върху вземанията на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ по банкови
сметки, като е посочена и конкретна банка. В молбата взискателите също така са
възложили на съдебния изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни
действия. На 04.02.2019 г. съдебният
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника (получена от
него на 05.02.2019 г.). На същата дата 04.02.2019 г. съдебният изпълнител
е изпратил и запорно съобщение до банката на длъжника, посочена в молбата за
образуване на изпълнителното производство (получено от банката на 06.02.2019
г.), като видно от приложеното по делото
извлечение от сметка банката е изпълнила запора и е изплатила изцяло дължимата
сума от сметката на длъжника на 13.02.2019 г. На 14.02.2019 г. наложеният запор
е вдигнат от съдебния изпълнител. Междувременно по възражение на длъжника
съдебният изпълнител с обжалваното постановление от 25.02.2019 г. е намалил
сумата за разноски, направени за адвокатско възнаграждение от взискателите,
която длъжникът следва да заплати, но не до размера от 200 лв., поискан от
длъжника.
Следователно в случая
процесуалният представител на взискателите е извършил едно действие по
изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му. Посочването на
изпълнителен способ в молбата (налагане на запор върху вземания по банкови
сметки) не представлява самостоятелно искане на взискателите за извършване на изпълнително
действие, не само защото се съдържа в молбата за образуване на делото, а не е
поискано отделно, но и защото включването на такова искане е елемент от
редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че взискателите са възложили на
съдебния изпълнител да извършва всички изпълнителни действия съгласно чл. 18 ЗЧСИ, също сочи на това, че самите взискатели, съответно техният процесуален
представител, няма самостоятелно да искат извършването на действия по делото.
Като се вземат предвид
горните съображения, както и това, че изпълнителното производство е приключило
почти незабавно след образуването му, следва да се приеме, че единствените
извършени от процесуалния представител на взискателите действия по делото са
тези по подаване на молба за образуването му. При това не е било необходимо
извършването на други действия, включително с оглед естеството на самото
изпълнение, което е насочено срещу застраховател, за който поначало се
предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение.
В случая обстоятелството, че не е налице доброволно плащане от длъжника, а
дължимите суми са преведени от неговата банка по наложения запор, не променя
горните изводи, тъй като банката е изпълнила запора, преди да е изтекъл срокът
на длъжника за доброволно изпълнение, поради което доброволното плащане от
страна на самия длъжник е станало безпредметно. Поради това в случая развитието
на изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които
длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение.
По изложените
съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на
взискателите във връзка с тяхната адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представените договори за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и извършване на
действия в изпълнителното производство. С оглед на това разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателите следва да се заплатят от длъжника
само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което
според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на
200 лв. Следва да се заплати именно минималният размер с оглед на
незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на
изпълнително производство в случая. Без значение е изтъкнатото от ответниците
по жалбата обстоятелство, че следва да се съобрази, че взискателите са двама,
тъй като действието по образуване на изпълнителното производство е само едно,
извършено общо за двамата взискатели. Поради това и посочените разноски следва
да се разпределят поравно между двамата взискатели.
По отношение на дължимите към съдебния изпълнил
такси по изпълнението следва да посочи следното. Макар жалбоподателят да е
посочил общо, че обжалва постановлението на съдебния изпълнител по отношение на
всички определени от него такси, той излага съображения само по отношение на
пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
(Тарифата) и то само във връзка с разноските на взискателите за адвокатско
възнаграждение като елемент от сумата, върху която се определя посочената
такса. Поради това и доколкото от изпълнителното дело не може да се направи
извод, че простите такси са определени от съдебния изпълнител в противоречие
със закона, следва да се разгледа по-подробно само въпросът за размера на
пропорционалната такса.
Според изпълнителния лист размерът на дълга на
жалбоподателя възлиза общо на 120 000 лв., която сума представлява
главница на дълга към двамата взискатели. Към тази сума следва да се прибавят и
начислените лихви за забава върху главницата от датата, посочена в
изпълнителния лист, до датата на поканата за доброволно изпълнение, които са в
размер общо на 33 835,14 лв. (определени в поканата).
В размера на дълга, който се събира по
изпълнителното производство и който е основа за определяне и на
пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител, се включват и
направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Това следва както от обстоятелството, че и
посочените разноски се дължат от длъжника и съответно се събират принудително
от него в хода на изпълнението, т.е. представляват вземане, предмет на
принудителното изпълнение, но също така и с оглед на забележка 4 към т. 26 на
Тарифата. Според тази забележка за определяне на размера на пропорционалната
такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на
събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват
само авансовите такси, заплатени от взискателя. Следователно други разноски по
изпълнението, които взискателят е заплатил (включително и адвокатско
възнаграждение), които представляват част от събираната сума и доколкото не са
изключени от сумата, върху която се начислява пропорционалната такса по т. 26
на Тарифата, следва да са част от тази сума. Тези разноски в случая, както се
посочи и по-горе възлизат общо на 200 лв. – по 100 лв. за всеки от двамата
взискатели.
Така общият размер на паричната сума, която
подлежи на принудително събиране в производството и върху която следва да се
определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от
Тарифата, възлиза на 154 035,14 лв. При това положение размерът на таксата
по т. 26 от Тарифата (с включен в него ДДС) възлиза на 7 560,84 лв. Следва
да се посочи и че размерът на тази такса следва да се определи съобразно общия
размер на всички суми, които се събират в производството и които не са изрично
изключени от основата за формиране на таксата, а не поотделно за вземанията на
всеки взискател (както очевидно в случая е определена таксата от съдебния
изпълнител), тъй като таксата се определя не с оглед на броя на вземанията,
съответно на взискателите, които се удовлетворяват в производството, а с оглед
на общия размер на събраната сума (както изрично е посочено и в т. 26 от
Тарифата).
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат на 25 лв. за държавна
такса, 48 лв. за администрирането на жалбата от съдебния изпълнител, както и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се определят в
размер на 50 лв. (както според чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ относно производството по частните жалби, така и според чл. 27
от Наредбата относно представителството в изпълнителното производство
възнаграждението е в размер от 50 до 100 лв.) или общо разноските възлизат
на 123 лв., която сума следва да се заплати поравно от ответниците по жалбата.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 25.02.2019 г.
по изп. дело № 20197900400198 на ЧСИ с рег. № 790 за определяне на разноските по
изпълнителното делото, като НАМАЛЯВА
определените разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателите Е.П.и С.П.общо на 200 лв. (по 100 лв. за
всеки от взискателите) и дължимата на
съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 7 560,84 лв. (с включен ДДС).
ОСЪЖДА всеки един
от Е.И.П., ЕГН **********
и С.С.П., ЕГН **********, и двамата
с адрес *** да заплатят на „Застрахователно
акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от по 61,50 лв. (шестдесет и един лева и 50
ст.) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение по ч.гр.д. № 4140 по описа за 2019г. в частта, в
която не са приети разноски за адвокат за водене на изпълнителното
производство.
Намирам, че следваше да бъде
приета като дължима и сума за разноски за адвокат за водене на изпълнителното
производство, тъй като такива разноски са били уговорени, направени, съгласно
доказателствата по делото, както и при наложения запор от частния съдебен
изпълнител и събирането на дължимата сума в резултат на това изпълнително
действие, има водене на делото. Без значение е дали това е било в срока на
доброволно изпълнение.
Допълнително следваше да
бъдат присъдени поотделно разноските и за двамата взискатели, като в жалбата по
делото няма и оплакване по това обстоятелство (че разноски за адвокат са
присъдени на всеки от взискателите), а единствено е било искано присъждането на
възнаграждение единствено за образуване на делото от 200 лева.
Подадената жалба следваше да
бъде оставена без уважение.
Съдия
(Анна Ненова)