Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2515
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.М. (S.M.), депозирана против наказателно постановление №
38-0001658/04.12.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 93в, ал.
14 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 12, § 3, второ тире от Приложение Контролен уред AETR ДВ 28 от
1995г. и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103, пр. 3 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП са
издадени в един и същи ден, в нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗАНН и на
жалбоподателя не е бил назначен преводач, както и не са били приложени
писмените му обяснения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и
правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 273081/04.12.2019г.,
за това, че на 04.12.2019г., около 01,00 часа, в град Русе, в района на ГКПП
„Дунав мост” изход от Република България, управлявал товарен автомобил марка MAN 06Х, кат. N 3, с рег. № 31K7747,
оборудван с аналогов тахограф с идентификационен №
2762592, с прикачено към товарния автомобил полуремарке
кат. О4, с рег. № 31К1411, като извършвал международен обществен превоз,
попадащ в обхвата на АETR от Р. Турция
за Русия, за следните нарушения: 1. Водачът не е използвал правилно
превключващия механизъм на аналоговия тахограф – в
условията на колона от товарни автомобили, изчакващи да преминат ГКПП „Дунав
мост“, тахографът отчитал режим „Почивка“, а водачът
ръчно трябвало да премине в режим на „Друга работа“, което е било установено от
тахографски лист от 03.12.2019г. и 2. Водачът не е изпълнил разпореждане на
инспекторите от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе и трайно
престоявал в гранична зона, като по този начин създавал непосредствена опасност
за ПТП.
Въз
основа на така приетите за осъществили се факти, същите били субсумирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 12, § 3, второ тире от
Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78а, ал. 1, т. 2 ЗАвП и нарушение по чл. 103, пр.
3 ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от
двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за
така приетите за осъществени състави на две нарушения, са наложени следните
административни наказания: по т. 1 на основание чл. 93в, ал. 14 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушението по чл.
12, § 3, второ тире от Приложение Контролен уред AETR ДВ 28 от 1995г. и по т. 2
от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца“, за нарушението по чл. 103, пр. 3 ЗДвП.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните
изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени
от административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни и без опора в доказателствата по делото доводите
ангажирани с жалбата и поддържани в хода по същество, касаещи нарушено право на
защита на наказаното лице, тъй като не му е бил осигурен преводач и
жалбоподателят не е разбрал, какви точно нарушения са били констатирани.
Видно
от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на НП е било преведено от
български на турски език на нарушителя от назначения преводач. От представените
по делото Акт за назначаване на преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ
(лист 7 от делото) безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото
съдържание на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което
обосновава и извод, че нарушителят е бил запознат с всички факти, приети за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган и конкретните
състави на нарушения, които му се вменяват във вина, чрез посочване на фактите
и правната им квалификация.
Неоснователно
е и твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН
и НП са били издадени в един и същи ден.
Съгласно
чл. 44, ал. 4 ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България,
съставеният акт следва веднага да се представи на административнонаказващия
орган, ведно със събраните писмени доказателства или възражения на водача.
Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, тъй като се касае за транзитно
преминаващ през Република България водач на товарен автомобил, който е турски
гражданин и от своя страна административнонаказващият орган, съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, в тази хипотеза следва да се
произнесе в деня на получаване на административнонаказателната преписка, което
именно е направил от своя страна административнонаказващия орган и на
жалбоподателя, отново в присъствието на преводач е бил връчен препис от
издаденото наказателно постановление.
Видно
от представеният АУАН в същия жалбоподателят не е отразил, че има възражения, а
и не са представени доказателства за наличието на такива от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, за да бъде прието, че е нарушено правото му на
защита, както се твърди с жалбата.
АУАН е
предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, в присъствието
на назначения преводач, които обстоятелства нарушителят е удостоверил
собственоръчно с подписа си, с което му е осигурено правото да изложи своите
обяснения и възражения във връзка със съставения му АУАН и му е осигурена
възможност да реализира в пълнота правото си на защита.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и
издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
наказаното лице да разбере, за какви нарушения е ангажирана неговата
отговорност и да е била ограничена възможността на нарушителя да реализира в
пълен обем правата, които му предоставя закона.
С оглед
изложеното съдът намира за неоснователни, ангажираните в жалбата твърдения, че
при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна,
а именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две
административни нарушения по чл. 12, § 3, второ тире от Приложение „Контролен
уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78а, ал. 1, т. 2 ЗАвП и по чл. 103, пр. 3 ЗДвП, както от обективна, така и
от субективна страна.
Във
връзка с нарушението по чл. 12, § 3, второ тире от Приложение „Контролен уред”
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78а, ал. 1, т. 2 ЗАвП, както от гласните доказателства, приобщени
посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя,
така и от вещественото такова – тахографски лист за дата 03.12.2019г.,
безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят е извършвал международен
автомобилен превоз, по смисъла на чл. 1, б. „з“ от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
попадащ в обхвата на спогодбата, съгласно чл. 2, т. 1 от спогодбата, поради и
което следва да намерят приложение разпоредбите на същата.
Съгласно чл. 12, § 3 от
Приложение „Контролен уред“ АЕТR, ДВ 28 от 1995г. водачите са длъжни да
задействат превключващите механизми, позволяващи отделното и различимо
записване на посочените в цитираната разпоредба периоди от време по букви „а“,
„б“, „в“ и „г“, като в случая водачът не е използвал правилно превключващият
механизъм, тъй като на дата 03.12.2019г., при престой в колона от
изчакващи автомобили с цел преминаване през ГКПП Дунав мост от Република България
за Република Румъния, превключващият механизъм е бил поставен в положение
„Почивка“, а е трябвало да бъде поставен в положение „Друга работа“.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички
обективни елементи от състава на това нарушение, а именно, че в конкретния
период се е намирал в колона, изчакваща преминаване на ГКПП „Дунав мост“, което
обстоятелство е налагало тахографа да бъде поставен в
режим „друга работа“, като във волево отношение, същият пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние.
Правилно е издирена и приложена
съответната за това нарушение санкционната норма на чл. 93в, ал. 14 ЗАвП, съгласно която Водач, който не използва правилно
превключващия механизъм на тахографа, се наказва с
глоба 500 лв., какъвто именно размер на административното наказание е наложен
на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по т.
2 от НП, съдът намира същото отново за безспорно установено и доказано от
събраните в хода на производството гласни доказателства, посредством разпита в
процесуалното качество на свидетел на актосъставителя
К.И.Ц., чиито показания по своята доказателствена същност представляват преки
доказателства. Не са налице данни за възможна заинтересованост в показания на
разпитания свидетел. Същият добросъвестно изнася пред съда възприетите от него
факти от обективната действителност, които подведени под хипотезиса
на приетата на нарушена разпоредба на чл. 103, пр. 3 ЗДвП сочат на осъществен
състав на това нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно приетата за нарушена
разпоредба на чл. 103 ЗДвП При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
За да е допуснато нарушението по чл. 103 ЗДвП
е необходимо да е налице неизпълнение на едно от кумулативно предписаните
задължения - неспиране на подаден сигнал, спиране извън определеното в нормата
място, или отказ да бъдат изпълнени указанията на контролните органи.
От събраните в хода на
производството гласни доказателства, еднозначно се установява и доказва, че
жалбоподателят, като водач на ППС е бил спрян от контролен орган по чл. 166 ЗДвП – Инспектор в ИА „АА“, ОО „АА“ – Русе и след извършената му проверка, не е
изпълнил изрично и ясно разпореждане на контролния орган, да премести
управляваният от него товарен автомобил и по този начин е затруднил движението
и е създал предпоставка за настъпване на ПТП, предвид това, че останалите
водачи е следвало да заобикалят превозното средство.
От субективна страна нарушение е
извършено при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на дееца са намерили
отражение представи, че по отношение на него е издадено ясно и недвусмислено
разпореждане от контролен орган, което разпореждане във волево отношение
жалбоподателят е отказал да изпълни.
Правилно
административнонаказващият орган е приложил относимата
към състава на това нарушение санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
С оглед обстоятелството, че в
оспореното наказателно постановление административнонаказващият орган
не е изложил мотиви, обусловили налагането на административното наказание
„Глоба“ в максималния предвиден в санкционната разпоредба размер, а наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС е в размер към средата, то наказателното
постановление, досежно това нарушение, следва да бъде изменено в неговата
санкционна част, като размерът на административното наказание „Глоба“ бъде
намален от 200 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер,
а именно 50 лева, а наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ следва да
бъде изменено от 3 месеца на 1 месец. Липсата на мотиви, относно определянето
на размера на административното наказание препятства съдебния контрол, във
връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното постановление
административнонаказващият орган единствено е посочил декларативно, че е взел
предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и
целите на чл. 12 ЗАНН и без да изложи, каквито и да било мотиви е наложил
посочените наказания. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление и при доказаност на
нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът
на наложеното на нарушителя административно наказание „Глоба“ до предвидения в
санкционната разпоредба минимум, който е именно 50 лева, както и следва да бъде
намален размерът на административното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ също до минимално предвидения в санкционната разпоредба размер, а именно 1
месец.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г.,
постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД №
7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда
за 2015г.
Съдът
намира, че в случая не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените две
нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. По
делото не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо
отговорността на нарушителя обстоятелство, за да се приеме, че се касае за
маловажен случай и да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Касае се
за две нарушения извършени от жалбоподателя, което сочи и на завишена степен на
обществена опасност на конкретния деец и също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0001658/04.12.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, В ЧАСТТА МУ
по т. 1 с което на С.М.
(S.M.), гражданин на Р. Турция, роден
на ***г., на
основание чл. 93в, ал. 14 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 (петстотин)
лева, за нарушение по чл. 12, § 3, втори тире от Приложение Контролен уред
AETR ДВ 28 от 1995г.
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 38-0001658/04.12.2019г., издадено Началник ОО „АА”
- Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, В ЧАСТТА МУ
по т. 2 с което на С.М. (S.M.), гражданин на Р. Турция, роден на ***г., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.
103, пр. 3 ЗДвП като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „ГЛОБА“
от 200,00 лева на 50,00 лева (петдесет
лева) и намалява размера на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ от 3 (три месеца) на 1 (един) месец.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: