ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№988
гр. Пловдив, 29.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 1206 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила
частна жалба с вх. № 30269/ 08.06.2020г. от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от адв. В.Н. – пълномощник против Определение № 4665/ 13.05.2020г.,
постановено по гр. дело № 6930 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, ХII- ти граждански състав.
С атакуваното определение е изменено
Решение № 779/02.03.2020 г., постановено по гр. дело № 6930 по описа на ПРС за
2019 г. в частта му за разноските, като размерът на присъдените такива е
увеличен от 420,00 лева на 1020,00 лева.
В частната жалба се излагат подробни
съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.
Аргументира се тезата, че същият не отговаря на изискванията за мотивираност и
е постановен при неотчитане на действителната фактическа и правна сложност на
делото. Акцентира се, че макар и да са налице три обективно съединени иска,
претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер от 900,00 лева е
прекомерно висок в сравнение с цената на иска – 462,03 лева. Предвид горното,
формулирано е искане за отмяна на атакувания съдебен акт.
Въззиваемият К.Х.Ж. (ответник в първоинстанционното производство), представляван от адв. Р.Я.,*** ангажира становище в
предоставения му срок, като поддържа, че
частната жалба е изцяло неоснователна, а атакуваното определение като правилно
и законосъобразно постановено моли да бъде потвърдено. Претендира се присъждане
на разноски в настоящото производство в размер на 100,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Настоящият въззивен състав, намира,
че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
е насочена срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Производството по гр. дело № 6930 по
описа за 2019 г. на РС – Пловдив е било образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД против К.Х.Ж.,
с която са били предявени три броя субективно съединени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК. Ищцовото дружество е заявило претенции за
реално изпълнение на задължения, произтичащи от три отделни договора от
07.01.2017г., а именно: Договор за мобилни услуги; Договор за лизинг на
устройство „Lenovo А1000 Dual“ и Договор за мобилни услуги .
С постановеното по делото решение
така предявените искове са изцяло отхвърлени като неоснователни.
С атакуваното определение,
първостепенният съд е счел молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното
по делото решение за допустима и основателна, доколкото по делото са налични
доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар в размер на 900 лева,
като дължимостта на същите е обосновал с регламента на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
доводите на контролираната инстанция,
като прочитът в обратна насока от страна на жалбоподателя не се споделя.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от горецитараната Наредба изрично предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В
случая, действително от прегледа на материалите по делото се установява, че същото
не се отличава с фактическа и правна сложност, но по – нисък размер няма как да
бъде присъден, доколкото претендираният такъв е напълно съобразен с чл. 7, ал.
2, т.1 от Наредбата в редакцията ѝ, преди измененията с Решение № 5419 на
ВАС на РБ – бр. 45 от 2020 , в сила от 15.05.2020 г.
Предвид гореизложеното, жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт
подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно постановен.
Относно искането за
присъждане на разноски за настоящото производство, направено от въззиваемата
страна, същото се явява неоснователно. Това е така, защото производството по
чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и разноски по него не се дължат. В
посочения смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана редица актове, включително в Определение № 114 от 20.05.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1847/2016 г.; Определение № 265 от 17.07.2017 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1586/2017 г.; Определение № 259 от 19.06.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1768/2018 г.
Предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 248 ал.
3 ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4665/ 13.05.2020г.,
постановено по гр. дело № 6930 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, ХII- ти граждански състав.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: