Съдия-докладчик : Сона Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 2037/07.10.2021 г., уточнена с жалба вх. №
158/21.01.2022 г., подадена от В. В. М., EГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „...”, бл. ..., вх.
..., ет. ..., ап. ..., против наказателно постановление № 22-0373-000259/09.11.2020 г.,
издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, в частта с която за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В депозираната жалба се твърди, че след закупуване на лекия автомобил, талонът и
регистрационните табели на същия са сменени, че жалбоподателят не е знаел, че срокът за
регистрация на автомобила е едномесечен и че една година след закупуването никой не го е
уведомил, че автомобилът е бил спрян от движение. В жалбата от 21.01.2022 г. навежда
допълнителни доводи, че договорът за покупко – продажба на автомобила бил сключен на
13.01.2020 г. и седем дни след закупуването се повредила скоростната кутия, поради което
автомобилът се намирал в сервиз за необходимия ремонт и не бил в движение в периода до
неговата регистрация – 19.08.2020 г. в КАТ София. Сочи, че след тази дата автомобилът
свободно се е движил по пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призоват не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка,
изразява становище, изложените в жалбата аргументи са неоснователни и необосновани.
Посочва, че с постановление от 06.11.2020 г. на РП – Смолян, ТО Чепеларе е отказано да
бъде образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК
– за управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. В преписка № ЗМ –
120/14.09.2020 г.п на РУ Чепеларе било установено, а и между страните било безспорно, че
на посочените в НП дата, място и час В.М. е управлявал в качеството си на предстоящ
собственик лек автомобил „Ауди С6 Авант” с рег. № ..., който автомобил към момента на
проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради непререгистриране в срок. С
оглед на това АНО е приел, че от страна на М. са осъществени обективните признаци на
визираното в НП нарушение, като деянието е съставомерно не само от обективна, но и от
субективна страна. Според АНО, с оглед характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Счита, че с наложената санкция по ЗДвП е приложен определеният в закона минимум и че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на
29.09.2021 г. Жалбата е подадена направо в съда, като е изпратена по пощата на 06.10.2021
г., видно от пощенското клеймо. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на
чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на НП е спазен,
доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу
1
подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
От доказателствата по делото се установи, че първоначално по преписка № ЗМ –
120/14.09.2020 г. на РУ Чепеларе в РП – Смолян е била образувана пр.пр. № 1520/2020 г. С
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.11.2020 г. на прокурор
при РП – Смолян, ТО Чепеларе е отказано да бъде образувано ДП и преписката е прекратена
на основание чл. 213, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК,
както и на основание чл. 199 от НПК. Постановено е копие от постановлението да се
изпрати на началника на РУ Чепеларе с оглед осъществяване на правомощията му във
връзка с допуснатото нарушение на Закона за движение по пътищата, като в едномесечен
срок се изпрати уведомление в РП – Смолян, ТО Чепеларе за извършеното. В прокурорското
постановление е прието, че липсват данни както обективна, така и от субективна страна за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. М. не е имал представа, че автомобилът му
е бил с прекратена регистрация по време на деянието, а МПС е имало регистрационни
номера, поради което е прието, че деянието е малозначително, съответно липсва
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
След изпращане на препис от постановлението и материалите по преписката с
оглед осъществяване на правомощията му във връзка с допуснатото от М. нарушение на
Закона за движение по пътищата, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било образувано
административнонаказателно производство, по което на 09.11.2020 г. е издадено
атакуваното по настоящото дело наказателно постановление № 22-0373-000259/09.11.2020 г.
от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян. В наказателното постановление АНО
е посочил, че нарушението е установено с АТСС – TFR1 – М № 617, като е издал същото
при следните обстоятелства: на 06.08.2020 г. в 12:18:55 на път II-86 км. 81+650 /до
бензиностанция „Круиз” – извън населено място/ в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян е
управлявал лек автомобил „Ауди С6 Авант” с рег. № ... със служебно прекратена
регистрация на 15.03.2020 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – не е пререгистрирано
МПС в срок. Нарушението е установено с АТСС – TFR1 – М № 617. Автомобилът не е
регистриран по надлежния ред, определен по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, като от описаните факти е приел, че водачът М. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и следва да носи
административнонаказателна отговорност, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на В. В. М. административно наказание „глоба” в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Жалбоподателят М. е придобила собствеността върху лек автомобил „Ауди С6
Авант” с рег. № ... по силата на договор за покупко – продажба, сключен с В.К.Н. на
13.01.2020 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус Н.Л., рег. № ....
на Нотариалната камара, с район на действие РС – София. От талон за регистрация, част I е
видно, че автомобилът е регистриран на 19.08.2020 г.
Със своя заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи
е определил длъжностните лица от МВР, които да да издават НП по ЗДвП. С цитираната
заповед началникът на РУ при ОДМВР е определен да издава НП в т. 2.8 от същата заповед.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и
приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: постановление на
прокурор при РП – Смолян, ТО Чепеларе от 06.11.2020 г. по пр. пр. № 1520/2020 г. на РП –
Смолян; НП № 22-0373-000259/09.11.2020 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОД
на МВР Смолян; справки за прекратяване на регистрация и за регистрация на МПС, за
нарушител/водач на жалбоподателя, за собственици на МПС; заповед рег. № 8121з-
2
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
От правна страна:
На първо място, съдът приема, че НП е издадено от компетентен орган. Лицата,
които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в разпоредбата на
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да издава НП или да
определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната компетентност. С цитираната
по - горе заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е
определил длъжностни лица, които да издават НП по ЗДвП.
С изменението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017
г., е предвидена възможност за образуване на административно-наказателна преписка без
АУАН и в случаите, при които прокурорът е отказал да образува наказателно производство.
Такъв именно е и разглежданият случай. С постановление от 06.11.2020 г. прокурор от РП –
Смолян, ТО Чепеларе е отказал да образува досъдебно производство във връзка с
установеното в хода на прокурорската проверка, че В. В. М. е управлявал на 06.08.2020 г.
лек автомобил Ауди С6 Авант” с рег. № ... със статус „служебно прекратена регистрация“ на
15.03.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, и е изпратил постановлението си на
административнонаказващия орган. Въз основа на този прокурорски акт е издадено
процесното наказателното постановление, като в последното изрично е посочен номерът на
прокурорската преписка и датата на постановлението на прокурора, с което е отказано
образуване на досъдебно производство.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС
по предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Следователно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие на
регистрационни табели, поставени на определените за това места, и наличие на регистрация,
така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за обществено ползване.
В конкретния случай една от предпоставките за движение на МПС не е била налична, като
липсата и е надлежно фиксирана в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Така административнонаказващият орган е подвел под отговорност жалбоподателя само по
една от кумулативните предпоставки - движение с нерегистрирано по надлежния ред МПС.
„Регистрация” е административно разрешение за едно конкретно превозно средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. „Прекратяване на
регистрация” е отмяна на административното разрешение превозното средство да се
използва в пътното движение /§6, т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
вменява в задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен
срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на
регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради
което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. По силата на
3
чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова
изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което и деянието
правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за
извършването му. Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, В.М. е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със
служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно
поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се
приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкционирана от АНО
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за
административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която
норма, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било
регистрирано по надлежния ред.
Административнонаказващият орган е определил размера на наказанието лишаване
от право да управлява МПС в предвидения от закона минимум при съобразяване на
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, което според настоящия съдебен състав е
справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже
достатъчно предупредително и превъзпитателно въздействие върху нарушителя, така и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с
нарушената материалноправна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени
отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства. Автомобилът е управляван на
06.08.2020 г. в 12:18:55 на път II-86 км. 81+650 /до бензиностанция „Круиз” – извън
населено място/ в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян, което не е обусловено от
извънредни обстоятелства. Такива извънредни обстоятелства, които да обосновават по –
ниска степен на обществена опасност на деянието, не се установяват.
С оглед тези съображения се налага извод, че АНО правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на В. В. М. за извършеното от него деяние.
Правилно на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание по вид и размер, а именно лишаване от право да управлява МПС в мининимално
предвидените 6 месеца. Поради това наказателното постановление в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0373-000259 от 09.11.2020 г.,
издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, в частта с която за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП на В. В. М., EГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „...”, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .. е
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
5