О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
11 05.06.2020 година град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито съдебно
заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар:
и с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА частно КАН дело № 163 по описа за
2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.4 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи против определение № 227 от
28.02.2020 година , постановено по анд.№ 153 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд, с което на жалбоподателя в това производство М.С.В.
са присъдени разноски за един адвокат в размер на 350 лева
С обжалваното определение, на
основание чл. 323, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,е осъдена Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати разноските за един
адвокат...При извършена проверка на основателността на искането районният съд е
присъдил разноски , като е приел, че те не са прекомерни
Определението е
правилно
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 350 лв. и от представителя на ответната страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението действително
е съобразено с действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000
лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай освен глоба е наложено и
лишаване от права за шест месеца. Заплатения от жалбоподателят размер на
адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като
с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, а частната жалба се явява неоснователна
Водим от горните мотиви
Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 227
от 28.02.2020 година , постановено по анд.№ 153 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.